№ 464
гр. Русе, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Доротея Мл. Димова-Северинова
при участието на секретаря С. Е.
като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20254520201409 по описа за 2025
година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Д. Г. Н., ЕГН ********** депозирана против Наказателно
постановление № 25-1085-002830/22.08.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Русе,
сектор ПП Русе, с което на жалбоподателката, на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл.
179, ал. 2, предл. 1, чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 200 /двеста/
лева, за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; глоба в размер на 80 /осемдесет/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП; глоба в размер на 80 /осемдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за един
месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП; глоба в размер на 80 /осемдесет/
лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „а“ от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения касателно незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, нарушение на административнопроизводствени правила и
противоречие с материалноправни норми. В тази насока се моли последното да се отмени.
В съдебните заседания жалбоподателката редовно призована не се явява,
представлява се от адв. В. В. от АК-Русе. Процесуалният представител на жалбоподателката
моли за уважаването на жалбата и отмяната на наказателното постановление. Претендира
присъждането на разноски.
За административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява не се
представлява.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно
1
процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление,
имащо право и интерес от обжалване на същото. Жалбоподателката е получила препис от
наказателното постановление на 01.09.2025 г., а жалбата е депозирана на 15.09.2025 г. с вх.№
108500/20795/16.08.2025 г. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване и е в
съответствие с изискванията за редовност, поради което се явява процесуално
ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 29.07.2025 г. около 17:22 ч. жалбоподателката Д. Г. Н. в гр. Русе, ул. „***“ – кв.
Долапи срещу номер 6 в посока ул. „***“ като водач на лек автомобил Форд Фиеста, рег. №
Р7516 КК, управлявала гореописания автомобил, нейна собственост като при преминаване
покрай паркиран лек автомобил Джип Ренегад с рег. № Р 4695 КМ го блъснала с предна
дясна част отзад вляво, причинявайки ПТП с материални щети. След причиняване на ПТП-
то с материални щети не спряла на място, за да установи последиците от него, а продължила
движението си направо, както и не уведомила компетентната служба на МВР. След
причиненото ПТП не указала съдействие за установяване на причинените вреди като след
писмено подадено заявление за издаване на протокол за ПТП не представила за оглед и
сравняване на щетите, управлявания от нея по време на произшествието автомобил като
заявила, че го е оставила в автосервиз за отремонтиране.
На 01.08.2025 г. жалбоподателката попълнила декларация за предоставяне на
информация, във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че на
29.07.2025 г., около 17:20 часа, процесното МПС било управлявано от самата нея.
Съобразявайки така изложеното, свидетелят К. К. преценил, че с поведението си
жалбоподателката Н. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2, чл. 123, ал. 1,
т. 1, т. 2, б. „а“ и т. 3, б. „а“ от ЗДвП. В тази насока свидетелят К. съставил АУАН серия GA,
№ 4199319/01.08.2025 г., който бил подписан от жалбоподателката. На същата дата
жалбоподателката представила писмени обяснения.
Въз основа на съставения АУАН, Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление,
като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянията,
идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на основание чл. 179, ал. 1, предл. 1, чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателката било наложено наказание „Глоба“ в размер на
200 /двеста/ лева, за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; „Глоба“ в размер на 80 /осемдесет/
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; „Глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП;
„Глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от един месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства - Наказателно постановление № 25-1085-002830/22.08.2025 г., издадено от
Началник група в ОДМВР-Русе, сектор ПП Русе, АУАН серия GA, № 4199319/01.08.2025 г.,
Заявление за издаване на протокол за ПТП, Протокол за ПТП № 1932712/01.08.2025 г.,
Докладна записка рег. № 1085р-6037/04.08.2025 г., Декларация за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП от 01.08.2025 г., Обяснение от
2
01.08.2025 г., Протокол за доброволно предаване от 01.08.2025 г., Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., Писмо рег. № 105860-469/27.10.2025 г., Писмо изх. № 23950/16.11.2025 г.,
ведно с приложение, 2 бр. веществени доказателства – CD, (находящи се на л. 22 и л. 53 от
делото), както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите К. К. К.
(актосъставител), С. А. Н., П. И. Г., Е. Д. В. и В. И. Х..
Съдът кредитира показанията на свидетеля К. относно начина, по който е установил
твърдените нарушения – посредством проведената среща със св. Н., проведения телефонен
разговор със жалбоподателката, поканата и за явяване за съставяне на констативен протокол
и отказа и, уведомяването и за явяване на следващия ден с управлявания към момента на
произшествието автомобил, както и явяването без превозното средство, както и относно
връчването на процесния АУАН.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Н.. Същият излага преките си възприятия
относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти. Показания му
относно прякото възприятие на удара, проведените разговори с ЕЕН 112, срещата с
жалбоподателката, подаването на заявлението в първо РУ са последователни,
безпротиворечиви, подкрепят се от приетите по делото писмени доказателства и са
относими към основния въпрос в настоящото производство по реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Въпреки, че същият е
пострадал от нарушението, показанията му са непротиворечиви и последователни, поради
което ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира показанията на св. Г. частично, като отчита че за процесното ПТП
свидетелката е узнала от жалбоподателката. Съдът кредитира показанията на свидетелката
относно водения разговор между св. Н. и жалбоподателката разговор с оглед изложените
преки възприятия. В останалата част показанията на свидетелката са ирелевантни за
процесните нарушения.
Съдът кредитира показанията на св. В. по отношение на проведените телефонни
разговори с жалбоподателката касателно протоколите за ПТП. Показанията на свидетелката
се подкрепят и от приетите по делото писмени доказателства. В останалата част показанията
на свидетелката са ирелевантни за процесните нарушения.
Съдът кредитира показанията на св. Х. във връзка с установяване на записа,
прегледът му на телефона, свалянето и предоставянето му.
При предявяване на веществените доказателства по реда на чл. 284 от НПК съдът
установи съдържанието на разговорите проведени от св. Н. с оператор на ЕЕН 112, както и
възприе чрез възпроизвеждането на видеофайл настъпването на удара между двете МПС,
действията на водачката при управлението на автомобила и поведението на
жалбоподателката непосредствено след удара.
По отношение на всички останали части изброените доказателствени източници са
логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по
аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен
анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите
следва да бъдат кредитирани в цялост.
В тази насока съдът съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Съдът възприе
актът за установяване на административно нарушение като доказателство, което на
самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца. За нуждите на настоящото
производство следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП предвижда
отразените в редовно издаденият акт за констатации фактически положения да се считат за
установени до доказване на противното. С оглед спецификата на извършваната от
контролните органи дейност и многобройността на осъществяваните от тях проверки,
законодателят в специална норма е установил презумптивната доказателствена сила на
3
актовете за констатации, съставени при установяване на административни нарушения по
Закона за движение по пътищата. ППВС № 10/1973 г. т. 7 постановява, че
административноказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона
доказателства, тъй като отразените в акта за констатиране на нарушение фактически
констатации не се считат за установени до доказване на противното. Цитираната
задължителна съдебна практика няма отношение към актовете, съставени от длъжностните
лица на службите по контрол на движение по пътищата, именно предвид нарочния текст на
специалния закон - чл. 189 от ЗДвП ( В този смисъл и Решение № 6205 от 01.07.2004 г. по
адм. д. № 1116/2004 г., V отделение на ВАС). Презумптивната доказателствена сила на АУАН
по ЗДвП е въведена с приемането на закона (обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от
1.09.1999 г.) т.е. повече от двадесет години след задължителното тълкуване на ЗАНН,
съдържащо се в ППВС, от което следва правният извод, че т.7 от постановлението е
неприложима за АУАН, съставени по ЗДвП и води до разместване на доказателствената
тежест в административнонаказателното производство от неговото учредяване до
приключването му (със стабилизиране на съответното наказателно постановление). Най-
общо с приемането на текста на чл.189 от ЗДвП законодателят е създал един по-
благоприятен режим за доказване, при констатирани нарушения по ЗДвП, като е разместил
доказателствената тежест в производството по атакуване на наказателните постановления.
Все в тази насока следва да се отчете и фактът, че ЗДвП е специален закон, който
въвежда както специални материалноправни норми, така и специални процесуални правила,
които по силата на общото правило (Lex spetiali derogat legi generali) изключват
приложението на общите правила на ЗАНН относно административнонаказателното
производство. От тук per argumentum a fortiori се изключва приложението на общите
тълкувателни норми, съдържащите се ППВС №10/1973 г.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК
предвижда, че в настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, с изключение на
нарушението по чл. 123,ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП по подробно изложени съображения по-долу.
Актът и наказателното постановление по отношение на останалите три нарушения са
съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички
необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е
издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите
за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба,
въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон.
4
Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че
АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – младши автоконтрольор при Сектор
„Пътна полиция“, ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – началник на
група в ОДМВР-Русе, Сектор „Пътна полиция“.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно
постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
За нарушението по чл. 179, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:
Нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП в относимата редакция (ДВ, бр. 51 от 26.06.2007 г.)
предвижда, че „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“. За нарушаването на тази норма и причиняване на ПТП чл. 179, ал. 2, предл. 1
от ЗДвП в относимата редакция (ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г.) предвижда, че „Който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление“.
Легалната дефиниция за ПТП е дадена § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП: „Събитие, възникнало
в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети“. Според настоящия състав ПТП се дължи на обстоятелството, че
при избиране скоростта на движението жалбоподателката не се е съобразила с характера и
интензивността на движението, както и с конкретните условия на видимост като не е спряла
пред предвидимо препятствие (паркираното МПС на св. Н.).
На 29.07.2025 г. в гр.Русе, Д. Н. управлявала МПС с несъобразена с препятствията по
пътя скорост, поради което не можала да намали скоростта или да спре превозното средство
при възникнала опасност за движението и с това причинил ПТП. Безспорно в случая е
налице пътнотранспортно произшествие, тъй като е настъпило събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало материални щети по
превозното средство – джип „Ренегад“, с рег.№ Р4695КМ, участвало в него. Налице е пряка
причинно следствена връзка от противоправното неспазване на правилата за скоростта и
предизвикания резултат- настъпилото ПТП, тъй като ако беше спазила тези правила, Н.
щеше да може да намали скоростта си на движение и да спре пред препятствието, което в
случая е автомобила с рег.№ Р4695КМ. Същият Н. е възприела, бил е предвидимо
препятствие предвид разположението му, обстоятелство, даващо възможност за мащабен и
обстоен поглед върху цялата, касаеща всяко конкретно движение, пътна обстановка. Следва
да се отбележи, че напълно ирелевантно за делото каква е била разрешената скорост за
движение в процесния участък от пътя и дали скоростта на движение на жалбоподателката е
била в определените от пътните знаци и закона норми, тъй като съобразената скорост е тази,
5
определена от водача според правилата на чл. 20 от ЗДвП, която може да бъде несъобразена
и при спазване на нормите за размера й, а и водачът не е наказан за превишаване на
законоустановената скорост.
Поради това съдът приема, че лицето от обективна страна е нарушило чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от лицето при форма на вината непредпазливост – не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Поради изложеното, в тази част обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено.
Съобразявайки нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН настоящият състав приема, че АНО
правилно е индивидуализирал размерът на наказанието. АНО е определил минимално
предвидения срок за лишаване от право да се управлява МПС, а по отношение на глобата,
същият е ориентиран към минимума като размерът е съобразен с причинените при ПТП-то
щети и липсата на пострадали хора.
За нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП:
Нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП предвижда, че водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са
причинени само имуществени вреди е длъжен да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието. Както бе посочено по-горе не се спори, че е налице ПТП с
материални щети. В производството се установи, че жалбоподателката е била поканена от
св. К. да се яви на 01.08.2025 г. в сектор ПП Русе с управлявания към момента на
произшествието автомобил. Не се спори и че на 01.08.2025 г. жалбоподателката се е явила в
КАТ без превозното средство, с което е причинила ПТП, с аргумента, че същото е оставено в
сервиз за ремонт като по този начин е поставила в невъзможност полицейските органи да
установят вредите от произшествието.
Въпреки това обаче от обективна страна нарушени съдът приема, че на посочената в
АУАН и НП –дата – 29.07.2025 г. лицето не е нарушило чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
Напротив установява се, че на 01.08.2025 г. жалб. Н. не е представила за оглед и сравняване
на щетите МПС, което е управлявала на 29.07.2025 г.
На първо място е било допуснато нарушение на императивните разпоредби на чл. 42
от ЗАНН. По-конкретно беше констатирано особено съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на наказаното лице и съставляващо основание за отмяна на
наказателното постановление.
На второ място се касае и за нарушение и на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН.
Предметът на административно наказателното производство се очертава от
фактическите обстоятелства, които са залегнали в акта за установяване на
административното нарушение и в наказателно постановление. Част от тях е посочването на
елемент от обективната страна на твърдяното нарушение - а именно датата.
С посочения пропуск в акта за установяване на административно нарушение, въз
основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото
наказателно постановление нарушението не е описано ясно с всички обективни признаци на
състава му, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателката.
Посоченият пропуск възпрепятства осъществяването на правото на защита на
жалбоподателя в пълен обем. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води
до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено
процесуално нарушение
6
Поради изложеното, в тази част обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
За нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че водачът на ППС, който е
участник в ПТП, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието.
От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се
установи, че на посочените в наказателното постановление дата – 29.07.2025 г., и място – гр.
Русе, ул *** срещу №6 в посока ул.*** е настъпило ПТП с управляваното от
жалбоподателката МПС - лек автомобил марка/модел "Форд Фиеста", с регистрационен
номер Р7516КК, като по този начин последната е придобила качеството на участник в ПТП
съгласно легалните дефиниции на § 6, т. 27 и т. 30 от ДР на ЗДвП. По делото не е налице
спор, че вследствие от така настъпилото ПТП МПС рег.№ Р4695КМ получило повреди.
Видно от така изложеното, с факта на осъществяването на пътнотранспортното
произшествие и причинените от последното материални щети за жалбоподателката Н., в
качеството й на участник в него, са се породили и задълженията й по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП – да спре на място, за да установи последиците от него. Видно от предявения в с.з.
видеофайл безспорно се установява, че след настъпване на удара, водачката привежда
автомобила в посока назад и пропуска насрещно движещо се МПС. След което продължава
движението си напред по ул. ***. Напускайки местопроизшествието, жалбоподателката е
осъществила от обективна страна състава на горепосоченото нарушение.
Съдът намира, че нарушението е осъществено и от субективна страна. нарушението е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК,
като в съзнанието на дееца са намерили отражение представи относно всички обективни
признаци от състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, а именно,
че е участник в ПТП, в резултат на което са причинени материални щети, като въпреки това,
макар да възприел последните, не оказал съдействие за установяването им, напускайки
местопроизшествието без да уведоми компетентните органи.
Съдът не споделя наведените от защитата възражения за това, че жалбоподателката
не е възприела удара, а захождането в посока назад е само с цел да пропусне движещият се в
насрещното платно автомобил. От видеозаписа се установява безспорно, че управляваният
от жалбоподателката автомобил преустановява напълно движението си в резултат на
настъпилия удар между двата участващи в ПТП-то автомобила, което е очевидно възприето
от водачката. Идващия в насрещното платно автомобил възприема ПТП-то, настъпило точно
пред него и водачът му напълно преустановява движение. Едва след това жалбоподателката
привежда автомобила в движение в посока назад, прибира се зад МПС, на което е
причинила материални щети и насрещно-движещият се автомобил преминава. Изложеното
явно обективира, че жалбоподателката е възприела удара. Той е видимо силен като невярно е
твърдението на защитата, че само джипът на другия участник се отместил при удара, но не и
лекият автомобил на жалбоподателката.
Поради изложеното, в тази част обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено.
Съобразявайки нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН настоящият състав приема, че АНО
правилно е индивидуализирал размерът на наказанието. АНО е определил минимално
предвидения срок за лишаване от право да се управлява МПС, а по отношение на глобата,
същият е ориентиран малко над минималния предвиден размерът, съобразен с причинените
при ПТП-то щети и липсата на пострадали хора.
За нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП:
Нормата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП предвижда, че водачът на ППС, който е
7
участник в ПТП, когато при произшествието са пострадали хора е длъжен да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.
В настоящото производство не се установи при процесното ПТП от 29.07.2025 г. да
има пострадали хора, поради което съдът приема, че от обективна страна липсва елемент от
обективната страна на нарушението, поради което жалбоподателката не е нарушила
визираната норма.
Поради изложеното, в тази част обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
По отношение на нарушенията на чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП
настоящият съдебен състав счита, че не се касае за маловажен случай на нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесните нарушения не съдържат белезите по § 1, т.
4 от ДР на ЗАНН, а напротив – същите са типични за нарушения от този вид.
Според посочената разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или неизпълнение на задължение от
съответния вид. Преценката се прави на база фактическите данни на конкретния казус,
отнасящи се до начина на извършване на нарушението, предмета му, вида му,
общественоопасните му последици, наличието на щета, респ. гражданите, данните за
личността на нарушителя, наличието на други нарушения от извършителя и други и всички
други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост
на извършеното.
Обстоятелствата касаещи нарушенията: Изпълнителните деяния засягат важни
обществени отношения, свързани с правилата за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване. Самите обществени отношения, свързани с движението по пътищата
имат пряко отношение към сигурността на останалите участници в движението. Само по
себе си деянието по чл. 20, ал.2 от ЗДвП предпоставя завишена обществена опасност,
доколкото с допускането му се създава абсолютна предпоставка за ПТП, което е и факт в
настоящия случай. Процесното нарушението е извършено в работен ден – вторник, в
момент, в който по процесната улица са преминавали пътни превозни средства. Водачът е
следвало да съобрази поведението и скоростта си с характера и интензивността на
движението, както и с конкретните условия на видимост. Опасността за останалите
участници в движението в настоящия случай е била реална, а настъпването на други
неблагоприятни последици е било оставено на абсолютната случайност и доброто стечение
на обстоятелствата. Неспирането на водач, който е участник в ПТП, без да създава опасност
за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието от
страна на жалбоподателката не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Още повече, че в
производството се установи наличие на материални щети.
По гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че процесните
нарушения не следва да се квалифицират като маловажни такива по смисъла на чл. 28, от
ЗАНН, вр. § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, тъй като обществената им опасност не е по-ниска в
сравнение с обикновените случаи на нарушение по ЗДвП от този вид.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява
частично основателна, а обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в
частта, с която жалбоподателката е санкционирана за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“
от ЗДвП, както и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП и потвърдено в частта, в
която е санкционирана за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
По разноските:
8
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В АПК, както и в ГПК, към който той препраща по силата на чл. 144 от АПК не се
предвижда позитивна правна уредба, която да дава отговор на въпроса какъв размер от
разноските, пълен или пропорционален се дължи в случай като настоящия - наказателното
постановление е отменено в една своя част изцяло, а в другата е потвърдено. При това
положение, настоящият състав намира, че разпоредбите на ГПК и АПК са неприложими и
следва да се приложи чл. 189, ал. 3 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, т.е. в случая
жалбоподателката няма право на разноски от другата страна, тъй като е призната за виновна
по две от общо четири обвинения, а съответно това право на разноски има
административно-наказващия орган. Изводът за приложимост на разпоредбата на чл. 189,
ал. 3 от НПК, а не на АПК и ГПК следва изрично и от Тълкувателно решение №
3/08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г. на ОСНК - т. 2 б. „б“ от диспозитивната му част.
С оглед изхода на делото, следва да се остави без уважение направеното от
жалбоподателката искане за присъждане на направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган не е направил искане за присъждане на разноски
и не е представил доказателства за направени такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1, вр. ал.
2, т. 5, вр. ал. 9, във вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, Русенският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1085-002830/22.08.2025 г., издадено от
Началник група в ОДМВР-Русе, сектор ПП Русе, с което на Д. Г. Н., ЕГН **********, на
основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и е наложена глоба в размер
на 80 /осемдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение
по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, както и на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 80 /осемдесет/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за един месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1085-002830/22.08.2025 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР-Русе, сектор ПП Русе, с което на Д. Г. Н., ЕГН
**********, на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 179, ал. 2, предл. 1, и е наложена
глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 80 /осемдесет/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9