№ 463
гр. гр.Велинград, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20245210100873 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от А. И. М. с ЕГН
**********, с настоящ адрес село Кандови, Община Велинград, ул. „Георги
"Димитров“ №22, чрез пълномощник: Адвокат С. Й. М. - АК Пазарджик,
личен № **********, със служебен адрес: гр.Велинград, бул. „Хан Аспарух”
№21, бл. Б, ет. 1, an. 10, против Прокуратурата на Република България с адрес
гр. София Бул.”Витоша” № 2, представлявана от Главен Прокурор - Борислав
Боби Сарафов, осъдителен иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ, за заплащане
на сумата от 1500 /хиляда и петстотин / лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на
престъпление по чл. 235, ал.6 във връзка с чл. 235, ал.1 от НК., за което
обвинение досъдебно производство № 367 ЗМ 613/2022г., по описа на РУ
Велинград и № 7284/2022г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик,
Териториално отделение Велинград е прекратено на основание чл. 243,
ал.1,т.1 от НПК с Постановление от 05.02.2023г.
Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от
01.01.2024г., влизане в сила на Постановлението за прекратяване на
наказателното производство и разноски.
В исковата молба се твърди, че с Постановление от 17.05.2023г., същото
на разследващ орган, ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем по
досъдебно производство № 367 ЗМ 613/2022г., по описа на РУ Велинград и №
7284/2022г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално
отделение Велинград, за престъпление по чл. 235, ал.6 във връзка с чл. 235,
ал.1 от НК. С Постановление наказателното производство по досъдебно
1
производство е прекратено, на основание чл. 243, ал.1, т. 1.
Твърди, че по време на висящото производство е бил изключително
притеснен, засрамен, като причина била също и криминА.стическа
регистрация, която му е създала и допълнителен стрес, тъй като са му взели
отпечатъци, ДНК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, който оспорва иска.
На първо място считат, че макар и да са нА.це обективните
предпоставки, визирани в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, е имало основание за
привличане на ищеца като обвиняем. За да се иска отговорност за дейност на
правозащитните органи по този текст от закона, се изисква освен нА.чието на
обвинение, и образуваното наказателно производство да бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, тоест наказателното производство да е прекратено
на основание чл.243, ал.1, т. 1, от НПК, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, или да
е прекратено поради това че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано, тоест да е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, във
вр. с чл.24, ал.1, т.3 и т.2 от НПК. Твърди, че в случая наказателното
производство, водено срещу ищеца А. И. М. е прекратено не защото деянието
не е извършено, а защото е прието че същото е малозначително по смисъла на
чл. 9, ал. 2 от НК и че същото представлява административно нарушение, с
оглед ниската стойност на процесния дървен материал. В тази връзка следва
да се отбележи, че пълномощникът на обвиняемия е поискал от съда да
измени постановлението за прекратяване в смисъл, че деянието не съставлява
престъпление, а не че е малозначително, но по ЧНД № 207/2023 г. Районен съд
- Велинград е потвърдил постановлението за прекратяване.
Намира, че не е доказана връзката на твърдените вреди с повдигнатото
обвинение.
Освен това, наказателното производство е приключило в един разумен и
кратък срок. Повдигнатото обвинение не е за тежко умишлено престъпление.
Спрямо обвиняемия е била взета най - леката мярка за неотклонение подписка
и спрямо него не са налагани други мерки за процесуална принуда. Ищецът е
бил обвиняем за един кратък период от около месец и половина. Не е имало
интензивно провеждани действия по разследването.
Алтернативно намира искът за недоказан. В случай, че съдът не
възприемете така изложените съображения, при условията на алтернативност,
се оспорва предявения иск и по размер. В този смисъл, претенцията за
неимуществени вреди в размер на 1500 лева е силно завишена и не е
съобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика.
Обвиняемия е бил с най - леката мярка за неотклонение „подписка“, която не е
довела по същество до ограничаване на правата му, като освен това не са били
прилагани други мерки за процесуална принуда; спрямо него са осъществени
2
малък по обем действия по разследването; наказателното производство е
протекло в един разумен и кратък срок, и то само на досъдебната фаза.
Водения срещу него процес не е получил медийна гласност.
Счита освен това, че в случая Прокуратурата на Република България би
следвало също така да бъде освободена от отговорност и по смисъла на чл.5,
ал.1 от ЗОДОВ, или най - малкото е приложим чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като
ищеца също е допринесъл и е станал причина за воденото производство срещу
него.
От събраните по делото писмени доказателства съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 13.03.2023 г. е образувано досъдебно производство по преписка №
7284/2022 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград.
С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 17.05.2023 г. ищецът А. И. М. е привлечен в качеството на
обвиняем в извършване на престъпление от общ характер, а именно, че на
25.11.2022 г. в отдел 316 „е” на ТП ДГС „Алабак” Велинград, без редовно
писмено позволитено е отсякъл и добил от горския фонд 5, 00 пространствени
кубични метра дърва от бял бор, на стойност 234 лв., като случаят е
маловажен – престъпление по чл. 235, ал. 6, във вр. с ал. 1 от НК, като е
прието, че не са нА.це основания за прекратяване на наказателното
производство. Постановлението за привличане е предявено на ищеца на
25.05.2023 г.
От приложената по ДП Заповед № Рег. № 367зз-208/25.11.2022 г. ищецът
е бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 ч.
Във връзка с образуваното наказателно производство са разпитвани
свидетели.
На 05.07.2023 г. с Постановление наблюдаващият прокурор е приел, че
деянието на А. М., макар и формално да осъществява признаците на състава
на чл. 236, ал . 6, във вр. с ал. 1 от НК е малозначително и с явно незначителна
обществена опасност с оглед ниската стойност на процесния дървен материал,
която е под размера на две минимални работни заплати за страната, както и
поради това, че А. М. не е осъждан. Прокурорът е приел, че обществената
опасност на деянието и деецът е толкова занижена, че не следва да се
ангажира наказателната му отговорност, наказателното производство следва
да се прекрати на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 24, ал. 1, т.
1 от НПК, във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК и преписката да се изпрати на
административно-наказващият орган по ЗГ, за да се наложи административно
наказание.
Постановлението за прекратяване е обжалвано от обвиняемия, който е
искал от съда да приеме, че деянието не съдържа признаци на престъпен
състав, поради което е следвало прокурорът да откаже да образува
наказателно производство. С Определение № 150/29.09.2023 г. на РС
Велинград е потвърдено обжалваното прокурорско постановление. В
3
мотивите на съда е изложено, че фактическите констатации на прокурора са
правилни, но от правна страна е приел, че не е нА.це основание за
приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като обществената опасност на деянието
не е явно незначителна, поради засягане на значими обществени отношения,
свързани с опазването на горската територия, а отсичането на дърва няма
само материален израз. Макар съдът да не се е съгласил с правните изводи на
прокурора, е потвърдил обжалвания акт воден от принципа, че не може да се
влоши положението на обвиняемия, отчитайки, че производството е
образувано по негова инициатива.
С Определение № 580/24.11.2023 г. ПОС е потвърдил
първоинстанционното решение, съгласявайки се с мотивите за невлошаване на
положението на обвиняемия. Последното определение не подлежи на
обжалване.
Въпреки преминалата двуинстанционна проверка от страна на
котролиращия съд, по- късно е извършена и такава от по-горестоящия
прокурор, макар и недопустима и несвързана с каквито и да било правни
последици, на основание чл. 243, ал. 10 от НПК. С Постановление от
06.11.2024 г. на прокурор в Окръжна прокуратура – Пазарджик е потвърдено
Постановление от 05.07.2023 г. по преписка № 7284/2022 г. по описа на РП
Пазарджик, ДП № 613/2022 г. по описа на РУ Велинград.
От правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е престъпление.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална спрямо общата
деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност
произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и законните
интереси на гражданите, за разлика от деликтната отговорност по ЗЗД,
произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и противоправно
другиму.
Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при
нА.чие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е
обусловена от нА.чието на вина от страна на конкретното длъжностно лице,
причинило с поведението си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ.
В случая се претендира обезщетение на неимущестевени вреди от
незаконно повдигнато обвинение срещу ищеца. Последният е обвинен, че е
извършил престъпление по чл. 235, ал. 6, във вр. с ал. 1 от НК, като в хода на
производството, след установяване на размера на претърпените вреди и
изследване на обществената опасност на дееца прокурорът е приел, че
деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение по ЗГор.
Тези изводи са били предмет на проверка по реда на чл. 243 от НПК първо от
4
РС Велинград, а след това и от Окръжен съд Пазарджик. И двете инстанции
намират, че има данни за извършено престъпление, като отчитат, че
обществената опасност на деянието не обосновава акт за прекратяване на
наказателното производство, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, във вр. с чл.
9, ал. 2 от НК, но поради процесуална пречка не е възможно прекратителното
постановление на прокурора да бъде отменено.
Фактическият състав за ангажиране на гражданската отговорност за
обезщетение на причинените вреди от Прокуратурата на РБ включва следните
елементи: действие или бездействие на органа, което е противоправно;
прекратяване на наказателното производство, поради това, че деянието не
съставлява престъпление /липса на субективен или обективен елемент от
състава на престъплението/; нА.чие на вреди и причинна връзка между
деянието и вредите.
Съдът намира, че в случая един от елементите от фактическият състав
липсва. Действията на прокурора по повдигане на обвинението са съобразени
с материалните и процесуални изисквания на закона. Незаконосъобразен е
акта му, с който прекратява наказателното производство, съобразно
мотивите на съда, изложени в Определение № 150/29.09.2023 г. на РС
Велинград и Определение № 580/24.11.2023 г. на ПОС. Макар с двата акта да е
потвърдено постановлението за прекратяване, то това е сторено на друго
основание – забраната за влошаване на положението на обвиняемия. Ищецът
не може да се позовава на незаконосъобразното прекратяване на
производството, тъй като черпи права от това действие. Макар и формално
постановлението за прекратяване да е потвърдено, то това е сторено, не
защото обвинението е незаконно повдигнато, а защото въпреки правилното
обвинение, има процесуална забрана да бъде отменено.
Противоправността следва да се отличава от вината /последната не е
елемент от фактическия състав/, която от своя страна представлява начина, по
който фактите се отразяват в съзнанието на дееца, а противоправността е
обективно съществуващо противоречие на поведението с установените
правила за поведение. В случая повдигането на обвинение срещу А. М. не е
противоправно, поради което не може да се ангажира отговорността на
правозащиния орган, защото извършените от него действия са били законни.
Съдът намира, че искът е неоснователен на още едно основание.
Съгласно Решение № 431/11.04.2016 г. на ВКС, постановено по гр. д. №
2329/2015 г. „В чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ са предвидени хипотези на
отговорност на държавата за вреди при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието от лицето
или извършеното деяние не е престъпление /защото липсва някой от
елементите от обективна и субективна страна на фактическия му
състав/.” Обективните признаци от състава на престъплението са
изпълнително деяние, резултат, време, място, начин, средства на извършване.
5
Обществената опасност не е признак от състава на престъпление, а основно,
обективно, неюридическо качество на престъплението. Т. е. отговорността по
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ можеше да се ангажира, ако се приеме, че липсва
признак от състава, даден в чл. 235, ал. 6, във вр. с ал. 1 от НК, а не защото
деянието е административно нарушение.
Горното налага отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
С отхвърляне на главния иск следва да се отхвърли и свързания с него
иск за присъждане на законова лихва, от 01.01.2024 г., дата, следваща влизане
в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство.
При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски. Ответникът
има право на разноски съгласно чл.78, ал. 3 ГПК, но не претендира такива и
не представил доказателства за сторени разноски.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. М. с ЕГН **********, с адрес: с.
Кандови предявен срещу Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главен Прокурор – Борислав Боби Сарафов, иск с правно
основание чл. 2, ал. 1 т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да му
заплати сума от 1500 /хиляда и петстотин лева/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на обвинение в извършване
на престъпление по чл. 235, ал. 6, във вр. с чл. 235, ал. 1 от НК, за което
обвинение досъдебно производство № 367 ЗМ 613/2022 г. по описа на РУ
Велинград и № 7284/2022 г., по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград е
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК с Постановление от
05.02.2023 г., заедно със законната лихва от 01.01.2024 г., дата след влизане в
сила на Постановлението за прекратяване на НП, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6