Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 25.04.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 14 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно
постановление № 11-0001058 от 17.12.2018 г. на Директор на Дирекция “Инспекция
по труда” - Ловеч е наложено на “Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.И.,
област П., ул.”Йорданка Николова” № 29, ЕИК *********, представлявано от
управителя Е.Б.Е., административно наказание на основание чл.416, ал.5, във
връзка с чл.414, ал.3 от КТ – имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение
на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ.
Недоволни от постановлението
останали от дружеството-жалбоподател, които чрез управителя Е.Е. са го обжалвали,
като незаконосъобразно издадено. Изтъкват, че оспорват констатациите въз основа
на които ДИТ е направило извода за наличието на прикрито трудово
правоотношение. Твърдят, че между дружеството и лицето Т. Д. е имало сключен
договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД. Сочат, че извършваната
дейност не е имала постоянен характер, а е била свързана с извършването на
конкретна работа на определен строителен обект, на който дружеството е било
подизпълнител. Изтъкват, че дружеството няма тясна специализация и непрекъсната
дейност в сферата на строителството, а сключения договор имал инцидентен
характер. С жалбата се оспорва и съдържанието на подписаната от Т. Д.
собственоръчна декларация, като заявяват, че изпълнението на точно определен
обем дейност е било обвързано с определен срок, а не с работно време. Считат,
че е без значение дали ремонтните дейности са били извършвани с материали, собственост
на възложителя или изпълнителя, тъй като тяхната собственост е от значение
единствено за отговорността за качеството на работа. Моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно издадено.
В съдебно заседание, редовно призовани,
дружеството-жалбоподател не изпраща представител и не изразява становище в
допълнение към заявеното с жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Д., който пледира жалбата
да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление, като
законосъобразно издадено. Изтъква подробни доводи касаещи законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление, като акцентира, че по случая са били
установени всички елементи сочещи за наличието на трудово правоотношение. Сочи,
че предписанието по чл.405а от КТ не е било обжалвано.
От
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите К.И.П.,
Е. Н. И. и Ц.И.Ц., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от
страните, съдът установи следната фактическа обстановка :
На 08.10.2018 г., около
13:00 часа, представители на Дирекция „ИТ" със седалище гр.Ловеч –
свидетелите К.И.П.,
Е. Н. И. и Ц.И.Ц., извършили проверка на строителен обект, представляващ «Път ІІ-35 П. – Ловеч – Троян –
Кърнаре, от км 37+393 до 46+105 – ЛОТ 16», намиращ се в гр.Ловеч. Извършител на
строително-монтажните работи било „Б." ЕООД – с.И.. За проверката по
телефон бил уведомен управителя на дружеството Е.Е. /л.10/. В обекта било заварено
да работи лицето Т. А. Д., ЕГН : **********, който правел кофраж на отводнителна канавка. Д. подписал
декларация /л.12/, в която посочил, че работи в проверявания обект, като общ
работник и в деня на проверката е започнал работа в 08:00 часа. Посочил е и че
е уговорил възнаграждение в размер на 510,00 лева.
Проверката
била документирана с протокол за оглед изх.№ 11-С-17-138 от 08.10.2018 г.
/л.11/ и видно от същия на обекта освен Т. Д. били заварени да извършват кофраж
на отводнителна канавка още четири лица.
На
12.10.2018 г. в ДИТ Ловеч бил представен граждански договор № 005/05.10.2018 г.
/л.13/, в който било договорено с Д., в качеството му на изпълнител, да извърши изкопни и строителни
дейности до 26.10.2018 г., както и договорено възнаграждение в размер на 510,00
лева.
На 18.10.2018 г. свидетелят Ц.Ц.
издал постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх.№
ИЗХ18092587/18.10.2018 г. /л.14/, както и дал предписание по чл.405а, ал.4 от КТ спрямо «Б.» ЕООД, да предложи на Т. А. Д. сключването на трудов договор /л.15/.
Предписанието било връчено на управителя на дружеството Е.Е. на 19.10.2018 г.
/л.16/.
От така установеното при двете
проверки (на място в обекта и по документи), от ДИТ Ловеч приели, че на 08.10.2018
г. Т. А. Д. е полагал труд на работна площадка, осигурена от „Б." ЕООД - гр.И.,
съобразно създадена организация на работа и работно време, под контрол на
дружеството, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа
също е бил за сметка на дружеството. Поради това са били налице условия за
съществуване на трудово правоотношение и е следвало за предоставената от Т. Д.
работна сила, с него е следвало да бъде сключен писмен трудов договор, преди да
постъпи на работа.
С оглед на тези констатации, от
ДИТ Ловеч приели, че са били налице условия за съществуване на трудово
правоотношение и е следвало за предоставената от Т. А. Д. работна сила, с него е
трябвало да има сключен писмен трудов договор.
На 19.10.2018 г. свидетелката К.П.
съставила акт за установяване на административно нарушение № 11-0001058 на „Б." ЕООД - гр.И.,
област П., в
присъствието на управителя на дружеството – Е.Б.Е.. В акта П. описала изложените
по-горе обстоятелства и приела, че дружеството, в качеството си на работодател,
е извършило
нарушение на трудовото законодателство, като не е сключило писмен трудов
договор с лицето Т. А. Д., за предоставената от него работна сила в експлоатирания
от дружеството строителен обект в гр.Ловеч. Актосъставителката П. квалифицирала описаното като
нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ.
Като свидетели при установяване
на нарушението се подписали Е.И. и Ц.Ц..
По така съставения акт, представляващият
дружеството Е.Е. вписал като възражение, че работниците са наети за точно
определена работа, за изграждане на канавки и че работата е краткосрочна и до
момента не е имал трудови взаимоотношения с тях. Подписал акта и получил препис
от него.
Няма данни по делото, в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН от дружеството да са представили писмени възражения.
На 17.12.2018 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление № 11-0001058, в което наказващият орган
изцяло възприел описаните от актосъставителя обстоятелства по случая и приел,
че нарушението на трудовото законодателство се състои в това, че в качеството
си на работодател, дружеството не е сключило писмен трудов договор с лицето Т. А. Д., за
предоставяната от него работна сила като „общ работник в строителството",
в стопанисвания от дружеството строителен обект – Път ІІ-35 П. – Ловеч – Троян –
Кърнаре, от км 37+393 до 46+105 – ЛОТ 16, намиращ се в гр.Ловеч, преди датата
на постъпване на работа на лицето - 08.10.2018 година. Наказващият орган също квалифицирал
нарушението по чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ и наложил на
дружеството предвидената в чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500
лева.
В обжалваното постановление е
отбелязано също така и че нарушението е от изрично посочените в чл.415в, ал.2
от КТ, поради което не може да бъде квалифицирано като маловажно.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, видно от заповеди №№
ЧР-877/07.07.2017 г. и З-0058/11.02.2014 г. /л.18-20/ и въз основа на АУАН,
съставен от оправомощено съгласно разпоредбите на КТ лице.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи въз основа на показанията на свидетелите К.И.П., Е. Н. И.
и Ц.И.Ц., които съдът кредитира като обективни, последователни и логически
свързани, още повече, че се подкрепят и от ангажираните по делото писмени
доказателства. А и жалбоподателя не ангажира доказателства, които да ги
опровергават или разколебават. Посочените в АУАН и НП норми са императивни и
гласят, че предоставянето на работна сила се урежда само като трудови
правоотношения, договорът трябва да бъде сключен в писмена форма и то преди
постъпването му на работа. По делото с категоричност се установява факта, че
към датата на проверката (08.10.2018 г.) лицето Т. Д. е нямал сключен трудов
договор с дружеството-жалбоподател. При това положение се налага и извода, че Д.
е престирал труд без трудов договор, респективно той да е бил сключен преди
започване на работата му на 08.10.2018 година. Събраните по делото писмени
доказателства еднозначно сочат, че именно от тази дата той е започнал да
престира работна сила, тъй като тогава е работел в обекта на жалбоподателя. Видно
от свидетелските показания, както и от писмените доказателства, които съдът
кредитира изцяло, Д. се е намирал на „работно място” по смисъла на легалната
дефиниция на § 1, т.4 от ДР на КТ, изпълнявал е трудови задължения, в частност
функциите на кофражист в обект стопанисван от жалбоподателя. Имал е също така
определено работно време, както и договорено заплащане. Всички тези безспорно
установени обстоятелства по случая, се препокриват с представяне на работна
сила по смисъла на КТ. Ето защо, съдът намира, че както актосъставителят, така
и наказващия орган, правилно са възприели установената по случая фактическа
обстановка и правилно са квалифицирали обстоятелствата като нарушение на
разпоредбите на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ и възраженията на
жалбоподателя в тази връзка не могат да бъдат споделени. Представеният в тази
връзка граждански договор № 5 от 05.10.2018 г. /л.13/ не доказва твърденията на
жалбоподателя за наличието на гражданскоправни отношения между него и Д., в
частност сключен договор за изработка. Същият е типов, за което обстоятелство
сочи и че в много от клаузите му са дадени различни варианти за договорка
(напр. в чл.7, ал.1, чл.8 от договора), без обаче реално страните по договора
да са конкретизирали на кой вариант в случая са се спрели. Не е уточнено също
така какви точно изкопни и строителни дейности следва да извърши Т. Д. в качеството
му на изпълнител по договора, не е ясно и мястото, където това следва да бъде
направено. Всичко това навежда на извода, че въпросния граждански договор е
проформа и набързо съставен, с цел да се прикрие съществуващо трудово
правоотношение. Ето защо, настоящият съдебен състав не го кредитира като годно
доказателство, установяващо твърдените от жалбоподателя обстоятелства за
наличието на гражданско правоотношение между него и лицето Т. Д..
Предвид на изложеното, съдът
прие за напълно доказано от обективна страна нарушението на посочената в
обжалваното НП норма от КТ.
Настоящият
съдебен състав намира и че правилно е установен субекта на нарушението, предвид
разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, която сочи, че в предвидените от
съответния закон случаи, на юридическите лица се налагат имуществени санкции за
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност.
Именно такова неизпълнение е констатирано в разглеждания случай. В тази връзка
следва да се посочи, че изцяло в компетенциите на административнонаказващия
орган е преценката коя отговорност да ангажира, тази на дружеството или на
виновното длъжностно лице.
Ето защо, правилно наказващият
орган е привлякъл към административнонаказателна отговорност жалбоподателя при условията на чл.414, ал.3 от КТ,
в качеството му работодател. Наложена имуществена санкция е в размер на предвидения
от закона минимум от 1 500 лева.
Въпреки, че възражения в този
смисъл не са наведени, следва да бъде уточнено, че категорично не може да бъде
приложена и съответно обсъждано приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Не може да става въпрос и за приложението на привилегирования състав на
чл.415в, ал.1 от КТ. Тя така е и озаглавена в КТ – „Отговорност за маловажно
нарушение”. Но в ал.2 на чл.415в от КТ изрично е посочено кои нарушения не
могат да бъдат разглеждани като маловажни и между тях попада и нарушаването на
разпоредбите на чл.62, ал.1 и чл.61,
ал.1 от КТ. Законодателят е преценил, че
дори и да са налице обективни признаци за маловажност, то тези нарушения на
трудовото законодателство са в такава степен тежки, че не могат да бъдат
санкционирани с по-нисък размер на глоба или имуществена санкция или пък само с
устно или писмено предупреждение, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Нормата на чл.415в, ал.2 от КТ се явява специална по отношение на чл.28
от ЗАНН и като такава, правилно е наказващия орган е съобразил именно нея и не
е приложил по-леко наказуемия състав на чл.415в, ал.1 от КТ.
Макар и да не е посочено в обжалваното
НП като смекчаващо отговорността обстоятелство, наказващият орган явно е ценил факта,
че нарушението е първо за жалбоподателя (данни в обратния смисъл липсват),
което обуславя и наложения минимален размер на предвидената от закона
имуществена санкция.
Предвид на тези съображения
съдът счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Същото е законосъобразно издадено, при спазен материален и
процесуален закон, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-0001058 от 17.12.2018 г. на Директор на Дирекция “Инспекция
по труда” - Ловеч, с което е наложено на “Б.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.И. 5868, област П., ул.”Йорданка Николова” № 29, ЕИК *********,
представлявано от управителя Е.Б.Е., административно наказание на основание
чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ – имуществена санкция в размер на
1 500 лева, за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :