Решение по адм. дело №320/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано по жалба на А. В. Б., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Р., област Перник, [жк], [адрес], срещу Отказ на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, обективиран в писмо с изх. № 313000-8477 от 23.05.2025 г., за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ, по заявление вх. № 313004-12 от 12.05.2025 г.

Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен. По същество, смята, че исканата информация е обществена, по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, твърди, че искането му, не се отнася до лични данни и че не съществува специален ред за достъп до информация, от трети лица по ЗОБВВПИ (Закон за оръжията боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия). Счита, че чл. чл. 11а от ЗОБВВПИ, не отменя приложимостта на ЗДОИ и че исканата от него информация не касае конкретно административно производство, а цели осъществяване на обществен контрол, върху прилагането на ЗОБВВПИ от органите на МВР, в хипотеза и на надделяващ обществен интерес, по смисъла на чл. 13, ал. 4 и чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ. Заявява, че исканата информация, попада в приложното поле на ЗДОИ, а позоваването от страна на орган, на разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗМВР (Закон за Министерството на вътрешните работи) е неотносимо. Посочва, че в заявлението си изрично е уточнил, че не желае получаване на лични данни за трети лица, а цели защита на правата му по чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ. По изложените съображения, иска от съда да отмени постановения отказ и да разпореди предоставяне на исканата информация в обобщен вид. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ОДМВР – Перник, в придружително писмо с вх. рег. № 1640 от 27.06.2025 г., чрез пълномощника си, главен юрисконсулт В., застъпва становище за недопустимост на жалбата, както и за нейната неоснователност. В допълнение сочи, че процесното искане за достъп до информация, е свързано със строго индивидуална цел у жалбоподателя, във връзка с подадено от него заявление за издаване на разрешение за дейности с огнестрелни оръжия, по което е постановен отказ, във връзка с който е налице и висящ съдебен спор по административно дело № 211/2025 г. по описа на Административен съд – Перник.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа подадената жалба и моли съда да отмени оспорения отказ, по изложените в същата съображения. Претендира присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – директорът на ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, съставляващи преписката по издаване на оспорения административен акт, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано по заявление вх. № 313004-12 от 12.05.2025 г. на А. В. Б. (лист 6), депозирано пред ОД на МВР - Перник. Със същото е поискано предоставянето на списък със заявленията на всички лица, които в периода 01.01.2023 г. до 01.05.2025 г., са подали искане за издаване или подновяване на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, с цел „самоотбрана“, чиито заявления не са били отхвърлени с мотив „отпаднала необходимост“. Посочено е, че интереса на заявителя, е насочен към съдържанието на тези заявления, в частта относно мотивите/обосновката „за необходимост от носене на оръжие“ и представените доказателства (декларации, документи и др.) в подкрепа на исканията, като изрично е уточнено, че не се търси получаване на лични данни. Заявлението е мотивирано със защита на правата на заявителя по чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, „свързани с отказ за подновяване на разрешение за огнестрелно оръжие, поради „отпаднала необходимост“. Заявена е и желаната форма за предоставяне на информацията – заличени копия от съответните документи, от които да е видна обосновката за необходимост от издаване на разрешение.

По повод така депозираното заявление, с писмо с изх. № 313р-9037 от 14.05.2025 г. (л. 7), началникът на сектор „КАПОЧР“ в ОДМВР – Перник, изисква от ръководителите на районните управления към ОДМВР – Перник, предоставяне на информация относно броя на подадените заявления за издаване или подновяване на разрешения за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси с цел – „самоотбрана“, за периода от 01.01.2023 г. до 01.05.2025 г., които не са отхвърлени с мотив „отпаднала необходимост“.

По повод изисканата информация, с писма на началниците на районните управления към ОДМВР – Перник (л. 8), (л. 9), (л. 10), (л. 11) и (л. 12), са предоставени данни за броя на подадените заявления за издаване/подновяване на разрешения за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси за периода 01.01.2023 г. до 01.05.2025 г., които не са отхвърлени с мотив „отпаднала необходимост“, а именно: Първо РУ към ОДМВР – Перник 441 заявления; Второ РУ към ОДМВР – Перник 249; РУ – Радомир към ОДМВР – Перник 64 заявления; РУ – Брезник към ОДМВР – Перник 60 заявления и РУ – Трън към ОДМВР – Перник 21 заявления.

С писмо изх. рег. № 313000-8477 от 23.05.2025 г., предмет на контрол в настоящото съдебно производство, директорът на ОДМВР – Перник, отказва на А. В. Б., предоставянето на исканата информация.

Отказът е мотивиран с наличието на предвиден специален ред в ЗОБВВПИ, за търсене, получаване и разпространяване на съдържащата се в регистъра по чл. 11, ал. 2 от ЗОБВВПИ информация, включително на данните за издадените разрешения и отказите, както и на данните за отнети разрешения и мотивите за това. В оспорения акт се сочи също, че исканите в заявлението данни, попадат в хипотезата на чл. 8, т. 1 от ЗДОИ, тъй като се отнасят до информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица, съответно до специфично производство, инициирано от граждани и юридически лица, поради което и редът по ЗДОИ е неприложим. Посочено е също, че търсената информация за снабдяване с подадени от трети лица заявления, няма самостоятелно значение, доколкото е свързана с оперативната подготовка на крайния акт на компетентния административен орган и предполага представяне на значителен обем документация и данни, включително, ако е необходимо и на допълнителни сведения от подалия заявлението гражданин. Отказът е мотивиран и с аргументи, че искането за достъп до информация противоречи на целта, посочена в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като цели удовлетворяване на интереси, извън посочените в закона.

Писмо изх. рег. № 313000-8477 от 23.05.2025г. на директора на ОД на МВР – Перник, е връчено на жалбоподателя , чрез ССЕВ (Система за сигурно електронно връчване), на дата 28.05.2025 г. Жалбата срещу оспорения акт е депозирана пред органа, чрез ССЕВ, на дата 24.06.2025 г.

С оглед така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по наведените с жалбата основания и в рамките на правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, тъй като в оспорения административния акт не е указано, пред кой орган и в какъв срок може да бъде оспорен. Видно от материалите по делото, писмо с изх. № 313000-8477/23.05.2025г., е връчено на жалбоподателя, чрез ССЕВ на дата 28.05.2025г., съответно жалбата срещу административния акт е постъпила пред органа, чрез ССЕВ на дата 24.06.2025г., тоест в двумесечния законоустановен срок. Същата изхожда от надлежна страна – адресат на оспореното писмо и е насочена срещу акт, подлежащ, на основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, на пряк съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, подадените заявления за достъп до обществена информация се разглеждат от органите – задължени субекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ или изрично определени от тях лица. В тази връзка, безспорно директорът на ОД на МВР – Перник, като ръководител на структура по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1, пред. второ от ЗДОИ.

При издаване на оспореното писмо не е съобразена установената в ЗДОИ форма за произнасяне, но порокът по своята същност не представлява самостоятелно основание, което може да обоснове отмяната на оспорения в настоящото производство акт.

Съгласно чл. 38, във вр. с чл. 37 от ЗДОИ, отказът за предоставяне на достъп до обществена информация се оформя като решение. Актът следва да съдържа правното и фактическото основание за отказа, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Решението следва да съдържа и реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК.

Независимо от липсата на нарочно оформяне на процесното писмо във вид на решение, оспореният акт съдържа изискваните от закона реквизити. В него е обективирана воля за отказ да се предостави исканата информация, посочени са правните и фактически основания, мотивирали административния орган при неговото произнасяне, съдържа наименование на издателя, адресат, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В писмото не са посочени ред и срок за обжалване, но както вече бе изложено в горните редове, пропускът не опорочава акта, в степен да доведе до самостоятелен извод за незаконосъобразност, предвид упражненото право на жалба от страна на неговия адресат.

В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а материалният закон е приложен правилно, с което е обслужена и целта на закона.

С процесното заявление е поискана информация относно данните, съдържащи се в депозирани, пред компетентните служби към ОДМВР – Перник, заявления за разрешаване/подновяване на разрешения за дейности с оръжия по реда на ЗОБВВПИ, а по-конкретно е насочено към частите на сочените заявления, които съдържат мотивите на заявителите, обосновали необходимостта от исканите разрешения.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на закона е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение, относно дейността на задължените по закона субекти. Съответно според чл. 9, във вр с чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ, обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации е официална и служебна. Официалната се съдържа в актовете на държавните органи и органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл. 10), а служебна е тази, която се събира и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации (чл. 11).

С оглед съдържанието на процесното заявление, исканата информация следва да се квалифицира като служебна, доколкото същата се съхранява във връзка с официална такава, а именно актовете на органа при осъществяване на неговите правомощия, свързани с контролната дейност на областните дирекции на МВР по реда на ЗОБВВПИ.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене и разпространяване на такава информация.

Според чл. 11, ал. 1, предл. първо от ЗОБВВПИ, в МВР се изгражда и поддържа единен автоматизиран електронен регистър за дейностите по този закон. Съгласно ал. 2 на същия член, регистърът по ал. 1 представлява информационен фонд, по смисъла на ЗМВР и съдържа включително данни за издадените разрешения и отказите за издаване (т. 1). Според чл. 18, ал. 1 от ЗМВР, информационната дейност на МВР, е дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, използване и предоставяне на информация на потребители от МВР, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани. В чл. 24, ал. 1 от ЗМВР, е посочено, че в МВР се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация. Съгласно ал. 2 на същия член, информационните фондове се изграждат при съответните структури на МВР, съобразно функционалната им компетентност. В чл. 22, ал. 2 от ЗМВР, е установена императивно забрана за предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред.

Анализът на цитираните нормативни разпоредби води на извод, че що се отнася до информацията, касаеща актовете на органите на МВР, издавани във връзка с осъществяваната контролна дейност, по реда на ЗОБВВПИ, конкретно издаваните разрешения и откази за осъществяване на дейности с оръжия е официална обществена информация, по отношение на която в друг закон е предвиден специален ред за търсенето и разпространяването ѝ.

При това положение следва да се приеме, че ограничението се отнася и до всички документи, съставляващи преписките по издаване на разрешенията за дейности с оръжия, включително до заявленията, иницииращи ги, представляващи служебна информация по смисъла на чл. 11, във вр. с чл. 10 и чл. 9 от ЗДОИ, съхранявана от органа по повод официалната информация, създавана от органа, за чието търсенето и разпространяване, съответно предоставяне, е предвиден специален ред. Това е така, тъй като служебната информация, представляваща в случая заявленията иницииращи производствата, свързани с разрешаването на дейности с оръжия по реда на ЗОББВПИ, без съмнение предпоставя, съответно е свързана с официалната такава, а именно финализиращите производствата актове на компетентния държавен орган, за достъп, до които е предвиден специален ред, тъй като са част от информационен фонд.

В допълнение следва да се отбележи, че сочената в процесното заявление, като цел - „правна защита по чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ“, не кореспондира с целите на ЗДОИ – чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Търсената от заявителя цел, по съществото си представлява довод, свързан със законосъобразността на разрешителните производства за дейности с огнестрелни оръжия, водени по реда на ЗОБВВПИ, съответно е неотносима и не може да обоснове производство по реда на ЗДОИ.

С подобна, ирелвантна към производство по реда на ЗДОИ, насоченост е и изложеното в жалбата във връзка с необходимите на заявителя данни, относно мотивите в заявленията, по които не са постановени откази за издаване/подновяване на разрешения за дейности с огнестрелни оръжия по реда на ЗОБВВПИ. По съществото си искането, от една страна представлява опит за домогване до „чужди“ мотиви за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана, които са строго индивидуални и отнесени към всеки конкретен случай, а от друга страна не е и в състояние да мотивира заявление за предоставяне на информация по реда на ЗДОИ, тъй като не кореспондира с целите на ЗДОИ, установени в чл. 2, ал. 1 от същия закон.

С оглед изложеното жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли като такава. Отказът за предоставяне на обществена информация по реда на ЗДОИ, е издаден от компетентен орган, в производство без съществени формални пороци, съобразено с административнопроизводствените правила, основано в приложимия материален закон и кореспондиращо с неговата цел, поради което следва да бъде потвърден.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, разноски се дължат в полза на ответника. Такива не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Административен съд – Перник,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. В. Б., с [ЕГН], адрес: [населено място], община Радомир, област Перник, [жк], [адрес], срещу Отказ на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, обективиран в писмо с изх. № 313000-8477 от 23.05.2025 г., за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация, по заявление вх. № 313004-12 от 12.05.2025 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

На основание чл. 40, ал. 3 ЗДОИ, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.