Р Е
Ш Е Н И Е
№
…….……./……………..2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и втори
март, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
и секретар Доника Христова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Христова
гражданско дело №
1450 по описа за 2017 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от
П.В.П. против Д.В.Д. иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД и цена 46 167 лева, от които 9 600 лева, представляващи сума
платена от ищеца при покупката на недвижим имот с административен адрес – гр.Д.,
ул. „П.“ № 4 и 36 567 лева
вложени средства за изграждане на жилищна сграда в същия имот, ведно със законна лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска 29.06.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират
се и разноски в производството.
В
обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага следните фактически твърдения: живял с
ответницата на съпружески начала в продължение на 7-8 години, първоначално в нейния собствен апартамент в гр. Д.,
ул. „З.Б.“ № **,ет.*, ап. **. Отношенията им били много добри. Планували
закупуване на имот в гр. Д., чиято продажната цена да заплати ищеца. Средствата
били набавени от продажбата на друг имот, находящ се в гр.Варна, собствен на
ищеца и спестявания от трудови възнаграждения, получавани по повече от едно
трудово правоотношение. Ищецът по своя инициатива предложил на ответницата имота
да бъде закупен на името на двамата.
През 2010 г. намерили имот и договорили
продажна цена в размер на 9 600 лева. В имота съществувала порутена
къща.Поради заетост от страна на ищеца, ответницата закупила имота на свое име
с парите от него. Според уговорката, тя е следвало да му прехвърли ½ ид.
Част, но така и не съставили писмен документ за тази уговорка. Причината била,
че отношенията били много добри и започнали строителство на нова къща. В
качеството си на собственик на имота в началото на 2012 г. ответницата
предприела действия съгласувани с ищеца за получаване от Община Д. на
разрешение за строеж и такова било
издадено под № 17 от 14.05.2012 г. подписано от главния архитект на
Общината. През същата 2012 г. започнал и строежа на едноетажна жилищна сграда,
състояща се от трапезария с ниша, спалня, хол, коридор, килер, баня-тоалет.
Ищецът твърди, че при извършване на строителството е
заплатил следните суми:
Събаряне на старата къща и подготвяне на строителната
площадка, изпълнено през 2012 г., на обща стойност 1 120 лв.; основи на къщата на 1.60 м. в земята с вложени чакъл,
бетон, камък и арматура, изпълнено през 2012 г., 70.28 кв.м., на обща стойност 1 828 лв.; лята плоча над основите на
къщата 70.28 кв.м., 70 см. над земята, изпълнено през 2012 г., на обща стойност
1 005 лв.; 11 бр. носещи колони с
вложени бетон и арматура, изпълнено през 2012 г., на обща стойност 4 040 лв.; 3 бр. шайби против земетръс,
изпълнено през 2012 г., на обща стойност 540
лв.;тухлена зидария единични 3 000 бр., двойки 1 000 бр. и четворки 1000
бр., изпълнено през 2012 г., на обща стойност 2720 лв.; под покривна плоча 64 кв.м. с вложени цимент, чакъл
арматура, 70.28 кв.м. с изолация от фибран 2 см., изпълнено 2012 г., на обща
стойност 1 080 лв.; Изолация на
западната стена на къщата с 4 см. стиропор 30 кв.м., изпълнено 2013 г., на обща
стойност 282 лв.; Гредоред под
покривен 70.28 кв.м., изпълнено 2012 г., на обща стойност 2 220 лв.; Керемиди 1 500 бр. нови х 0.94 лв., изпълнено 2012 г.,
на обща стойност 1 410 лв.;
Изграждане на два комина и измазване, изпълнено 2012 г., на обща стойност 199 лв.; Груба вътрешна мазилка,
изпълнена 2013 г., на обща стойност 1
870 лв.;Гипсова шпакловка на стени и тавани, изпълнено през 2013 г., на
обща стойност 1 995 лв.; боядисване
с латекс на всички помещения, изпълнено през 2013 г., на обща стойност 2 578 лв.; доставка и монтаж на 4 бр.
ПВЦ прозорци на стаите със стандартни размери и 3 бр. малки прозорчета в
нишата, килера и баня-тоалет, изпълнено през 2013 г., на обща стойност 3 140 лв.; Доставка и монтаж на 6 бр.
врати ПВЦ, изпълнено през 2013 г., на обща стойност 2 088 лв.; Настилка от теракотни плочи в кухнята 7 кв.м.,
баня-тоалет 1.5 кв.м., коридор-10 кв.м., изпълнено през 2013 г., на обща
стойност 1 280 лв.; полагане на
фаянс в нишата и баня-тоалет, изпълнено през 2013 г., на обща стойност 780 лв.; ел.инсталация, изпълнено края
на 2012 г., на обща стойност 1 400 лв.
ВиК инсталация, изпълнено в края на 2012 г., на обща стойност 1350 лв.; ПВЦ первази, изпълнено през
2013 г., на обща стойност 220лв.;
открита веранда с метални парапети и теракот, изпълнено през 2013 г., на обща
стойност 680 лв.; електрически
бойлер, изпълнено през 2013 г. 1 бр., на стойност 313 лв.; кухненска мивка-алпака, 1 бр., изпълнено през 2013 г., на
стойност 102 лв.;тоалетна мивка
малък размер, изпълнено през 2013 г., на стойност 141 лв.;тоалетна седалка, изпълнено през 2013 г., на стойност 182 лв.;смесителна батерия за мивка,
изпълнено през 2013 г., 2 бр., на обща стойност 108 лв.;доставка и монтаж на осветителни тела, изпълнено през 2013
г., на обща стойност 136 лв.;
доставка и монтаж на кухненско обзавеждане, изпълнено през 2013 г., на обща
стойност 1760 лв., общо 36567 лева.
Ищецът твърди, че малко след като заживели в новия си
дом в отношенията настъпил разрив. Конкретният повод бил невърнат заем от сина
на ответницата, даден от ищеца.Ищецът твърди, че ответницата се озлобила и
започнали чести разправии. Промяната в отношенията довела до поставяне на въпроса за прехвърляне
на половината от имота на името на ищеца, но последвал категоричен отказ.
Започнала да се самонаранява и да вади медицински бележки. През 2016 г. завела
дело по Закона за защита от домашно насилие. Последвало решение, с което ищецът
бил отстранен от съвместно обитаваното жилище за максималния срок.
Независимо от вложените средства, ищецът останал без
имот, с една пенсия, без средства обезпечаващи спокойни старини и направил
постъпки за настаняване в Дом за стари хора. Ищецът отрича ответницата да има
каквото и да е парично участие, за придобиване, изграждане и обзавеждане на
имота в който живее и твърди, че се е обогатила негова сметка веднъж със сумата 9 600 лв., представляваща
заплатена сума във връзка със сключването на бъдещ договор между нас, както и
със сумата 60 000 лв., представляваща стойността на разходите направени за ново
жилищно строителство в имота, от която обаче претендира само частта от 36 567 лева. Счита, че това разместване на блага
е без основание и иска осъдително решение за горепосочените суми в общ размер 46 167 лева.
Ответницата в писмен отговор прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение
претенцията за 9600 лв.,представляваща продажната цена на процесния
имот, платена на 26.10. 2010 год.,както и по отношение претенциите за сумите от
1120 лв. за събаряне на стара къща и подготвяне на строителна площадка; 1828
лв. за чакъл,бетон,пясък арматура; 1005 лв. за лята плоча;4040 лв.
за бетон.арматура носещи колони; 540
лв.за шайби п/в земетръс: 2720 лв. за тухлена зидария; 1080 лв.за
подпокривна плоча; 2220 лв. за гредоред; 1410 лв. за керемиди;199 лв.за изграждане на два
комина; 1400 лв. за ел.инсталация; 1350 лв. за ВиК представляващи
претенции за вложени средства през 2012 год.,за изграждане на нова жилищна
сграда, или общо за сумата от т.е. за
сумата от 18 912 лева , представляваща част от претендираната сума в размер
на 36 567 лева.
Ответницата оспорва твърдението на ищеца, че вложените средства
за покупката на имота са в размер на 9 600 лева, като твърди, че
продажната цена е в размер на 6000 лева, така както е посочено в нот. акт,
приложен към исковата молба. Ответницата оспорва допустимостта на иска по
отношение на движимите вещи. Счита, че ако е имало уговорка имотът да се запише
на името на двамата, но плащането е извършил само ищеца, то претенцията връщане
на цялата сума е недопустима. Счита, че претенцията е допустима само за
половината, но по правилата за изпълнение на чуждо задължение, а не по реда на
чл. 59 от ЗЗД. Ответницата не оспорва
твърдението на ищеца, че той е живял в нейният дом и твърди, че е полагала
грижи за него.Излага, че в периода на съвместното им съжителстване,
здравословното му състояние се е влошило, бил е на домашно лечение, била му е
поставена диагноза - 2 кисти на мозъка, но при най-малкото подобрение,ищецът
започвал с побоищата и скандали и гонене от домът й. По повод жесток побой,
душене и заплахи с нож на 12.06.2016 год. е образувано дело по реда на ЗЗДН -
гр.д.№ 582/201бг.ПРС и с решение ищецът отстранен от жилището за срок от 18
м.,както и забрана да доближава ответницата по-малко от 50 м. както и жилището,
за срок от 12 м. Тези факти ответницата сочи във връзка с извода, че ищецът е
предоставил продажната цена на продавача по сделката, че е направил това в
изпълнение на свой нравствен дълг и с намерение да надари ответницата с тази
сума,в знак на благодарност за грижите които е полагала и полага за него и
факта,че е поела изцяло издръжката им със собствени средства.
В условията на евентуалност, ответницата счита, че ако
съда приеме иска за основателен, то да направи това до размер на ½
според първоначалните уговорки помежду им. По отношение на претенцията за
заплащане на извършените в имота СМР, ответницата оспорва иска като неоснователен
и недоказан. Твърди, че участвала с личен труд в почистването на двора,
събаряне на старата къща и изграждането на нова-намиране на работници,помощ на
работниците в строителството; влагане на лични средства. Оспорва твърдението на
ищеца,че подобренията са извършвани с негови лични средства. Оспорва и тяхната
стойност.
Излага следните фактически твърдения: сама и с помощта
на М.Д./син на ответницата/ пред 2010
г. е почистила двора, който е бил засят с царевица. М.Д.е изкопал септична яма
за външен тоалет. През 2011 г. ответницата заедно със сина си М.Д.са изкопали
септична яма, ангажирали багерист с багер, фадрома и самосвал.С помощта на
синът си М.разкрили покрива на къщата, като ответницата сама е пренасяла
гредите и ги е подреждала. За събаряне на кирпича на къщата и изхвърлянето му е
помагал братовчед на ответницата Р.,на който е заплатила за 3 дни по 15 лв.на
ден или общо 45 лв. За ползването на фадрома при събаряне е заплатила: на
работника 75 лв., за изхвърляне на отпадъците 250 лв. или общо сумата от 370
лв. Ищецът не е участвал по никакъв начин в разчистването на терена и
подготовка на строителството нито с труд
,нито със средства. През м.06. 2012 год.е започнала строителството на къщата,като
на 11.06.2012 г.са положени основите на къщата. На 22.06.2012 г.е излята първа
плоча. По-голямата част от строителните материали са закупени от нея ,преди
полагане основите на къщата.
Предвид горепосочените фактически твърдения
ответницата оспорва произхода и
стойността на посочените от ищеца средства вложени в строителството на новата
къща и събарянето на старата,като недостоверни. Конкретно оспорва - закупуване на тухли-единички закупени на
старо х 0.20 ст.бройката, обща сума- 500 лв.;
тухли-двойки и четворки- общо 500 лв.; 4 палета тухли х 140 лв.палет=
560 лв.; Тухли 500 бр. =100 лв.; Тухли 80 бр.х 0.70 ст.=5б лв.; Тухли 200 бр.х
0.70 ст.=140 лв.; Тухли 80 бр.х0.70 ст.=56 лв. Общо тухли: 1912 лв.;керемиди
1254 лв.-/ 1650 бр.х 0.76 лв.; комин и
измазване- 60 лв.на работник-заплатен труд 3 дни х 20 лв.на ден =60 лв.Оспорва
стойността като завишена.
Твърди, че вътрешно боядисване с латекс е извършено от
синът й М.и с бои закупени лично от него. Твърди, че има само 2 малки прозореца на пералното
помещение и банята от ПВЦ, а не както твърди ищеца 3 броя. Оспорва стойността.
Оспорва, че вратите от ПВЦ са 6 броя, като твърди, че са 4 броя. Оспорва
стойността. Твърди,че има още 3 броя врати,които са дървени, китайско
производство и всяка една от тях е с цена от 120 лв., на обща стойност 360 лв.
Оспорва посочените стойности. Ел.инсталацията е на стойност 947.40 лв. За ВиК
са заплатили само сумата от 206.28 лв.,която е стойността на закупен водомер и
за узаконяване. Доверителката и синът й са правили шахта и са леели бетон за
водомера. Твърди,че ПВЦ первази няма в къщата. Откритата веранда - метални
парапети са закупени от М.Д.,който ги е заварил с приятел. Покрива над вратата
на терасата е безвъзмездно изработен от приятел на М..Същия приятел е
поставил-монтирал 3 броя дървени врати-китайско производство ,също
безвъзмездно. Оспорва стойността на движимите вещи и твърди,следното: Бойлерът
е закупен за 220 лв.,а не както ищецът твърди за 313 лв. Оспорва цената
на кухненската мивка и твърди,че е закупена за 94 лв. както и тоалетна седалка -
обикновена за 60 лв.,вместо посочената цена от 182 лв. Оспорва стойността на тоалетна мивка малък
размер. Оспорва стойността на осветителна
батерия за мивка. Оспорва стойността на
доставка и монтаж на осветителни тела.
Осветителните тела са плафониери-7 бл.х 10 лв.- 70 лв.,закупени от Метро. Плот
за стена-120 лв. 4 броя шкафчета в кухнята за 278 лв. Категорично оспорва
стойността на кухненското обзавеждане,като твърди,че то се състои от 2 горни и
2 долни шкафчета от ПДЧ и мивка,както и гръб,на обща стойност 492 лв. В отделна
молба, но в срока по чл. 131 ответницата претендира разноски в производството.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители
адвокат Я.С. и адвокат Р.М. поддържат исковата молба и писмения отговор.
Съдът след
като се запозна със становищата на страните, събраните по делото доказателства,
правните норми регламентиращи процесните отношения, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Видно от нот. Акт № 194/2010 г. на 26.10.2010 г.
ответницата е придобила собственост върху дворно място и построена в имота
къща, находящи се в гр. Д., ул. „О.П.“ № *. От съдържанието на акта се
установява, че продажната цена е в размер на 6000 лева. Не се оспорва, че
сумата от 6000 лева е дадена от ищеца. Оспорва се неговото твърдение, че за
имота е заплатена цена в размер на 9600 лева, т.е. налице е спор за разликата в
размер на 4600 лева. От събраните по делото доказателства, не се установява, че
при сключване на договора за покупко-продажба на недвижим имот, оформен като
нот. акт е заплатена цена различна от посочената в акта 6000 лева.
Относно възражението за изтекла погасителна
давност, съдът намира следното. С изтичане на пет годишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Вземането по иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД /както и
по иска с правно основание чл. 56 от ЗЗД – виж възражението на ответницата,
относно допустимостта на иска/ също се погасява с изтичане на пет годишен срок
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съдът след съвкупен анализ на твърденията на
страните, свидетелските показания и определение № 545/03.08.2015 г. по гр.д. №
620 по опис на ПРС за 2015 г. приема за установен факта, че страните са живеели
съвместно, на съпружески начала и че връзката им, започнала с разбирателство е
прекратена поради нетърпимост в отношенията. В тази посока съдът кредитира
показанията на всички разпитани свидетели. Тъй като страните нямат сключен брак, съдът не
изследва възраженията за това кой от тях, какъв принос има в изграждането на общият им живот, конкретно
издръжката на домакинството /разходи за храна, спестявания за строеж/. Също
извън предмета на спора са фактите за напрежението в отношенията между тях,
естеството на констатираното с акт на съд насилие. Тези факти са ирелевантни,
защото не могат да се отразяват на имуществените претенции на страните.
Неподкрепени с доказателства остават и възраженията на ответницата, че ищецът е
изпълнил спрямо нея нравствен, както и в съответствие на какво поведение е
възникнал такъв дълг. Промяната на намеренията в отношенията между страните, не
води до промяна в началния момент на
изискуемостта, затова съдът приема, че както цялото вземане, така и неговата
½ са изискуеми от датата на плащането.
В съвкупност доказателствата сочат, че ищеца е разполагал със сумата за
покупката на имота, а ответницата не е имала спестявания, които да вложи в тази
покупка. Датата на плащането не е установено точно, но предвид констатацията в
нот. акт, че плащането е извършено
преди датата на сключване на
договора, съдът приема като достоверна датата
26.10.2010 г.
Петгодишната давност за сумата от 6000 лева е изтекла през 2016 г., а
претенцията на ищеца е заведена в съда на 29.06.2017 г.
Претенцията по отношение на сумата от 4 600
лева, представляваща разликата над платената по нот. акт сума от 6000 лева, до
претендираните 9600 лева е недоказана и погасена по давност, а относно сумата
от 6000 лева, представляваща разликата над 4600 лева до претендираните
9 600 лева е погасена по давност.
Искът за сумата от 9 600 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Не е спорно, че след издаването на разрешението за
строеж страните са започнали изграждане на нова сграда в закупеният имот. Без
значение е възражението на ответницата, че претенциите за разхода вложен в
имота се отнасят не само за сградата, а и за нейното обзавеждане. Претенцията е
с правно основание чл. 59 от ЗЗД и се претендира връщане на вложените суми в
конкретни дейности и закупуване на вещи, чиито резултат обогатява ответницата,
независимо дали това обогатяване се дължи на изграждане на сградата или на
поставянето в нея на движими вещи.
В тази връзка, не е спорно, че описаните в исковата
молба дейности са осъществени в имота, макар и с леки корекции относно обема.
Тези факти се установяват, частично от разпита на свидетелите и частично от констативно
съобразителната част на СТЕ, чието заключение, съдът кредитира като компетентно
и безпристрастно. Съдът не кредитира показанията на свидетеля М.Д.С., тъй
като в частта, в която отрича участието
на ищеца в изграждането на къщата, противоречат на всички останали гласни
доказателства. Съдът не кредитира тези показания и защото, при изслушването им
свидетелят дава противоречиви на останалият доказателствен материал факти като
отрича изцяло участието на ищеца. Свидетелства, че само майка му е заплащала
разходи за труд и материали. По делото обаче е установено, че в периода на
изграждане и обзавеждане на къщата, страните са живели на съпружески начала и
отношенията им са били сговорни.
В съвкупност от показанията на останалите свидетели
и от събраните по делото писмени доказателства, относно източниците на средства
за всеки от спорещите страни, както и от заключението по допуснатата СОЕ, съдът
приема, че разходите за извършеното строителство в имота преимуществено са
извършени със средствата на ищеца. Погасени по давност обаче са всички плащания
извършени преди 29.06.2017 г. /по съображенията изложени по-горе относно
погасителната давност/.
Разрешението за строеж на къщата е издадено на
14.05.2012 г. Няма данни кога точно ищецът е извършил почистването на терена
изразяващо се в събарянето на старата къща и подготвянето на строителната
площадка, за която ищецът твърди, че е сторено през 2012 г. и претендира 1120
лева. Съдът приема, че това е извършено преди издаването на разрешението за
строеж тъй като не представлява дейност на строеж. Останалите дейности
извършени през 2012 г. би следвало да се
извършат след разрешението за строеж, поради което съдът приема, че са
извършени след разрешението за строеж, следователно не са погасени по давност.
За установяване на вложените дейности, съдът е
допуснал провеждане на СТЕ. Съдът кредитира заключението в неговата констативно
съобразителна част. Относно намаляването на стойностите на извършените СМР
обаче съдът не кредитира заключението, защото не се претендира увеличена
стойност на имота, а конкретни дейности извършени в изграждането на сградата и
съответно връщане на вложените парични средства. Съдът не кредитира
заключението и защото, вещото лице е
изследвало съответствието на проектираните СМР с действително извършените, а
ищецът претендира конкретни суми за определени дейности. Отделно от това,
намалението на разхода, вещото лице мотивира със свидетелските показания на
сина на ответницата, а съдът не кредитира тези показания.
От констативно съобразителната част се установява,
че всички дейности в имота, описани в исковата молба като строително монтажни са
изпълнени на място. Претендираните суми за разход преди извършеното от вещото
лице процентно намаление съответстват на описаните в исковата молба и не са
погасени по давност.
Относно разхода за движимите вещи поставени в
имота, съдът намира следното: Съобразно разпределението на доказателствената
тежест, ищецът следва да установи, че е извършен разход в определен размер и че
резултатът е вложен в имота. Ищецът не ангажира съда с нито един разходен
документ или с конкретни свидетелски показания в тази посока. Ответницата не
отрича дейностите описани в исковата молба, но за малка част от тях признава,
че е извършен разход различен по размер от претендирания и напълно отрича, че
признатият разход е извършен от ищеца. При липсата на доказателства за пълно и
главно доказване на претенцията на ищеца и при липсата на признание от страна
на ответницата искът за всички разходи претендирани като извършени от ищеца в
периода след издаване на разрешението за строеж следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от спора, в тежест на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от ответницата разноски, което са претендирани в
размер на 1915 лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.В.П. с ЕН **********
***, против Д.В.Д. с ЕГН ********** *** осъдителен иск с цена 46 167
лева, от които 9 600 лева, претендирани
като сума платена от ищеца при покупката на недвижим имот с административен
адрес – гр.Д., ул. „П.“ № * и 36 567
лева вложени средства за изграждане на жилищна сграда в същия имот, ведно
със законна лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска 29.06.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.
59 от ЗЗД и ОСЪЖДА П.В.П. с ЕН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Д.
с ЕГН ********** *** , сумата от 1915
лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78,
ал. от ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението.
Съдия
в Окръжен съд: