№ 5623
гр. София, 04.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20211110142723 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 04.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 42723/2021 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 21746/17.02.2022 г. от Р. В. Н. за изменение на Решение от
18.01.2022 г., постановено по гр. д. № 42723/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав
в частта за разноските. Твърди, че неправилно бил определен размера на дължимата
държавна такса, като същата била в размер на 50,00 лева с оглед цената на иска. Поддържа,
че не може да носи отговорност за недължимо внесена държавна такса, като същата
подлежала на връщане на ищеца. Иска изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е подаден отговор на молбата и не е изразено
становище по направеното искане.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От мотивите на Решение от 18.01.2022 г., постановено по гр. д. № 42723/2021 г. по
описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав се установява, че съдът е приел, че при този изход на
правния спор, предвид обстоятелството, че исковете са отхвърлени поради плащане, то
следва, че ответника е станал причина за производството, поради което единствено ищеца
има право да претендира деловодни разноски. Последният е поискал присъждането на
деловодни разноски, като е доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание
чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да
му се присъди сумата от 306,25 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
1
Съдът намира, че не може да се възприеме становището на ответника, тъй като в
случая са предявени четири обективно, кумулативно съединени иска, като при
приложението на чл. 72 ГПК, съдът намира, че се дължи държавна такса по всеки от
предявените искове в размер на 4 % върху цената на иска, но не по-малко от 50,00 лева, като
в случая съдът е извадил дължимата и внесена държавна такса по заповедното производство
по ч. гр. д. № 61443/2020 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
Отделно от горното следва да се спомене, че при изчисляването на дължимите
разноски по исковото производство, съдът с оглед т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се е произнесъл и по дължимите разноски от ответницата по
заповедното дело, съобразно частта дължима от същата по издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК.
С оглед изложеното, съдът счита, че подадената молба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 21746/17.02.2022 г., подадена от Р. В. Н.,
ЕГН: ********** за изменение на Решение от 18.01.2022 г., постановено по гр. д. №
42723/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщението
с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2