Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260291
гр.Бургас, 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 5113 по описа на БРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
В.Л.Р. с ЕГН: **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. М.А.-***, срещу
Наказателно постановление № */20.03.2020г., издадено от Началник Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се посочва, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията
на автомобила е била служебно прекратена. Алтернативно се посочва, че следва да
се приложи чл. 28 от ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. А., която поддържа жалбата по изложените в
нея доводи.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не
изпраща представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и
становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от разписката НП е
връчено на жалбоподателят на 12.11.2020г., а жалбата е депозирана по пощата на 18.11.2020г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 22.10.2019 г. лицето Ангел
Иванов Харизанов продал по надлежния ред на „*“ ЕООД, ЕИК *, лек автомобил „Нисан
Патфайндър“ с рег. № *, като от страна на дружеството договорът бил подписан от
управителя В.Л.Р.. Не било подадено заявление в Сектор „ПП“ за промяна на
регистрацията в законоустановения срок, поради което и регистрацията на
автомобила била служебно прекратена на 23.12.2019 г.
На 03.01.2020 г., около 21.50
часа, жалбоподателят, който все още бил управител на дружеството приобретател, управлявал горепосочения лек автомобил, като докато
се движил в гр. Бургас, по ул. „Сан Стефано“, до № 107, в посока ул. „Оборище“,
бил спрян за проверка от полицейски патрул, в състава на който влизал и св. К.М..
Последният направил справка за автомобила, при което установил, че същият е с
прекратена регистрация.
За констатираното на място св. М.
съставил АУАН № */03.01.2020г., квалифицирайки тези факти като нарушение по чл.
140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без
възражения и получил препис от него.
Въз основа на АУАН, на 20.03.2020г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид
фактите, установени от разследването по случая и решил, че с поведението си
Костадинов е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради
което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение,
който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и които съда кредитира
изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателят,
който не отрича, че той е управлявал процесния автомобил, но заявява, че не е
бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена. Съдът не взема
предвид показанията на св. Харизанов, доколкото същите са неотносими към
предмета на доказване.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица
в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От
тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят,
нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг.
чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – началника на Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-гр.Бургас, който към дата 20.03.2020г. е бил оправомощен да издава НП,
видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално)
лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателят нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е посочено, че МПС следва да бъдат регистрирани, като се предвижда санкция
за управление на нерегистрирано МПС в приложената от АНО санкционна разпоредба.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателят не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.) – служебното прекратяване на регистрацията
настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в
двумесечен срок от датата на покупко-продажбата да пререгистрира автомобила на
свое име.
В конкретния случай автомобилът е бил собственост на юридическо лице, като регистрацията
е била прекратена служебно.
Иначе казано, налице са всички признаци на нарушението от обектива страна.
Съставът намира, че е налице и виновно поведение от страна на жалбоподателя.
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието
да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с
фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го
извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния случай
АНО е ангажирал доказателства, от които може да се направи категоричен извод,
че към датата на управление на МПС – 03.01.2020г. жалбоподателят е могъл да бъде
наясно с това, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била
служебно прекратена от Сектор „ПП“-Бургас. Жалбоподателят е управител на
дружеството собственик на автомобила, като той е подписал договора за
покупко-продажба, т.е. бил е наясно, че дружеството е придобило конкретния
автомобил. Като управител на дружеството се предполага, че същият извършва
действията по управление на същото и го представлява пред трети лица и държавни
органи. Следва да се отбележи, че вътрешните отношения между собственика на
капитала и управителя в случая са ирелевантни, тъй като дружеството е съвсем
отделен правен субект. На 03.01.2020 г., жалбоподателят е управлявал конкретния
автомобил, за чието придобиване се е подписал, като автомобилът е бил придружен
с документи, от които е било видно, че като собственик все още е фигурирал
бившият такъв- Ангел Харизанов. При това положение Р. е могъл да заключи, че
придобитият от дружеството автомобил все още не е пререгистриран. Както бе
изяснено по-горе, прекратяването на регистрацията се извършва служебно без
изискване за уведомяване. Следователно, с оглед всички обстоятелства,
жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да се увери дали автомобилът не е с прекратена
регистрация, но не го е направил. При тези факти не остава никакво съмнение, че
жалбоподателят е действал виновно, а от там извършеното от него съставлява
административно нарушение.
Наложената от АНО санкция е в минимално предвидения от закона размер, като
съдът няма възможност да я определи в по-нисък размер.
Не са налице обстоятелства, които да обоснавават квалифицирането на
извършеното като маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН. Напротив, видно от
справката за нарушител/водач, Р. е бил многократно наказван за нарушения по
ЗДвП.
Предвид всичко горепосочено,
съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателят, като в хода на производството са ангажирани
доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради
което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
*/20.03.2020г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с
което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на В.Л.Р. с ЕГН: **********, адрес: ***, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.