РЕШЕНИЕ №260200
25.05.2022, гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, втори въззивен
състав, в открито заседание на двадесет и шести април през две хиляди, двадесет и втора година в състав:
Председател:
Росица Темелкова
Членове: Албена Зъбова-Кочовска
Таня Русева-Маркова
При секретаря : Стойка Вълкова
като разгледа докладваното от съдията Зъбова в.гр.дело
№ 1382/2020г. по описа на съда, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от
Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Александър
Малинов“ № 1, подадена чрез гл.ю.к.Габриела Розенова, против решение № 792/02.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 6021/2019
г. по описа на РС – Бургас, с което Главна дирекция „Национална полиция“ МВР е
осъдена да заплати на С.К.С. ***, сумата от 1143.66 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 159.59 часа,
получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода
08.03.2017 г. – 25.07.2019 г. 1116 часа нощен труд в дневен, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане и сумата
от 80.16 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 31.01.2018 г. – 25.07.2019
г., както и сумата от 350 лв. за направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. С решението ГД „Национална полиция“ – МВР е осъдена
да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 100 лв. и разноски за
експертиза от 200 лв..
Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като
счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Намира за
неправилен извода на съда, че е налице празнота в специалната нормативна
уредба, касаеща служителите на МВР, която да налага субсидиарно приложение на
НСОРЗ. В тази връзка сочи, че по отношение на държавните служители в МВР
действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадена от министъра на МВР на
основание чл.187, ал.9 ЗМВР, уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивки на държавните служители, т.е. не са налице предпоставките за
субсидиарно прилагане на НСОРЗ, на която се позовава съдът. Сочи, че
разпоредбата на чл.9 НСОРЗ е неприложима, тъй като не са налице две от
предпоставките на последната норма – продължителност на нощното работно време
по-малка от дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми,
поради което дори и да се приложи в случая механизмът на чл.9, ал.2 НСОРЗ за
превръщане на нощния труд в дневен, се получава коефициент единица (8:8) и няма
законово основание за прилагане на друг коефициент. Въззивникът приема обжалваното
решение за немотивирано, тъй като нито един от посочените от него аргументи не
е бил обсъден и анализиран от съда, като не е обсъдено и възражението за
прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Не прави доказателствени искания. Дири разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатения от въззиваемия адвокатски
хонорар.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец С.К.С..
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК с Определение 27.07.20г. съдът констатира, че въззивната жалба е допустима, а
служебната проверка по чл.269 от ГПК сочи обжалваното решение за валидно и
допустимо.
С оглед изменение в ЗМВР,
ГД“Национална полиция“-МВР е заличена като страна по въззивното дело, а вместо
нея е конституиран правоприемникът й ГД „Жандармерия, специални операции и
борба с тероризма“- МВР с адрес:гр.София, ул.“Патрирах Герман“№202.
По съществото на спора и с оглед
въведените пред въззивния съд оплаквания за неправилност на първоинстанционното
съдебно решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в
приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
по делото е образувано пред РС-Бургас по исковата молба на С.К.С., ЕГН: **********,***, чрез адвокат Ели Димова от БАК, против ГД „Национална полиция“ МВР гр. София за
заплащането на допълнително
възнаграждение за извънреден труд от 564 лв.(след изменение на иска по чл.214 ГПК, увеличено на 1143,66лв.), положен в периода 08.03.2017г. до 25.07.2019г. за 159,59 часа,
като „старши полицай“ в група „Охрана на обекти“ в ЗЖУ-Бургас към Дирекция „Жандармерия“, ведно
със законна лихва върху главницата от датата на депозирането на исковата молба(25.07.19г.),
до окончателното й изплащане, както и за това ответникът да бъде осъден да
заплати сумата 65.00лева, увеличена
след изменение на претенцията на осн. чл.214 от ГПК-на 80,16лв.,
представляваща мораторна лихва за
забава(обезщетение) от 31.01.18г. до завеждането на иска, върху горепосочената
главница.
Ищецът
твърди, че в периода от 08.03.2017г. до 25.07.2019г. е работил при ответника на 12-часови работни смени – по график, на
длъжност “Старши полицай“ в група “Охрана на обекти“ в ЗЖУ Бургас към Дирекция
“Жандармерия“,
със статут на държавен служител.
За да обоснове
претенциите си, ищецът поддържа, че ГД “Национална полиция“ (сега ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР) не му е изплатила дължимото за това
време допълнително възнаграждение за извънреден труд
за общо 159.59 часа,
получени след преизчисляване на положения в същия период нощен труд в дневен, с коефициент 1.143, съобразно чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ), вр. с
чл.140 от КТ. Поради неизплащане на претендираното възнаграждение е заявен и акцесорният
иск за мораторна лихва за забава за периода от 31.01.2018г. до 25.07.2019г., а
върху главницата се иска и присъждането на законната лихва за забава от
подаването на исковата молба, до окончателното изплащане.
Изложил е в исковата молба и подробни
правни съображения в подкрепа на претенциите си.
Ответник ГД НП-МВР гр. София е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си
представител гл. ю.к. Г.Розенова, с който оспорва претенциите изцяло като
неоснователни. Признава наличието на служебно правоотношение за процесния
период между него и ищеца, признава, че последният е полагал труд на 12-часови
смени/ дневни и нощни/ по предварително изработени графици, като отработеното
време се изчислявало сумирано. Посочва подзаконовите нормативни актове на МВР,
регламентиращи разпределянето на работното време, отчитането и компенсирането
му за процесния по делото период(Наредба №8121з-407/11.08.14г., Наредба
8121з-592/25.05.15г., Наредба №8121з-776/29.07.16г.) и заключава, че само в
първата е предвидено умножаване на общия брой часове нощен труд за отчетния период по коефициент
0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за същия
отчетен период. В другите наредби такъв механизъм липсвал, а при отчитането им,
броят часове нощен труд се посочвал само в цяло число.С това обосновава извод,
че не е налице празнота в нормативната уредба, касаеща отношенията на
служителите в системата на МВР, поради което общият нормативен акт Наредба за
структурата и организацията на работната
заплата(НСОРЗ) е неприложима по
аналогия. Горецитираните наредби и ЗМВР
са специални нормативни актове, регламентиращи
отношенията на служителите в системата на МВР. Поддържа, че и НСОРЗ не
предвижда не предвижда механизъм за превръщане на часовете нощен труд в дневен.
Счита претенцията за мораторна лихва също
за неоснователна, доколкото се явява акцесорна на главната за възнаграждението,
а тя е неоснователна.
В писмената си защита излага правни
съображения за неприложимост на коефициента 1,143 за преизчисляване на нощния
труд в дневен и с оглед обстоятелството, че коефициентът изразява съотношение
между дневен и нощен труд, съобразен с
ограничението по чл.140, ал.1 от КТ, където полагането на нощния труд е
сведено за лицата,намиращи се в трудово правоотношение до 7 часа, докато за
служителите в системата на МВР съотношението е единица, т.к. продължителността
на дневния и нощния им труд е еднаква- по 8 часа.Позовава се и на становището, изразено в правна консултация на
проф. Мръчков относно чл.187, ал.1, вр.ал.3 от ЗМВР и Наредба
№8121з-776/29.07.16г., че чл.9 от НСОРЗ е неприложима за държавните служители,
чиито отношения се уреждат от ЗМВР и защото не са налице две от нейните четири
предпоставки:продължителност на нощното работно време, по- малка от тази на
дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.
Така
описаните обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 178,
ал. 1, т.3,вр.чл.187, ал.5,т.2 от ЗМВР и чл.
86, ал.1 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е счел горните
за основателни, възраженията на ответната страна за необосновани и я е
осъдил да заплати на ищеца поисканото допълнително трудово възнаграждение,
ведно със законната лихва върху него от
подаването на исковата молба, до пълното
изплащане, както и поисканата мораторна лихва за забава до образуването на съдебното
дело. Присъдени са също разноски и държавна такса за производството.
Въззивният съд изцяло споделя
тези крайни правни изводи, което аргументира така:
Установената от първата инстанция
фактическа обстановка по делото не е
спорна пред въззивния съд. С оглед на това настоящият състав възприема изцяло
същата, съобразена и със събраните в процеса доказателства такава, а именно:
В процесния период ищецът е бил в
служебни правоотношения с ответната страна,
заемайки длъжността „старши полицай“ в група “Охрана на обекти“ в ЗЖУ – Бургас към Дирекция
“Жандармерия“
към ГД “Национална
полиция“ – МВР, със
статут на държавен служител – по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР.
Като такъв той е полагал труд на 12-часови
смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и
през нощта. Според заключението на вещото
лице по ССЕ от първа инстанция, ищецът е положил общо 1 116 часа за целия
период, за които ответникът му е
изплатил общо 279 лв. възнаграждение по 0.25 лв. на час, съобразно заповеди №
8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на
вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР.
Преизчислен в дневен с коефициент 1.143, горепосоченият нощен труд възлиза на 1 275.59 часа.
Разликата от 159.59 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, нито заплатена.
Според експерта, дължимото трудово възнаграждение за този извънреден труд,
изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е претендирания по
делото размер от 1 143.66 лв.
Мораторната
лихва за забава върху така определената главница за периода от
31.01.18г.(забавата за плащането на първото възнаграждение), до завеждането на
делото, изчислена като сбор от забавите на всяко дължимо плащане, възлиза на
общо 80,16лв.
Безспорно
горепосочените суми не са платени до приключването на съдебното дирене в
настоящата инстанция.
По
правните изводи:
По иска за
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд:
Спорът по делото е изцяло правен и касае правилното
приложение на материалния закон, т.к. служебното правоотношение между страните
предвид естеството му, се урежда от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра на вътрешните работи
за отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на подчинение на
това министерство, а претенцията на ищеца почива на правни норми от трудовото
законодателство, явяващо се общо за специалната материя на служебните отношения
в МВР, поради което и неприложимо според ответника за обсъждания казус. В
обобщение той счита, че НСОРЗ е неприложима както поради липсата на непълнота в
специалните правни норми, която да бъде преодоляна чрез субсидиарно правоприлагане на общите разпоредби,
така и защото не е налице полагане на извънреден труд, подлежащ на допълнително
заплащане, нито са налице предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на
коефициента 1,143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен.
Въззивният съд намира изнесените от
жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, едно от които е за извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/.
Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /.Работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите
на 8- , 12- или 24-часови смени- сумирано на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/.
Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията,
относима към исковия период/.
Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на
понятието“извънреден труд“- това е трудът, който се полага от работника, със
знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за него
работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено, че извънреден е трудът, който се
полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в
случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на
мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов
текст е налице препращане към КТ относно
допустимостта, продължителност-та, отчитането и заплащането на извънредния
труд. При преценката дали служителят/ работникът е положил извънреден труд, се
изхожда от нормалната продължителност на работното време.
Безспорно ищецът има качество държавен служител –полицейски
орган по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в действаща към
исковия период редакция/ е предвидил, че при работа на смени е възможно
полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално
допустимите, а не, че такава е нормалната продължителност на
работното време през нощта. В подкрепа на това е и фактът, че законодателят е използвал израза „средно 8
часа“ за всеки 24-часов период. Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители
–полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното
работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална
продължителност на работното време през
нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че след изменението на ЗМВР,
чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/ вече нормативно е определена нормалната
продължителност на работното време през нощта на 8 часа.
За процесния период са действали две наредби на министъра на
вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-908/02.08.2018г, като само наредбата, действала в предходен период- от
2014г.(отм. 02.08.16г.)- съдържа правило, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент
0,143 и полученото число се събира с общия брой отработени часове през отчетния
период.
Редът и начинът на отчитане на работното време при сумирано
такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл. Това е предмет на подзаконова
нормативна уредба. По отношение на работещите по трудови правоотношения то става чрез
НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските/НРВПО/. Чл.9а,
ал.4 от последната предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът от
работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от
НРВПО предвижда отработените часове от
работника/служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.
9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията
по труда. Нормата на чл.9г от НРВПО е в сила от 01.01.2018г., но разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с
това съдържание от 2007г., когато е приета и не следва да се изключва от
приложение за работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7
часа, съотношението между двете величини формира коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание
законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР/ преди изменението с ДВ
бр.60/2020г/, с изключение на наредбата от 2014г, не съдържат регламентация,
аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и
по–конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма,
уреждаща нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните
служители/до изменението на ЗМВР през 2020година/, вкл.и за тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, настоящият състав намира, че за неуредените случаи следва да се приложат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, т.к. това отговаря на целта
на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.
След като е безспорно, че
полицейските служители са държавни служители, то за неуредените случаи в
ЗМВР следва да се приложи общият ЗДСл.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на
ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно
правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на
ЗДСл и
общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител /подобно на пар.1а-нов
–ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1
– 5, както и редът за получаването им,
се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство. Чл.50а, ал.2 от ЗДСл също
препраща към КТ, относно продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд.При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на
работното време през нощта за полицейските служители, следва да се приеме за
такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна седмица. В цитираните
от ответника наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд да се превръщат в
дневни при сумирано изчисляване на работното време.Тъй като обаче размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в актовете, издадени от
министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на уредбата им,
следва да намери приложение НСОРЗ. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от
цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143. Възприемането
на обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители,
чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл.
При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно
време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител
в края на отчетния период - в случая на тримесечие. Когато нормата работно
време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете,
получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в
дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), представляват извънреден труд.Поради
това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че НСОРЗ не намира
приложение по отношение на
държавните служители в МВР и, че
след превръщането на нощните часове в дневни,
не се кумулира извънреден труд.
Съдът намира, че следва да изложи мотиви и във връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело
С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. В
него е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да
се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от
нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички
случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на
нощния труд.
В националното ни законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и през исковия
период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР, така
че отговорът на този въпрос не променя
становището на настоящия състав.
От друга страна предвиденото
заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен час и ободряващи напитки, според
съда не може да компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла вложен в
решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е определена и
в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за
всеки отработен час нощен труд, което
води до извод, че в това отношение е
налице равно третиране между държавните
служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното
третиране на двете категории лица по
отношение на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава, че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв.
на час не съставлява компенсаторен
механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово
правоотношение. Налага се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на
защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед
по–голямата продължителност на нощния
труд. Останалите визирани в закона специфики:ранно пенсиониране, безплатна
храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение в по-голям размер и др., съдът не счита за компенсиращи конкретно тежестта на полагания
нощен труд.
По отношение на приетото от
СЕС, че с оглед чл.20 и 31 от
ХОПЕС е допустимо определената в законодателството на държава–членка
нормална продължителност на нощния труд от седем част за работниците от частния
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и
пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна с тази
цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г. няма фиксирана нормална
продължителност на нощния труд за полицаите, а такава е определена
по-късно.Специфичният характер на
работата на служителите в МВР, свързана със защита правата и свободите на
гражданите, с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, с
което се обосновава различното им третиране, не може да бъде възприет като
обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане
на преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен, поради въведени
други компенсаторни механизми. Това е така и защото наред с изброените по-горе
придобивки на служителите в МВР, до м.август 2016г. наредбите на министъра на
МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този момент не е
обосновано с никаква допустима от закона цел.Но дори да се приеме, че такава е
налице, в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и за
компенсиране на особената тежест конкретно на
положения нощен труд.
Въззивният съд намира за неоснователен поддържания довод, че
чл.9, ал.2 от НСОРЗ не намира приложение по казуса, т.к. изисква продължителността
на нощното работно време да е по-малка от тази на дневното и трудовото
възнаграждение да е заработено по трудова норма, каквито предпоставки в случая
не са налице.Изводът почива на превратно тълкуване на нормата на чл.9 от
Наредбата. Сумираното изчисление на работното време, когато трудовото
възнаграждение е заработено по трудови
норми е уредено в чл.9, ал.3 от НСОРЗ, а чл.9, ал.2, приложима за спора, не
поставя такива изисквания.В подкрепа на този извод е и фактът, че наредбата за
отчитане на отработеното време в системата на МВР от 2014г. е предвиждала
преобразуване на часовете положен нощен труд към дневния по механизъм, като
компенсаторния на чл.9, ал.2 от НСОРЗ и при същите условия, при които е положен
нощният труд за процесния период от настоящия ищец.
Само за пълнота на изложението съдът добавя, че цитираната
от жалбоподателя правна консултация на проф. Мръчков няма задължителен за
правоприлагане характер, поради което не е съобразена от настоящия състав.
Тъй като пред въззивния съд не е
пренесен спорът за размера на претендираното ДТВ и дължимата върху него
мораторна и законна лихва за забава, съдебният състав не излага съображения в
такава насока.Ограничава се с това да посочи, че законна лихва за забава е
дължима, поради липса на изпълнение, от датата на подаването на исковата молба(25.07.19г.),
до погасяването на главницата, а мораторната лихва за забава се дължи, т.к. е
акцесорна на основателно претендираната главница, в установения от вещото лице
размер(80,16лв.)за периода- от датата на първото закъсняло плащане (31.01.18г.),
до завеждането на делото.
В обобщение на изложеното, поради
съвпадение на крайните правни изводи на двете съдилища за основателност на
заявените претенции, решението на Районен съд-Бургас следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход от обжалването, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият има право на всички направени в хода на делото
разноски, за което е направено изрично искане в молба от 19.04.22г.. По делото
има доказателства за разноски в размер на 350лв, представляващи заплатено
възнаграждение за представителството на страната от един адвокат. Направено е
възражение за прекомерност на същото от
другата страна, което този съд приема за неоснователно, т.к. оспореният хонорар
е под минималния по чл.7,ал.2 (изчислен на база обжалваемия интерес), при
прилагане на чл.2,ал.5 от НМРАВ(определяне на
възнаграждение върху всеки иск поотделно), поради което не може да бъде
намаляван.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 792/02.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 6021/2019
г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ - МВР с адрес:гр.София, ул.“Патрирах
Герман“№202, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на С.К.С. ЕГН:**********,***, сумата
350.00 лева( триста и петдесет лева), съдебно-деловодни разноски по в.гр.д.№1382/2020г.
по описа на Бургаски окръжен съд, сторени
за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: