№ 6335
гр. ****, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110126504 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „****“ ЕАД срещу ***, с която е
предявен осъдителен иск за сумата от 1 161.72 лв., представляваща регресно вземане,
включващо платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по
щета № **** и ликвидационните разноски, за вредите по лек автомобил марка „****“, с рег.
№ ****, настъпили в резултат на ПТП на 20.08.2021 г. в гр. ****, ведно със законната лихва
от 17.05.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че застрахователното обезщетение в общ размер на 1 146.72 лв. е
изплатено от него за нанесени щети на застрахован при него по имуществена застраховка
„Каско“ лек автомобил, като е сторил 15 лв. ликвидационни разноски за обработка на
щетата. Излага, че щетите са в резултат на ПТП, настъпило на 20.08.2021 г. в гр. ****,
възникнало поради попадането на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно – част от общинската пътна мрежа, за чието поддържане отговаря ***. Сочи,
че е предявил регресната си претенция пред ответника, но той е отказал да плати.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника ***,
с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Оспорва времето, мястото и
механизма на ПТП, включително наличието на дупка на пътното платно и че тя е причина за
ПТП. Изтъква, че липсва протокол за ПТП, че представените документи са частни
свидетелстващи документи и нямат материална доказателствена сила, а заявлението за
изплащане на обезщетение е съставено от лице, заинтересовано от изплащане на
обезщетение. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка. Твърди, че е изпълнил
задълженията си да поддържа ул. „****“, като е сключил Договор № ****-359/**** г. с ****,
с който е възложил на дружеството да извършва на територията на *** – пета зона,
дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения.
Посочва, че ул. „****“ в частта от бул. **** до **** е включена в обхвата на абонаментната
поддръжка, като към момента на ПТП пътният участък е следвало да бъде приведен в
изискуемото състояние за непрекъснато, безопасно и удобно движение по него, което се
1
изразява и в липсата на дупки на пътното платно. Сочи, че за останалата част от ул. „****“
са били възложени и извършени преди настъпване на ПТП няколко СМР – асфалтови
кръпки. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от водача на автомобила поради
движение с несъобразена с пътната обстановка скорост. Моли за отхвърляне на иска,
евентуално – за намаляване на размера на дължимото обезщетение поради липса на
причинно-следствена връзка за част от обезщетените от ищеца вреди и поради
съпричиняване. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач на ответника *** изразява становище, в което твърди, че е
платил на *** всички задължения, които ищецът претендира от нея.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения правната
квалификация на предявения иск е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, доколкото
деликтното вземане, в което се твърди, че се е суброгирал ищецът, е срещу *** в качеството
й на възложител на работата – за обезщетение за причинени имуществени вреди по МПС в
резултат от виновно неотстраняване на дефект на пътя поради неизпълнение на
задължението за поддръжката му.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Следователно предпоставките за предвидената суброгация са следните: наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит
застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя
на причинителя на вредата, като последното предполага да бъде установено настъпването на
описаните в исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от
наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на общински път,
дължащо се на противоправно бездействие на лица, на които ответникът е възложил
дейностите по поддържането на общинските пътища.
От представената Комбинирана застрахователна полица № **** се установява
наличието към процесната дата при ищеца на имуществена застраховка „Каско на МПС“ за
лек автомобил марка „****“, с рег. № ****. Видно е, че е избрана клауза „Пълно Каско“, от
което следва, че процесното събитие представлява покрит застрахователен риск.
Липсата на протокол за ПТП и непосещаването на мястото на произшествието от
органите на МВР не обуславят извод за недоказване на обстоятелствата около настъпване на
ПТП. Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на
ПТП, са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, като по аргумент от
противното следва, че при ПТП с имуществени вреди и един участник същият няма
задължение да уведомява органите на МВР, нито последните са длъжни да посещават
мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. В чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-
41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, дори изрично е предвидено, че не се
посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на
МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в
резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход,
каквито твърдения и доказателства в случая липсват. Ето защо съдът намира, че
2
обстоятелствата около настъпването на ПТП могат да бъдат установени с всички
доказателства и доказателствени средства по ГПК.
В случая извод за времето, мястото и механизма на настъпване на процесното
застрахователно събитие съдът прави въз основа на съвкупната преценка на Уведомление за
щета от 23.08.2021 г. /л. 11/ и показанията на свид. Т. – водач на застрахования автомобил.
От тях се установява, че на 20.08.2021 г., при движение в гр. ****, по ул. „****“ – в посока
***, автомобилът е попаднал в голяма дупка на пътното платна, която се сливала с асфалта,
поради което не била видима отдалече. Възраженията на ответника за недоказаност на
претенцията, защото тя се основава изцяло на твърденията на водача, са неоснователни,
доколкото показанията на свид. Т. са вътрешно непротиворечиви и неопровергани от други
доказателства, а дори посоченият механизъм от него пред съда и в Уведомлението за щета
се потвърждава от заключението на САТЕ.
Не следва различен извод от представените от ответника писмени доказателства, от
които е видно, че той е възложил с договор дейностите по поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения и в изпълнение на него такива дейности са
извършвани по ул. „****“. Констативният протокол от 31.08.2021 г. и представените
протоколите за установяване на завършването и заплащането на натурални видове СМР по
възлагателни писма и актове за фактическо приключване на СМР обаче касаят строително-
ремонтни дейности, които не могат категорично да бъдат приети за изпълнени именно по
отношение на процесната дупка на пътното платно. Освен това тези документи са частни
свидетелстващи, подписани са във връзка със сключения договор и нямат материална
доказателствена сила по отношение на ищеца, а следва да се преценяват наред с другите
доказателства по делото. В случая констатациите в тях са опровергани от показанията на
свид. Т., който категорично сочи наличието на дупка на пътното платно на ул. „****“ към
процесната дата, като описаният от него механизъм на причиняване на ПТП е потвърден
като възможен по експертен път. Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че самият
изпълнител по договора в хода на исковото производство е платил на възложителя ***
претендираните от застрахователя суми, което плащане представлява своеобразно
признание на факта на наличие на процесната дупка на ул. „****“ към 20.08.2021 г.
По горните съображения съдът намира, че процесното ПТП е настъпило в резултат от
попадането на автомобила в дупка на пътя, за която не се доказва по делото да е била
обезопасена и обозначена.
Относими към въпроса за настъпването на вреди по автомобила и техния вид са
документите по застрахователната преписка и показанията на свид. Т.. От първите се
установява се, че при ПТП са увредени предна лява джанта и предна броня на автомобила.
Свид. Т. в своите показания посочва, че засегната е била предна дясна джанта, но в тази част
те не следва да бъдат кредитирани, защото с оглед изминалия период от време между
събитието и неговия разпит доверие заслужава посоченото от него в Уведомлението за щета.
Извод за наличието на причинно-следствена връзка между процесното
застрахователно събитие и деформациите по предна лява джанта и предна броня на
автомобила съдът прави, преценявайки съвкупно показанията на свид. Т., Уведомление за
щета, Опис-заключение по щета № ****/23.08.2021 г. /л. 15/ и заключението на САТЕ,
съгласно което вредите по автомобила от техническа гледна точка могат да бъдат получени
от настъпилото на 20.08.2021 г. ПТП.
С Определение № 31240/07.09.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че ул. „****“ в гр. **** представлява част от общинската пътна мрежа на гр.
****.
От обстоятелството, че на пътното платно на общински път към момента на
настъпване на застрахователното събитие е имало необезопасена и необозначена дупка, се
налага изводът, че *** не е изпълнила вменените й с чл. 31 ЗП, чл. 13, ал. 1 и чл. 167, ал. 1
3
ЗДвП задължения по ремонт и поддържане на общинските пътища и сигнализиране за
наличието на опасност на пътя. Доколкото тя като юридическо лице осъществява правни
действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените
от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. Сключването
на договор с **** за възлагане дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната
мрежа и пътните съоръжения на територия, включваща и процесния пътен участък, не
освобождава *** от законовите й задължения за ремонт и поддържане на общинските
пътища. При неизпълнението им тя продължава да отговаря пред увреденото лице, респ.
пред неговия застраховател по имуществена застраховка, заради лошия избор на лица от
нейния състав и/или на дружество – изпълнител, на които е възложила извършването на
съответната работа, като поетата от изпълнителя гаранция има значение единствено в
договорните му отношения с възложителя. В случая натоварените лица не са извършили
необходимите към 20.08.2021 г. действия за привеждане на пътната настилка в състояние,
годно за поемане на пътен трафик, и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в
правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради което следва да бъде
ангажирана деликтната отговорност на възложителя *** за обезщетяване на вредите.
Бездействието на натоварените от нея лица по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, че
е виновно, като ответникът не е оборил законовата презумпция.
По отношение размера на подлежащите на обезщетяване вреди съдът намира
следното:
На увреденото лице се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за
непосредствените вреди. В конкретния случай несъмнено уврежданията на предната лява
джанта и на предната броня при процесното ПТП, водещи до намаляване стойността на
автомобила, представляват такава непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба.
При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди деликта /включително да се приведе увреденият автомобил в предишното му
техническо състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната
сума, необходима за постигането на тази цел. Дори и застрахователят по застраховка
„Каско“ да е заплатил обезщетение, изчислено по по-високи от средните пазарни цени и/или
изчислено за дейности, които не са били необходими за привеждане на автомобила в
предишното му техническо състояние, същото не следва да се взема предвид при определяне
на задължението на делинквента, респ. на неговия възложител, ако заплащането на по-ниско
обезщетение е достатъчно за пълното репариране на вредите.
Застрахователят по имуществена застраховка може да се задължи да заплати
извършения ремонт на увредения автомобил в официален сервиз на съответната
автомобилна марка, както е в случая, но ако така заплатеното възнаграждение надвишава
размера на действително причинените на увредения имуществени вреди, възникналото
регресно право срещу възложителя на делинквента може да бъде удовлетворено само до
размера, до който делинквентът отговаря имуществено, т.е. до действителния размер на
вредите, определен по средни пазарни цени към датата на увреждането. В нормата на чл. 21,
ал. 1 ЗЗД е предвидено т. нар. относително действие на договора, което се изразява в това,
че договорът поражда действие между страните, а спрямо трети лица – само в предвидените
в закона случаи. При това положение обстоятелството, че между застраховател и
застрахован по имуществена застраховка „Каско“ е уговорено ремонтирането на
застрахованото имущество да се извършва в официален сервиз, е ирелевантно за третите
лица, каквито се явяват делинквентът и неговият възложител. Когато застраховател по
имуществена застраховка предостави на застрахования преференциални условия – такива,
чрез които му осигурява по-добро обслужване, поема по-големи от обичайните разноски или
се задължава за повече, застрахователят носи риска за това, респ. не може да претендира
4
регресни вземания, надвишаващи средната пазарна цена за отстраняване на вредите.
Привличайки с по-изгодни условия повече ползватели на застрахователни услуги,
застрахователят по имуществена застраховка носи риска, че няма да може да
противопостави платените по преференциалните условия суми на другите правни субекти.
Предвид изложеното и доколкото в случая не се установява увреденият автомобил да е бил
в гаранционен срок по време на ПТП /датата на първата му регистрация е 24.11.2017 г.,
поради което към датата на ПТП е минал период от повече от 3 години, като не се доказва
срокът на предоставената от производителя фабрична гаранция да е по-дълъг от 3 години/,
размерът на регресното вземане на ищеца следва да се определи на база размера на вредите,
определен по средни пазарни цени към датата на събитието.
На следващо място, по отношение на увреждането на предната лява джанта се
установява от отразеното в Опис-заключение по щета № ****/23.08.2021 г., че тя е имала
лека деформация и е предвидена само за боядисване, което кореспондира с показанията на
свид. Т., че тя е била „засегната“. В открито заседание вещото лице по САТЕ разяснява, че
макар в описа на ищеца джантата да е предвидена само за боядисване, във фактурата е
включен ремонт, без да има допълнителен оглед или становище и без да има данни какво е
наложило ремонта й. При липса на доказателства за необходимостта увредената джанта да
бъде ремонтирана /а не само боядисана/ съдът намира, че за ответника в качеството му на
възложител на работата на делинквента, при или по повод която са причинени процесните
вреди, е възникнало задължение да плати на увреденото лице обезщетение само за
боядисването на джантата, което е достатъчно за привеждането й в техническото състояние,
в което тя е била преди настъпването на ПТП.
В случая от заключението на САТЕ, което съдът кредитира като обективно,
компетентно и обосновано, се изяснява, че стойността, необходима за възстановяване на
уврежданията по лек автомобил марка „****“, с рег. № ****, описани в описа на
застрахователя /т.е. без ремонт на джантата/, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП, е 585.32 лв.
От писмените доказателства по делото се изяснява, че във връзка с процесното
застрахователно събитие при ищеца е заведена щета № ****, а с Определение №
31240/07.09.2023 г. е обявено за безспорно, че ищецът е заплатил във връзка с ПТП
застрахователно обезщетение в общ размер на 1 146.72 лв., като е сторил ликвидационни
разноски за обработка на щетата в размер на 15 лв. Щом за увреденото лице /собственикът
на застрахованото МПС/ е възникнало срещу ответника вземане по чл. 49 ЗЗД за сума в
размер на 585.32 лв., то застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ е встъпил в
правата на увредения по силата на факта, че е платил обезщетение за причинените с деликта
вреди, но само за сумата от 600.32 лв., формирана като сбор от платеното обезщетение за
непосредствените вреди в размер на 585.32 лв. и ликвидационните разноски в размер на 15
лв.
Доказва се по делото, че ищцовото дружество е изпратило регресна покана до
ответника за исковата сума, получена на 24.02.2022 г., но от *** е отказано плащане.
Недоказано е твърдението на ответника за поведение на водача на застрахования
автомобил, което да е допринесло за настъпване на процесното ПТП и щетите по
автомобила. Нещо повече – от показанията на свид. Т. се изяснява, че той се е движила в
процесния участък със скорост от порядъка на 50 км./ч., както и че въпреки липсата на
интензивно движение в района не е видял дупката своевременно, защото тя се е сливала с
асфалта. Ето защо следва да се приеме, че единствената причина за процесното ПТП е
наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътя, поради което не е налице
основание за редуциране на дължимото от ответника обезщетение поради съпричиняване.
Предвид всичко изложено предявеният искът следва да бъде частично уважен – за
сумата от 600.32 лв., като ответникът дължи върху главницата и законната лихва, считано от
5
17.05.2023 г. до окончателното плащане, а за разликата над 600.32 лв. до пълния предявен
размер искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от иска, възлизащи общо на 549.12 лв. както следва: 26 лв. – държавна такса;
20.80 лв. – депозит за свидетел; 156 лв. – депозит за вещо лице; 346.32 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на заплатения от
ищеца адвокатски хонорар в общ размер на 666 лв. е неоснователно, защото той съответства
на минималния размер, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. ал. 9 НМРАВ.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска, възлизащо на сумата от 48 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, с адрес: гр. ****, ****, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, ****, следните суми: на основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 600.32 лв. – регресно вземане, включващо платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по щета № **** и
ликвидационните разноски, за вредите по лек автомобил марка „****“, с рег. № ****,
настъпили в резултат на ПТП на 20.08.2021 г. в гр. ****, ведно със законната лихва от
17.05.2023 г. до окончателното плащане; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 549.12 лв.
– разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ частично иска – за разликата над 600.32 лв. до
пълния предявен размер от 1 161.72 лв.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
****, да заплати на ***, с адрес: гр. ****, ****, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК
сумата от 48 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на *** като трето лице – помагач на
ответника.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6