№ 22524
гр. С., 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана Ив. Кратункова
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Гражданско дело №
20251110113199 по описа за 2025 година
Ищецът „Д.О.З.“ ЕАД е предявил срещу ответника З.Л.И. осъдителен иск с правно
основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 3457,16 лева,
представляваща заплатено регресно вземане по щета №44012132319928, както и сумата от
15 лева ликвидационни разходи, на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 379,19 лева лихва за
забава изтекла за периода от датата на отказа 24.05.2024г. до датата на исковата молба –
07.03.2025г. Претендира разноски. Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на
21.07.2023 г. в *** в посока летището е настъпило ПТП между л.а. ***”с рег. № *** и л.а.
“***” с рег. № ***, като се твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а.
“***” с рег. № ***. Заявява, че л.а ***” с рег. № *** е застрахован при него по имуществена
застраховка “Каско+”, а ответникът е застраховател по застраховка Гражданска отговорност
на л.а. “***” с рег. № ***, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие -
21.07.23г. Посочва, че е отправил до ответника покана да заплати претендираната сума, но
последният е отказал да стори това, с което обосновава и интереса си от воденето на
настоящия процес.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът З.Л.И. е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва изцяло
механизма на настъпване на ПТП, както и твърдението, че в следствие на него са настъпили
имуществените вреди. Заявява, че водачът на застрахования при ответника автомобил не е
имал противоправно и виновно поведение. При условията на евентуалност релевира
възражение за съпричиняване. Искът е оспорен и по размер, като при условията на
евентуалност навежда, че същият следва да се определи съгласно чл.386, ал.2 КЗ по
методиката на Наредба №24 за задължителното застраховане. Не оспорва обстоятелството,
че между него и собственика на л.а. “***” с рег. № *** е налице застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, както и че „Д.О.З.“ ЕАД е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства, че
лек автомобил “***” с рег. № ***, е застрахован по застраховка ГО при ответника; че л.а.
***”с рег. № *** е застрахован по застраховка “Каско+” при ищеца, както и че ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение в претендирания размер.
По делото е разпитан водачът на л.а. ***”с рег. № *** – А. А. и водачът на л.а “***” с
рег. № ***- Г. В..
Свидетелят А. заявява, че си спомня процесното ПТП. Твърди, че същото се е
случило по в ***. Свидетелят заявява, че карал в крайна лява лента и забелязал, че пред него
в средната лента имало малък черен автомобил. Изведнъж водачът му свил рязко в ляво и
реализирал ПТП с управляваният от свидетеля А. автомобил. От ударът л.а *** се ударил в
бордюра на тротоара, а другият автомобил се завъртял. Свидетелят потвърждава, че
подписът под буква Б в представения по делото ДКП е негов, като заявява, че той е подал
уведомлението за щетата.
Свидетелят Г. В. не си спомня процесното ПТП. Единствено потвърждава, че е
подписал процесния протокол за ПТП под б. А.
От приетата и неоспорена от страните САТЕ се установява, следният механизъм на
процесното ПТП - На 21.07.2023 г. в град С. водачът на МПС *** * рег. № *** се движел в
крайна лява лента по бул. *** с посока на движение Аерогара С.. По същото време и място
от дясната му страна в средната лента се движел водачът на МПС *** с рег. № ***.
Непосредствено след пътния възел на бул. Ал. Малинов с бул. Цариградско шосе, водачът на
МПС *** предприема промяна в посоката си на движение от дясно на ляво, в
непосредствена близост с л.а *** *. При създадената конфликтна точка и ситуация водачът
на л.а *** не успява да овладее и спре своевременно автомобила и между двете МПС
възниква ПТП, което за МПС *** е в предната лява част, а за МПС *** в предната лява част.
Вследствие на удара и поетата кинетична енергия л.а *** се отклонява в посока на ляво
поради което получава увреждане по предна лява джанта от съприкосновение с крайпътния
бордюр. Вещото лице заявява че щетите нанесени на МПС *** * се намират в причинно-
следствена връзка с възможния механизъм. Отразено е в експертизата, че към датата на ПТП
размерът на щетите по л.а *** възлиза на 3457,16лв. с включени ликвидационни разноски
3472,16лв. Посочва се, че автомобилът е с дата на първа регистрация - 08.01.2023г. т.е
гаранционния си срок, поради което размерът на вредите по средни пазарни цени съвпада с
тези за нови части, труд и материали в официален сервиз на марката. Ако ремонтът бъде
извършен извън в сервиз извън гаранционни стойността на вредите би възлязла на
2843,64лв., а с включени ликвидационни разноски 2858,64лв.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетел А. А., доколкото
същите са логични, последователни и безпротиворечиви. Показанията му съответстват на
2
приетите по делото писмени доказателства - Констативния протокол, в който е отразен
механизмът на ПТП-то, съответстват и на заключението на вещото лице, поради което съдът
прави извод, че виновен за ПТП е водачът на . л.а “***” с рег. № ***.
С оглед горната констатация съдът следва да се произнесе по направеното по делото
възражение за съпричинияване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причИ. връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 ОТ 23.12.2015 г. по
т. д. № 1/2014 Г., ОСТК на ВКС /.
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на
делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова
съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира
в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването
има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна
причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7
от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато
с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да бъде
съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС. В експертизата са дадени два варианта за стойността на
причинената вреда – по цени на официален сервиз и по средни пазарни цени. В случая,
доколкото автомобилът е бил в гаранция той е следвало да бъде отремонтиран в официален
сервиз и тази стойност на вредите е тази, която следва да бъде възприета от съда при
определяне на дължимата от ответника сума. Съгласно заключението на автотехническата
експертиза възлиза на 3457,16лв, а с включени ликвидационни разходи -3472,16 лв., което
прави искът основателен до пълния му предявен размер.
По отношение на иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Регресното вземане по чл. 411 от КЗ възниква като безсрочно. За да бъде поставен
длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца да плати (чл. 84, ал. 2
от ЗЗД). По делото като начална дата на претенцията за лихва за забава ищецът посочва
датата 24.05.2024г. /датата на която е постановен отказ от страна на ответника/. Размерът й
изчислен с онлайн приложение за изчисляване на законна лихва е равен на 379,19лв., което
прави искът основателен до пълния му размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна.
3
Ищецът претендира държавна такса в размер на 154,01лв., депозит за изготвяне на
САТЕ в размер на 250лв., депозит за свидетел в размер на 50лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 814,80лв.
По делото е направено възражение за прекомерност на разноските прдявения иск, като
съдът намира същото за неоснователно с оглед размера на предявения иск, извършените
процесуални действия от страна на представляващия ищцовата страна адвокат, броя
проведени съдебни заседания.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.Л.И.” АД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на „Д.О.З.” ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление ***на основание чл. 411, изр.
2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 3472,16 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди по лек
автомобил л.а. ***”с рег. № *** причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 21.07.2023г. ПТП в гр. С., на бул. „***“ и с включени разходи за определянето му, заедно
със законната лихва от 07.03.2025 г. до погасяване на задължението, на основание
чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 379,19лв. – лихва за забава изтекла за периода от 24.05.2024г. до
07.03.2025г., както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 1268,81лв. – разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4