РЕШЕНИЕ
№ 2305
гр. Пловдив, 15.12.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1624 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс АПК във връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.
2. Образувано е по жалба на „ПБ Инвест 2015“ ЕООД, ЕИК
*********, адрес: гр. Пловдив, ул. „Добрин Петков“ № 5, против решение № 32-211973/07.06.2023 г. на
директор на териториална дирекция Митница – Русе, с която по 9 бр. митнически декларации
за стоки, поставени под режим допускане за свободно обращение, е определена
нова митническа стойност; митническо задължение в размер на 4589,58 лева; данък
върху добавената стойност в размер на 10 021,16 лева. Оспорващият иска прогласяване на нищожност на обжалвания
административен акт. Поддържа, че при издаване на решението са допуснати съществени
процесуални нарушения, противоречия с материалния закон, несъответствие с целта
на закона и превратно упражняване на власт. Претендира присъждане на съдебни
разноски.
3. Ответникът – директор на Териториална дирекция
Митница Русе при Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Т., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде
отхвърлена. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се
възразява срещу размер на разноските на другата страна.
ІІ. По
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в предвидения процесуален
срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
5. Със заповед № ЗТД-3000-18 (32-7460)/10.01.2022г., изменена със Заповед №
ЗТД-З000-125 (32-80042)/10.03.2022 г., издадени от директора на ТД Митница -
Пловдив е възложено на отдел „Последващ контрол” към ТД Митница - Пловдив
извършването на проверка по реда на чл.48 във връзка с чл.12, 15, 46, 47 и 51
от МКС и чл.84а, ал.1 от ЗМ на фирма „ПБ ИНВЕСТ 2015” ЕООД. Целта на проверката
е установяване на законосъобразността на действията на проверяваното лице при
поставянето на стоки под митнически режим „допускане за свободно обращение”', прилагането на мерките на търговската
политика в ЕС, както и задължението му за заплащане и обезпечаване на
публичните държавни вземания при поставяне на стоките под този режим.
За резултатите от извършената проверка е изготвен
Доклад рег. №32-167951/25.05.2022 год., в който са отразени следните
констатации:
В периода 01.01.2019 - 31.12.2021 г. дружеството е
поставяло стоки от позиции 8703 (употребявани автомобили) и 8711 (употребявани
мотоциклети) под режим „допускане за свободно обращение” като са подадени общо
94 броя митнически декларации (МД), с които са декларирани общо 97 броя стоки.
За всички митнически декларации в елемент от данни (Е.Д.) 4/1 „Условие на
доставка” са декларирани условия, съгласно ИНКОТЕРМС - EXW, според които
разходите по транспортирането на стоките се поема от купувача.
На основание чл.84г, ал. 1, т.1 и ал.2 от Закона за
митниците от проверяваното дружество са изискани всички документи (счетоводна
отчетност, банкови извлечения, търговски
договори, договори за транспортни услуги и даване на писмени обяснения),
имащи отношение към проверяваните митнически декларации.
От управителя на дружеството - Н.Ц.Ц. са
предоставени писмени обяснения, справки, Главни книги, оборотни ведомости и
счетоводни сметки за проверявания период.
За изясняване на всички данни, свързани с
обстоятелствата от значение за целите на проверката и на основание чл. 84д, ал.3
от Закона за митниците, са изискани също документи и информация от спедитори
(агенти) на международни превозвачи във връзка със спедицията на стоките,
превозени с контейнери по номер на морска товарителница и номер на контейнер.
За
стоки по митническите декларации /МД/ с
MRN № 20BG004205007734R6/07.05.20;
20BG004205007735R5/07.05.20;20BG004205008795R6/22.07.20;20BG004205010035RO/06.10.20;21BG004205015118R6/20.07.21;21BG004205015239R1/26.07.21;21BG004205015240R4/26.07.2021;
21BG004205015242R2/26.07.21; 21BG004205017360R8/06.10.21, е установено допускането за свободно обращение на девет броя
употребявани моторни превозни средства, декларирани пред МП пристанище Лом
(BG004205), част от териториалния обхват на ТД Митница – Русе.
Извършано е сравнение на декларираната митническа
стойност в митническите декларации с вписаните в счетоводните регистри записи
за задължения към доставчици, при което е установено, че декларираната цена
кореспондира с осчетоводената, но са налице системни счетоводни пропуски –
незаприходяване и неосчетоводяване в счетоводните регистри на допуснати за
свободно обращение употребявани автомобили; неподдържане на аналитичността на
доставчиците; неосчетоводяване на фактури за услугите, съпътстващи доставките
на стоките. Установена е липса на счетоводни записи за внесените автомобили по
МД№ 21BG004205015118R6/20.07.21 и 21BG004205017360R8/06.10.21.
Контролните органи поставили под съмнение начина за
разплащане на проверяваното лице с доставчиците от трети страни, поради липса
на издавани разходни касови ордери, респ. представянето на такива без подписи и
нужното съдържание. Не били кредитирани с доверие и представените от лицето
счетоводни регистри, тъй като в хода на проверка не са представени никакви,
подкрепящи декларираната стойност, сведения и документи, подкрепящи
обстоятелството, че декларираната стойност на стоките представлява действително
платената или подлежаща на плащане цена.
С оглед събраната информация за проверяваното лице,
от проверяващия екип е определен възможен риск от деклариране на митническа
стойност в нарушение на разпоредбите на чл.70, пар.1 от Регламент (ЕС)
У2952/2013г., както и недеклариране или деклариране в непълен размер на
извършените транспортни разходи, разходи за застраховки и други, свързани с
доставката на стоките, в нарушение на чл.71, пар. 1, букви д), i), ii) от
Регламент (ЕС) № 952/2013г.
6. С писмо с рег.№ 32-176624 от 31.05.2022г. на Директора на ТД Митница -
Пловдив е уведомена ТД Митница - Русе за извършената проверка и резултатите,
отразени в доклад рег.
№32-167951/25.05.2022 год. ведно с придружаващите го документи, с цел
предприемане на действия по компетентност.
7.
С писмо рег.№ 32-341993/10.10.2022 г. от ТД Митница – Русе в Централно митническо управление била инициирана
проверка по линия на международното сътрудничество на декларираната
митническа стойност. С писмо с рег.№ 32-19372 от 16.01.2023г. на Директора на
Дирекция „Митническо разузнаване и разследване” в Централно митническо
управление на Агенция „Митници” ТД Митница - Русе била уведомена, че е получен
отговор от Американската служба „Митници и гранична охрана” с вх. №
3226536/06.01.2023г., към който са предоставени сканирани документи,
представляващи електронна информация за износ. Съгласно тази информация
моторните превозни средства по посочените девет броя МД са декларирани пред
Службата за митнически и граничен контрол на Департамента на САЩ по вътрешна
сигурност с по-високи стойности.
Тази информация породила в митническите служби
съмнения дали декларираната митническа стойност е реално платената за стоките
цена.
8. До „ПБ ИНВЕСТ 2015” ЕООД било изпратено съобщение рег. № 32-144348/03.04.2023
г., с което на основание чл. 22, пар. 6 вр. чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза е уведомен, че стартира административна процедура по
определяне на нов размер на митническата стойност за стоката по процесните
митнически декларации с мотиви, че представената от Департамента на САЩ по
вътрешна сигурност информация като отразен в официални документи опровергава
заявената от задълженото лице по – ниска стойност на придобиване, поради което
стоките следва да се считат продадени на
установените и декларирани пори износа по – високи стойности.
9. От „ПБ ИНВЕСТ 2015” ЕООД е представено становище с рег. 32-185798/18.05.2023
г., с което се възразява срещу подхода на митническата администрация като се
отбелязва, че мотивите за определяне на нова митническа стойност са оскъдни и
неясни, некореспондиращи с конкретни фактически и правни основания. Заявено е,
че цените на придобиване на стоките са отразени коректно в издадените към
доставчиците фактури, поради което няма основание за определяне на нова
митническа стойност по вноса.
10. Директора на териториална дирекция Митница – Русе издал решение №
32-211973/07.06.2023 г., с която по 9 бр. митнически декларации за стоки,
поставени под режим допускане за свободно обращение, определил нова митническа
стойност; митническо задължение в размер на 4589,58 лева; данък върху
добавената стойност в размер на 10 021,16 лева.
Митническата стойност на стоките била определена на база данните от
предоставената информация от митническата администрация на САЩ, а именно
стойността преизчислена в българска валута съгласно валутния курс за митнически
цели към датата на вноса и към нея били прибавени разходи за транспорт до
въвеждане на стоката на територията на ЕС. При формиране на данъчната основа по
чл.55, ал. 1 от ЗДДС, към митническата стойност е прибавен новият размер на
митото и разходите за транспорт, осъществени на територията на ЕС.
За да постанови този резултат контролният орган се позовал на разпоредбите
на чл.5, т.39, чл. 29, вр. чл.22, чл. 48,
чл.70, чл. 71, параграф 1, буква д), чл. 77, параграф 1, вр. чл. 85,
параграф 1, чл. 101, пар.1 вр. чл. 102, чл.103 параграф 3, буква б) от МКС, чл.
19, ал.1, чл. 84, ал. 1, т. 2, чл.84а, ал.1 от ЗМ, чл. 54, ал, 1 и чл. 56 от Закона
за данък добавена стойност (ЗДДС) и чл.59, ал.1 от АПК.
V. От правна страна.
11. Съгласно чл. 70, § 1 и
2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност,
т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначения в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост /в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС/.
Действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки.
Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност (така Решение от 16
ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, C-306/04,
EU: C: 2006: 716, т. 20).
Според чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност на може да се
определи съгласно чл. 70, тя се определя като се прилагат последователно букви
от а)до г)от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да
се определи митническата стойност на стоките.
Съгласно чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се
определи по § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза като се използват разумни способи, съответстващи на принципите
на общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото
споразумение за митата и търговията; чл. VII от Общото
споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II
на МКС. Предвидените критерии се прилагат последователно и само когато
митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено
правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.
Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл. 70, § 1 от МКС, те могат да поискат от декларатора да представи
допълнително информация – съгласно чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, а
ако съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна
информация, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда
на чл. 70, § 1 от Кодекса.
В такива хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на
митническата стойност по чл. 74 от МКС, като в тежест на митническите органи е
при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване
стойността на внасяните стоки.
Разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на
митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, букви а) или
б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които
са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества
като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да
се вземат предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или
на разликите в количествата. Съгласно § 2 но чл. 141 от Регламента за
изпълнение прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в
разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни
стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.
Според чл. 1, § 2, т. 4 от Регламента за изпълнение, идентични стоки в
рамките на определянето на митническа стойност означава – стоките, произведени
в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите
им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични.
Съгласно чл. 1, § 2, т. 4 от Регламента за изпълнение, "сходни
стоки" означава – в рамките на определянето на митническата стойност –
стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви
във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка.
В обобщение на обсъдения правен режим следва да се заключи, че правомощието
на митническите органи, да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70, пар. 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и да определят митническата стойност по
методите, предвидени в чл. 74 от същия
регламент, възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла
на чл. 140 от регламента за изпълнение.
Съгласно правилото на чл. 22 § 7 от МК митническите органи имат
задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно
мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по определяне на
различна митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква
правното задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.
Претенциите на жалбоподателя се концентрират по това, че митническите
органи не са обосновали наличието на "основателни съмнения" по смисъла
на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, както и не са спазили
процедурата по чл. 141 от същия Регламент, вр. чл. 71 от Регламент №
952/2013г. /Митически кодекс на
Съюза/ за определяне на митническата
стойност по процесния внос, съобразно договорната стойност на стоката. Тези
възражения по същество третират законосъобразността на оспорения
административен акт, чиято проверка не е предмет на настоящия съдебен контрол.
В
действащото законодателство не съдържа легално определение за нищожност на административен
акт, нито са установени правни основания за прогласяване на нищожност на
административните актове. Правната теория и съдебната практика възприемат
критерия за особено съществено нарушение на всяко едно от петте основания за
незаконосъобразност по чл.146 от АПК.
Некомпетентността
на органа да издаде административен акт, независимо дали е предметна, времева,
териториална или по степен, винаги е основание за неговата нищожност.
Порокът във
формата е основание за нищожност само, когато е толкова съществен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление.
Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за
нищожност, само когато са толкова съществени, че имат за правна последица липса
на волеизявление.
Нарушенията
на материалния закон принципно имат за последица унищожаемост на
административния акт. Нищожен поради материална незаконосъобразност е този
административен акт, който е лишен изцяло от правно основание или когато акт
със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или
от нито един орган или при пълна липса на условията и предпоставките, визирани
в хипотезиса на материалноправната норма.
Превратното
упражняване на власт също е порок, който принципно води до унищожаемост, осен
ако преследваната с издаването на акта цел е различна от законоустановената и
не би могла да бъде постигната с никакъв друг акт.
Видно от доказателствата по делото, митническите органи са обосновали
наличието предпоставките по чл. 140, § 1 от МКС за провеждане на производство
по определяне на нова митническа стойност на стоките, предмет на процесните
митнически декларации. Правилото на чл. 48 от МКС и чл. 84 Закона за митниците
/ЗМ/ предоставя правомощие на митническите
органи за целите на митническия контрол да проверяват точността и
пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, както и наличието,
автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, като
могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове
отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до
предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки.
Нормите на чл. 101, пар. 1 МКС и чл. 54, ал. 1 вр. 56 от ЗДДС предоставят
правомощие на митническите органи да определят размер на дължимите вносни или
износни мита, както и размер на произтичащия от трансграничните сделки косвен
данък.
Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗМ, решенията по прилагане на
митническото законодателство се издават от директора на Агенция
"Митници" или от директорите на териториални дирекции.
При тази фактическа и правна обстановка се обосновава извод, че оспореният
административен акт е издаден от териториално и материално компетентен орган,
поради което не е налице нищожност поради липса на компетентност.
Актът съдържа правни и фактически основания, дата на издаване, име и
длъжност на издател, подписа и разпоредителна част. Административният орган е
определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е
позовал на справка от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, резултат от
надлежно проведена процедура по линия на международното сътрудничество. За да
кредитира с доверие тези данни административният орган се е мотивирал с това,
че Електронна износна информация (Electronic Export Information - EEI) за
превозни средства, изнесени от САЩ, е американският еквивалент на европейската
митническа декларация за износ и в нея е декларирана стойността на стоката при
износ за конкретна държава членка на Съюза. Вътрешният номер на транзакцията
(Internal Transaction Number ITN), съдържащ се в EEI, е номерът който се
генерира в системите на Службата за митнически и граничен контрол на
Департамента за вътрешна сигурност на САЩ и е първичния идентификатор на
записа. Външният номер на транзакцията (External Transactional Number XTN) е
генерираният от износителя номер на документа. Стойността на стоките и
платените транспортни разходи са точните стойности, декларирани в EEI при
износа на стоките от САЩ. Тези стойности са определени на база оригиналните
фактури, предоставени от декларатора, които са сред задължителните документи,
които следва да се представят при износ на стоки от САЩ. В тази именно връзка,
събраните в хода на проверката документи, както и информацията предоставена от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност,
са използвани от митническите органи използват за определяне на митническа стойност по реда на чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013г.
При това наличието на нужната форма и съдържание, не се установява и порок
във формата или липса на форма, която да са приравни на липса на волеизявление.
Въпросът за обосноваността на фактическите и правни констатации на компетентния
административен орган е такъв по законосъобразността на административния акт,
но няма отношение към неговата валидност.
Съдът констатира, че не са допуснати и съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаване на акта от степен, водеща до липса на волеизявление на
компетентния орган. На проверяваното лице е предоставена възможност да участва
в производството като му е представена възможност да ангажира доказателства и
да изрази становище по релевантните за спора въпроси. Оспорващият се е възползвал от предоставената
възможност и е подал становище, което органът не е сподели, поради посочените
вече мотив.
Не се
установи и хипотеза, в която акт с такова съдържание не може да бъде издаден
въз основа на никаква нормативна опора или от нито един орган или при пълна липса на
условията и предпоставките, визирани в закона.
Каза се, по
същество възраженията на оспорващия са насочени по тълкуването и прилагането на
материалните норми, т.е. под формата на възражение за нищожност се търси защита
по въпрос, третиращ правилното прилагане на материалния закон, с пряко
отношение към законосъобразността на издадения административен акт.
Установеното в случая публично задължение почива на изрично нормативно
овластяване и предвидено в закона общо задължение за заплащане на мито и данък
върху добавената стойност, чиито основание е осъществяваната от проверяваното
лице дейност по покупка и внос на употребявани моторни превозни средства. При
това положение обстоятелството дали адресатът на акта е задължен за заплащане
на конкретно определените в оспореното решение размери на публични
задължения се явява релевантен за
незаконосъобразността на административния акт до степен на унищожаемост, но
няма отношение към неговата валидност, защото този порока не засегне същността
на акта като властнически волеизявления /в този смисъл решение №
3667/10.03.2020 г. по адм. дело № 11415/2019 г. на Върховния административен
съд и решение № 9404/10.10.2023 г. по адм. дело № 2002/2023 г. на Върховния
административен съд/.
В случая не
се установява и превратно упражняване на власт, т.е административният орган да
е целял, чрез предоставената му компетентност да постигни забранени от закона
цели.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, а
подадената срещу него жалба е неоснователна.
V. По съдебните разноски.
12. Предвид изхода
на делото претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява
основателна. По реда на чл. 78, ал.
8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от
17.01.06г./, като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
извършените от представителя на ответника процесуални действия и размера на
материалния интерес по делото, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 400 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПБ Инвест 2015“ ЕООД,
ЕИК *********, адрес: гр. Пловдив, ул. „Добрин Петков“ № 5, против решение № 32-211973/07.06.2023 г. на
директор на териториална дирекция Митница – Русе.
ОСЪЖДА „ПБ Инвест 2015“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр.
Пловдив, ул. „Добрин Петков“ № 5 да заплати на Агенция митници сумата от 400 (четиристотин)
лева, представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: