Решение по дело №1460/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 215 от Закон за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по подадена жалба на Е. М. Г., чрез адв. Н. С., ВАК, срещу Заповед 90/28.05.2024г. на временно изпълняващ длъжността Кмет на Район Одесос към Община Варна.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като немотивирана, постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Намира, че поради липсата на нормативна уредба регламентираща съдържанието на Констативен акт №2 от 11.03.2024 г. на служители от район „Одесос“ при Община Варна, то към него приложим по аналогия е ЗАНН. Сочи, че с Констативния акт не е установено кога е осъществено пристрояването, както и обстоятелствата при които е осъществено, като пояснява, че е съществувало преди тя да придобие имота. Навежда доводи, че през 2010 г. е имало процедура, при която е била издадена Заповед №ДК-02-СИР-29/09.09.2010 г. на Началника на РДНСК – Североизточен район, поради което по смисъла на чл.17 от ЗАНН е недопустимо два пъти да се налага санкция за едно и също нарушение. Сочи, че за обекта през 2020 г. е била извършена процедура по промяна на предназначението му. Навежда доводи, че за обекта има екзекутивната документация, с което се потвърждава факта, че по време на строителството са извършвани промени, но не е ясно какви точно и дали констатираните с акта от 11.03.2024 г. попадат в обхвата на измененията. Релевира възражение, че в заповедта не е посочено от кого е издадена, липсва адресат, липсват фактически и правни основания, разпореждане относно разноските. Твърди, че заградената част, предмет на оспорената заповед, не пречи на паркирането на автомобили на собственици в сградата. В заповедта няма посочени размери на обекта, което представлява нарушение на формата на акта. Сочи, че неправилно е определена като строеж от четвърта категория. Навежда доводи, че съставения Констативен акт не е бил връчен на жалбоподателката. Иска се от Съдът на основание чл.17 от ЗАНН да прекрати производството като недопустимо. В условията на евентуалност се иска да се отмени заповедта, а преписката да се върне на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на съдебни разноски. В писмени бележки с.д. 5501/31.03.2025г., чрез процесуален представител поддържа жалбата и излага съображения за незаконосъобразност на заповедта. Иска отмяната й.

Ответникът, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание и в писмени бележки с.д. 5499/31.03.2025г. оспорва жалбата, като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на заповедта и иска отхвърлянето на оспорването, като неоснователно. Иска присъждането на юрисконсултско възнаграждение и на депозита за вещо лице в размер на 200лв.

Съдът като съобрази съдържанието на жалбата, становищата на страните, относимата нормативна уредба и събраните доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация – адресат на оспорената заповед, в изискуемата писмена форма и в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на проверка в настоящото производство е Заповед № 90 от 28.05.2024 г. на Кмета на район „Одесос“ при Община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „пристройка към обект с идентификатор №10135.1507.702.1.12, находящ се на ет.1 в жилищна сграда изградена в УПИ ІV-16, кв.54, 8-ми м.р., с адм. адрес [улица], [населено място] от Е. Г..

Кмета на район „Одесос“ при Община Варна е материално и териториално компетентен орган да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта, пета и шеста категория по арг. от разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ . Идентична е регламентацията, дадена с разпоредбата на чл. 225а, ал. 1, предл. 1/първо/ от ЗУТ, съгласно която, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 или на части от тях, като в настоящия случай, заповедта е издадена от временно изпълняващ длъжността Кмета на район „Одесос при Община Варна.

Съгласно Решение от заседание №8 от 11.03.2024 г. на Общински съвет Варна, на основание чл. 42, ал. 6 от ЗМСМА и Решение № 294/02.02.2024 г. на Общинска избирателна комисия – Варна за прекратяване пълномощията на Ц. Д. Ц., като районен кмет на район Одесос, Общински съвет – Варна е избрал за временно изпълняващ длъжността Кмет на Район „Одесос“ – Е. Х..

Предвид описанието на незаконния строеж дадено в процесната заповед, а именно: строеж – „пристройка към обект с идентификатор 10135.1507.702.1.12, находящ се на ет.1 в жилищна сграда в УПИ ІV-16, кв.54, 8-ми м.р. с адм. адрес [населено място], [улица]“, се констатира, че пристройката, представляваща незаконен строеж е строеж от четвърта категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 от ЗУТ. Предвид категорията на констатирания незаконен строеж и с оглед неговото местонахождение – в [населено място], район „Одесос“, оспорената заповед за премахване на незаконен строеж е издадена от материално и териториално компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.

Заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената форма и срок и е валиден акт, годен за съдебна проверка.

Фактите относно издаването за заповедта са следните:

1.Със Заповед №ДК-02-СИР-29/09.09.2010 г. на Началника на РДНСК-Североизточен район на осн. Чл.225, ал.1, вр. чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „пристройка към офис“ на І-ви жилищен етаж в сграда в УПИ ІV-16 кв. 54, по плана на 8-ми м.р. на [населено място], с адм. адрес [улица], [населено място].

Заповедта е оспорена пред Административен съд Варна, който с Решение №1325 от 01.06.2011 г. по адм. д. №3712/2010 г. е отхвърлил жалбата на В. А. С.. Решението е влязло в законна сила на 29.07.2011 г.

С констативен протокол от 23.10.2012 г. /л. 46 от адм. преписка/ служители на РДНСК-Североизточен район са извършили проверка за изпълнението на Заповед №ДК-02-СИР-29/09.09.2010 г. на Началника на РДНСК-Североизточен район за премахването на незаконен строеж – „пристройка към офис“, с адм. адрес [населено място], [улица], в отсъствието на адресата на заповедта. Проверяващите са установили, че незаконният строеж е премахнат доброволно в срока, даден с Покана изх. №РО-517-01-817/16.08.2012 г. Посочено е, че монтирания вратопрозорец по фасадата на офиса към двора на сградата е премахнат, премахнат е изградения зид, възстановена е площта на офиса по проект. Към констативния протокол е приложен снимков материал.

2.С [нотариален акт], том ІV, рег. №10458, дело №673 от 03.09.2018 г. за покупко-продажба, Е. М. Г. придобива офис №3, с идентификатор №10135.1507.1.12, в сграда 1, в [населено място], [улица], ет.1 с площ 44.38 кв.м., ведно с 4.9710 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 8.71 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлените имоти, върху които е изградена, както и 1.70 кв.м. идеални части от имот с идентификатор №10135.1507.702, целият с площ 231 кв.м. Съгласно Схема №15-147698/12.03.2018 г. / л. 30-31 от адм. преписка/ на Началника на СГКК Варна имот с идентификатор № 10135.1507.702.1.12 е с площ 44.38 кв.м.

3.С Разрешение за строеж №О-11/24.03.2020 г. / л. 53 от адм. преписка/ Главния архитект на район „Одесос“ при Община Варна е разрешил на Е. М. Г., като собственик, съгласно [нотариален акт], том ІV, рег. №10458, дело №673 от 03.09.2018 г. за покупко-продажба, да промени предназначението на офис №3 с идентификатор 10135.1507.702.1.12 в жилище, находящ се на първи етаж в жилищна сграда на [улица].

Предвидено е строежът да се изпълни при спазване на посочените условия и изисквания. Съгласно Комплексен доклад изх. №3/14.02.2020 г. изготвен от „СГ Контрол Консулт“ ООД, в т.1.2 част „Конструктивна“ е посочено, че в офис №3 се влиза от юг към [улица], и е с площ 44.38 кв.м. Съгласно схема №15-687405/30.07.2019 г. издадена от Началника на СГКК Варна, обект с идентификатор №10135.1507.702.1.12 е с площ 44.38 кв.м.

Съгласно Инвестиционен проект за обект – промяна предназначение на офис №3 с идентификатор №10135.1507.702.1.12 в т.ІІ е посочено, че застроената площ на жилището е 43.38 кв.м. Същата площ на жилището е отразена и в одобрени проекти „Ситуация съществуващо положение“, „Ситуация проект“, „Разпределение съществуващо състояние“, „Разпределение проект“. В Конструктивно становище на инж. П. е посочено, че в офис №3 се влиза от юг от към [улица] е с площ 44.38 кв.м.

Издадено е на основание цитираните документи Удостоверение №О-35/30.11.2020 г. / л. 59 от адм. преписка/ от Главния архитект на район „Одесос“ при Община Варна, с което е въведен в експлоатация строеж: промяна предназначение на офис №3 с идентификатор №10135.1507.702.1.12, в жилище, разположено на първи етаж в жилищна сграда УПИ ІV-16, кв.54, 8-ми м.р., разположено на първи етаж с адм. адрес [населено място], [улица].

4.На 08.01.2024 г. е подадена жалба /л. 8-9 от адм. преписка/, наименувана молба до Началника на РДНСК-Североизточен район и Кмета на Район „Одесос“, от Н. Х. П., А. Х. П.-М., Р. Х. П., и Г. Г. Т., като собственици на обекти в сграда – [населено място], [улица]срещу Е. М. Г.. В жалбата е посочено, че Г. извършва СМР, като изгражда монолитно строителство, при което е присъединила площите от дворното място отредени за паркомясто 3 и паркомясто 4, към своя офис №3, с което възпрепятства единствения достъп на жалбоподателите до техните паркоместа.

5.С писмо изх.№РО-517-00-051/12.01.2024 г. /л.10-11 от адм. преписка/ Началника на РДНСК-Варна е изпратил по компетентност жалбата на съсобствениците в сграда на [улица]на Кмета на Община Варна, предвид изменението на ЗУТ /ДВ бр.82 от 26.10.2012 г./, съгласно което правомощията на ДНСК са само за строежи от първа, втора и трета категория, докато за строежи от четвърта, пета и шеста категория, контролът е възложен на кметовете на общини/районните администрации. В писмото е изложено, че е била издадена Заповед №ДК-02-СИР-29/09.09.2010 г. на Началника на РДНСК за премахване на незаконен строеж по реда на чл.225 от ЗУТ. Посочено е, че заповедта е била обжалвана пред Административен съд Варна, който с Решение №1325/01.06.2011 г. по адм. д. №3712/2010 г. е отхвърлил жалбата.

С писмо рег. №УСКОР23001764ВН_004ВН/24.01.2024 г. / л.12 от адм. преписка/ Кмета на Община Варна е препратил жалбата на Кмета на район „Одесос“.

6.Изготвен е Констативен протокол от 01.02.2024 г. / л.13 от адм. преписка/ от служители на Обществен ред и контрол в Район „Одесос“ при Община Варна, за извършена проверка на строеж – преграждане на общи части на [улица]. Констатирано е, че площта пред обекта попада под 2-ри етаж, собственост на Е. Г., заградена чрез монтиране на метална конструкция и ролетно отваряеми прозрачен винил, с изглед към вътрешен двор. От към прохода е заградено чрез монтирането на врата от ПВЦ и гаражна ролетна щора. В затвореното пространство има разположени гардероб, стъклена маса и изкуствени растения. Посочено е, че монтираната метална рамка с винила попада върху паркоместа №3 и №4. С така заграденото пространство без втория етаж се възпрепятства достъпа и маневрирането на паркомясто №3 и №4, както и на №1 и №2. Част от свободната дворна площ, граничеща на юг с оградата, на имота а на запад и север с обекта на ет. 1 на г-жа Г., като е изграден ограждащ зид с монтиран в него вратопрозорец с излаз към вътрешния двор. Усвоеното пространство частично попада под балкон на обект на 2 етаж, а останалата част е покрита с ламарина. При проверката са свалени размери и е направен снимков материал.

7.На 01.02.2024 г. е изпратена покана / л.14 от адм. преписка/ до Е. Г. да се яви в сградата на район „Одесос“ във връзка със строеж – преграждане на площ от вътрешния двор на [улица], като следва да представи документ за собственост и строителни книжа в петдневен срок. Поканата е получена лично от Г. на 01.02.2024 г.

8.С писмо изх.№УСКОР23001764ВН_004ВН_0020Д/15.02.2024 г. / л.17 от адм. преписка/ Директор Дирекция „СИДКОР“ при район „Одесос“ уведомява жалбоподателите, Директор дирекция „УСКОР“ Община Варна, Началника на РДНСК – Варна, лицата подали жалба, че във връзка с подадената жалба, е започната процедура по реда на чл.225а от ЗУТ.

9.С писмо изх. № УСКОР23001764ОД_00202Д_0020Д/11.03.2024 г. / л.18 от адм. преписка/ Директор дирекция „СИДКОР“ в район „Одесос“, уведомява Е. Г., че обекта на Г. не е отразен в одобрения проект по Разрешението за строеж №О-11/24.03.2020 г. и предвид липсата на строителни книжа, е открито производство по реда на чл.225а от ЗУТ. Указано й е, че следва да се яви в район „Одесос“ за връчване на констативен акт. Писмото е получено от Г. на 18.03.2024 г., видно от известие за доставяне на л.18- гръб от адм. преписка.

10.Съставен е Констативен акт № 2 от 11.03.2024 г. / л. 24-26 от адм. преписка/ от служители в отдел „Обществен ред и контрол“, с правомощия по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, за извършена проверка на строеж: „пристройка към обект с идентификатор №10135.1507.702.1.12, находящ се в жилищна сграда в УПИ ІV-16, кв.54, 8-ми м.р. с адм. адрес [населено място], [улица]. В констативния акт е установено, че собственик, възложител и извършител на обект с идентификатор №10135.1507.702.1.12 е Е. Г., съгласно [нотариален акт], LXI, рег. №23824, дело 13107 от 03.09.2018 г. Строежът е определен като четвърта категория. Описано е, че строежът представлява пристройка към обект с идентификатор №10135.1507.702.1.12 с функционално предназначение „жилище“. Същата е включена в обема и предназначението на обекта, пристройката е изградена във вътрешния двор на урегулирания имот, долепена на западната фасада на жилището, пред помещение „спалня“ – според одобрен архитектурен проект. Констатирано е, че е изпълнена фасадна стена, в която е монтиран вратопрозорец с излаз към вътрешния двор. За ограждащи стени са използвани съществуваща плътна оградна стена на изток, на север външна стена на жилището на г-жа Г.. Премахнат е подпрозоръчен зид на спалнята, без да са премахвани конструктивни елементи. Посочено е, че балкона на обекта, разположен над жилището на г-жа Г., е използван като частичен покрив на така оформеното помещение. В останалата част е направен едноскатен покрив, покрит с ламарина. Достъпът до пристройката е от жилището и от вътрешния двор. Като установени нарушения в акта е посочено, че строителството е извършено в несъответствие с действащия за УПИ ІV-16, кв.54, 8-ми м.р., ПУП ЗРП, без отстъпено право на строеж, одобрени проекти и издадено разрешение за строеж. Посочено е, че такива не са налични в архива на район „Одесос“ и Община Варна. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл.183, чл. 148 от ЗУТ. Предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, в констативния акт е вписано, че актът е основание за започване на производство по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, за премахване на строежа и че възражения по констативния акт могат да бъдат подавани до район „Одесос“ в 7-дневен срок, считано от 19.03.2024 г., когато Г. е получила екземпляр от акт.

11. Подадено е възражение срещу Констативен акт № 2 от 11.03.2024 г. в 7-дневния срок от пълномощник на Е. М. Г.. Изложени са съображения, че поради липсата на правна уредба относно съдържанието на Констативен акт по ЗУТ, то по аналогия следва да се прилагат правилата на ЗАНН. Посочено е, че в съставения Констативен акт липсват необходими реквизити по чл.57 от ЗАНН. Посочено е, че към момента на придобиване на правото на собственост на жилището, пристройката е била изградена. Наведени са доводи, че в Констативния акт пристройката е описана неправилно. Уточнява се, че помещението се ползва за съхранение на цветя и растения през зимния период, инвентар по тяхната поддръжка. Сочи се, че през 2010 г. е имало „подобна процедура“, поради което настоящото производство е недопустимо. През 2020 г. е извършена процедура по промяна на предназначението на обекта. Твърди, че в архитектурния проект е налице екзекутивна документация, което потвърждава тезата й, че по време на строителството са извършвани промени.

12.В Констативен протокол от 26.03.2024 г./ л. 40 от адм. преписка/ от служители на отдел „Обществен ред и контрол“ е удостоверено, че е било подадено в срок възражение от Е. Г., но същото не е било уважено, защото не са представени документи и доказателства, удостоверяващи законността на строежа.

13.С писмо изх.№УСКОР23001764ВН_0020Д_0050Д_0010Д/03.04.2024 г./ л. 42 от адм. преписка/ Главния архитект „ОРК“ е изискал от Главния архитект на район „Одесос“ при Община Варна становище относно приложимостта на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ или § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, относно процесния строеж. Във връзка с отправеното запитване, е изразено Становище рег. №УСКОР23001764_0020Д_0050Д_0020Д/03.04.2024 г. / л.43 от адм. преписка/ от Главния архитект на район „Одесос“, в което посочва, че разглеждания строеж не е търпим строеж по смисъла на цитираните разпоредби.

14.Издадена е Заповед № 90 от 28.05.2024 г. на Кмета на район „Одесос“ при Община Варна въз основа на Констативен акт № 2 от 11.03.2024 г., в която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено:1. да бъде премахнат незаконен строеж: „пристройка към обект с идентификатор №10135.1507.702.1.12, находящ се на ет.1 в жилищна сграда изградена в УПИ ІV-16, кв.54, 8-ми м.р., с адм. адрес [улица], [населено място]“ от Е. Г.; 2. е определен 14/четиринадесет/-дневен срок от влизане в сила на заповедта, за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, за което да уведоми район „Одесос“, и 3.е разпоредено, при неспазване на срока за доброволно изпълнение по т. 2 от същата, да се извърши принудително премахване на незаконния строеж по реда на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ и Наредбата за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи.

В мотивите на заповедта е описано, че имотът е собственост на Е. Г., същата е възложител и извършител на обекта. Строежът представлява пристройка към обект с идентификатор №10135.1507.702.1.12 с функционално предназначение „жилище“. Същата е включена в обема и има предназначението на обекта – жилище. Изградена е в площта на вътрешния двор на урегулирания имот, долепена на западната фасада на жилището, пред помещение „спалня“, според одобрен архитектурен проект. Премахнат е подпрозоречния зид на спалнята, без да са премахвани конструктивни елементи. Посочено е, че е изпълнена нова фасадна стена в площта на двора, на разстояние 1.45 м. пред премахнатата, в която е монтиран вратопрозорец с излаз към вътрешния двор. За ограждащи стени са използвани съществуваща плътна оградна стена на изток, на север – външна стена на жилището на г-жа Г.. Балконът на обекта разположен над жилището на г-жа Г., е използван като частичен покрив на така оформеното помещение. В останалата част е направен едноскатен покрив, покрит с ламарина. Посочено е, че за изпълненият строеж не са представени строителни книжа и документи, доказващи извършеното строителство, което го определя като незаконен. Прието е, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбите на чл. 148, ал. 1 и чл.183 от ЗУТ.

15.В хода на съдебното производство е допусната СТЕ, по искане на жалбоподателката.

Съгласно заключението на вещото лице, констатациите му са направени след запознаването с материалите по делото, справка в район „Одесос“ и след извършен оглед на място. Вещото лице е констатирало, че със Заповед № 90 от 28.05.2024 г. на Кмета на район „Одесос“ при Община Варна на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „пристройка към обект с идентификатор №10135.1507.702.1.12, находящ се на ет.1 в жилищна сграда изградена в УПИ ІV-16, кв.54, 8-ми м.р., с адм. адрес [улица], [населено място] от Е. Г.. Изграждането на сградата е разрешено с разрешение за строеж № О-117/17.05.2007г. издадено от Главния архитект на район „Одесос“, Община Варна. От Главния архитект на район „Одесос“ при Община Варна е одобрена екзекутивна документация №9/05.03.2009 г., като промените не касаят процесния обект с идентификатор №10135.1507.702.1.12. Съобразно приложените одобрени проекти част архитектура – фаза заснемане и фаза технически проект към Разрешение за строеж №О-11/24.03.2020 г. застроената площ на обект с идентификатор №10135.1507.702.1.12. е 43.38 кв.м. Разлика в границите на обекта няма. Вещото лице е посочило, че единствено се променя вида на помещенията. На въпрос 3 вещото лице е отговорило, че към спалнята на жилище с идентификатор №10135.1507.702.1.12 е изградена пристройка в площта на вътрешния двор с размери 1.45/2.60 м. и площ 3.77 кв.м. За целта е премахнат съществуващия вратопрозорец с подпрозоречния зид. Изграден е нов зид с дебелина 25 см. с вратопрозорец източно от съществуващия. За южна стена на пристройката е използвана съществуващата южна плътна ограда към съседния имот, а за северна- съществуващата фасада на сградата. Покривът на пристройката частично е балконът на апартамента на горния етаж, а в останалата част е едноскатен с покритие от ламарина. Оттичането на дъждовните води е в двора на имота. Вещото лице е посочило, че към настоящия момент, застроената площ на обект с идентификатор №10135.1507.702.1.12 е 47.15 кв.м. Увеличението на застроената площ на обекта се дължи на пристройката. Установено е от вещото лице, че жилище с идентификатор №10135.1507.702.1.12 е извършен през 2020 г., като същата е изградена след 30.11.2020 г. Вещото лице се е констатирало приложен към делото (л.л.46-44 от административната преписка) Констативен протокол от 23.10.2012 г., в който е описано, че незаконният строеж е премахнат доброволно и снимки, които удостоверяват направената в протокола констатация. Вещото лице е констатирало, че изградената на място пристройка към обект с идентификатор №10135.1507.702.1.12 отговаря на описанието в констативния акт и оспорената Заповед №90/28.05.2024 г. на временно изпълняващ длъжността Кмет на район „Одесос“ при община Варна. От данните в приложените одобрени проекти част архитектура – фаза заснемане и фаза технически проект към Разрешение за строеж №О-11/24.03.2020 г., вещото лице е установило, че по документи застроената площ на обекта е 43.38 кв.м., а при измерването на място застроената площ на обекта е 47.15 кв.м. Вещото лице установява, че има разлика между конфигурацията и площите на помещенията по разрешението за строеж и при огледа на място, като тази разлика се формира от промяната на квадратурата на спалнята и на мястото на външната стена. Същата е била със светла площ 14.38 кв.м., а сега е 17.50 кв.м., съществуващият източен зид е съборен и преместен към двора.

При извършена от вещото лице справка в Район „Одесос“ при Община Варна е установено, че няма екзекутивна документация към Разрешение за строеж №О-11/24.03.2020 г. издадено от Главния архитект на район „Одесос“ по отношение на обект с идентификатор №10135.1507.702.1.12. Като е съобразило данните от Удостоверението за въвеждане в експлоатация №О-35/30.11.2020 г., издадено от Главния архитект на район „Одесос“, в което е записано, че „Строежът е изпълнен в съответствие с инвестиционен проект, одобрен и съгласуван на 23.03.2020 г. от Главен архитект на район „Одесос“, Разрешение за строеж №О-11/24.03.2024 г., издадено от Главен архитект на Район „Одесос“, вещото лице е направило извод, че след като не е било необходимо изготвяне на екзекутивна документация и одобрени проекти по чл.154 от ЗУТ по отношение на промени в обект с идентификатор №10135.1507.702.1.12, то при въвеждането в експлоатация на строежа застроената площ на процесния обект е била 43.38 кв.м., а границите и конфигурацията са отговаряли на одобрените проекти.

Вещото лице е установило, че изградената пристройка предмет на заповедта е извън задължителните линии на застрояване, като графично е отразило несъответствието и е направило извод, че след изпълнение на пристройката плътността на застрояване е 81.44 % > 80 %, т.е. че е превишена максималната плътност на застрояване на УПИ ІV-16.

Заключението по СТЕ, съдът кредитира като обективно и компетентно дадено.

Оспорената заповед е издадена при спазване на изискуемата от закона писмена форма и при спазване на изискванията за нейното съдържание, като съдържа всички изискуеми реквизити разписани в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК - наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, дата на издаване и подпис на административния орган. Посочено е и кои са разпоредбите и от кой нормативен акт, в нарушение на които, собственикът на обект с идентификатор №10135.1507.702.1.12. е извършил строежа.

Предвид реквизитите на заповедта, неоснователно е твърдението в жалбата, че в оспорената заповед не е посочен нейният издател. В заповедта е посочено, че е издадена на основание чл.46 от ЗМСМА, Заповед № 4152/28.11.2023г. на Кмета на Община Варна и чл.225а, ал.1 вр. чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, които установяват като издател кмета на района, в който се намира недвижимия имот и е подписана от временно изпълняващия длъжността кмет на района.

При издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани в специалния ЗУТ и в АПК и не се констатира в хода на административното производство да са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на заповедта само на това основание. Административният орган е изследвал установените административнопроизводствени правила по ЗУТ – въз основа на извършена проверка от длъжностни лица - служители за контрол по строителството в администрацията на район „Одесос“, в съответствие с правомощията им по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, е съставен Констативен акт № 3 от 11.03.2024 г., в съответствие с изискването на чл. 225а, ал. 2, предл. първо от ЗУТ. В този констативен акт са посочени всички факти и обстоятелства, установени при проверката, детайлно е описан самият строеж, посочено е точното му местонахождение, посочен е извършителят на строежа, констатирано е кой е собственик на строежа, както и нарушените нормативни разпоредби. Констатира се, че констативния акт съдържа относително прецизно изчертана схема/ситуация на обекта, съответно схема с разположението й в поземления имот с №10135.1507.702.1.12. Констативният акт е съставен в отсъствие на соченото за извършител на строежа лице –Е. Г., но същата е получила екземпляр от акта на 19.03.2024 г., видно от направеното от жалбоподателката саморъчното отбелязване на л.27 от адм. преписка.

В указания 7-дневен срок от връчването на констативния акт, Е. Г. е упражнила правото на възражение против него. Възражението не е уважено, поради липса на представени нови документи и доказателства, удостоверяващи законността на строежа, предмет на акта.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че поради липса на правна уредба, която да регламинтера съдържанието на Констативния акт, то по аналогия приложим е чл.42 и сл. от ЗАНН. Това твърдение е направено в противоречие с материалния обхват на ЗАНН, ЗУТ и АПК. Съгласно чл.1 от ЗАНН, „този закон определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите“. В чл.2 от АПК е посочено, че кодексът се прилага за административните производства пред всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго. В чл.1 ал.2 от ЗУТ е определен обхвата на последния по следния начин: „Този закон урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели“.

Заповедта предмет на настоящото производство е издадена на основание чл.225а от ЗУТ. В чл.225а, ал.3 от ЗУТ регламентирано издаването на заповедта за премахване на строежа въз основа на съставен Констативен акт. От анализа на разпоредбите на чл.225а, ал.1 вр. ал.2 от ЗУТ вр. чл.21, ал.5 от АПК се налага извод, че Констативния акт не е индивидуален административен акт т.к. е нормативно предвиден, като част от производството по издаване на индивидуален административен акт – заповед за премахване на незаконен строеж. От направеният нормативен анализ се налагат два извода: 1. че Констативния акт не подлежи на самостоятелен контрол и 2. че не е предвидена конкретна форма и изискване за обем на съдържанието, като в него административния орган описва само релевантните за издаването на заповедта факти.

Съдът констатира, че в Констативния акт освен незаконния обект е описан и механизма на изграждането му – премахнат е подпрозоръчен зид на спалнята, без да са премахвани конструктивни елементи. Установено е също и какви площи обхваща от съседни обекти или елементи – балкона на обекта разположен над жилището на г-жа Г., е използван като частичен покрив на така оформеното помещение, като в останалата част е направен едноскатен покрив покрит с ламарина. Подробно е описано в Констативен акт от 11.03.2024 г. по какъв начин е „усвоена“ площта от общите части. Констатациите по фактите в Констативния акт се установяват от заключението на вещото лице. Последното сочи, че изградената на място постройка към обект с идентификатор №10135.1507.1.12, отговаря на описанието в констативния акт и в оспорената Заповед №90/28.05.2024 г. на временно изпълняващ длъжността Кмет на район „Одесос“ при Община Варна.

Подробното описание на незаконния строеж в констативния акт и в оспорената заповед налага извод за неоснователност на възражението на жалбоподателката за допуснат съществен порок във формата по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта. Административния орган е обосновал наличието на материалноправните предпоставки за премахване на строежа като незаконен. В мотивите на заповедта са посочени констатациите относно релевантните факти и обстоятелства и е прието, че за описаният в заповедта строеж не са представени строителни книжа и документи, доказващи законността на извършеното строителство – документи за собственост, отстъпено право на строеж и съгласие на етажната собственост, одобрени проекти, разрешение за строеж, въвеждане в експлоатация.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че заповедта няма адресат. В същата ясно е посочено, че собственик на обекта е Е. Г.. Това лице е посочено за възложител и извършител на незаконния строеж – пристройка към обект с идентификатор 10135.1507.702.1.12. Диспозитива на заповедта гласи следното: „В срок от 14 (четиринадесет) дни от влизане в сила на настоящата заповед да се премахне строеж: Пристройка към обект с идентификатор 10135.1507.702.1.12, находящ се на ет.1 в жилищна сграда изградена в УПИ ІV-16, кв.54, 8-ми м.р. с административен адрес: [улица], [населено място] от Е. Г..“ Констатира се от съдържанието на диспозитива на заповедта, че в него е посочено конкретно и ясно в какъв срок следва да бъде извършено премахването на незаконния строеж, кой е обекта подлежащ на премахване и кое е лицето, което следва да извърши премахването на обекта.

От фактите по спора се констатира, че незаконният строеж е част от имота, представляващ жилище, собственост на Е. М. Г., както и че тя твърди, че не е извършител на строежа и, че е закупила апартамента в този му вид, т.е. че извършител на незаконното строителство е друг, предходният собственик на апартамента.

В чл.225а, ал.5 от ЗУТ е регламентирано следното: „Принудителното премахване е за сметка на извършителя и на: 1. лицето, упражнило строителен надзор; 2. строителя - в случай че строителството е продължило след издадена заповед за спиране на строежа от кмета на общината или заповед на лицето, упражняващо строителен надзор, вписана в заповедната книга на строежа; 3. строителя - в случаите по чл.225, ал.2, т.2-4; 4. проектанта и лицето, оценило съответствието на инвестиционните проекти - при несъответствие на одобрения инвестиционен проект, по който се изпълнява строежът, с изискванията за безопасност по чл.169, ал.1, т.1-4 и/или с предназначението на земята; 5. възложителя на строежа. В чл.225а, ал.6 от ЗУТ е разписано, че „Отговорността на лицата по ал. 5 е солидарна.“

Съгласно нормата на чл.161, ал.1 от ЗУТ „Възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон.“

От съвместното тълкуване на чл.225а, ал.5 вр. ал.6 от ЗУТ се налага извод, че заповедта за премахване на незаконен строеж може да бъде издадена само срещу извършителя на незаконното строителство, само срещу някое от другите лица, участници в строителството, включително и само срещу възложителя или срещу всички. От фактите по спора и по арг. от чл.161, ал.1 от ЗУТ се констатира, че собственик на имота, в който има извършен незаконен строеж е Е. М. Г., както и че собственикът на имота се явява и възложител на незаконния строеж (така предвид презумпцията закрепена в чл.161, ал.1 от ЗУТ).

От анализа на цитираната разпоредба и от фактите по спора следва, че релевантно за определянето на адресата на конкретната заповед за премахване на незаконен строеж е - кое е лицето възложител на незаконния строеж по арг. от чл.225а, ал. 5, т.5 от ЗУТ, т.к. в тежест на лицата изброени в чл.225а, ал.5 от ЗУТ е принудителното премахването на незаконния строеж. От доказателствата по административната преписка и от събраните в хода на съдебното производство се констатира, че незаконния строеж е извършен след закупуването на имота от Е. М. Г., поради което както беше посочено по – горе последната е и възложител на строежа. Налага се извод, че административния орган правилно е посочил адресата на заповедта.

Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Съгласно чл.183, ал.1 от ЗУТ, в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици. Съгласно чл.183, ал.2 на ЗУТ, „надстрояване или пристрояване на сграда - етажна собственост, се разрешава въз основа на договор за учредяване на право на надстрояване или пристрояване със собственика на урегулирания поземлен имот в нотариална форма и декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост“.

Жалбоподателката не оспорва, че строежът е извършен без разрешение за строеж, отстъпено право на строеж, съгласие на етажната собственост, както и без договор в нотариална форма с останалите собственици, като основните  възражения се свеждат до това, че обекта, конкретно незаконният строеж е изграден през 2010 г. от предишния собственик на имота. Не е направено твърдение от жалбоподателката, да е изпълнила изискванията на чл.148, ал.1 от ЗУТ, чл.183, ал.1 от ЗУТ и или чл.183, ал.2 на ЗУТ и за пристройката да са издадени строителни книжа, разрешаващи й да я изгради.

Възражението на жалбоподателката относно момента на извършването на строителство и конкретно, че тя не е извършила незаконното строителство, поради което не следвало срещу нея да бъде издавана процесната заповед, е неоснователно. Видно от данните в [нотариален акт], том ІV, рег. №10458, дело №673 от 03.09.2018 г. за покупко-продажба, Е. М. Г. придобива офис №3, с идентификатор №10135.1507.1.12, в сграда 1, в [населено място], [улица], ет.1 с площ 44.38 кв.м., ведно с 4.9710 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 8.71 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлените имоти, върху които е изградена. Към нотариалния акт е приложена Схема №15-147698/12.03.2018 г. / л. 30-31 от адм. преписка/, съгласно която имот с идентификатор № 10135.1507.702.1.12 е с площ 44.38 кв.м.

Съдът съобрази, че [нотариален акт], том ІV, рег. №10458, дело №673 от 03.09.2018 г., в който е обективирана правната сделка за закупуване на имот с идентификатор № 10135.1507.702.1.12 от г-жа Г. представлява официален документ, издаден от нотариуса в кръга на неговата компетентност, свидетелствуващ за волеизявленията на страните и за извършеното нотариално удостоверяване на правото на собственост на прехвърлителя и за спазването на особените изисквания на закона за съответния вид сделка, вкл. и относно площта и границите на имота, предмет на сделката, поради което по арг. от чл. 179, ал.1 ГПК, нотариалния акт се ползва с материална доказателствена сила и задължава съда следва да приеме, че фактите са настъпили както е описано в него, т.е. че имотът, към момента на продажбата му на жалбоподателката, е с площ от 44.38 кв.м.

Видно от разрешение за строеж № О-11/24.03.2020г. издадено от Гл. архитект на Р. О. при Община Варна е разрешено на Е. М. Г. да извърши строеж: промяна на предназначение на офис №3 с идентификатор 10135.1507.702.1.12 в жилище, находящ се на първи етаж в жилищна сграда в имот с идентификатор 10135.1507 по КК на [населено място], УПИ ІV-16, кв.54 по плана на 8 м.р., [улица]. Разрешението за строеж е индивидуален административен акт и е влязло в сила. В него не е допуснато при промяната на предназначението на имота да бъде извършено и строителство и площта му да бъде увеличена.

Констатации за факта, че площта на имот с идентификатор №10135.1507.1.12 е 44.38 кв.м. към момента на издаването на разрешението за строеж № О-11/24.03.2020г. с което е допусната промяната на предназначението на обекта от офис на жилище се съдържат в Комплексен доклад изх. №3/14.02.2020 г. на „СГ Контрол консулт“ ООД, както и в Обяснителна записка на арх. Г. М. за обект: „Промяна на предназначение на офис №3 с идентификатор 10135.1507.702.1.12 в жилище, находящ се на първи етаж в жилищна сграда на [улица], УПИ ІV-16, кв.54 по плана на 8 м.р“, представляваща част от Инвестиционен проект за обект: „Промяна на предназначение на офис №3 с идентификатор 10135.1507.702.1.12 в жилище, находящ се на първи етаж в жилищна сграда на [улица], УПИ ІV-16, кв.54 по плана на 8 м.р“, съответно 44.38кв.м. (т.1.2 част „конструктивна“ от комплексния доклад) и 43.38 кв.м. (данните в обяснителната записка). В случая в двата издадени към разрешение за строеж № О-11/24.03.2020г. на Гл. архитект на Район Одесос при Община Варна документа е налице разлика в данните на площта на имота от 1 кв.м., която съдът приема, че се дължи на техническа грешка и не е предмет на изследване.

От горното следва, че към момента на издаване на разрешение за строеж № О-11/24.03.2020г. на Гл. архитект на Район Одесос при Община Варна имот с идентификатор №10135.1507.1.12 е с площта отразена в нотариалния акт – 44.38кв.м.

При тези констатации и изводи неоснователно се явява твърдението на жалбоподателката, че незаконният строеж е извършен от предходния собственик и, че тя е закупила имота при съществуващо незаконно строителство. Това твърдение на жалбоподателката се опровергава от данните относно площта на имота вписани в нотариалния акт, в констативен протокол от 23.10.2012г. на служители на РДНСК – Североизточен район и от документите към разрешение за строеж № О-11/24.03.2020г. издадено от Гл. архитект на Район Одесос при Община Варна (напр. но не изчерпателно Комплексен доклад изх. №3/14.02.2020 г. на „СГ Контрол консулт“ ООД и Обяснителна записка на арх. Г. М. за обект), както и от факта, че е издадено разрешение за строеж № О-11/24.03.2020г. от Гл. архитект на Район Одесос при Община Варна, т.к. последното не би могло да бъде издадено преди премахването на констатираното в предходното производство (към 2012г. от РДНСК – Североизточен район) незаконно строителство по арг. от чл.148, ал.7 от ЗУТ.

От констатираните по-горе факти се налага извод за неоснователност на твърденията на жалбоподателката, че пристройката към жилището й е изградена преди тя да стане собственик на имот с идентификатор №10135.1507.1.12. Този извод се подкрепя и от СТЕ, т.к. вещото лице на въпрос 7 от заключението е посочило, че от приложените одобрени проекти част „Архитектура“ – фаза заснемане /л.51 от адм. преписка/ и фаза технически проект /л. 52 от адм. преписка/ към Разрешение за строеж №О-11/24.03.2020г., застроената площ на обект с идентификатор №10135.1507.1.12 е 43.38 кв.м., а към настоящия момент, застроената площ на обекта е 47.15 кв. м. Изводът, до който е стигнало вещото лице е, че разликата в конфигурацията и площите на помещенията в обекта е по отношение на спалнята, същата е била със светла площ 14.38 кв.м., а сега е 17.50 кв.м. Вещото лице е посочило, че съществуващият източен зид е съборен и преместен към двора.

В СТЕ вещото лице, при анализ на разрешение за строеж № О-11/24.03.2020г. издадено от Гл. архитект на Район Одесос при Община Варна и на Удостоверение за въвеждане в експлоатация №О-35/30.11.2020 г. на Главния архитект на район „Одесос“, е установило, че при въвеждането в експлоатация застроената площ на обект с идентификатор №10135.1507.1.12 е била 43.38 кв.м., а границите и конфигурацията са отговаряли на одобрените проекти. Този извод настоящата инстанция намира за правилен и за съответен на данните в документите към разрешение за строеж № О-11/24.03.2020г. издадено от Гл. архитект на район Одесос при Община Варна, съгласно които констатираната към момента на издаването на разрешението за строеж площ на имота е 44.38км.м., каквато следва е да е и към момента на въвеждането в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация №О-35/30.11.2020 г. на Главния архитект на район „Одесос“ на обекта, т.к. липсват документи влечащи на извод, че е разрешено пристрояване на имот с идентификатор №10135.1507.1.12.

Вещото лице е установило, че увеличението на застроената площ на обекта към момента на изготвянето на заключението се дължи на пристройката. От изложеното обосновано може да се приеме, че процесния обект е изграден след като жалбоподателката е придобила имот с идентификатор №10135.1507.1.12 и след като е променила предназначението на същия от офис на жилище. Тези изводи се потвърждават със заключението на вещото лице, съгласно което пристройката е изпълнена след 30.11.2020 г. Строежът на пристройката е извършен след издаване на Разрешение за строеж №О-11/24.03.2020 г. и въвеждане в експлоатация с Удостоверение №О-35/30.11.2020 г. на строеж по Разрешение за строеж №О-11/24.03.2020 г. представляващ „Промяна на предназначение офис №3 с идентификатор №10135.1507.702.1.12 в жилище разположено на първи етаж в жилищна сграда в УПИ ІV-16, кв.54, по плана на 8-ми м.р., [населено място], [улица]“.

Твърденията на жалбоподателката, че в архитектурния проект е налице екзекутивна документация изготвена по време на строителството на сградата, представляваща имот с идентификатор №10135.1507.1 за извършвани промени, сред които и пристройката в имот с идентификатор №10135.1507.1.12, не се доказват от събраните в хода на административното и съдебното производства доказателства.

Липсата на доказателства за наличие на строителна документация за извършения строеж се установява и от данните по СТЕ. След направена справка в район „Одесос“ вещото лице е установило, че няма екзекутивна документация и одобрени проекти по чл. 154 от ЗУТ към Разрешение за строеж №О-11/24.03.2020 г. издадено от Главния архитект на район „Одесос“ при Община Варна. Вещото лице е пояснило, че предвид отразеното в Удостоверение за въвеждане в експлоатация №О-35 от 30.11.2020 г. на Главния архитект на район „Одесос“ – „строежът е изпълнен в съответствие с инвестиционен проект, одобрен и съгласуван на 23.03.2020 г. от Главния архитект на район „Одесос““, следователно не е било необходимо изготвяне на екзекутивна документация и одобрени проекти по чл.154 от ЗУТ. В Инвестиционния проект, и конкретно в обяснителната записка към него площта на имота е 43.38кв.м., т.е. съответна на данните по нотариалния акт.

За строежа на пристройката не са представени издадени строителни книжа, - виза за проектиране, отстъпено право на строеж, одобрени проекти, разрешение за строеж, въвеждане в експлоатация. Предвид времето на изграждане, а именно след 2020г., правилно в оспорената заповед е прието, че в конкретния случай не намират приложение § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ или § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Не може да намери приложени и разпоредбата на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, според която строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Съгласно § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. От текста следва, че даден строеж, който е незаконен, не се премахва, ако е търпим. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 31 март 2001 г. и да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Строежът не е търпим при липсата, на която и да е предпоставка по § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ или § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ и в този случай разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. Разпоредбата на § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ не може да намери приложение към строежа на пристойката, тъй като е извършен след 31 март 2001 г.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че незаконният строеж представлява оранжерия по смисъла на чл. 151, ал.1, т.3 от ЗУТ, т.к. се използва за съхранение на цветя и растения през зимата, както и за инвентар за поддръжката им и съответно за него не се изисква разрешение за строеж. Това твърдение не е подкрепено с доказателства. Разпоредбата на § 5, т. 83 ДР на ЗУТ дава легалното определение на "Оранжерия" и това е съоръжение за целогодишно или сезонно отглеждане на растителни видове, с трайна конструкция, със или без съпътстващи производствени инсталации за водоснабдяване, електроснабдяване, отопление, вентилация и други. Видно от снимковия материал към експертизата, пространство не е отделено от останалата част от жилищното помещение, така че да бъде направен извод за ползването му със самостоятелно предназначение, то е усвоено конструктивно към спалнята на жилище с идентификатор №10135.1507.702.1.12. Вещото лице при изготвяне на СТЕ е направило снимков материал на обекта, от които се вижда, че в ъгъла има поставена една саксия с цвете. От снимката направена от вътрешната част на жилището се констатира, че не са налице следи за отглеждане на множество цветя (данни за влага в помещението, за стелажи за разположението на цветята); не са налице и твърдения, че икономическата дейност на жалбоподателката е свързана с отглеждането и продажбата на цветя, за което да й необходимо изграждането на оранжерия. От снимката направена от външната част на жилището (т.е. от двора) се вижда, че в помещението има спалня.

От писмените доказателства и от съдебно-техническата експертиза се установява, че процесната пристройка е масивна, с изграден нов зид с дебелина 25 см., използвана е съществуващата южна плътна ограда към съседния имот, а за северната – съществуващата фасада на сградата, поради което не се характеризира като лека постройка и не попада в обхвата на дефиницията за оранжерия дадена в § 5, т. 83 ДР на ЗУТ.

Налага се извод, че пристройката към жилището на жалбоподателката представлява строеж, който не е разрешен и подлежи на премахване като незаконен. Пространството – пристройката е усвоено към спалнята, поради което е приспособено да се ползва като част от спалня, а не като оранжерия. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се оборят констатациите на административния орган и не се установява да е налице несъответствие между обекта описан в заповедта и този съществуващ на място.

Пристройката е изградена в чужд имот – двора към многоетажна жилищна сграда /етажна съсобственост/, от който жалбоподателката притежава идеални части, без учредено право на строеж, одобрени инвестиционни проекти и издадено и влязло в сила разрешение за строеж и правилно е бил квалифициран от административния орган, като незаконен строеж.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че извършеното от нея пристрояване не пречи на паркирането на автомобили на собственици в сградата. Завзет е част от паркинга, с което е намалена предвидената площ за паркиране и маневриране на МПС.

Налице е съответствие на оспорената заповед с целта на закона. При наличието на установените факти, а именно незаконен строеж представляващ пристройка, с която е завзета част от земята, представляваща обща собственост на всички съсобственици в сградата, находяща се в имот с идентификатор №10135.1507 и е включена в площта на жилището на жалбоподателката, без да е дадено съгласие за това от останалите съсобственици върху недвижимия имот с идентификатор №10135.1507 и без да им е заплатила усвоената част от земята и без да е издадено разрешение за стоеж, се налага извод, че административният орган при издаването на заповедта е действал в условията на обвързана компетентност, по арг. от императивната норма на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ при комплексното й тълкуване с разпоредбите на чл. 148, ал. 1 и чл. 183 от ЗУТ и, че заповедта е правилна. Административният орган при издаване на оспорената заповед е приложил единствената предвидена в закона възможност, поради което не е налице нарушение на принципа за съразмерност заложен в чл. 6 от АПК. Оспорената заповед са явява издадена в съответствие с целта на закона.

Съдът с оглед преценката представлява ли заповедта намеса в притежанията на жалбоподателката по -голяма от преследваната цел, разгледа оспорената заповед в светлината на чл.1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, като ползва указанията дадени в Ръководство по член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека (Актуализирано на 31 август 2021 г.), достъпно на ел.адрес https://www.echr.coe.int/Documents/Guide_Art_1_Protocol_1_BUL.pdf.

Съгласно посоченото Ръководство понятието „притежания“ в дадено в първата част на чл. 1 от Протокол № 1 е автономно, като обхваща както „съществуващи притежания“, така и имуществото и вземанията, по отношение на които жалбоподателката може да твърди, че има поне „легитимно очакване“. „Притежанията“ се разглеждат като обхващащи права „in rem“ и „in personam“. Терминът включва недвижимата, движимата собственост и другите имуществени интереси. Понятието „притежание“ е с автономно значение, което е независимо от дадената формална класификация във вътрешното право и не се ограничава само до собствеността върху физически блага. Също и други права и интереси, съставляващи активи могат да се разглеждат като „права на собственост“ и по този начин като „притежание“ за целите на разглежданата разпоредба.

Посочено е, че „Въпросът, който трябва да бъде разгледан във всеки отделен случай, е дали обстоятелствата по делото, разгледани като цяло, са предоставили на жалбоподателката материално-правен интерес, защитен от чл. 1 от Протокол № 1 (Anheuser-Busch Inc. v. Portugal GC, § 63; neryldz v. Turkey GC, § 124; Broniowski v. Poland GC, § 129; Beyeler v. Italy GC, § 100; Iatridis v. Greece GC, § 54; Centro Europa 7 S.R.L. and di Stefano v. Italy GC, § 171; Fabris v. France GC, §§ 49 и 51; Parrillo v. Italy GC, § 211; Bln Nagy v. Hungary GC, § 76; Elif Kizil v. Turkey, § 61).“, както и че „ Фактът, че вътрешното право на една държава не признава определен интерес като „право“ или дори „право на собственост“, не е пречка задължително въпросният интерес при определени обстоятелства да се разглежда като „притежание“ в рамките на значението на чл. 1 от Протокол № 1 (neryldz v. Turkey GC, § 129, по отношение на имуществения интерес на жалбоподателя от неговото незаконно жилище). Дългогодишната търпимост от страна на властите също е предоставила права на собственост на жалбоподатели по отношение на спорен терен (Kosmas and Others v. Greece, §§ 68-71).“

В аспекта на разглежданата практика на ЕСПЧ са дадени указания към националните съдилища да вземат предвид вътрешното право, действащо към момента на твърдяната намеса, при условие, че нищо не предполага, че този закон противоречи на предмета и целта на чл. 1 от Протокол № 1 (Pressos Compania Naviera S.A. and Others v. Belgium, § 31). Даден е пример, съгласно който „незаконните строежи могат при определени обстоятелства да разглеждат като „притежания“ (neryldz v. Turkey GC, § 127; Depalle v. France GC, § 85, вж. предходния параграф; Brosset-Triboulet and Others v. France GC, § 71; Keriman Tekin and Others v. Turkey, §§ 42-46), особено ако вътрешното право приема, че те са обекти на правото на собственост (И. и Ч. срещу България, § 68).“

Освен това, за да е защитимо по чл.1 към Протокол 1 от ЕКПЧ едно право (напр. правото на закупуване на поземления имот и на узаконяване на строежа) за лицето следва да съществува „легитимно очакване“, че това е възможно.

В ръководството е посочено, че „За да може едно „очакване“ да бъде „легитимно“, то трябва да има по-конкретно естество от обикновено очакване и да се основава на законова разпоредба или правен акт като съдебно решение, отнасящ се до въпросния имуществен интерес (Kopeck v. Slovakia GC, §§ 49-50; Centro Europa 7 S.R.L. and di Stefano v. Italy GC, § 173; Saghinadze and Others v. Georgia, § 103; Ceni v. Italy, § 39; Bln Nagy v. Hungary GC, § 75). Понятието за „легитимно очакване“ в контекста на чл. 1 от Протокол № 1 първо е развито от Съда в Pine Valley Developments Ltd and Others v. Ireland, § 51. В това дело Съдът констатира, че възниква "легитимно очакване", когато е издадена виза за проектиране и строителство, на базата на която дружествата жалбоподатели са закупили земя с цел нейното застрояване. Разрешението за строеж, което не може да бъде отменено от органа, отговарящ за устройството на територията, е „съставна част от собствеността на дружествата - жалбоподатели“ (пак там, § 51; Stretch v. the United Kingdom, § 35, по отношение на упражняването на възможността за подновяване на дългосрочен наем; и Ceni v. Italy, § 43, по отношение на сключен предварителен договор за покупка на апартамент, платената пълна цена и встъпване във владение на апартамента от страна на жалбоподателя). В тази категория случаи „легитимното очакване“ се основава на разумно обосновано позоваване на правен акт, който има солидна законова основа и който се отнася до имуществени права (Kopeck v. Slovakia GC, § 47).

В ръководството е посочено, че независимо от многообразието на изразите в съдебната практика, отнасящи се до изискването за вътрешно правно основание, обуславящо имуществен интерес, тяхното общо правно значение може да бъде обобщено, както следва: за признаване на „притежание“, състоящо се от „легитимно очакване“, жалбоподателят трябва да има „установимо право, което, прилагайки принципа, посочен в параграф 52 от Kopeck v. Slovakia GC, трябва да бъде поне установен в достатъчна степен материално-правен имуществен интерес съгласно националното право (Bln Nagy v. Hungary GC, § 79), като за разлика от това Съдът изключва приложимостта на понятието „легитимно очакване“ към установена претенция, която не би могла да бъде успешна, поради предвидима законодателна намеса (National & Provincial Building Society, Leeds Permanent Building Society and Yorkshire Building Society v. the United Kingdom, § 69).

В светлината на посоченото тълкуване на чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧ съдът констатира, че жалбоподателката упражнява правото на собственост върху пристройка към жилище с идентификатор №10135.1507.702.1.12, представляваща незаконен строеж (притежание) изграден върху поземлен имот с идентификатор №10135.1507, собственост с множество дружи лица, между които и подателите на сигнала за незаконен строеж.

В релевираните доводи относно това, че пристройката е изградена от лицето, от което е купила имота и, че ползва пристройката за оранжерия, за което не е необходимо право на строеж се извлича извод за съществуването на очакване, че ще продължи ползването на строежа без ограничения във времето. Въпросът е, дали това очакването е легитимно? Отговорът на този въпрос е отрицателен.

Не е налице нормативна опора или акт издаден от административен орган, които да влекат извод, че жалбоподателката е имала основания да вярва, че може да продължава да ползва пристройката след започването на административното производство, завършило с издаването на оспорената в настоящото производство заповед. Пристройката е изградена върху земя, която не е изцяло собственост на жалбоподателката и последната е наясно с това. Не са уредени имуществените отношение със съсобствениците върху земята, поради което тя няма право да държи върху нея не само пристройката, разглеждана в настоящото производство, но и постройка, тип оранжерия. Срещу подобно завземане от общата част от дворното пространство от предишния собственик на обекта в сградата също се е водило административно производство, завършило с издаването на заповед за премахването на строежа. За последната има данни да е изпълнена.

Не е налице и нормативна уредба в националното законодателство, приложението на която да създава „легитимност“ на очакването за издаване на удостоверение за търпимост или за узаконяване на строежа, т.к е изграден след влизането в сила на ЗУТ. Разгледаните по – горе разпоредби на §16 от ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ поставят изисквания към узаконяването или издаването на удостоверение за търпимост към строежите, на които разглеждания в настоящото производство не отговаря.

Аргументи за обратното не се извличат от представените доказателства в хода на съдебното и административното производство, доколкото предмет на спора е пристройка към жилище, премахването на която няма да наруши целостта на последното, нито ще се отрази на начина му на ползване.

Освен това съдът намира, че при тези данни за площта на жилището, фактът, че се ползва по-голяма площ, предвид приобщаването към жилището на част от двора, от данните в нотариалния акт, както и че това приобщаване не е на законна основа и по-голямата площ не е декларирана по ЗМДТ, жалбоподателката избягва заплащане на по- голям размер на местните данъци и такси, доколкото последните се изчисляват от данните за ЗП на жилището (предвид формулата дадена в Приложение 2, част II. Данъчна оценка на сградите, чл.4 и чл.5, ал.3, Таблица № 2 от ЗМДТ), което предполага и общественият интерес от възстановяването на положението на имота от преди извършването на незаконния строеж, т.к. към настоящият момент жалбоподателката не заплаща МДТ пропорционално на площта на имота.

На горното съдът намира оспорената заповед за издадена при изяснение факти и при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото претенциите за разноските на жалбоподателката са неоснователни.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на внесения депозит за вещо лице от процесуалния представител на ответника, което предвид изхода на спора се явява основателно и следва да бъде уважено в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение и 200 лв. депозит за СТЕ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.173, ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от Е. М. Г., [ЕГН], чрез адв. Н. С., ВАК, срещу Заповед 90/28.05.2024 на Временно изпълняващ длъжността Кмет на Район Одесос към Община Варна

ОСЪЖДА Е. М. Г., [ЕГН], да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто лв.) лева и депозит за СТЕ в размер на 200 (двеста лв.) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

Преписи от решението да се връчат на страните по делото.