№ 242
гр. Шумен, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. М.
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500200 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260018/18.02.2022г. по гр.д.№456/2021г. ШРС е признал за установено че
„Хронос ЕР“ЕООД-гр.София и С. М. Л. дължат солидарно на „Стройрент“ЕООД-гр.София,
сумата от 10 600лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на 07.11.2019 г.,
с падеж 06.02.2020 г., за която сума е издадена заповед №794 от 18.08.2020 год. за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело № 1719/2020г. на ШРС,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда
18.08.2020 г. до окончателно изплащане на вземането. Присъдени са и следващите се
разноски.
Решението е обжалвано само от ответника С. М. Л. в частта, с която предявения
срещу му установителен иск е уважен изцяло. Сочи, че същото се явявало необосновано и
неправилно. Между „Стройрент“ЕООД-гр.София и „Хронос ЕР“ЕООД-гр.София бил
налице рамков договор от 22.08.2019г., като за отдаване на всяко наемно оборудване цената
и срока били уреждани с допълнителни споразумения. Каузалното правоотношение, за
обезпечаване на което бил подписан запис на заповед за сумата от 10600лв. е именно такова
допълнително споразумение, издадено в съответствие с чл.1 и чл.2 от рамковия договор.
Неправилно съдът не кредитирал показанията на свид.К.П., брат на управителя на ответното
дружество, че записът на заповед бил подписан с оглед цената на конкретно предоставеното
оборудване, за да може в случай че същото не бъде върнато да са претендира цената.
Неправилен се явявал изводът на съда, че процесният запос на заповед обезпечавал наемни
1
вноски на обща стойност 61883.81лв. Разпоредбите на чл15 от рамковия договор не били в
противоречие с твърдението, че всеки от записите били подписани с оглед стойността на
оборудването предоставени по допълнителни споразумения и обезпечавали цената на
оборудването по конкретното допълнително споразумение, което в случая било върнато.
Стойността на процесиня запис на заповед-10600лв. се явявала стойността на даденото по
допълнително споразумение от 07.11.2019г. оборудване-контейнер 24х6м сглобяем на
стойност 10200лв. и отоплителен уред-Стибел на стойност 400лв.. Ако се приемело, че всяка
от издадените ценни книги обезпечава изпълнението по което и да е допълнително
споразумение, които са осем на брой, то би се стигнало до положение да се ангажира
отговорност на наемателя по всички издадени записи на заповед, въпреки връщането на
оборудването, предмет на част от споразуменията. Моли, решението да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което установителната претенция бъде отхвърлена.
Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Въззиваемото дружество „Стройрент“ЕООД-гр.София взема становище по
неоснователността на въззивната жалба.
„Хронос ЕР“ЕООД-гр.София не взема становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбите и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Съгласно представения по делото запис на заповед от 07.11.2019г. издателят „Хронос
ЕР“ЕООД-гр.София, представлявано от пълномощника С. М. Л., се задължило безусловно и
неотменимо, срещу представяне на същият да заплати на „Стройрент“ЕООД-гр.София сума
в размер на 10600лв., без протест, на падеж – 06.02.2020г.. Срещу издател бил положен
подпис от пълномощника С. М. Л., който е подписал ценната книга и като авалист.
По силата на договор за наем №ДШ ********* от 22.08.2019г., „Стройрент“ЕООД, в
качеството му на наемодател, се e съгласило при въможност да предоставя за временно и
възмездно ползване на наемателя „Хронос ЕР“ ЕООД-гр.София, строително оборудване
и/или механизация, като при наемане на конкретно оборудване, страните подписват
допълнително споразумение, неразделна част от наемния договор. Уговорено е, че при
ползване на оборудването наемателят плаща наемната цена, посочена в допълнителното
споразумение и/или в издадената фактура. Съгласно чл.5, ал.1 от договора наемателят
следвало да заплати наемната цена в срок от 5 дни от издаване на всяка фактура, а съгласно
чл.6 - срокът на действие по отношение на всяко конкретно оборудване бил посочен в
допълнителното споразумение или фактурата издавана от наемодателя. В чл.15 от договора
е предвидено, че наемателят и/или негов представител се задължават да предоставят едно
или няколко от следните видове обезпечения за обезпечаване на всички
задължения/съществуващи или бъдещи/ на наемателя по договора, в това число наемната
2
цена, стойност на оборудване/ремонт и почистване/, неустойки, разноски и др., а именно -
паричен депозит, безусловна и неотменима банкова гаранция или запис на заповед по
утвърден от наемодателя образец.
В съответствие с договора, на 07.11.2019г. между страните било сключено
допълнително споразумение № *********, съгласно което било предадено за временно и
възмездно ползване оборудване, както следва: 1/ контейнер 24х6м, сглобяем, на стойност
10200лв. и отоплителен уред Stebel Eltron 2kw, на стойност 400лв., при стандартна наемна
цена за период от 90дни за оборудването по п.1 в размер на 720лдв. и за период от 30дни за
оборудването по п.2-0.30лв.. Общата стойност на оборудването възлизала на 10600лв., а
наемната цена на 720.30/без ДДС/.
За предаване на оборудването, на 08.11.2019г., бил съставен приемо – предавателен
протокол № 12002791, в който е отразено, че наемната цена и стойността на оборудването е
без включен ДДС, който се начислявал при издаване на фактурата.
За наема на процеснитото оборудване били съставени фактури №№
**********/08.11.2019 г., **********/30.12.2019 г., **********/31.01.2020 г.,
**********/28.02.2020 г., **********/31.03.2020 г., **********/29.04.2020 г.,
**********/28.05.2020 г., **********/30.06.2020 г.,
Съгласно приемо-предавателен протокол №12003546 от 02.07.2020г., било върнато
оборудването по п.1 от споразумението, като е посочен наем в размер на 1896лв. за периода
08.11.2019г.-02.07.2020г., а съгласно приемо-предавателен протокол №12003564 от
07.07.2020г., било върнато оборудването и по п.2, като бил посочен наем в размер на общо
2.42лв., за периода 08.11.2019г.-07.07.2020г..
Съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, в счетоводството на „Хронос
ЕР“ЕООД имало открита партида с доставчик „Стройрент“ЕООД, която отразявала
задължение по фактури, възникнали след 22.08.2019г. на обща стойност 61883.81лв.,
съответно в счетоводството на „Стройрент“ЕООД имало открита партида с клиент „Хронос
ЕР“ЕООД, на същата стойност. Размерът на неустойката, дължима на основание чл.19, ал.4
от договора за наем възлизала на 18410.64лв.. В периода от датата на заявлението до датата
на изготвяне на заключението нямало постъпили плащания.
По ч.гр.д. №1719/2020г. на ШРС, на основание чл.417 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ №794/18.08.2020г. и
изпълнителен лист в полза на ищцовото дружество срещу ответниците за сумата от
10600лв.- главница по горепосочения запис на заповед, както и за 212лв.-държавна такса и
720лв.-адвокатско възнаграждение. В законоустановения срок, по реда на чл. 414 от ГПК, са
подадени възражение от длъжниците, като на заявителя са дадени указания за предявяване
на иск за установяване на вземането му по заповедта. В дадения срок последният е
депозирал настоящата искова молба.
Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи:
Заявена е претенция с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК за установяване
3
дължимостта на сумата 10600лв., присъдена със заповед за изпълнение №794/18.08.2020г. по
ч.гр.д.№1719/2020г. на ШРС.
В настоящия случай заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед
от 07.11.2019г., с който ответниците/първият като издател, а вторияткато авалист/ са се е
задължили да заплатят на ищеца сумата 10600лв. срещу представяне на ценната книга, без
протест, на падеж – 06.02.2020г.. Падежът към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл.417 от ЗЗД е бил настъпил. Ценната книга е в законоустановената
писмена форма и носи задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ, включително е подписана
от пълномощник на първия ответник като издател и от втория ответник, като авалист. Или
от формална страна ценната книга е редовна.
Действително записът на заповед е абстрактна, а не каузална сделка, и наличието на
основание не е елемент от съдържането й, съответно предпоставка за действителността на
същата. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовния
запис на заповед, обаче, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга, като в тези хипотези в производството по
чл.422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на
вземането по записа на заповед/т.17, ТР№4/2013г. ОСГТК/. Само за пълнота следва да се
посочи, че съобразно константната практика/решение № 171/11.11.2014 г. по т.д.№ 2913/
2013г., I г.о., решение № 108/22.07.2014г. по т.д.№ 2418/13г., I г.о., решение
№249/02.02.2015г. по т.д.№4224/2013г. , I т.о./, записът на заповед установява изискуемост
на вземането към датата на падежа, посочен в ценната книга, като за реализиране вземане по
записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение по каузалното
правоотношение, изискуемо към същия момент.
По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка
от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. В настоящия случай ответната страна
е въвела твърдения за наличие на каузално правоотношение, по повод на което е издадена
процесната ценна книга /като обезпечение на поето задължение с допълнително
споразумение от 07.11.2019г. за наем
на оборудване, сключено в съответствие с чл.1 и чл.2 договор за наем от 22.08.2019г./,
съответно, че задължението за връщане на оборудването по същото е изпълнено, поради
което това правоотношение подлежи на изследване в настоящото производство.
При това положение следва да се изследва връзката на записа на заповед с твърдяното
каузално правоотношение.
Съобразявайки естеството на твърдяното каузално правотоношение, смисъла, който
произтича от клаузите му и от добросъвестността, и ценените доказателства, съдът намира
за установено в настоящото производство наличието на връзка между процесния запис на
4
заповед и соченото каузално правоотношение. Както бе посочено по-горе, на 07.11.2019г.
между ищцовото и ответното дружество е подписано допълнително споразумение, по
силата на което ищцовото предава на ответното конкретно посочено оборудване, на
определена стойност, с определена наемна цена и за определен срок, в съответствие с чл.1 и
чл.2 от подписания от същата дата рамков договор за наем на оборудване. Процесната ценна
книга е издадена на същата дата-07.11.2019г., като посочената в нея сума за изплащане
10600лв., напълно съответства на стойността на предоставеното по споразумението
оборудване-10600лв...Или изводът, който се налага е, че записът на заповед е издаден като
обезпечение на задължението на ответното дружество по допълнителното споразумение №
********* от 07.11.2019г. към договора за наем от 22.08.2019г., в съответствие с чл.15, ал.1,
т.3 от същия.
Тъй като сумата по записа на заповед в размер на 10600лв. съответства напълно на
стойността на предоставеното оборудване, посочена в допълнителното споразумение, то
следва да се приеме, че ценната книга е издадена за обезпечаване именно връщането на
оборудването, което е сторено. В този смисъл са и показанията на свид.К.П./работил в
ответното дружество/, който сочи, че записите на заповеди били издавани за обезпечение
връщането на съответното наето оборудване, а не за изплащане на наема, съответно
сочената сума в ценните книги била тази на стойността на оборудването. Свидетелят излага,
че записите на заповед били подписвани от него или управителя, като Л. бил на трудов
договор в дружеството, и предвид тяхно отсъствие го накарали да подпише процесната
ценна книга, за да могат да получат съответното оборудване. В случая наемателят е
изпълнил задължението си за връщане на наетата вещ.
Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
сумата по процесния запис на заповед се дължала, тъй като обезпечението било по повод
цялото наемно отношение, а не само единствено по отношение на конкретно допълнително
споразумение, а съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, сборът на всички
неплатени фактури по договора за наем /към датата на заключението/възлизал на
61883.81лв..
В случая е налице общ рамков договор, като параметрите на всяко отделно наемно
правоотношение/предоставено оборудване, цена и срок/ се уреждат с допълнително
споразумение, неразделна част от раковия договор. Предвид това и с оглед естеството на
наемния договор/за да се приеме съществуването на такъв, следва да се постигне съгласие
между страните относно вещта и наемната цена/ то следва да се приеме, че каузалното
правоотношение между страните, във връзка с обезпечаването на което е издаден
процесният запис на заповед, е именно допълнителното споразумение, издадено в
съответствие с чл.1 и чл.2 от рамковия договор за наем. В случая не се касае до две различни
наемни правоотношения, а до едно, съставът на което, е изпълнено с подписването на
конкретното допълнително споразумение. Предвид това и разпоредбата на чл.15 от
рамковият договор не е в противоречие с извода на съда-че записът на заповед се издава
като обезпечение на конкретното допълнително споразумение. Ако се приме обратното, че
5
всяка една от издадените ценни книги обезпечава изпълнението по което й да е
допълнително споразумение/доколкото не е спорно между страните, че са сключвани
множество такива/, то би се стигнало до положение да се ангажира отговорността на
наемателя по всички издадени записи на заповед, въпреки връщане на оборудването,
предмет на част от споразуменията. Т.е. до възможност, кредиторът да получи повторно
удовлетворяване на вече погасено от длъжника по каузалното правоотношение задължение,
което е в противоречие с общите разпоредби на чл. 8, ал. 2 ЗЗД и чл. 63, ал. 1 ЗЗД и чл. 289
ТЗ относно задължението за добросъвестност при изпълнение на задължения и
упражняването на права в гражданското и търговското право. Установи се /приемо-
предавателни протоколи/, че оборудването, предмет на процесното споразумение е
върнато. Прочитът на разпоредбата на чл.15, ал.1 от договора сочи, че страните са уговорили
възможност за предоставянето на едно или няколоко от сочените видове обезпечения за
обезпечение на всички задължения на наемодателя, сред които и стойността на
оборудването. Именно за обезпечаване на това конкретно задължение е съставен
процесният запис на заповед.
Не рефлектира върху този извод на съда представената по делото между страните
електронна кореспонденция и доказателства досежно наличие на задължение на ответника в
размер на 61883.81лв.. От доказателствата по делото се установи, изпълнение на
задълженията на ответното дружество по допълнителното споразувение от 07.11.2022г. за
връщане на наетите вещи.
В случая и вторият ответник-авалист по записа на заповед от 07.11.2022г.
противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражение, произтичащо от
каузалното правоотношения между поемателя и издателя, но въпреки самостоятелния
характер на менителничното поръчителство, това възражение може да бъде разгледано,
доколкото се основава на недобросъвестност на приносителя.
При установена недобросъвестност, авалистът може да противопостави успешно на
приносителя и относителните възражения на издателя на записа на заповед по каузалното
правоотношение, по което не е страна. В конкретния случай обстоятелството, че наетото
оборудване по допълнително споразумение №********* от 07.11.2019г. е върнато изцяло, е
известно на ищеца – поемател, предвид надлежните отразявания в неговото счетоводство,
както и подписване от негов представител на протокол за връщане на получените за
временно и възмездно ползване при условията на договора, оборудване, без възражение. В
този смисъл ищецът се явява недобросъвестен, като това дава възможност на авалиста да
противопостави на приносителя възражение по каузално правоотношение, за да изключи
собствената си отговорност/решение №17 от 21.04.2011г. по т.д.№213/2010г., решение №40
от 05.06.2012г. по т.д. № 148/2011г., I т.о., решение № 233 от 18.12.2013г. по т.д. №
1036/2013г., II т.о./.
Предвид изложеното, предявеният положителен установителен иск касатено авалиста С.
М. Л. се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е признато за
6
установено, че С. М. Л. дължи на „Стройрент“ЕООД-гр.София/солидарно с „Хронос
ЕР“ЕООД/, сума в размер на 10 600лв., представляваща главница по запис на заповед,
издаден на 07.11.2019 г., с падеж 06.02.2020 г., за която сума е издадена заповед №794 от
18.08.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело №
1719/2020г. на ШРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, като
вместо него бъде постановено друго, с което сочената претенция бъде отхвърлена.
Решението следва да бъде коригирано и в частта касателно присъдените в полза на ищеца
разноски.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила. Авалът има
самостоятелен характер, поради което и издателят и авалистът - солидарни длъжници имат
положението на обикновени другари в производството по установителен иск по чл.422 от
ГПК, с който се цели установяване вземането на ищеца по издадена срещу тях заповед за
незабавно изпълнение. При искове срещу солидарни длъжници, които са обикновени
другари не е налице необходимост решението да бъде еднакво спрямо тях.
Настоящата инстанция намира за основателно направеното от въззиваемия възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна С. М. Л., с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото пред настоящата инстанция,
поради което същото следва да бъде редуцирано до размер на 850лв. / в размер малко над
минимума сочен в разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в сила към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие/. Ето защо и на основание чл.78 от ГПК, съгласно изхода на
спора, въззиваемото дружество следва да заплати на жалбоподателя Л. деловодни
разноски/адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса/ пред въззивната
инстанция в размер на 1062лв.. Следва да
заплати на Л. и деловодни разноски пред първа инстанция в размер на 1190лв..
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №260018/18.02.2022г. по гр.д.№456/2021г. ШРС в частта, с
която е признато за установено, че С. М. Л. с ЕГН********** от гр.Шумен, ул.“....“№3,
съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“...“№15, чрез адв.Д.С. при ШАК, дължи на „Стройрент“ЕООД-
гр.София, адрес на управление: бул.“Ботевгардско шосе“№273, ЕИК131550089,
представлявано от управителя Г.Г., съдебен адрес: гр.София, бул.“Ботевградско шосе“№273,
чрез адв.В.В. при САК, сумата от 10 600лв./солидарно с „Хронос ЕР“ЕООД-гр.София/,
представляваща главница по запис на заповед, издаден на 07.11.2019 г., с падеж 06.02.2020
г., за която сума е издадена заповед №794 от 18.08.2020 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело № 1719/2020г. на ШРС, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда -
18.08.2020г., както и в частта, с която Л. е осъден да заплати на ищцовото
7
дружество/солидарно с „Хронос ЕР“ЕООД/ разноски в размера на 2414лв., като вмасто това
в тази част постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Стройрент“ЕООД-гр.София срещу С. М. Л. установителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК, че Л. дължи на дружеството, сумата от 10 600лв.,
представляваща главница по запис на заповед, издаден на 07.11.2019 г., с падеж 06.02.2020
г., за която сума е издадена заповед №794 от 18.08.2020 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело № 1719/2020г. на ШРС.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Стройрент“ЕООД-гр.София да заплати на С. М. Л. деловодни разноски
пред въззивната инстанция в размер на 1062лв. и такива за пъвоинстанционното
производство в размер на 1190лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8