Р
Е Ш Е
Н И Е 555/24.7.2019г.
гр.Ямбол........24.07........2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..............................двадесет и
четвърти...юни....................................
През две хиляди и деветнадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и
в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 637
за 2019
година............................................................................................
Производството по делото е
образувано, след като с решение № *** по възз.гр.д. №
*** ЯОС е обезсилил решение № *** по гр.д. № *** по описа на ЯРС и делото е
върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Със същото решение ЯОС е
постановил спиране на основание чл. 229,
ал.1, т.4 от ГПК на производството по иска по чл. 109 ЗС до влизане в сила на решението по иска по чл.
108 от ЗС.
Пред ЯРС е депозирана искова молба
от Л.Н.Г., П.И.Г. и М.Н.Б. с иск против ответниците И.
и К. С., П.Л.Р. и Н.В.В. да бъде прието за установено
по отношение на ответниците, че ищците са собственици
на реална част с площ от 8 кв.м или при условията на евентуалност 8/357 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 87374.540.149, която реална
площ представлява конфигурация на правоъгълен триъгълник с катет от към ***,
навлизащ в имота на ищците и отнемащ от лицето на парцела им 1 м, катет по
границата на имотите с дължина 16 м и хипотенуза, навлизаща отляво по скицата в
имота на ищците с дължина
В исковата си молба ищците твърдят,
че са съсобственици на ПИ с идентификатор 87374.540.149, целият с площ 357
кв.м, а ответниците са собственици на съседния ПИ с
идентификатор 87374.540.150, целият с площ от 308 кв.м, които имат обща
граница, която съвпада изцяло така, както е определена по кадастралната карта и
по регулационния план и е в съответствие с правата на собственост по
нотариалните актове на страните. За процесните имоти
действа план за регулация и застрояване на УПИ *** и УПИ ***, одобрен с решение
от *** на Общински съвет гр.Я.. Границите на имотите на страните не са
променяни и са същите, като тези по плановете от ***, ***, ***,***, което е
безспорно установено с решението, постановено по адм.
дело № *** на АС – Я.. Между двата имота не е имало ограда до м. юни
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците И. и К. С. са депозирали писмен отговор, а ответниците П. и Н. Х. не са депозирали такъв. С отговора
си ответниците С.
считат, че предявените искове са неоснователни по няколко съображения:
нито един от регулационните планове след първият такъв от
В съдебно заседание исковата молба
се поддържа.
Ответниците П. и Н. Х., редовно призовани не се явяват в
съдебно заседание и не изпращат представител.
Ответниците И. и К. С., редовно призовани в съдебно заседание
поддържат чрез своя пълномощник становището по писмения си отговор.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
За да се легитимират като
собственици на ПИ с идентификатор 87374.540.149, ищците са представили нот.акт №***, дело № ***, по който В. Г. Й. и Л. Н.Г. продават на „Инком
ПВ“ ООД с.М. своя съсобствен недвижим имот, находящ се в ***, а именно: ПИ с идентификатор 87374.540.149,
целият с площ от 357 кв.м със стар идентификатор № ***, съставляващ УПИ *** в
кв.75 по стар план на град Я., при съседи имоти с идентификатори:
87374.540.148, 87374.540.138, 87374.540.140, 87374.540.150. Съгласно нот.акт № ***, дело № ***. „Инком
ПВ“ ООД с.М. е продало на Л.Н.Г. 20/357 ид.части и на
В. Г. Й. 337/357 ид.части от продадения през 2007 г.,
т.е. целия ПИ 87374.540.149. От удостоверение за наследници от *** се установява,
че В.Г. Й. е починала на 31.10.2013 г. и е с наследници две дъщери – ищците Л.Н.Г.
и М.Н.Б..
За удостоверяване на
обстоятелството, че преди завеждане на настоящото дело, ищците са искали да
уредят отношенията си с ответниците относно процесните два имота и спорната граница помежду им, са
представени две нотариални покани от 07.03.2016 г. и от 28.09.2017 г. от Л.Н.Г.
до ответницата И.И.С. и двете връчени на последната
за това, че същата е поканена да посочи от нейна страна специалист геодезист,
който съвместно с посочено от Г. такъв да извършат необходимите замервания и
трасиране, след което мрежата – ограда да бъде преместена по линията на
границата на двата имота в съответствие с кадастралното заснемане и
регулационния план по приложения към поканата скици. Л.Г. е отправила също така
през 2016 г. молба до Община Я. да бъде възстановена реалната граница съгласно
регулационния план на Община Я. между имот ПИ 87374.540.149 целият с площ 357
кв.м и ПИ 87374.540.150 с площ 308 кв.м, които имат обща граница. На тази молба
Община Я. е отговорила, че такова трасиране на граница между два УПИ следва да
се извърши от лицензиран специалист, а при наличие на спор за материални права
същите следва да се решат по съдебен път.
От страна на ответниците
са представени също доказателства за собственост, като най – стария документ за
собственост е нот.акт № ***, по който Л. Г. М. е
придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ двор с къща
от две стаи на *** със застроено място 60 кв.м и незастроено 340 кв.м и къща на***,
със застроено място 32 кв.м и незастроено 164 кв.м, при посочени граници. През
1958 г. Л.Г. М. е продала по нот.акт №*** на Й.С.В. и
на И. Х.В. дворно място от 308 кв.м, находящо се в ***,
съставляващо парцел ***от кв.75 по плана на града. След закупуване на имота, Й.
В. и И. В. са се снабдили със строително разрешение № *** да извършат строителство
в собственото си място, находящо се в *** – да се
направи жилища сграда по одобрен архитектурен план. В тази връзка е представена
и окомерна скица по строителен протокол № *** за определяне строителна линия и
ниво на строящата се сграда в парцел *** в кв.75 на ***. Преди това И. и Й. В.
са получили строително разрешение № *** за построяване на масивна ограда с
дължина 20 метра по дадена строителна линия. През 1993 г. видно от нот.акт № ***, дело № *** ответницата И.И.С.
към този момент в брак с ответника К.Н.С. е придобила от своите родители И. и И.
В. срещу гледане и издръжка съсобствения им недвижим
имот: дворно място в размер 1/2 ид.част, цялото от
308 кв.м, съставляващо имот пл. № *** в кв.39 по плана на град Я. заедно с
втория етаж от двуетажна масивна жилищна сграда построена в дворното място и
избено помещение. Другите двама ответници П.Л.Р. и Н.В.В. са придобили собствеността на другата половина от имота,
съгласно нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот по реда и при условията на ЗУПГМЖСВ № ***, дело № *** от М. и Г.
К. върху недвижим имот, находящ се в ***: 1/2 ид.част от ПИ с 87374.540.150, целият с площ от 308 кв.м, с
номер по предходен план ***, заедно с целия първи етаж, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 87374.540.150.5.1, с площ 83 кв.м и избено
помещение.
Ответниците С. са представили акт № *** за непълноти и грешки
в ПИ 87374.540.150 по КК на гр.Я.. След извършения оглед на място и геодезически измервания от правоспособно лице е установено,
че е налице ЯФГ – непълноти и грешки, които засягат ПИ 87374.540.150 и
87374.540.149. Установено е, че по геодезическото
измерване северозападния ъгъл на имот 87374.540.150 отстои на 2,47 м от
северозападния ъгъл на сграда 87374.540.150.5, а не на 1.38 м по одобрената
кадастрална карта, т.е. западната граница на имота минава по линията определена
от т.18, т.26 и т.6 по скицата – проект, представляваща на място масивна ограда,
с което се променят площите на имоти с 87374.540.150 и 87374.540.149. Другите установени
грешки в заснемането се отнасят до построените в имотите сгради. Отразено е, че
допуснатите грешки са в резултат на правоспособното лице, изработило
кадастралната карта и кадастралните регистри. Новозаснетият
обект на кадастъра – границата между имоти 150 и 149 следва да се коригира по
линията, определена от т.18, т.26 и т.6, като новозаснетия
обект – ПИ с идентификатор 87374.540.150 с площ 316 кв.м /стара площ 308 кв.м/
да се коригира в кадастралната карта, както и новозаснетия
обект на кадастъра ПИ с идентификатор 87374.540.149, с площ 347 кв.м /стара
площ 357 кв.м/ също да се коригира в кадастралната карта. Останалите корекции
се отнасят до построените заснети сгради в имота.
По делото е приложено адм.д. № *** по описа на Административен съд Ямбол, по
което е бил налице спор между жалбоподателите И. и К. *** относно издадена
заповед № ***, с която се отказва изменение на ПУП- ПРЗ по реда на чл. 134 ал.2
т.5 от ЗУТ. По делото съдът е постановил решение №***, с което жалбата на С. е
отхвърлена и това решение е потвърдено
от ВАС по адм.д. № *** За да отхвърли жалбата на С.,
АС е преценил, че съобразно заключението на съдебно – техническата експертиза
по делото за това, че планът е приложен по отношение на имот с идентификатор
87374.540.150 по КК на гр.Я., то не са налице предпоставките за изменение на
ПУП-ПРЗ по реда на чл. 134 ал.2 т.5 от ЗУТ. Другата предпоставка за това, че
планът е одобрен при съществени закононарушения е счетена за неотносима към конкретния правен спор. Поради това, че не са налице предпоставките на чл. 134 ал.2
т.5 от ЗУТ и няма как да се измени планът на това основание, административния съд е приел, че в това
производство не следва да се обсъждат и не са обсъждани промени на имотни
граници и облигационни сметки.
При
първото разглеждане на делото е назначена,
изслушана и неоспорена съдебно-техническа експертиза, по която вещото
лице дава заключение, че кадастралната и регулационната граница на поземлени
имоти с №№ 87374.540.149 и 87374.540.150 съвпадат, съгласно действащата Кадастрална карта на гр.Я., одобрена
със Заповед № *** на
изп.директор на Агенцията по кадастър.
Площта на имота, отразен в нотариалните актове на ищците съответства
на площта на имота по
КККР- 2005 г., съответства на
площта на имота по КРП- 1983г. и не съответства
на площта на имота по
КРП - 1965г. Площта на имота на ответниците, отразен в нотариалните актове съответства на площта на
имота по КРП- 1983г.
Площта на имота, вписан в нотариалния акт от 1958 г. - 308 кв.м не съответства на площта на
парцела по КРП – 1953 г., действащ към този
момент. Съгласно отрежданията по КРП от 1953 г. парцелът закупен по нотариалние
акт от 1958 г. е *** кв.75 и е с площ 340 кв.м - площ на урегулирания
парцел за имота на ответниците;
646 кв.м - площ на ПИ 2100 /-325 кв.м - площ на парцел
*** кв.75 =
321 кв.м. Получава се разлика от
13 кв.м, тъй като от 321 кв.м
са продадени 308 кв.м, а 19 кв.м са от съседния
от изток имот пл.сн. № *** за парцел ***.
Извода на вещото лице е, че парцел *** се
състои от 308 кв.м + 19 кв.м + 13 кв.м, т.е. 340 кв.м като 19 кв.м
са от съседния
от изток имот пл.сн.№ ПИ ***. За ищците
вещото лице посочва, че парцел
*** кв.75 е с площ 12.5 x 26 = 325 кв.м.
Общата площ - 325+340 – 665 кв.м, която е равна на
общата площ от актуалните ПИ и парцели. Площта на имота, отразен в нот. акт № ***, съответства
на площта на имота по
КРП – 1983 г. Реално владяните
на терен площи от имотите,
от страните, са както следва: ищците владеят 357 кв.м - 7,20 кв.м = 349,80 кв.м площ, която
е със 7,20 кв.м по-малка от площта
на ПИ 87374.540.149. Ответниците владеят 308 + 7,20 = 315,20 кв.м площ, която е със
7,20 кв.м по-голяма от площта на
ПИ 87374.540.150. Изградената ограда, представляваща
мрежа с бетонови колове не е по
границата между имотите спрямо кадастралната и регулационна граница по действащата
КККР-2005 г. на гр.Я. и регулационния
план от 2007 г. Площта на навлизане на
оградата е със 7,20 кв.м в имота
на ищците ПИ 87374.540.150. Между двата
двора има монтирана телената ограда с бетонови колове, която отстои
на 2,43 м на запад от северо-западния
ъгъл на двуетажната МСЖ на ответниците като достига до
североизточния ъгъл на едноетажната МсбЖ на ищците,
разположена в южната част на имота
им ПИ 87347.540.149. Площта, която се владее от ответниците
/констатирана по измервания по време
на огледа/ е 7,20 кв.м и представлява площта на правоъгълен
триъгълник с катет от 0.90 м по уличната регулационна линия с ул.*** и перпендикулярен катет, лежащ
в имота на ищците с дължина 16.00 м, която площ е част
от имота на ищците ПИ 87374.540.149. При извършения оглед в процесиите имоти вещото лице е констатирало наличие на трайно
материализирана на място конструкция за асма, разположена
на линията на съществуващата ограда. Бетоновите колове, по които е опъната телената
мрежа между двата имота служат
и като подпори на метални конструкции
за асмите в двата двора - за
асмите на ищците, които са
видимо по-стари, така също и за
подпиране на металната конструкция, която крепи асмите
на ответниците.
При настоящото разглеждане на спора
на същото вещо лице е поставена допълнителна задача от съда относно това
приложени ли са регулациите, отреждащи самостоятелни парцели за имотите на
страните с придаваемите площи от съседните имоти.
Вещото лице счита, че спорната площ от 8 кв.м попадат в парцел *** по плана от
1953 г., а в нотариалния акт от 1958 г. е вписан същия парцел. Средната
дворищно регулационна линия е една и съща и е източна за имота на ищците.
Вещото лице счита, че спорната гряаница по плана от
1953 г. не е приложена и съществува само като регулационна линия. По плана от
1965 г. границата между имотите е така, както е към 1953 г., т.е дворищно
регулационната линия е същата.
По искане на отвениците
С. бе назначена тройна
съдебно-техническа експертиза,
по която вещите лица дават
заключение, че е налице фактическо разминаване между оградата на двата
съседни имота на ищците и на
ответниците, очертана по съществуващите на място бетонни
колони и по масивния зид към
лицето на улицата от една
страна и отразеното в действащия кадастрален план към момента.
Приложена
е комбинирана скица, отразяваща промените на имотите по
плановете в годините.
Вещите лица са съпоставили
координатите от измерванията на имотите по скица
проект за изменение на КККР, изготвена от инж.
В. С. на основание, на
която е издаден акт за непълноти
и грешки от 23.06.2011 г. на СГКК Я., с измерените от
от тях кооридинати.
Вещите лица са констатирали, че липсват различия
в определяне контура на ПИ № 87374.540.150; площта на ПИ 87374.540.150, определена от вещите лица
е 316 кв.м, толкова са и по акта;
площта на ПИ 87374.540.149 от измерванията им е 347 кв.м, толкова са и по
акта. Верни са констатациите
в акта за констатиране на явна фактическа грешка. Разликата в площта на ПИ
87374.540.150 по КК и измерената
площ е 8 кв.м, това констатират и вещите лица, това е разлика от изменението на целия контур
на имота. Площта на триъгълника
от комбинираната скица, получен между границата по КК /в тъмносиньо/ и съществуващата на място ограда /в червено/ е 11 кв.м.
Относно обстоятелството дали процесните 8 кв.м се включват в регулационни, тогава парцелни граници на имота, закупен от бащата на
ответницата с нотариалния акт от 1958г. и съответно включват ли се
в границите при определяне на районите
за застрояване в процесния имот - границите на имота,
определени към момента на изготвяне
на строителния протокол и окомерната скица към него, вещите
лица дават отговор, че площта на триъгълника,
получен между границата на ПИ 87374.540.150 по КК и съществуващата на място ограда
е 11 кв.м и се включва в границата на имота, определена в строителния протокол, нанесена на комбинираната скица в светло синьо и в границите на парцел VIII, кв.75 от регулационния план 1965 г.
Вещите лица обосновават този извод с това, че съгласно КРЗП на
гр. Я. от 1953 г. в парцел VIII, кв.75 е предвидено застроително петно за масивна
жилищна сграда с лице около 8 м от север. Съгласно разпоредбите
на чл.122 и чл.120 от ППИНМ
/в сила до 1960 г./, изискващите се отстояния от
сграда на два етажа до
страничните регулационни линии е 3 м. Същия правилник
допуска това разстояние да се
намалява най - малко с 1/3 или до 2 м. В сторителния протокол
лицето на парцел парцел VIII, кв.75 е 13,25
м, жилищната сграда предвидена с лице 8 м е изградена с лице 8,20 м на място. Отстоянията до
страничните регулационни линии остават 5 м, което не противоречи
на нормативните изисквания към момента строителството.
В съдебно заседание при разпита на
вещите лица бе категорично посочено, че предвид направеното уточнение относно
площта от 8 или 11 кв.м, заключена във вид на триъгълник между двата процесни имота, попада в площта, закупена през 1958 г. от ответниците.
В настоящото производство са
събрани и гласни доказателства в лицето на разпитаните свидетели, посочени и от
двете страни. Свидетелката К. К. е приятелка на ищцата Л.Г.,*** свидетелката
посещава двора им от 1956 г. откогато са приятелки. Откакто ходи в този двор и
това, което е виждала до сега не е променяно като визия на двора. Налице са
само няколко постройки в другата част на двора, не е имало ограда никога и
неща, които да разделят двора. Бетоновите колони на асмата са изградени през
1956 г., а може би дори и преди това. Доколкото знае свид.
К. съседите са взели от тях двора и са построили къщата, но това само го е
чувала. Обработваемата площ между плочките на единия и другия двор винаги е
била под грижите на Л. и на тези, които живеят там, включително и на майка й
преди това. В последните години изникнала нова сграда като лятна кухня и
съседите им са сложили малка мрежичка да не минава
кучето там, но тази ограда е по – скоро декоративна, доколкото да прегражда
имотите. Декоративната ограда точно кой я е поставял, свидетелката не знае. Не
може да каже коловете до къде стигат, но тези, които са над астмата, над
празното пространство са между двете къщи. Свидетелката не може да каже как е
закрепена тази конструкция, но е в този вид откакто тя се помни и не може да
каже дали влиза пространството на нейните приятели или не. Входната врата на С.
към двора- портала свидетелката мисли, че е метална и вратата е като една врата
за стая, не е като голяма широка врата. В двора им е имало гаражи, а Л. са имали
гараж, който бил до входната врата. Другият свидетел на ищците е Х.И. – техният
зет, който се познава с тях от 1991 година, оттогава познава и имота. Между имота
на ищците и ответниците допреди четири години не е
имало ограда, живеели са в разбирателство и двора никога не е разделян. Имало е
само бетонови колони, на които е бил поставен асмалъка.
В момента двора на съседите е разделен с една мрежичка
заради кученцето да не препикава. Свидетелят не знае кой е поставил мрежичката, има циментирана пътека от входа на къщата на С.
до вътрешната част на двора, има си врата и това не е променяно от 1990 г.
насам. Вратата на С. е метална с крила за кола. Като е отишъл свидетелят не
помни в двора на С. да е имало гаражи, не е имало и спорове кой каква част да
ползва. Относно коловете за асмата, те са разположени линейно в една линия и
във времето не са местени. Свидетелката Р. В. също е приятелка на Л., събирали
са се заедно в техния двор и тя посещава имота от много време. Свидетелката
заявява, че двора не е имал разделителна линия, а веднъж като минала видяла оградка като за пиленца и Л. й казала, че имат проблеми със
съседите. През годините не са вадили строителни книжа за ограда, имало някаква
асма и колове за асма. През годините не е имало разпределяне на това кой какво
да ползва. Всичко било общо, нямало ограда. Проблемите са започнали, защото Л.
искала да строи нещо.
От страна на ответниците
С. е разпитана свид. Р.К., която се познава и с двете
страни много добре, тъй като е съседен имот от западната страна на имота на
ищците. Свид.К. е родена там и там е израснала и
твърди, че ограда между двата имота е имало от много години. Първоначално имало
изградени асмалъци, с циментови колони и конструкция,
вградена в стената на къщата на С. Колоните са откакто е построена къщата - от
60-те години. Мрежа по тези колони може би няколко години по – късно е имало,
защото в дъното на имота имало гаражи и родителите на ответниците
си купили кола и си вкарвали колата там. Това било през 70-те години. Няколко
години след това са сложили някаква ограда като мрежа и свидетелката не знае
тази ограда да е местена. Никога не е имало спорове между съседите за
собствеността, били са в много добри отношения. Металната врата на С. е двойна
врата, която се отваря, за да мине кола и малка пътна врата, която е входна към
имота. Вратата е в самата конструкция на имота, не е подменяна, не е местена и
свидетелката К. я помни отдавна. Втората свидетелка на ответниците
С. е Р.Т., която се познава със страните от много години. С И. се познават от деца, включително
и имота им. От тези години ограда между двата имота била една тънка мрежичка, която и в момента е там. В момента както е имота,
свид. Т. го помни от 70-та година. И. С. и ищците си
ползват всеки своята част. Входната врата на двора на С. е гаражна врата с
достъп за автомобили, защото на времето са влизали автомобили в имота. Към
момента е по – трудно да влезе автомобил особено, ако е по – голяма кола. Тази
портална врата не е местена през всичките тези години и си стои в същия вид.
Къщата на С. не е разширявана нито надстроявана, оградата е с височина около
метър и нещо и е от мрежичка, захваната за бетонните
стълбове, които държат основата.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приви следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.108 от ЗС, предявен като основен за реална площ от 8 кв.м и като
евентуален за 8/357 ид.ч. от ПИ с идентификатор
87374.540.149 – да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор
87374.540.149, целият с площ 357 кв.м, в която площ се включва и владяната без
правно основание от ответниците площ от 8 кв.м, находяща се на границата между техния имот и този на ответниците с идентификатор 87374.540.150 и да бъдат
осъдени ответниците да предадат собствеността върху
тази площ на ищците.
Съдът намира предявеният иск за
допустим, но разгледан по същество за изцяло неоснователен, по следните съображения:
За да е основателна ревандикационна претенция е необходимо ищците да установят,
че са собственици на посочената част от недвижимия имот или евентуално на
конкретизираната идеална част от същия, че тази част се държи или владее от ответниците и това държане или владение се осъществява от
тях, без правно основание. Тези предпоставки следва да бъдат установени кумулативно
в едно такова производство, за да се приеме, че искът по чл. 108 от ЗС е
основателен.
В настоящият случай съдът счита, че
ищците не доказаха да са собственици на осемте квадратни метра, описани като
заключени в триъгълна площ по регулационната граница с имота собственост на ответниците. От представените по делото писмени
доказателства и от трите заключения, изготвени в производството се установява
по категоричен начин, че е налице фактическо разминаване между оградата на
двата съседни имота, очертана по съществуващите на място бетонни колони
отразеното в действащия кадастрален план към момента фактическо положение.
Другото обстоятелство, което категорично се установява от заключенията на
вещите лица е, че площите на двата съседни имота са различни в сравнение с
площите придобити от страните по документите им за собственост. Още в първото
си заключение вещото лице по единичната експертиза посочва, че придобитите от ответниците през 1958 година 308 кв.м по парцел ***,
съгласно отрежданията по плана от 1953 г. са 340
кв.м. Вещото лице е направило изчисления и за това, че в тази площ се включват
площи от съседните на парцела им имоти – 19 кв.м от имота на изток и 13 кв.м от
имота на ищците. Площта на ищците, която владеят към момента също не е 357
кв.метра, както е отразено в техния нотариален акт, която площ по плана от 1953
г. е 325 кв.м.
Действително представеният от ответниците акт за непълноти и грешки в собственият им ПИ
87374.540.150 и установената явна фактическа грешка при геодезическото
измерване на площта на имота им и този на ищците, не е с приключила процедура
по ЗКИР за отстраняване на тази грешка, както и не е подписан от
заинтересованите страни, а единствено от съставителя на ата. Това обстоятелство
обаче не е пречка да бъде взет предвид с оглед идентичните констатации
направени от вещите лица по тройната съдебно – техническа експертиза, които
след собствени извършени замервания дават заключение, че площта на ПИ
87374.540.150 е 316 кв.м, а площта на ПИ 87374.540.149 е 347 кв.м. Т.е. налице
е констатираната и от единичната експертиза разлика в площите на двата съседни
имота. Както се посочи липсват пречки да бъде взета предвид тази констатирана
грешка без приключена процедура по ЗКИР, тъй като съгласно т.4 от тълкувателно решение
№ *** на ОСГК на ВКС иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато
тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта,
като част от съседен имот е допустим дори и да не е проведена административната
процедура по чл. 54 ал.2 от ЗКИР за поправяне на непълноти и грешки в
одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри. Именно това обстоятелство
ползва и ищците, за да заведат настоящата си претенция, но направената
констатация по акт за непълноти и грешки, потвърдена от тройната експертиза в
настоящото производство не може да не бъде взета предвид, след като не е
довършена процедурата по ЗКИР. По това тълкувателно решение ОСГК е направила
този извод с оглед обстоятелството, че наличието на несъответствия в данните за
недвижимите имоти в кадастралната карта по кадастралния регистър спрямо
действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри касае спор за право на собственост, който се разрешава в
настоящото производство. Когато се предявява иск за ревандикация
на недвижим имот, ищецът винаги има правен интерес да ревандикира
частта от собствения си имот, която се владее без основание от ответника,
независимо от това дали тази част е заснета неправилно в кадастралната карта
или не и без задължението за провеждане на процедура за отстраняване на
непълноти и грешки по ЗКРИ, но установеното по започнала такава процедура не
може да не бъде взето предвид при разрешаване на такъв спор. Установената
разлика в площите на двата съседни имота по заключението на вещите лица и
обстоятелството, че площта ползвана от ответниците е
точно с 8 кв.м повече от тази придобита от техните праводатели
по документ за собственост не означава, че тази площ е собствена на съседния
имот на ищците. Както вещите лица са конкретизирали, площта на този триъгълник
между границата на имота на ответниците и
съществуващата на място ограда се е включвала в границите на имота им към
момента на неговото придобиване през 1958 г.
Както се установи от писмените
доказателства по делото след придобиване на имота на ответниците
от И. и Й. Василеви през 1958 г. от първоначалния собственик и праводател на ищците Л.М., същите през 1960 г. са се
снабдили със строително разрешение за изграждане на съществуващата в имота на ответниците двуетажна масивна жилищна сграда, както и със
строително разрешение за ограда масивна с дължина 20 м по дадена строителна
линия. Изграждането на оградата явно не е извършено окончателно, а са поставени
само бетоновите колони, но същите следва да са поставени по дадената строителна
линия, съобразно с това строително разрешение от 1960 г. Както и ищците сочат в
твърденията си, между двата имота не е имало ограда, а са съществували само
бетонови колони, върху които е монтирана конструкция за асмалък
общ и за двата имота. Обстоятелството дали е имало ограда и същата към кой
момент е с поставена мрежа е без значение в случая, при категорично
установеното наличие на поставени бетонови колони по границата между двата
имота, непосредствено след придобиване на имота от ответниците
през 1958 г. В тази насока са и гласните доказателства на разпитаните от страна
на ответниците свидетели Р.К. и Р.Т., които са
запознати с имота от самото начало и от 70-те години. Твърденията на
свидетелите на ищците за несъществуване на такава ограда включително и каквато
и да било разделителна линия между двата имота – свид.
Р.В. и свид. Х.И. са в противоречие с показанията на
свидетелката на ответниците - свид.К.,
на тези на свидетелите на ищците, както и на данните по писмените доказателства
и експертизите по делото. Установеното наличие на бетонови колони, поставени
между двата имота след закупуване на имота на ответниците
през 1958 г. независимо, че оградата е била явно недовършена съобразно
строителното разрешение от 1960 г. и извода на тройната експертиза, че спорната
площ е била закупена от ответниците през 1958 г.,
водят до извода, че претендираната с исковата молба
площ от 8 кв.м не е собственост на ищците по делото и не е част от техния имот
ПИ 87374.540.149.
Ищците не установиха да са
собственици на претендираната площ и посредством
приложеното към настоящото адм.д № *** на ЯАС, по
което е отхвърлена жалбата на ответниците С. против
заповед на кмета на Община Я. за отказ да бъде изработен проект за изменение на
действащия ПУП – ПРЗ по отношение на техния имот ПИ 87374.540.150. Действително
в това производство са разглеждани, както и в настоящото промените по отношение
и на двата съседни имоти в годините по различните регулационни планове, но
както и в решението е посочил съдът, в това производство не са установени
предпоставките на чл. 134 ал.2 т.5 от ЗУТ, както и не са разглеждани неуредени
облигационни отношения или промени в имотни граници. Разгледаният от ЯАС спор е
бил административен, който не установява обстоятелства, касаещи настоящия исков
спор за право на собственост.
С оглед на изложеното, съдът прави
категоричния извод, че ищците в настоящото производство не успяха да установят
посредством събраните доказателства, че са собственици на процесните
8 кв.м от ПИ87374.540.149 и тази площ се владее без правно основание от ответниците. При отхвърляне на главния иск съдът счита, че
следва да бъде отхвърлен и евентуалния предявен на същото основание, но за
8/357 ид.ч. от имота като съображенията на съда са
същите изложени и за главния иск. Т.е. ищците не доказаха да са собственици
както на 8 кв.м, така и на 8/357 ид.части от имот с
идентификатор 87374.540.149.
При това положение предявеният иск
следва да бъде отхвърлен, а ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците С. направените по делото разноски в размер на 3055,40
лв. В тази сума съдът не е включил пълния размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ответниците – 1000
лв., тъй като намира възражението на ищците за прекомерност за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.5 от Наредба № *** минималния размер на
адвокатското възнаграждение по иск с правно основание чл.108 от ЗС за недвижим
имот следва да бъде 600 лв. като е съобразен и с интереса на представляваната
страна, който в случая е относно 8 кв.м. До размера на 600 лв. съдът счита, че
следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответниците С. и този размер следва да им бъде заплатен
като част от направените по делото разноски.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.Н.Г.,
ЕГН ********** ***, П.И.Г., ЕГН ********** *** и М.Н.Б., ЕГН ********** *** иск
с правно основание чл. 108 от ЗС да бъде прието за установено по отношение на И.И.С., ЕГН ********** ***, К.Н.С., ЕГН ********** ***, П.Л.Р.,
ЕГН ********** *** и Н.В.В., ЕГН **********о***, че Л.Н.Г.,
П.И.Г. и М.Н.Б. са собственици на реална част с площ от 8 кв.м или при
условията на евентуалност 8/357 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 87374.540.149, която реална площ представлява конфигурация на
правоъгълен триъгълник с катет от към ул. ***, навлизащ в имота и отнемащ от
лицето на парцела им 1 м, катет по границата на имотите с дължина 16 м и
хипотенуза, навлизаща отляво по скицата в имота на ищците с дължина
ОСЪЖДА Л.Н.Г., П.И.Г. и М.Н.
с посочени данни да заплатят на И.И.С. и К.Н.С. с
посочени данни на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените по делото разноски в
размер 3055,40 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: