Решение по дело №45697/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20155
Дата: 7 ноември 2024 г.
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20231110145697
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20155
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110145697 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът „Йе*“ ЕАД е предявило положителни установителни искове по реда на
чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът А. А. К. дължи сумата от общо 717,13 лв., от
които: сумата от 47,00лв., представляваща неплатени абонаментни такси за периода от
15.03.2021г. - 14.05.2021г. по сключен на 11.02.2021 г. договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*3, сумата от 116,27лв., представляваща неустойка за
неизпълнение по т.9 от договора, сумата от 183,07лв., представляваща разликата
между цената на устройство ALCATEL 1SE 32GB Dual Green без абонамент и
заплатената по договора преференциална сума, които суми като задължения са
индивидуализирани във фактура № **********/15.07.2021г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 08.02.2023 г., до изплащане на
вземането, сумата от 52,88лв., представляваща неплатени абонаментни такси за
периода от 15.03.2021г. - 14.05.2021г. по сключен на 08.03.2021 г. договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*, сумата от 83,45лв., представляваща неустойка за
неизпълнение по т.9 от договора, сумата от 234,46лв., представляваща разликата
между цената на устройство TABLET LENOVO Tab М7 4G Black без абонамент и
заплатената по договора преференциална сума, които суми като задължения са
индивидуализирани във фактура № **********/15.07.2021г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 08.02.2023 г., до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
1
410 ГПК от 14.02.2023г. по ч.гр.д. № 6967/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че на 11.02.2021 г. между „Йе*“ ЕАД /с предишно наименование
„Т*“ ЕАД/ и ответника бил сключен договор за мобилни услуги за мобилен номер +*3,
с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги с тарифен план „Тотал +“, за
срок от 24 месеца, с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 23,99 лв. и
месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 34,99 лв.
Посочва, че на 11.02.2021 г. по договор с предпочетен мобилен номер +*3 предоставил
на ответника устройство на изплащане ALCATEL 1SE 32GB Dual Green, по който,
съгласно приложимия погасителен план, ответникът се задължил да заплаща
стойността на устройството отстъпка по т.5 от договора. На 08.03.2021г. между
страните бил сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*, за срок от
24 месеца, с абонаментен план „Интернет 29.99“ с месечен абонамент за
първоначалния срок в размер на 25,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на
първоначалния срок в размер на 29,99 лв. На 08.03.2021 г. по посочения договор с
предпочетен номер +*, ищецът предоставил на ответника устройство марка TABLET
LENOVO Tab М7 4G Black на преференциална цена, посочена в т. 5 от договора.
Въз основа на договорите било извършено изпълнение от страна на ищеца, но
ответникът не заплатил задълженията, които се натрупали в общ размер на 717,13 лв.,
от които: непогасена сума за ползвани услуги за периода 15.03.2021г. - 14.05.2021г. в
размер на 47,00 лв. и непогасена сума за закупено устройство в размер на 183,07 лв.,
представляваща разликата между цената на устройство ALCATEL 1SE 32GB Dual
Green без абонамент и размерът на направената преференциална отстъпка по т. 5 от
договора. На основание т. 9 от договора, поради неплащане в срок на задълженията, с
фактура № **********/15.07.2021г. начислил и договорна неустойка за прекратяване
на договорни абонаменти в размер на 116.27лв. Ответникът не изпълнил задължението
си да заплати и ползваните услуги за периода 15.03.2021г. - 14.05.2021г. в размер на
52,88 лв. част от стойността на закупеното устройство в размер на 234,46 лв.,
представляваща разликата между цената на устройство TABLET LENOVO Tab М7 4G
Black без абонамент и размерът на направената преференциална отстъпка по т. 5 от
договора. На основание т. 9 от договора, поради неплащане в срок на задълженията, с
фактура **********/15.07.2021г. начислил и договорна неустойка за прекратяване на
договорни абонаменти в размер на 83,45лв.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения особен представител- адв. К.. Оспорва се страните да са обвързани от
облигационно правоотношение, както и от ответника да са потребени
далекосъобщителни услуги на претендираната от ищеца стойност. Оспорва размера на
претендираните суми за неустойка като прекомерно завишени, доколкото надвишават
размера на три месечни абонаментни такси.
2
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Приобщени към ч.гр.д. № 6967/2023г. по описа на СРС, 27 състав, са: 1) договор
за мобилни услуги за мобилен номер +*3 от 11.02.2021, с предмет предоставяне на
далекосъобщителни услуги с тарифен план „Тотал +“, за срок от 24 месеца, с месечен
абонамент за първоначалния срок в размер на 23,99 лв. и месечен абонамент след
изтичане на първоначалния срок в размер на 34,99 лв.; 2) договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +* от 08.03.2021г., за срок от 24 месеца, с абонаментен план
„Интернет 29.99“ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 25,99 лв. и
месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 29,99 лв. По
посочения договор с предпочетен номер +*, ищецът предоставил на ответника
устройство марка TABLET LENOVO Tab М7 4G Black на преференциална цена,
посочена в т. 5 от договора; 3) договор с предпочетен мобилен номер +*3 от 11.02.2021
г., по силата на който ищецът предоставил на ответника устройство на изплащане
ALCATEL 1SE 32GB Dual Green, по който, съгласно приложимия погасителен план,
ответникът се задължил да заплаща стойността на устройството отстъпка по т.5 от
договора;4) Общите условия на Т* ЕАД за електронни съобщителни услуги;
По делото са приети писмени доказателства: фактура № **********/15.04.2021г.
за сумата от 67.48лв. с ДДС, фактура № **********/15.05.2021г. за сумата от 117.63лв.
с ДДС, фактура № **********/15.07.2021г. за сумата от 717.13лв. с ДДС, включваща
задължения от предходен период в размер на 99.88лв. и неустойки за предсрочно
прекратяване на договор за услуги в размер на 617.25лв., както и детайлно
потребление за периода от 15.03.2021г. до 14.0.2021г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил по иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228
ЗЕС и с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.345 ТЗ в тежест на ищеца да докаже
съществуването на твърдяното правоотношение по договор за доставка на електронни
съобщителни услуги и по договора за лизинг, предоставяне на услугите по договорите
на ответника в твърдяното количество, както и цената на доставените услуги,
включително на предварително уговорените абонаментни такси и предаване на вещта
по договора за лизинг. В тежест на ответника е разпределено да докаже, че е заплатил
претендираните от ищеца вземания.
3
От представения по делото Договор за мобилни услуги и Ц.а листа – приложение
към него, подписани от ответника, съдът намира, че страните са валидно
облигационно обвързани, по което ищецът е осигурил достъп на ответницата до своята
мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги. По отношение на отчетния
период съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, "електронна съобщителна услуга" е услуга,
обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва
пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по
преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги,
свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните
съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не
се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни
мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да установи, че е предоставил
възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа до която е доставил
сигнал, радиоразпръскване и т.н. С оглед предоставената и реално използвана услуга в
предходните два отчетни периода, както и от предоставената СИМ карта, вкл.
представените доказателства за детайлно потребление за услуги, съдът достига до
извод, че ищецът е предоставил възможност за достъп на потребителя до мобилната
мрежа. Видно от приетите писмени доказателства по делото, мобилният оператор
фактурира задълженията по договора за мобилни услуги ежемесечно за всеки отчетен
период.
В приетия по делото договор за мобилни услуги (л.15), с оглед т.5 от договора се
установява, че мобилният оператор е предоставил на ответницата устройство на
лизинг на преференциална цена (мобилен апарат Алкател), като в т.5 е посочена и
стандартната цена на устройството без абонамент (309.90лв.) и размерът на
отстъпката (259.91лв.). Съдът приема за доказано предаване на вещта по договора за
лизинг с оглед изричната уговорка по договора (л.18) в частта, в която е описано, че с
подписване на договора е предоставено 1бр. устройство. Доказателствата за плащане
ответникът, който носи тежестта не е ангажирал, поради което, в приложение на
доказателствената тежест, съдът приема този факт за недоказан.
В приетия по делото договор за мобилни услуги (л.25), с оглед т.5 от договора се
установява, че мобилният оператор е предоставил на ответницата устройство на
лизинг на преференциална цена (Таблет Леново), като в т.5 е посочена и стандартната
цена на устройството без абонамент (349.90лв.) и размерът на отстъпката (319.91лв.).
Съдът приема за доказано предаване на вещта по договора за лизинг с оглед изричната
уговорка по договора (л.27) в частта, в която е описано, че с подписване на договора е
предоставено 1бр. устройство. Доказателствата за плащане ответникът, който носи
тежестта не е ангажирал, поради което, в приложение на доказателствената тежест,
съдът приема този факт за недоказан.
4
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е разпределено да установи наличието на облигационно правоотношение с
ответника по силата на твърдените договор за мобилни услуги и договор за лизинг с
посоченото съдържание, наличието на валидна клауза за неустойка в случай на
предсрочно прекратяване на договорите поради виновно неизпълнение на
задълженията на ответника, както и размера на уговорената неустойка.
По делото се установи виновно неизпълнение от страна на ответника, изразяващо
се в неплащане на възникнали задължения за абонаментни такси. Съгласно т.19б, б.
„в“ от Общите условия на оператора, последния има право едностранно да прекрати
индивидуалния договор с потребителя при неплащане на дължими суми след изтичане
на предвидения срок. Ангажирани по делото доказателства за предсрочно
прекратяване на договора липсват. Настоящият съдебен състав намира, че претенцията
на ищеца за признаване дължимостта на горепосочената сума не може да бъде уважена
по следните съображения:
Оттук съдът прие за основателни исковете за сумата от общо 99,88лв. –
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от 15.03.2021г. до
14.05.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма определя
неустойката като форма на договорна отговорност за причинените вреди от
неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от
страните, като наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното
вземане - обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна - за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна - в случаите, при които размерът на
неустойката е по - голям от причинените вреди.
Всеки един от процесните договори за мобилни услуги съдържа в себе си клауза,
че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения срок, по вина
или по инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи
условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния размер не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В
допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, когато е
5
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор
или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно Ц.а листа, действащата към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова
цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.
Тълкувана по реда на чл. 20 от ЗЗД, посочената клауза обуславя извод, че
неустойка се дължи само при предсрочно прекратяване по договора в една от трите
посочени хипотези - по вина на потребителя, при нарушаване от страна на потребителя
на договора или на други документи, свързани с него или по инициатива на
потребителя. Предпоставка за възникване на вземанията за неустойки е
прекратяването на договорите за предоставяне на далекосъобщителни услуги. Съдът
счита, че в настоящия случай не се дължи от ответника неустойка в размер на
трикратния размер на месечната абонаментна такса поради неизпълнение на
задължението му да заплаща месечните абонаментни такси по сключените договори за
мобилни услуги, както и неустойка в размер на разликата между цената на
лизинговите устройства без абонамент и преференциална обща лизингова цена по
договора за лизинг. Посочи се, че неустойка се дължи само при предсрочно
прекратяване по договорите, респ. допълнителни споразумения към тях. Ищецът не
твърди и не се доказва по делото процесните договори за мобилни услуги или
допълнителни споразумения да са прекратени. Дори напротив - ищецът сам е заявил,
че вземанията му за неустойка произтичат от неизпълнение на задълженията на
ответника да заплаща месечните абонаменти такси. Едновременно с това, като
основание за възникване на тези вземания се сочат клаузи от сключените договори,
които уреждат дължимостта на неустойки в случай на предсрочно прекратяване на
договорите, каквото прекратяване в случая не се твърди и не се доказва. Настоящият
състав не установява съществуване на клауза за неустойка при неизпълнение на
задължението на ползвателя на услуги за заплащане на последните в срок, т. е. не се
установява възникването на такова задължение за длъжника. Предвид изложеното,
съдът счита, че са неоснователни обективно съединените искове по чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 92 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи заплащането на
неустойка в размер на трикратната месечна абонамента такса поради неизпълнение на
задълженията му да заплаща месечните абонаментни такси по процесните договори за
мобилни услуги и допълнителни споразумения. Неоснователни са и исковете по
отношение на неустойката, представляваща разликата в стандартната цена на
предоставеното на лизинг устройство и цената, на което същото е получено при
преференцията на сключен абонаментен договор (така и Решение № 5056 от
03.09.2024 г. по в. гр. д. № 4701 / 2023 г. на СГС; Решение № 425 от 24.01.2024 г. по в.
гр. д. № 11213 / 2022 г. на СГС; Решение № 3550 от 14.06.2024 г. по в. гр. д. № 618 /
6
2023 г. на СГС; Решение № 1989 от 04.04.2024 г. по в. гр. д. № 12619 / 2022 г. на СГС;
Решение № 5167 от 16.09.2024 г. по в. гр. д. № 4816 / 2023 г. на СГС; Решение № 5683
от 21.10.2024 г. по в. гр. д. № 6978 / 2024 г. на СГС и др.).
С оглед горното, съдът намира иска по чл. 92 ЗЗД за неоснователен, т.е. за сумата
от 617.25лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за услуги.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат двете страни, като ответникът е бил представляван от особен представител.
Ищецът е доказал сторени разноски в общ размер на 1505лв., с оглед частичната
основателност на исковете има право на разноски в общ размер на 209,61лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и
чл.345 ТЗ, че А. А. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, У*, дължи на ЙЕ* ЕАД с
ЕИК: * и адрес: гр. София, * сумата от общо 99,88лв. – неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за периода от 15.03.2021г. до 14.05.2021г. по Договор за мобилни
услуги от 11.02.2021г. с предпочетен номер +*3 и по Договор за мобилни услуги от
08.03.2021г. с предпочетен номер +*, ведно със законна лихва за период от 08.02.2023
г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6967/2023г. по описа на СРС, 27
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК вр. чл.92 ЗЗД за сумата от 617.25лв.,
представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за услуги.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. А. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, У*, дължи на ЙЕ* ЕАД с ЕИК: * и адрес: гр. София, *, разноски в общ размер
на 209,61лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7