№ 93
гр. Сливница, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно
наказателно дело № 20251890200029 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на „СЕНДИКА“ ООД, ЕИК ***, представлявано управителя –
В.Й.С., чрез адв. В. П. от САК, срещу Наказателно постановление № 23-2400463 от
11.11.2024 г., издадено от К.Й.В. – директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“ към Главна дирекция „Инспекция по труда“, с което на жалбоподателя на основание
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1800,00 лв. за това, че на 16.08.2024 г., около 11.00 часа, в обект
складова база, находящ се в гр. Б., ул. „***“ № 1, където полагат труд работници/служители
на „СЕНДИКА“ ООД, ЕИК ***, в качеството си на работодател по смисъл на § 1, т. 1 от ДР
на КТ не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови
правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Й. М. Г., ЕГН
**********, с което е нарушил чл. 62, ал. 1 КТ.
В жалбата са изложени твърдения, че атакуваното Наказателно постановление е
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, доколкото
е налице неправилно квалифициране на деянието, а оттам и неправилно приложение на
материалния закон поради несъответствие между фактическо и юридическо обвинение за
твърдяното нарушение. Твърди се, че след проведен разговор с лицето Г. същото е заявило,
че попълнената от нея декларация не съдържа нейни изявления, а е била съставена под
указанията на проверяващите от ДИТ. Сочи се, че по начина, по който е оформена, бланката
на декларацията не дава възможност да се попълва от лице, което не е работник или
служител, а е предназначена само работници/служители по трудов договор. В този смисъл
жалбоподателят счита, че декларацията не се ползва с доказателствена сила за престиране на
труд без трудов договор, която да не може да бъде оборена. Макар че са били налице спорни
обстоятелства, АНО е издал процесното НП, като не е обсъдил всички събрани по
преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Сочи се, че в случая
отношенията с Г. са уредени по силата на сключен граждански договор за престиране на
определен резултат – спомагателна дейност, която е подробно описана, като естеството на
1
тази дейност е пример за постигане на определен резултат, а не за предоставяне не работна
сила в рамките на определено време. В този смисъл счита, че отношенията с Г. са
облигационни, а не трудови. На следващо място са изложени доводи за налагане на
имуществената санкция в нарушение на чл. 12 ЗАНН, въпреки че същата е следвало да бъде
определена в минимален размер, тъй като няма данни за предходни нарушения на трудовото
законодателство или други утежняващи обстоятелства. С оглед на горното, моли съда да
отмени атакуваното НП, евентуално – да намали размера на наложеното наказание до
предвидения в закона минимум.
Административнонаказващият орган не е депозирал отговор на жалбата.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се представлява от адв. В.
П., който поддържа жалбата и моли атакуваното НП да бъде отменено.
В съдебно заседание пред въззивния съд административнонаказващият орган –
директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна дирекция
„Инспекция по труда“, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт И.И.,
който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 09.01.2025 г., а жалбата е
подадена на 16.01.2025 г. и макар и да няма данни дали е подадена по пощата или на ръка е
видно, че е спазен срокът за обжалване), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на
жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното наказателно
постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Жалбоподателят „СЕНДИКА“ ООД, ЕИК ***, с управител В.Й.С., е със седалище и
адрес на управление *** и стопанисва обект складова база, находящ се в гр. Б., ул. „***“ №
1, където дружеството осъществявало дейност по пакетиране на козметични продукти.
На 01.08.2024 г. между „СЕНДИКА“ ООД, ЕИК *** и св. Й. М. Г., ЕГН **********
бил сключен граждански договор № 24, по силата на който възложителят възлага, а
изпълнителят приема да извърши допълнителна спомагателна дейност в склада, опаковане и
окомплектоване на стоки в завършен вид, срещу което страните са споразумели
възложителят да изплаща на изпълнителя възнаграждение в размер на „7,50 лв. на час или
работно време от понеделник до петък от 8.30 часа до 13.00 часа“. Уговорено е, че
възложителят ще изплати на изпълнителя възнаграждението по банкова сметка или в брой
не по-късно от 20 работни дни след приключване на договора, като не е уговорен срок за
изпълнение на спомагателната дейност.
Свидетелката Г. подписала и Декларация № 24 от 01.08.2024 г. за съгласие за
обработване на личните й данни, а също и Декларация № 24 от 01.08.2024 г. за опазване на
фирмена и търговска тайна на предприятието, както и за уведомяване за последиците от
неспазване на тези задължения, изразяващи се в ангажиране на дисциплинарната й и/или
имуществена отговорност.
На 16.08.2024 г., около 11.00 часа, свидетелите Б. Л. Т. на длъжност главен инспектор
при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ и Ц. И. К., също главен инспектор,
извършили проверка в обект – складова база, находящ се в гр. Б., ул. „***“ № 1, стопанисван
от „СЕНДИКА“ ООД, ЕИК ***, по повод подаден сигнал за нарушения на трудовото
законодателство. Проверката била извършена в присъствието на управителя В.Й.С.. По
същото време на работа в обекта били около 5-6 човека, всички те, в присъствието на
2
управителя, попълнили декларации за факти и обстоятелства. Едно от лица, които били
заварени на място, било свидетелката Й. Г., която също собственоръчно и без да й бъде
казвано какво да пише попълнила декларация, в която посочила, че работи в „СЕНДИКА“
ООД от 06.2024 г., като извършва пакетиране в работно време от 09.00 до 13.00 часа, с
почивни дни събота и неделя, при възнаграждение в размер на 7,50 лева на час.
Свидетелката декларирала, че няма трудов договор, но има граждански такъв.
На място служителите на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“
съставили призовка до дружеството на основание чл. 45, ал. 1 АПК за явяване на 22.08.2024
г. в сградата на дирекцията за представяне на допълнителни документи, посочени в
призовката, като същата била връчена лично на управителя – В.Й.С..
На 26.08.2024 г. св. Г. подписала и декларация на основание чл. 270, ал. 3 КТ, с която
заявила, че е съгласна възнаграждението по трудовото й правоотношение със „СЕНДИКА“
ООД да й бъдат превеждано по банков път, като не била посочена конкретна банкова сметка.
Проверката продължила и по документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда
– Софийска област“ на 28.08.2024 г., когато управителят на дружеството попълнил и
идентификационна карта за дружеството, и приключила на 09.09.2024 г., когато били
представени изисканите документи.
За резултатите от проверката служителите на Дирекция „Инспекция по труда –
Софийска област“ – свидетелките Т. и К., съставили Протокол за извършена проверка №
ПР2433543 от 09.09.2024 г., в който описали констатираните нарушения, сред които и това
по чл. 62, ал. 1 КТ, касаещо св. Г. и лицето Елена Димитрова Цветанова. Протоколът бил
връчен на управителя на дружеството на същата дата – 09.09.2024 г.
За така установеното нарушение актосъставителят Б. Л. Т. на длъжност главен
инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, в присъствието на
свидетеля Ц. И. К., съставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно
нарушение № 23-2400463 от 09.09.2024 г., за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, а именно, че при
проверка по спазване на трудовото законодателство и на разпоредбите за здравословни и
безопасни условия на труд на 16.08.2024 г. по работни места в обект на контрол: складова
база, находящ се в гр. Б., ул. „***“ № 1 и на 28.08.2024 г. и 09.09.2024 г. по документи в
сградата на ДИТ – Софийска област, „СЕНДИКА“ ООД, ЕИК ***, в качеството си на
работодател по смисъл на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е уредил отношенията по предоставяне на
работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена
форма с лицето Й. М. Г., ЕГН **********. В акта били описани и обстоятелствата около
нарушението и начинът на установяването му Актът бил подписан от актосъставителя и
свидетеля, след което бил връчен лично на управителя на дружеството – В.Й.С., на същата
дата за запознаване, а последният го подписал без възражения.
В срока по чл. 44 ЗАНН срещу АУАН постъпило възражение вх. № 24113664 от
16.09.2024 г., в което били релевирани идентични на съдържащите се в жалбата срещу НП
доводи за незаконосъобразност на АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН и след като приел изложената в акта фактическа
обстановка за категорично доказана, К.Й.В. – директор на Дирекция „Инспекция по труда –
Софийска област“ към Главна дирекция „Инспекция по труда“, издала обжалваното
понастоящем Наказателно постановление № 23-2400463 от 11.11.2024 г., с което за
нарушението по чл. 62, ал. 1 КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ на
жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1800,00 лв.
Наказателното постановление било връчено на надлежно упълномощеният
представител на дружеството – адв. П., на 09.01.2025 г.
За нарушения, установени в хода на същата проверка, на жалбоподателя били
3
издадено още и НП № 23-2400465 от 11.11.2024 г. за нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, НП № 23-
2400464 от 11.11.2024 г. за нарушение по чл. 301, ал. 1 КТ и НП № 23-2400466 от 11.11.2024
г. за нарушение по чл. 301, ал. 1 КТ, като на съда е служебно известно, че първото и
последното са влезли в сила на 01.07.2025 г., след като жалбите срещу тях са били оставени
без уважение от РС – Сливница.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните
в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените
доказателства – АУАН № 23-2400463 от 09.09.2024 г., Протокол за извършена проверка №
ПР2433543 от 09.09.2024 г., идентификационна карта, призовка по чл. 45, ал. 1 АПК,
пълномощно за адв. П., граждански договор № 24 от 01.08.2024 г., два броя декларации № 24
от 01.08.2024 г., декларация по чл. 270, ал. 3 КТ от 26.08.2024 г., декларация от работник в
обекта от 16.08.2024 г., възражение по чл. 44 ЗАНН, Заповед № 3-0848 от 17.102.2022 г. на
изпълнителния директор на ГД „Инспекция по труда“, Заповед № ЧР-43 от 30.01.2023 г. на
изпълнителния директор на ГД „Инспекция по труда“, длъжностна характеристика на К.В.,
Заповед № ЧР-59 от 31.01.2022 г. на изпълнителния директор на ГД „Инспекция по труда“,
длъжностна характеристика на Б. Т. и длъжностна характеристика на Ц. К.; както и от
гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Б. Л. Т., Ц. И. К. и частично
Й. М. Г..
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени
на основание чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото и са издадени от длъжностни лица в кръга на функциите
им, а частният свидетелстващ документ – идентификационна карта, удостоверява
изявлението на управителя на дружеството касателно предмета на дейност и персонала.
Съдът се позова и на показанията на разпитаните по делото свидетели – служители на
ДИТ – Софийска област, които безпротиворечиво изясняват обстоятелствата, от значение за
предмета на доказване, доколкото същите са логични и последователни и в този смисъл
следва да бъдат кредитирани с доверие.
Не така стои въпросът обаче с показанията на св. Г., на които съдът да вяра само в
частта относно това, че е полагала труд в складовата база на дружеството жалбоподател,
като задълженията й са се състояли в това сгъва кутийки за козметични продукти, да поставя
продуктите в тях и да ги подрежда в кашони, че е попълнила декларация при проверката на
16.08.2024 г., както и че подписите, положени в представените по делото документи са
нейни. В останалата си част показанията на тази свидетелка са вътрешно противоречиви,
непоследователни и житейски нелогични. В тази връзка, съдът съобрази, че макар да не
оспорва, че е попълнила декларацията от 16.08.2024 г. собственоръчно, свидетелката не
може да посочи защо е записала работно време от 09.00 часа до 13.00 часа и почивни дни
събота и неделя, а също и защо е посочила, че й се плаща по 7,50 лева на час. Макар че не
отрича да е подписала представения по делото граждански договор, който е декларирала и в
декларацията си от 16.08.2024 г., в съдебно заседание свидетелката заявява, че не е имала
договор с дружеството, тъй като е пенсионер и не й трябва, а впоследствие – че няма спомен
кога го е подписала и не знае какво е съдържанието му. Заявява, че не й е плащано по 7,50 на
час, което е сумата, посочена както в нейната декларация, така и в гражданския договор, а й
е плащано на съобразно свършена работа, но същевременно не може да каже какви са били
уговорките между нея и управителя на дружеството и как ще се оценява свършената работа,
като заявява, че всеки път й е плащано различно и тя не е знаела колко ще получи. По
отношение на попълването на декларацията заявява никой не е бил до нея докато я е
попълвала, като твърди, че управителят не е присъствал на проверката, тъй като си имал
негова стая, а веднага след това заявява, че всъщност е бил в помещението, в което са били
всички и е присъствал на попълването на декларациите. Липсата на логика и
последователност в показанията на тази свидетелка е толкова очевидна, че не се налага
4
въобще съпоставката им с другите доказателства по делото и в този смисъл, при изграждане
на изводите си съдът не се позова на тези гласни доказателствени средства в по-голямата им
част и не ги кредитира с доверие, доколкото същите представляват опит да се прикрие
действително съществуващите правоотношения между сраните, за които са налице и
писмени доказателства, които самата свидетелка е подписала, респ. попълнила
собственоръчно.
В останалата си част доказателственият материал е непротиворечив, поради което
съдът му даде вяра изцяло, като не се явява необходим допълнителният му анализ,
доколкото доводите, развити в жалбата, касаят неправилното приложение на материалния
закон, а не толкова установената по делото фактическа обстановка, за която, както вече беше
изложено, са налице и обективни писмени доказателства (арг. от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305,
ал. 3, изр, 2 НПК).
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си в качеството на
въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1
ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 НПК, намира следното от правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в
голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
Съгласно чл. 399, ал. 1 КТ цялостният контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция
„Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл.
416, ал. 5 КТ наказателното постановление се издават от ръководителя на органа по чл. 399
КТ или оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби, органът, който може да налага
административни наказания по КТ, е изпълнителният директор на ИА „Главна инспекция по
труда“ или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, който е бил надлежно
оправомощен от изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, видно от представените по делото
документи – Заповед № 3-0848 от 17.102.2022 г. на изпълнителния директор на ГД
„Инспекция по труда“, Заповед № ЧР-43 от 30.01.2023 г. на изпълнителния директор на ГД
„Инспекция по труда“, длъжностна характеристика на К.В.. Същевременно, АУАН е издаден
от свидетелката Б. Т., за която по делото са представени Заповед № ЧР-59 от 31.01.2022 г. на
изпълнителния директор на ГД „Инспекция по труда“, длъжностна характеристика, поради
което същата е била териториални и материално компетентна да съставя актове с
установяване на административни нарушения.
Спазени са с и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и, ал. 3 ЗАНН, доколкото АУАН е
съставен на 09.09.2024 г., НП – на 11.11.2024 г., а нарушението е извършено на 16.08.2024 г.
Въз основа на извършена служебна преценка, съдът достигна до извода, че при
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в
АУАН, кореспондира на тази, посочена в НП, като коректно, пълно и ясно са изброени
обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна норма. Посочени са
и всички правнорелевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време,
час, място на извършване, субект на нарушението и съставомерни признаци от обективна
5
страна. АУАН е съставен в присъствието на законния представител на жалбоподателя –
управителят на дружеството, и свидетел очевидец към момента на установяване и
извършване на нарушението, с което са съобразени правилата на чл. 40 ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана
за нарушаване на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ.
В правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен
като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя
за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови
функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури
нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила
за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно
време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите
задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и
докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.
В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовият договор се сключва
в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея
определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между
работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено
свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при предоставянето на работна
сила да се уреждат само като трудови правоотношения.
В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на
правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62 ал. 2 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни
правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в
случай на нарушение на горните разпоредби.
С ангажираните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен
начин, че жалбоподателят е извършил от обективна страна нарушението по чл. 62, ал. 1 КТ,
за което е бил санкциониран. В тази връзка се доказа, че на процесната дата и при
процесната проверка по работни места (16.08.2024 г.), осъществена от свидетелите Т. и К. в
обект на контрол: складова база, находящ се в гр. Б., ул. „***“ № 1, стопанисван от
„СЕНДИКА“ ООД, ЕИК ***, е заварена св. Й. М. Г. да полага труд, като пакетирала
козметични продукти. В хода на проверката, св. Г. е попълнил собственоръчно декларация
по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ от 16.08.2024 г., в която е посочила, че работи в „СЕНДИКА“ ООД
от 06.2024 г., като извършва пакетиране с работно време от 09.00 до 13.00 часа, с почивни
дни събота и неделя, при възнаграждение в размер на 7,50 лева на час, както и че няма
трудов договор, но има граждански такъв. При тези категорично установени факти в
процеса, чрез показанията на свидетелите по акта, както и с представените и приети и в хода
на делото цитирани писмени доказателства, съдът намира за доказано от обективна страна,
вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ.
Правилно е била определена и датата на нарушението – 16.08.2024 г., когато лицето е
установено да работи в обекта на въззивника. Именно към тази дата е следвало да е наличен
сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.
Нарушението е формално. За съставомерността му е без значение дали за
работника/служителя са настъпили вредни последици или не. От значение е единствено
дали работодателят е спазил задължението си да оформи трудовите си правоотношения с
работника или служителя (в случая с Й. Г.) като такива с писмен трудов договор.
Нарушението не е резултатно, поради което е и без значение дали има реализирани вреди, а
липсата на такива не прави деянието по-малко обществено опасно, тъй като със самото му
извършване е реализирана обществената опасност на нарушението.
Касае се за нарушение, извършено от ЮЛ, чиято отговорност е обективна и
6
безвиновна.
Изложените правни изводи на съда не се разколебават от представения по делото
граждански договор, сключен между процесното дружество и св. Г., а напротив.
Основните характеристики на трудовия договор, изведени от закона – чл. 66, ал. 1 КТ
и съдебната практика – Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1986 г. на ОСГК на Върховния
съд, Решение № 2/2004 г. по гр. д № 1087/2002 г. ВКС, 3 ГО, Решение № 2134/2004 г. по гр.
д. № 3193/2002 г. 3 ГО, са – йерархическа зависимост и подчиненост при извършване на
възложената работа, контрол за изпълнението й, работно време, работно място и уговорено
трудово възнаграждение.
Основната разлика между трудовото правоотношение и облигационните
правоотношения, регулирани с граждански договори, уредени в ЗЗД (договор за
изработка/договор за поръчка), са следните: по силата на трудовия договор едно физическо
лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, която се контролира
от работодателя и е в зависимост от установените от него ред и трудова дисциплина,
договорът е за продължаващо многократно изпълнение, работодателят е този, които носи
риска от стопанската дейност, докато при гражданския договор негов предмет е постигане
на конкретен трудов резултат, също свързан с полагане на труд, но при пълна
самостоятелност на работещия до получаване на крайния продукт. При гражданския договор
се предполага еднократно изпълнение за определен срок до постигане на уговорения
резултат, като рискът от дейността е за изпълнителя. В представения по делото граждански
договор не са очертани конкретният резултат, който е следвало да постигне изпълнителят, а
също и срокът, за който следва да бъде извършена конкретната работа. Предметът на
процесния договор така, както е формулиран в същия, предполага точно определена трудова
дейност с място на изпълнение при „СЕНДИКА“ ООД в рамките на половин работен ден
при възнаграждение в размер на 7,50 лева на час, а не постигането на конкретен резултат за
определен срок, за което да се дължи фиксирано възнаграждение, което разкрива
характерните белези на трудово правоотношение. В този смисъл е Решение № 180 от
1.03.2012 г. по к. а. н. д. № 124/2012 г. на АдмС – С. област, Решение № 256 от 28.03.2012 г.
по к. а. н. д. № 140/2012 г. на АдмС – С. област, Решение № 242 от 27.03.2012 г. по к. а. н. д.
№ 139/2012 г. на АдмС – С. област, Решение № 286 от 2.04.2012 г. по к. а. н. д. № 178/2012 г.
на АдмС – С. област.
Нещо повече, в самите декларации, които Г., е подписала при встъпването си на
работа, предоставени от „СЕНДИКА“ ООД, се разкрива трудовоправният характер на
правоотношението, сключено между тях, в които същото е наричано трудово, като е дадено
и съгласие по чл. 270, ал. 3 КТ от работника да получава възнаграждението по трудовото
правоотношение със „СЕНДИКА“ ООД по банков път.
С оглед всичко изложено съдът приема, че между „СЕНДИКА“ ООД, в качеството му
на работодател и Й. Г., в качеството й на работник, е възникнало трудово правоотношение,
прикрито със сключен граждански договор, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 62,
ал. 1 КТ, а именно отношението по повод предоставянето на работната сила на Г. да бъде
оформено като трудово такова, чрез сключване на писмен трудов договор със съдържанието
по чл. 66, ал. 1 КТ.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че АУАН и НП са
незаконосъобразни, доколкото се основават на декларация, попълнена и подписана от
работника, която декларация нямала доказателствена стойност, а и насочвала единствено
към отговори, относими за трудови правоотношения. Видно от попълнената от Й. Г.
декларация от 16.08.2024 г., предоставена й от контролните органи на Инспекцията по труда,
същата поставя конкретни въпроси, изискващи конкретен и недвусмислен отговор за това
къде работи, от кога, има ли работно време, какво е възнаграждението, има ли почивни дни,
дейност. Съдържанието й не е подвеждащо, а цели да се установи характера и вида на
7
извършваната от работника работа.
С оглед на горното, съдът намира, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 62, ал.
1 КТ, за което именно му е било наложено и административно наказание.
Настоящият казус не може да се разглежда в контекста на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, както и по специалната норма на чл. 415в, ал. 1 КТ, доколкото
законодателят в разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ, сам изрично и императивно е предвидил,
че нарушението на чл. 62, ал. 1 КТ не може да се квалифицира като маловажен случай.
Съгласно санкционната разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ за нарушението на чл. 62,
ал. 1 КТ на работодателя се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева. От
наличните по делото доказателства, се установява, че срещу жалбоподателя има издадени
още три наказателни постановления за нарушения, констатирани в хода на проверката от
16.08.2024 г., две от които са влезли в сила. Същевременно обаче, обстоятелството, че при
проверката са установени и други лица, които са престирали труд без трудов договор, според
съда не обосновава определяне на санкция в размер над минимума, доколкото към този
момент по отношение на жалбоподателя не е било въздействано със средствата на
административнонаказателната принуда и не може да се приеме, че е налице склонност за
нарушаване на трудовото законодателство, за каквато е удачно да се говори едва след
ангажиране отговорността на лицето за такива нарушения. Ето защо, съдът счита, че тази
санкция не е съобразена с целите по чл. 12 ЗАНН, преследвани с налаганото на
административно наказание, нито с нормата на чл. 27 ЗАНН, а това налага коригиране на
обжалвания акт, като отмерената имуществена санкция за дееца се намали до минимума,
фиксиран от законодателя, а именно – 1500.00 лева. В тази насока, съдът счита, че
атакуваното НП следва да се измени в санкционната му част.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на наказателното постановление, съдът не констатира основания за отмяна на
същото, но констатира основания за неговото и изменение, като наложеното на
жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция“ следва да бъде
намалено на 1500,00 лв.
По разноските:
При този изход на спора и доколкото наказателното постановление не се отменя, но
се изменя като се намалява размерът на глобата, разноски се следват и на двете страни (арг.
63д, ал. 1, вр. чл. 144, вр. чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК).
В съдебно заседание представителят на жалбоподателя е претендирал разноски в
производството и адвокатско възнаграждение, като заявява, че доказателства за направата
им са представени с жалбата. По делото обаче е представено единствено пълномощно за адв.
П., в което липсват данни за заплащане на адвокатско възнаграждение, като не са
представени каквито и да е други доказателства за сторени от страната разноски и в този
смисъл такива не й се следват.
По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се има
предвид, че разноските се определят по реда на АПК (чл. 63д, ал. 1 ЗАНН). По смисъла на
чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно решение №
3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. по описа на общото събрание на
колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването, страната
дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато
административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно от
мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не
8
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
ЗПрПом. Впрочем и разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН препраща към чл. 37 ЗПрПом.
Според чл. 37 ЗПрПом заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредбата за заплащане на правната помощ от
01.01.2006 г. (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лв., т.е. съдът
следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед факта,
че юрисконсултът се е явявал по делото, а и с оглед ниската фактическа и правна сложност
на делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в
размер на 80,00 лв.
Съдът достигна до извод, че НП подлежи на изменение, което в производството по
ЗАНН, в случаите, когато се изразява в намаляване на размер на наложената
глоба/имуществената санкция, какъвто е и настоящият случай, представлява по своята
същност частичната отмяна на наказателното постановление, респ. частичното уважаване на
въззивната жалба, поради което, както беше изложено, страните си дължат разноски
съразмерно с уважената, респ. отхвърлена част от жалбата. Действително в Тълкувателно
решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК е прието, че когато наказателното
постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя,
защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Това
Тълкувателно решение е прието при действието на Закона за административното
производство (приет 1979 г. и отменен 2007 г.), в който в чл. 5 е предвидено, че по
производствата за издаване, обжалване и изпълнение на административните актове не се
събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в друг
закон. Същото така и в ЗАНН не е регламентирано как следва да се разпределят разноските
при произнасяне по законосъобразността на Наказателно постановление. Именно това е
наложило да бъде прието по тълкувателен път, че при потвърждаване или изменение на
наказателното постановление разноските следва да се понесат от нарушителя.
Към днешна дата, обаче, с приемането на чл. 63д, ал.1 (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) ЗАНН е регламентирано как се постъпва с разноските в
административно-наказателното производство, а именно страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В АПК липсва изрична правна уредба на
настоящия случай – определяне на разноски при изменение/намаление на наложеното
наказание, поради което по аргумент от чл. 144 АПК, приложими са съответните норми от
ГПК – чл. 78, ал. 3 ГПК, предвиждащи възможност за присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата. В този
смисъла са Определение № 12064 от 09.10.2018 г. по адм. № 10888/2018 г., VI ВАС, Решение
№ 1415 от 17.11.2023 г. по к. а. н. д. № 1115/2023 г. на АССО и др. Присъждането на част от
претендираните разноски при изменение на НП е в съответствие и с трайната практика на
ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се разглеждали претенциите за разноски преди
измененията в чл. 63 ЗАНН). В този смисъл напр. е Решение № 1168 от 23.01.2020 г. по адм.
дело № 607/2018 г. на ВАС, а също и Решение № 1203 от 16.11.2020 г. на АдмС – С. област
по к. а. н. д. № 709/2020 г.
Като се вземе предвид изменението на НП и намаляването на наложената санкция от
1800,00 на 1500,00 лв., съдът достигна до извод, че съразмерно със своеобразно
потвърдената част от НП (оставащата санкция) на наказващия орган следва да се присъди
част от определеното юрисконсултско възнаграждение, а именно: 66,66 лв. (арг. от чл. 63д,
ал. 4 ЗАНН вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК). Посочената сума следва да се присъди в
полза на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ (арг. чл. 63д, ал. 4 ЗАНН).
9
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 и чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, Районен съд – Сливница
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2400463 от 11.11.2024 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към Главна дирекция „Инспекция по
труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ на „СЕНДИКА“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1800,00 лева за нарушение чл. 62, ал. 1 КТ, като
НАМАЛЯВА размера на административното наказание „имуществена санкция ” на
1500,00 лева.
ОСЪЖДА „СЕНДИКА“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към Главна дирекция
„Инспекция по труда“, с адрес гр. С., бул. „В.“ № 6, сумата в размер на 66,66 лева,
представляваща направените от въззиваемата страна разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на потвърдения размер на имуществената санкция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С.
област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, вкл. по посочения в жалбата
адрес за призоваване!
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
10