РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _26.05._
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _двадесет и седми април_
Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора
__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _658_
по описа за _2016_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от М.П.К. ***
срещу А.П.Б. и А.Н.Б., в която се твърди, че ищцата като сестра на първия
ответник и сънаследник на откритото със смъртта на баща им наследство предявила
иск за делба на имуществените права, придобити от нея и от А.Б. в качеството им
на деца и законни наследници на покойния. Сочи, че в първата фаза на делбеното
производство съдът е разгледал и претенцията на ищцата за възстановяване на
запазените им части, нарушени с договор за дарение, сключен между наследниците
на Д. и неговата
съпруга със сестра й А.Б.. Твърди се, че предмет на договора за дарение,
нарушаващ правото на запазена част на ищцата, е поземлен имот в ****, ул. „***” №*** с идентификатор
***, ведно с построените в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда на площ
от 74 кв.м. с идентификатор *** и постройка като допълваща застрояване на площ
от 70 кв.м. и идентификатор *** като съдът е върнал изцяло в наследството –
предмет на делбеното производство поземления имот ведно с построените в имота
еднофамилна двуетажна жилищна сграда и постройка като допълващо застрояване.
Сочи се в исковата молба, че с
постановеното решение РС Левски е разпределил обособените два самостоятелни
дяла от наследствената маса, като ищцата е получила дял втори, включващ
поземлен имот с идентификатор *** ведно с построените в него сгради.
Твърди се в исковата молба, че е
уведомена от ЧСИ Т. К., че 2/3 идеални части от имота в *** се изнасят на
публична продан, по което взискател е вторият ответник Б., а длъжник – първият
ответник А.Б., като изпълняемото право по делото на ЧСИ е парично вземане на
А.Б. срещу А.Б., обезпечено през 2013 г. с възбрани върху самостоятелен обект
сграда с идентификатор *** с адрес: гр. *** и поземлен имот с идентификатор ***
с адрес: гр. ***
Молбата от страна на ищцата до ЧСИ да
преустанови изпълнителните действия е отклонена.
Ищцата счита, че описаната фактическа
обстановка е безспорна и че посочените обстоятелства се установяват по
категоричен начин с писмените доказателства, приложени по гр.д. №80/2015 г. на
РС Левски. Счита, че в резултат на упражненото от нея преобразуващо
потестативно право по чл. 30 от ЗН, придобивният способ, по силата на който
длъжникът в изпълнителното производство А.Б. се е легитимирала като собственик
на имота е отпаднал с обратна сила, и основанието за преминаване в неговото
имущество на част от вещното право е вече не частно, а общо правоприемство.
Моли се съда да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на ответниците А.П.Б. и А.Н.Б., че
длъжникът по изп. д. *** по описа на ЧСИ Т. К., рег. №*** и район на действие
Окръжен съд Плевен А.Б. не е собственик на поземления имот в гр. *** с
идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.****, община ****, област *****, одобрени със Заповед РД-18-58 от 24.09.2007 г. на изпълнителния
директор на АГКК с площ от 1201 кв.м. и трайно предназначение „урбанизиран”,
ведно с построените в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда на площ от 74
кв.м. с идентификатор ***. и постройка като допълваща застрояване на площ от 70
кв.м. и идентификатор *** и да осъди всеки един от ответниците да й заплати
половината от направените от ищцата разноски в производството.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна
на ответника А.Н.Б., с който оспорва изцяло
предявения иск като недопустим и неоснователен и моли съда да го
отхвърли.
Сочи, че след като А.Б. е подала молба
за опис на имота, ищцата по настоящото дело е предявила иск за делба, в чийто
предмет е включен имотът заедно с три земеделски земи и че исковата молба за
делба е вписана в имотния регистър на 05.03.2015 г.
Становището на ответницата е, че искът
по чл. 440 от ГПК е недопустим и неоснователен.
Съображенията за това са, че съдебното
решение, с което съдът е възстановил на ищцата 1/3 запазена част от имота по
предявения иск по чл. 30 от ЗН има конститутивно действие занапред и няма
обратно действие; ищцата е призната за съсобственик на 1/3 идеална част от
имота, считано от влизане в сила на решението на РС Левски. Оспорва твърдението
на ищцата, че тя и длъжницата са придобили имота въз основа на общо
правоприемство (наследяване), считано от датата на откриване на наследството, и
моментът, в който ищцата е придобила останалите 2/3 ид. части от имота е датата
на влизане в сила на решението по извършване на делбата, с което съдът възлага
в дял на ищцата имота изцяло от 28.07.2016 г.
Изразява становище, че ищцата няма
правен интерес да води иска по чл. 440 от ГПК, защото е предявен от лице, чието
право на собственост върху имота е непротивопоставимо спрямо А.Б.. След като
възбраната е вписана първа, в случая приложими са разпоредбите на чл. 453, т.1
и т.2 от ГПК.
Оспорва твърдението на ищцата, че от
правна страна е от значение обстоятелството, че прекратяването на
съсобствеността е резултат от правораздавателен акт, а не на разпоредителни
действия, извършени от длъжницата. Посочва, че съдебната делба има вещноправни
последици, считано от разделянето на дяловете между съделителите и
конститутивен ефект, изразяващ се в прекратяване на съсобствеността и
възникване в полза на отделните съделители на изключителното право на
собственост върху имотите включени в техните права. Счита, че взискателят има
право да продължи с изпълнението върху имота независимо от последващи
възбраната прехвърляния или вписани съдебни решения по които взискателят не е
страна и нямат сила спрямо него. Ответницата А.Б. с отговора прави възражение,
че съгласно чл.298, ал.1 от ГПК съдебното решение влиза в сила само между
страните, конституирани по делото и, че тъй като същата не е била страна в
производството по съдебна делба, съдебното решение, с което на ищцата е
възстановена 1/3 ид.ч. от имота и съдебното решение по извършване на делбата,
нямат обвързваща сила спрямо нея.
В случай, че съдът намери, че
решенията са противопоставими и обвързват А.Б., то прави възражение за тяхната
нищожност, а при условията на евентуалност – и за относителна недействителност
спрямо ответницата на: Решение №***. по гр.д. №***. на РС – Левски, влязло в
сила на 21.04.2016г. и на Решение №***. по гр.д. №***. на РС – Левски, влязло в
сила на 28.07.2016г., поради водене на симулативен процес и недобросъвестно
упражняване на процесуални права.
Моли съда да прекрати делото поради
недопустимост на предявения иск по чл.440 от ГПК, а в случай, че приеме, че
искът е допустим, моли съда да постанови решение с което изцяло да го отхвърли
като неоснователен. Претендира направените разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
Установява се от приложеното гр. дело
№ *** г. по описа на РС – Левски, че съдът е възстановил на основание чл. 30,
ал.1 от ЗН запазена част от наследството, оставено от общия наследодател П. А.
Д., в размер на 1/3 идеални части в полза на М.П.К., като намалява извършеното
дарение, обективирано в нотариален акт №*** на нотариус при РС – Левски, с
който П. А. Д. и М. П. Д. даряват дъщеря си А.П.Б. с поземлен имот с
идентификатор ***, ведно с построените в него еднофамилна двуетажна жилищна
сграда с идентификатор *** и постройка. С решението е върнато изцяло в
наследството описания поземлен имот и допуснато да се извърши съдебна делба при
три равни дяла, при квоти 1/3 ид. част за М.К. и 2/3 идеални части за А.Б..
С решение, постановено по гр.д. №***
г. съдът е разпределил на основание чл. 353 от ГПК допуснатите недвижими имоти,
като М.К. е получила поземлен имот с
идентификатор ***, ведно с построените в него еднофамилна двуетажна жилищна
сграда с идентификатор *** и постройка. Решението е влязло в законна сила на
28.07.2016 г.
Представено е уведомително писмо от
Агенция по вписванията до А.П.Б., с което е уведомена, че на 20.02.2013 г. е
вписана възбрана на имота, собственост на А.Б., за обезпечаване вземането на
А.Н.Б. по и.д. *** на ЧСИ Т. К..
Със съобщение до М.П.К. ЧСИ е
уведомила настоящия ищец, че е насрочена публична продан от 18.09.2016 г. 17:00
часа на 18.10.2016 г., като е приложено обявление за публичната продан.
Искът по чл. 440 ГПК е предвиден в полза на всяко трето лице,
чието право е засегнато от изпълнението и в полза на което е предвидена
правната възможност да установи, че имуществото, върху което е насочено
изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Съдът споделя
становището на процесуалния представител на ответницата А.Б., че моментът, към
който следва да се преценява притежанието на ищцата е
именно възбраната на имота, наложена на 20.02.2013 г. Ищцата е станала собственик на целия имот
след влизане в сила на съдебното решение по извършване на делбата на 28.07.2016
г., а не в по – ранен момент. Придобитото след възбраната право на собственост
на ищцата не може да се противопоставя
във вреда на А.Б. като взискател, тъй като и изпълнението към имота е започнало
в момент, когато собственик е била длъжницата.
Разпоредбите на чл. 452, ал.2 и чл. 453, т.1 и 2 от ГПК
предвиждат, че на взискателя и присъединилите се кредитори не могат да се
противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права и решенията по
искови молби, които не са били вписани преди възбраната.
От изложеното следва извода, че предявеният иск по чл. 440 от ГПК се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Имуществото, върху което е било
насочено изпълнението към момента на налагане на възбраната, не е принадлежало
на ищцата.
Мотивиран от всичко изложено съдът
намира, че ищцата не можа да установи в условията на пълно и главно доказване,
че длъжникът по изп. дело №*** по описа на ЧСИ Т. К., район на действие Окръжен
съд гр.**** А.Б. не е собственик на поземления
имот с идентификатор ***, поради което предявеният отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 440 ГПК като неоснователен и недоказан следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на делото следва ищцата М.П.К. да бъде осъдена
да заплати на А.Н.Б., направените деловодни разноски в
размер на 1200 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.К., с ЕГН**********,*** срещу А.П.Б., ЕГН**********,*** и А.Н.Б.,
ЕГН **********,*** иск с правно
основание чл. 440 от ГПК за признаване за установено, че длъжникът по изп.д.
№*** по описа на ЧСИ Т. К., рег.№*** и район на действие Окръжен съд – **** А.Б. НЕ Е СОБСТВЕНИК на поземления имот в
гр. ***, с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. ***, одобрени със Заповед *** г. на Изпълнителния директор на
АГКК с площ от 1201 кв.м. и трайно предназначение „урбанизиран”, ведно с
построените в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда на площ от 74.00 кв.м.
с идентификатор *** и постройка като допълващо застрояване на площ от 70 кв.м.
и идентификатор *** като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.П.К.,
ЕГН**********,*** да заплати на А.Н.Б., ЕГН **********,*** направените
деловодни разноски в размер на 1200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
ОС - Плевен от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: