Решение по дело №1407/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 528
Дата: 10 ноември 2021 г.
Съдия: Борислава Илиева Якимова
Дело: 20214430201407
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 528
гр. Плевен, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20214430201407 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. Г. Д. ЕГН********** против НП №21-0257-
000435/21.05.2021г. на *** РУ Долни Дъбик, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП
било наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Моли съда да
отмени издаденото НП.
В съдебно заседание на 18.10.2021г. жалбоподателят редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв. *** Ч. с пълномощно към
жалбата.Последният взима становище, относно незаконосъобразността на
атакуваното НП и моли за неговата отмяна. Излага съображения в тази
насока.
Ответникът по жалбата ОД на МВР - Плевен редовно призован не се
представлява и не изразява становище по нея.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по
делото доказателства и закона, установи следното:
Обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 28.06.2021г., а
жалбата е била регистрирана пред АНО с вх.№316000-23317/02.07.2021г.,
поради което съда намира същата за допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
Установи се следната фактическа обстановка:
На 03.05.2021г. полицейските служители - свидетелите Б.В. и А.М. в
1
светлата част на денонощието, а именно около 05:42часа в *** забелязали
*** по посока на движение - център, като по време на движение подавал
рязко газ като минавал в насрещното платно за движение, поднасял задна
част на автомобила, което било дрифт.
На жалбоподателя бил съставен АУАН за извършеното нарушение в
негово присъствие, след е подписал, заявил, че няма възражения и му бил
връчен екземпляр от акта.
По повод горното било издадено и атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Б.В. и А.М., издадения и приложен към делото АУАН
GА№12330/03.05.2021г., в който словесно е направено описание на
нарушението, като актосъставителят квалифицирал деянието, като нарушение
на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
При извършената служебна проверка за допуснати нарушения в хода
на административно наказателното производство, съдът не констатира
такива, които да водят до опорочаване на същото. При съставяне на АУАН и
издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, поради което не е налице формална
нередовност на НП, което да е самостоятелно основание за отмяната му. Не е
налице несъответствие между фактическото и юридическо формулиране на
административното нарушение, нито пък има „неяснота за фактите относно
състава на нарушението“, както се сочи в жалбата. Оспорва се размерът на
наложената глоба, която е непосилна за жалбоподателя, предвид
аргументите в пренията на процесуалния представител, но санкцията в
Закона е определена именно в този размер и не може да бъде намалена от
Съда. Съдът намира, че няма доказателства, налагащи извод, че движението
на управлявания от дееца автомобил би могло да се дължи и на други
фактори, предвид и заявеното в съдебно заседание от страна на св. М. „Беше
суха настилката, не е валяло дъжд, за да се унесе, а и добра видимост имаше-
май месец, светло беше „ , а и не са налице доказателства, че това се дължи
на непредпазливо шофиране, мокра пътна настилка. Тези неоснователни
доводи на процесуалния представител, налагат извода, че в конкретният
случай става въпрос за съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне
на автомобила и извършване на движение с „рязка газ в насрещното платно.“
Настоящият състав приема, че със своите действия жалбоподателя е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по
чл.104б, т.2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана административно-
наказателната му отговорност за това нарушение и правилно му е наложена
съответната санкция.
С нормата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за
водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателя е
2
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено
ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените
от него действия. Действително понятието "дрифт" няма своя легална
дефиниция. От друга страна свидетелските показания на актосъставителя и
свидетеля по акта сочат нееднократно умишлено действие от страна на
жалбоподателя изразяващо се във форсиране на двигател, подаване на повече
газ със съединител, при което колата се завърта и преминава в отсрещната
лента за движение. Ето защо е правилен изводът на наказващия орган, че
водачът е допуснал виновно опасно шофиране, което не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата– за превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете
застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също
така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с
висока степен на обществена опасност. Именно с оглед високата обществена
опасност на деянието законодателят е въвел нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП ,
обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата
страна. Без значение за съставомерността на деянието са конкретните
способи, чрез които се постига крайния резултат - дали това става
посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на
волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин, като именно затова
показанията на контролните органи в тази насока, независимо дали са
категорични относно конкретния способ или почиват на предположения от
тяхна страна са неотносими с оглед изводите им за настъпилия краен
резултат.
Административно-наказващият орган правилно е ангажирал
отговорността на жалбоподателя, като правилно е издирил и приложил и
действащата за това нарушение административно-наказателна разпоредба на
чл. 175А, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, предвиждаща наказание „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок 12 месеца и „глоба“ в
размер на 3000 лева за водач, който oрганизира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване,
или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари. В тази връзка съдът намира, че административно-
наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в
неговия абсолютен размер.
С оглед изложеното, съдът намира, че АНО е достигнал до правилен
извод, че жалбоподателя следва да носи административно-наказателна
отговорност, като му е наложил и съответните наказания, които са фиксирани
по размер и които отговарят на тежестта и характера на извършеното
нарушение. В тази връзка съдът намира, че издаденото НП следва да се
потвърди.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0257-
000435/21.05.2021г. на *** РУ Долни Дъбник, с което на жалбоподателя ***
за нарушение на чл.104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от
ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – гр.ПЛЕВЕН в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Постъпила е жалба от М. Г. Д. ЕГН********** против НП №21-0257-
000435/21.05.2021г. на *** РУ Долни Дъбик, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП
било наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Моли съда да
отмени издаденото НП.
В съдебно заседание на 18.10.2021г. жалбоподателят редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв. Л.Ч. с пълномощно към
жалбата.Последният взима становище, относно незаконосъобразността на
атакуваното НП и моли за неговата отмяна. Излага съображения в тази
насока.
Ответникът по жалбата ОД на МВР - Плевен редовно призован не се
представлява и не изразява становище по нея.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по
делото доказателства и закона, установи следното:
Обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 28.06.2021г., а
жалбата е била регистрирана пред АНО с вх.№316000-23317/02.07.2021г.,
поради което съда намира същата за допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
Установи се следната фактическа обстановка:
На 03.05.2021г. полицейските служители - свидетелите Б.В. и А.М. в
светлата част на денонощието, а именно около 05:42часа в *** , по посока на
движение - център, като по време на движение подавал рязко газ като
минавал в насрещното платно за движение, поднасял задна част на
автомобила, което било дрифт.
На жалбоподателя бил съставен АУАН за извършеното нарушение в
негово присъствие, след е подписал, заявил, че няма възражения и му бил
връчен екземпляр от акта.
По повод горното било издадено и атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Б.В. и А.М., издадения и приложен към делото АУАН
GА№12330/03.05.2021г., в който словесно е направено описание на
нарушението, като актосъставителят квалифицирал деянието, като нарушение
на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
При извършената служебна проверка за допуснати нарушения в хода
на административно наказателното производство, съдът не констатира
такива, които да водят до опорочаване на същото. При съставяне на АУАН и
издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, поради което не е налице формална
нередовност на НП, което да е самостоятелно основание за отмяната му. Не е
налице несъответствие между фактическото и юридическо формулиране на
административното нарушение, нито пък има „неяснота за фактите относно
1
състава на нарушението“, както се сочи в жалбата. Оспорва се размерът на
наложената глоба, която е непосилна за жалбоподателя, предвид
аргументите в пренията на процесуалния представител, но санкцията в
Закона е определена именно в този размер и не може да бъде намалена от
Съда. Съдът намира, че няма доказателства, налагащи извод, че движението
на управлявания от дееца автомобил би могло да се дължи и на други
фактори, предвид и заявеното в съдебно заседание от страна на св. М. „Беше
суха настилката, не е валяло дъжд, за да се унесе, а и добра видимост имаше-
май месец, светло беше „ , а и не са налице доказателства, че това се дължи
на непредпазливо шофиране, мокра пътна настилка. Тези неоснователни
доводи на процесуалния представител, налагат извода, че в конкретният
случай става въпрос за съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне
на автомобила и извършване на движение с „рязка газ в насрещното платно.“
Настоящият състав приема, че със своите действия жалбоподателя е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по
чл.104б, т.2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана административно-
наказателната му отговорност за това нарушение и правилно му е наложена
съответната санкция.
С нормата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за
водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателя е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено
ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените
от него действия. Действително понятието "дрифт" няма своя легална
дефиниция. От друга страна свидетелските показания на актосъставителя и
свидетеля по акта сочат нееднократно умишлено действие от страна на
жалбоподателя изразяващо се във форсиране на двигател, подаване на повече
газ със съединител, при което колата се завърта и преминава в отсрещната
лента за движение. Ето защо е правилен изводът на наказващия орган, че
водачът е допуснал виновно опасно шофиране, което не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата– за превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете
застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също
така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с
висока степен на обществена опасност. Именно с оглед високата обществена
опасност на деянието законодателят е въвел нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП ,
обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата
страна. Без значение за съставомерността на деянието са конкретните
способи, чрез които се постига крайния резултат - дали това става
посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на
волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин, като именно затова
показанията на контролните органи в тази насока, независимо дали са
категорични относно конкретния способ или почиват на предположения от
2
тяхна страна са неотносими с оглед изводите им за настъпилия краен
резултат.
Административно-наказващият орган правилно е ангажирал
отговорността на жалбоподателя, като правилно е издирил и приложил и
действащата за това нарушение административно-наказателна разпоредба на
чл. 175А, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, предвиждаща наказание „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок 12 месеца и „глоба“ в
размер на 3000 лева за водач, който oрганизира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване,
или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари. В тази връзка съдът намира, че административно-
наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в
неговия абсолютен размер.
С оглед изложеното, съдът намира, че АНО е достигнал до правилен
извод, че жалбоподателя следва да носи административно-наказателна
отговорност, като му е наложил и съответните наказания, които са фиксирани
по размер и които отговарят на тежестта и характера на извършеното
нарушение. В тази връзка съдът намира, че издаденото НП следва да се
потвърди.
3