Решение по дело №374/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 259
Дата: 22 януари 2024 г. (в сила от 22 януари 2024 г.)
Съдия: Ралица Райкова
Дело: 20223110100374
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Варна, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РА.ца Райкова
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от РА.ца Райкова Гражданско дело №
20223110100374 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Банка ДСК“ ЕАД срещу З. А.
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ, както и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 22 554,30 лв.,
представляваща незаплатена главница по Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и
докторанти от 24.10.2014 г., сумата от 2622,57 лв., представляваща изискуема
възнаградителна лихва за периода от 15.05.2020 г. до 12.01.2022 г., и сумата от 205,21
лв., представляваща мораторна неустойка („лихвена надбавка за забава”) за периода от
15.06.2020 г. до 12.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 13.01.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен процесния договор за кредит,
по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в
размер на 78 233,20 лв. за заплащане на такси за обучение. Срокът за издължаване на
кредита бил 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, като
съгласно чл. 3 от договора за кредит, гратисният период за издължаване на главницата
и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на
една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита
на дипломна работа съобразно учебния план за съответната специалност и
образователно-квА.фикационна степен. Навежда се, че кредитът е усвояван на етапи,
което се осъществява чрез преводи по банковата сметка на висшето училище или
научната организация в срок, определен в договора за кредит, но не по-късно от
последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър. Излага се,
че сумата на всяка дължима такса за обучение на З. А. е била преведена по сметка на
1
Медицински Университет „Проф. Параскев Стоянов“ гр. Варна, посочена в документа,
удостоверяващ качеството на Кредитополучателя на студент, а именно Уверение на
основание чл.10, ал.3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти, като
последната дата, на която е извършен превод е 23.02.2015г. - следствие на представено
Удостоверение № 105-272/18.02.2015г. Единствено първата такса, дължима за първия
семестър от първата година на обучението, съгласно чл. 4.2 от процесния договор, е
била заплатена предварително от Кредитополучателя, като след сключването на
договора за кредит на 25.10.2014 г. Банката е превела заплатената от
Кредитополучателя такса по разплащателната му сметка. Сочи се, че общият размер на
усвоения от кредитополучателя З. А. кредит за обучение е в размер на 15 646,64 лв.,
представляващ сбора от заплатените от банката две семестриални такси в размер на
7823,32 лв. всяка, дължими за втората година на обучение на ответника. Съгласно чл.
4.1. от договора за кредит семестриалните такси са платени по сметка на Медицински
Университет „Проф. Параскев Стоянов“ гр.Варна, както следва: на 25.10.2014 г. е
преведена по сметка на ВУЗ таксата от 7823,32 лв. за зимния семестър на учебната
2014/2015 г. и на 24.02.2015 г. - такса в същия размер за летния семестър на учебната
2014/2015 г. С предоставянето на договорените суми за такси за обучение кредиторът
изпълнил поетия по договора ангажимент, а кредитополучателят е следвало да заплаща
на кредитора фиксирана лихва в размер на 7% годишно. Съгласно чл. 10.2 от ОУ
лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително по време на
гратисния период, като в последния случай се капитА.зирала годишно. Гратисният
период бил определен от страните в чл. 3 от договора, като същият започвал от
сключване на договора за кредит и продължавал до изтичане на една година от първата
дата за провеждане на последния държавен изпит. От представените удостоверения
било видно, че последният държавен изпит бил насрочен за м. май 2019 г., поради
което съгласно чл. 3 от договора за кредит към този момент е изтекъл гратисния
период и за ответника е възникнало задължението да заплаша дължимите главница и
лихва по кредита. Така претендираната главница в размер на 22 554,30 лв. е формирана
от усвоената по кредита сума в размер на 15 646,64 лв. и капитА.зираната на годишна
база през гратисния период договорна лихва в размер на 6907,65 лв. Съгласно чл. 5 от
договора кредитът се погасявал чрез разплащателна сметка на кредитополучателя на
равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и представя на
кредитополучателя след изтичането на гратисния период. Навежда се, че неразделна
част от процесния договор за кредит са Общите условия за потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и
докторанти (ОУ) и Тарифата на Банка ДСК ЕАД за лихвите, таксите и комисионните,
като такива по кредита не се начисляват, съгласно чл. 11 от договора за кредит.
Поддържа се, че ответникът не е платил нито една от вноските по погасителен план и
поради допуснатата забава банката е предприела действия по обявяване на
предсрочната изискуемост на вземането. Сочи се, че към датата на подаване на
исковата молба е нА.це неизпълнение на 19 бр. месечни вноски. Излага се, че съгласно
предвиденото в т.17.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията над 90
дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Моли да се приеме, че
исковата молба има характер на покана за изпълнение, като считано от датата на
връчването й до ответника, последният е изпаднал в забава и вземането на кредитора е
предсрочно изискуемо, като отправя изрични изявление в този смисъл. Твърди се, че
претендираната лихва представлява възнаградителна такава, дължима на основание чл.
7 от договора за кредит и началният момент на тази претенция е 15.05.2020 г., а
крайният – 21.01.2022 г. Наказателната надбавка представлявала договорено между
2
страните обезщетение за забава, дължимо на основание т. 17.1 от ОУ и е в размер на
10% върху неизплатената по погасителен план просрочена главница, натрупана за
периода от 15.06.2020 г. до 21.01.2022 г. При тези съображения моли да бъдат уважени
предявените осъдителни искове. Претендира и за сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът З. А. не е депозирал отговор на
исковата молба. Същият не се явява в първото заседание по делото, не изпраща и
процесуален представител, респ. не взима становище по така предявените искове, не е
направил и искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
В проведеното на 12.01.2024 г. първо открито съдебно заседание за разглеждане
на делото ищецът отправя искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са нА.це предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано с връчените му разпореждане по чл. 131 ГПК и
определение по чл. 140 ГПК при условията на чл. 40, ал. 2 ГПК, че при непредставяне
на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено
неприсъствено решение.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и предвид представените от
ищеца писмени доказателства съдът намира, че предявените искове са вероятно
основателни. Ищецът е представил надлежно заверени за вярност документи,
неоспорени от ответника, установяващи нА.чието на всички материални предпоставки
(юридически факти), при проявлението на които възниква спорното материално право,
предмет на предявените искове.
При нА.чието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
предявените искове следва да бъдат уважени, съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от него разноски, за които е представен списък по чл. 80
ГПК и доказателства за реалното им извършване, а именно сумата от 2064,57 лв.,
представляваща сбор от заплатена държавна такса за образуване на производството в
размер на 1057,07 лв., такси за превод в общ размер на 707,50 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно чл. 25, ал. 1, вр. чл. 26а от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Районен съд – Варна и по реда на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. А., ЛНЧ ***, гражданка на Великобритания, с адрес *** да
заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ***, със седА.ще и адрес на управление ***,
сумата от 22 554,30 лв. (двадесет и две хиляди петстотин петдесет и четири лева и
тридесет стотинки), представляваща незаплатена главница по Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти от 24.10.2014 г., сумата от 2622,57 лв. (две
хиляди шестстотин двадесет и два лева и петдесет и седем стотинки), представляваща
изискуема възнаградителна лихва за периода от 15.05.2020 г. до 12.01.2022 г., на
основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, и сумата от 205,21 лв. (двеста и пет лева и двадесет
и една стотинки), представляваща мораторна неустойка („лихвена надбавка за забава”)
3
за периода от 15.06.2020 г. до 12.01.2022 г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 13.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З. А., ЛНЧ ***, гражданка на Великобритания, с адрес ***, да
заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 2064,57 лв. (две хиляди шестдесет и четири лева и петдесет и седем
стотинки), представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните, като съобщението за
връчване на решението на ответника да се приложи по делото като редовно връчено, на
основание чл. 40, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4