№ 13945
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110158593 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,вр.чл.33,ал.1 от ЗПК и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от
Н. Н. Х.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „С К“АД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.Ш,представлявано от С Т,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде прогласена недействителност на
клаузата на чл.17 от договор за паричен заем № 645669/21.09.2020 г. и за
осъждане на ответника да заплати сумата от 5 лева,предявена като частичен
иск от 736,30 лева.
В исковата молба се твърди,че на 21.09.2020 г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит от разстояние при заемна парична
сума от 1500 лева и срок за връщане на заема пет месеца като заемната сума
подлежи на връщане на месечни вноски. Според ищеца в договора е
посочено,че размерът на договорната лихва е 36 %,а годишният процент на
разходите – 42,58 %. В исковата молба се поддържа,че съгласно чл.7 от
договора е постигнато съгласие заемополучателят да осигури обезпечение,а
ако такова не бъде предоставено съгласно чл.17 от договора е дължима
неустойка в размер на 0,9 % от усвоената стойност на паричната сума като по
този начин е начислена неустойка в размер от 736,30 лева,с оглед което
подлежащата на връщане парична сума се е увеличила от 1649,55 лева на
2385,85 лева. Ищецът Х. твърди,че е погасил изцяло задълженията си по
договора. Моли се съдът да прогласи недействителност на клаузата за
неустойка,както и да осъди ответника да възстанови на ищеца сума в размер
на 34 ( тридесет и четири ) лева след допуснато увеличение на исковата
претенция по размер по реда на чл.214 от ГПК.Моли съда да постанови
решение,с което да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
1
чрез процесуалния му представител със становище за допустимост,но
неоснователност на исковете – оспорват се доводите на ищеца,че клаузата за
неустойка е недействителна,тъй като неустойката представлява
самостоятелно съглашение,твърди се,че дължимостта на неустойката е
обусловена единствено от бездействието на заемополучателя,но в конкретния
случай неустойката отговаря на присъщите й функции,твърди се,че законът не
предвижда максимален размер на неустойката. Ответникът моли съда да
отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
С договор за потребителски кредит № 645669/21.09.2020 г.,сключен
между „С К“АД,като заемодател,и Н. Н. Х.,като заемополучател,е постигнато
съгласие страните да бъдат обвързани от правоотношение,според което
заемодателят приема да предостави в заем парична сума от 1500 лева,която
заемополучателят се съгласява да върне в срок от пет месеца при приложим
лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42,58 %. Съгласно
чл.7 от договора заемополучателят следва да осигури поръчител или банкова
гаранция в тридневен срок от сключване на договора,а ако не изпълни това
задължение дължи неустойка в размер на 0,9 % от заемната парична сума за
всеки ден,през който не е предоставено обезпечение,а в този случай
неустойката се заплаща едновременно с погасителната вноска.
Представен е и погасителен план,в който е посочено,че при включване
на неустойка,размерът на месечната погасителна вноска възлиза на 477,17
лева,а размерът на неустойката е 736,30 лева.
Приети са общи условия на „С К“АД по договори за потребителски
кредит,предоставен от разстояние.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че общият размер на заплатена от заемополучателя
парична сума възлиза на 1546 лева,от които 1500 лева неустойка,12 лева
възнаградителна лихва и 34 лева неустойка. Според експерното
заключение,ако бъде включен размерът на неустойката годишният процент на
разходите би възлизал на 610,86 %,а на база на заплатените суми е 296,75 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договорна
клауза е обусловено от установяване наличието на обстоятелства,при които
цитираната договорна клауза не би могла валидно да породи правни
последици. Софийският районен съд счита,че искът за прогласяване
недействителност на клаузата на чл.17 от сключения между страните договор
е основателен. С цитираната договорна клауза е предвидено,че при
непредставяне на обезпечение се начислява неустойка в размер на 0,9 % върху
главницата за всеки ден,за който не е осигурено обезпечение. Съдът счита,че
клаузата за неустойка е нищожна. Според приетото Тълкувателно решение на
ОСТК на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г. неустойката е нищожна,ако не
съответства на присъщите за неустойката обезпечителна,санкционна и
2
обезщетителна функции. В настоящия случай съгласно чл.7 от сключения
между страните договор страната заемополучател се задължава в кратък срок
от три дни да осигури обезпечение – поръчител,отговарящ на предвидени
условия или банкова гаранция,а ако не изпълни това свое задължение
възниква право за заемодателя да начислява неустойка в размер от 0,9 % на
ден,която неустойка за целия срок на договора би била в размер от 736,30
лева,видно от представения погасителен план. Софийският районен съд
приема,че чрез уговаряне дължимост на неустойка в размер,приблизително
равен на половината от заемната парична сума,чиято дължимост не е
обусловена от обстоятелството дали заемополучателят изпълнява точно
задълженията си по договора за заем или не изпълнява същите,се достига до
нарушаване присъщите на неустойката функции. В тази насока следва да бъде
отчетено,че кредиторът е длъжен да реализира преценка за
платежоспособността на заемополучателя към момента на сключване на
договора за заем,респективно да бъде преценено дали заемната парична сума
да бъде отпусната с или без обезпечение. Уговарянето на клауза,според която
заемополучателят осигурява обезпечение след сключване на
договора,респективно ако не осигури такова възниква вземане за неустойка,по
никакъв начин не поражда гаранции за заемодателя относно точното
изпълнение задължението на заемополучателя да върне заемната парична
сума,а единствено поражда допълнително парично вземане за кредитора,което
представлява скрита печалба. Предвид това,че от клаузите на договора за
потребителски кредит се установява,че е уговорена дължимост на лихва за
забава,ако бъде допуснато неточно изпълнение във времево отношение,съдът
приема,че чрез уговаряне на неустойка,дължима независимо от това дали
заемополучателят заплаща погасителните вноски или не,не се достига до
реализиране санкционната функция на неустойката,а единствено се увеличава
общия размер на задължението в ущърб на заемополучателя. Допълнителен
аргумент за възприемане клаузата за неустойка за недействителна е и
достигането до нарушаване разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК. Цитираната
разпоредба предвижда по императивен начин максимума,до който могат да
достигнат разходите. Съдът приема,че чрез невключване на разход,който
възниква поради неосигуряване на обезпечение се нарушава императивното
правило на чл.19,ал.4 от ЗПК,тъй като заплащането на неустойка
едновременно с дължимите по договора главница,възнаградителна лихва
значително се надвишава общия размер на задължението по договора. Така
мотивиран,съдът намира,че клаузата на чл.17 от договора следва да бъде
прогласена за недействителна.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция по
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати
сумата от 34 лева ( след допуснато увеличение на иска по реда на чл.214 от
ГПК ) подлежи изцяло на уважаване. Съобразявайки разпределението на
доказателствената тежест,ищецът по иска следва да установи факта на
плащане на паричната сума,а ответникът трябва да докаже,че има основание
да получи плащането. В хипотезата,когато паричната сума е заплатена въз
основа на недействителна договорна клауза,плащането е реализирано при
липса на основание,тъй като договорната клауза не би могла да породи правни
последици,когато е недействителна. С оглед извода на съда за основателност
на иска за прогласяване недействителност на договорната клауза на чл.17 от
3
договора за кредит съдът приема,че искът по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД следва
да бъде уважен изцяло – според експертното заключение заплатената от ищеца
Х. парична сума,представляваща неустойка е в размер от 34 лева,поради което
искът е доказан и по размер.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 450 лева,а с оглед това,че ищецът е
представляван от адвокат,който е предоставил правна помощ безплатно,съдът
намира,че следва да бъде присъдено такова в размер от 360 лева в полза на
адв.Д. М. при съобразяване цената на всеки от исковете,фактическата и правна
сложност на казуса,провеждането на едно съдебно заседание,както и предвид
това,че според решение на СЕС по дело С-438/2022 г. съдът не би могъл да
бъде обвързан от минимален размер на адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по иск с правно основание
чл.26,ал.1 от ЗЗД,предявен от Н. Н. Х.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „С
К“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.Ш,представлявано
от С Т, клаузата на чл.17 от договор за потребителски кредит №
645669/21.09.2020 г. – „потребителят дължи на кредитора неустойка в размер
на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден,през който
не е предоставено обезпечение.“
ОСЪЖДА „С К“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.Ш,представлявано от С Т да заплати на основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД
на Н. Н. Х.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 34 ( тридесет и четири )
лева – платена без основание парична сума по недействителна клауза за
неустойка по договор за потребителски кредит № 645669/21.09.2020 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
26.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „С К“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.Ш,представлявано от С Т да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Н. Н. Х.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от
450 ( четиристотин и петдесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „С К“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.Ш,представлявано от С Т да заплати на адвокат Д. М. М.,с адрес
гр.София,бул.“Ал.Стамболийски“ № 125-2,ет.5,офис 5.3 адвокатско
възнаграждение в размер от 360 ( триста и шестдесет ) лева за предоставена
безплатно правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4