Решение по дело №73/2023 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63в от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП за проверка на Решение № 37/17.06.2023 г. постановено по анд № 20222310200592 по описа на Районен съд-Елхово за 2022 г., с което е отменено Наказателно постановление № 658081-F669844/30.09.2022 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, оправомощен със Заповед на Изпълнителния директор на НАП №ЗЦУ- 1149 от 25.08.2020г., с което на „Вибест“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Елхово, обл.Ямбол, п.к.8700, ул.“Ангел Вълев“ №33А, представлявано от управителя Я.М.Г., на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с ал.1 ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лева, за извършено административно нарушение по чл.59а, ал.3, т.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.10 от ЗДДС и е осъдил Национална агенция по приходите-гр.София да заплати на „Вибест“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-****, представлявано от управителя Я.М.Г., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00/четиристотин и осемдесет/ лева.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, т.к. в АУАН са посочени няколко АДД, но обективните признаци на всяко едно от вменените на търговеца административни нарушения са конкретно индивидуализирани, като с оглед тяхната еднаквост по вид е дадена една правна квалификация по чл.59а, ал.3, т.3 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, която по никакъв начин не възпрепятства нарушителя да разбере, за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира адекватно и в пълен обем своята защита; в АУАН и в НП ясно и точно са описани всички факти от състава на констатираните нарушения, включително датите на извършването им; в описателната част на АУАН и в обжалваното НП липсват констатации за неотчетени, респ. укрити приходи, с оглед на което може да се направи обоснован извод, че извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи, като в този смисъл правилно АНО се е позовал на санкционната норма на чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с ал.1 ЗДДС. Претендира се за отмяна на решението, за потвърждаване на наказателното постановление и за присъждане на направените по делото разноски възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът НАП, София, се представлява от юрисконсулт Д.К., която поддържа жалбата и исканията в нея.

За ответника по касация се явява адв.Й., който оспорва жалбата, като претендира за отхвърлянето й и за присъждане на направените разноски по съображения посочени в писмена защита.

Според участващият в процеса прокурор жалбата следва да се остави без уважение, т.к. се касае за съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правото на защита на наказаното лице.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 37/17.06.2023 г. постановено по анд № 20222310200592 по описа на Районен съд-Елхово за 2022 г., е отменено Наказателно постановление № 658081-F669844/30.09.2022 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, оправомощен със Заповед на Изпълнителния директор на НАП №ЗЦУ- 1149 от 25.08.2020г., с което на „Вибест“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя Я.М.Г., на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с ал.1 ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лева, за извършено административно нарушение по чл.59а, ал.3, т.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.10 от ЗДДС и е осъдил Национална агенция по приходите-гр.София да заплати на „Вибест“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-***, представлявано от управителя Я.М.Г., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 /четиристотин и осемдесет/ лева.

За да постанови решението си съдът приема, че в рамките на производството по установяване на административното нарушение и ангажиране отговорността на дружеството-жалбоподател за осъществяването му, са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, доколкото в АУАН са били цитирани няколко АДД с различни дати на доставка, по които остатък от доставеното гориво е бил съхраняван /престоявал е/ на обекта без търговецът да е изпълнил задълженията си да подаде в НАП ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа, но в крайна сметка е била дадена само една правна квалификации по чл.59а, ал.3, т.3 от Наредба Н-18/2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.10 от ЗДД, което води до извода, че актосъставителят е приел, че дружеството е извършило само едно нарушение, въпреки описаните АДД. Впоследствие са издадени няколко НП по отделните АДД, с които на практика за първи път са били санкционирани няколко отделни нарушения, за които липсва преди това фактическо описание и правна квалификация на всяко едно от деянията.

Според съда е налице порок в обжалваното НП, обусловен от обстоятелството, че с текстовото описание в обстоятелствената му част, на „Вибест“ ООД са вменени няколко отделни административни деяния, а в атакувания акт на АНО не става ясно коя е датата на твърдяното нарушение, което сочи допуснато процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, т.к. освен датата на настъпване на данъчното събитие се сочат и други дати на извършена промяна в декларираните с АДД данни, чрез вливане на различни количества от доставения газьол в резервоарите на процесната бензиностанция, което внася неяснота относно времето на извършване на нарушението води до ненадлежно индивидуализирано с присъщите му обективни признаци административно деяние.

Освен това съдът е посочил, че е налице и неправилно прилагане на материалния закон в частта на наложената с обжалваното НП на дружеството- жалбоподател административно-наказателната санкция, след като нито в АУАН, нито в издаденото НП се съдържат Фактически констатации дали нарушението да е довело до неотразяване на приходи, който факт с приложената санкционна норма, е въведен като елемент от състава на административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване от АНО.

Касационната инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя направения извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Правилно и законосъобразно Районен съд-Елхово е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалния закон.

В подкрепа на доводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани мотиви, изведени при напълно изяснена фактическа обстановка въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните.

Съображенията на ЕРС в тази насока изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, като в допълнение може да се посочи следното.

В случая наказанието е наложено за извършено нарушение на чл.59а, ал.3, т.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, който задължава лицата по ал.1, т.е. тези по чл.118, ал.9 и 10 ЗДДС, получатели по доставка на течни горива да подават ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа.

От анализа на посочената разпоредба следва, че за всеки престой на горивото повече от 24 часа получателят по доставка на течни горива трябва да подава ЕДД, като с всяко неизпълнение на това задължение извършва нарушение на тази норма.

Поради това и обстоятелството, че както в АУАН, така и в НП са описани повече от един случая, при които горивото престоява повече от 24 часа и това е ставало на различни дати и за различно количество гориво, то се явява обоснован извода на районния съд, че при няколко описани административни нарушения е наложено само едно наказание, което е противоречие с повелята на чл.18 ЗАНН, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

Същевременно и посочването на различни дати за отделните престои на горивото от своя страна поражда неяснота коя дата е приета за извършване на нарушението, което води до липсата на основен елемент от неговото описания.

Допуснатите процесуални нарушения са съществени и дават основание за отмяна на наказателното постановление до какъвто извод обосновано е достигнала и въззивната инстанция.

Следва да бъдат споделени и съображенията относно приложението на чл.185, ал.2, изр.2 ЗДДС, според която извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба-за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция-за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1 и, че с оглед липсата на твърдения дали нарушението води или не до неотразяване на приходи, не може да се направи преценка хипотезата на ал.1 или ал.2 на чл.185 ЗДДС е налице и коя е приложимата санкционна норма, което води до невъзможност както за организиране на адекватна защита, така и за осъществяване на съдебен контрол.

В тази връзка извод, че извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи не може да се направи от обстоятелството, че в обжалваното НП липсват констатации за неотчетени, респ. укрити приходи, т.к. от една страна може да се касае за пропуск при описанието, а от друга говорим за елемент от фактическия състав на нарушението, който следва да е изрично посочен от наказващия орган и който не може да се извежда по тълкувателен път нито от санкционираното лице, нито от съда.

В съответствие с това правилно Районен съд-Елхово е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което го е отменил.

Предвид посоченото настоящата инстанция намира,че подадената касационна жалба е неоснователна и решението на въззивния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

В съответствие с това следва да се отхвърли поради недължимост искането на касатора за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, като се уважи искането на ответника по касация за присъждане на направените пред тази инстанция разноски в размер на 480 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, като в разликата му до 720 лева се отхвърли поради неговата необоснованост.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37/17.06.2023 г. постановено по анд № 20222310200592 по описа на Районен съд-Елхово за 2022 г.,

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите-гр.София да заплати на „Вибест“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Я.М.Г., направените по делото разноски в размер на 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) за заплатено адвокатско възнаграждение, като отхвърля искането за заплащане на разноски в разликата му до 720 (седемстотин и двадесет) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на Национална агенция за приходите за присъждане на разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:	/п/ не се чете
	Членове:	/п/ не се чете