Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
Гр.
Варна, ………………... 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна,
Трети състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА
при секретаря
Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2703 по
описа на Административен съд – Варна за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във
връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Образувано е
по жалба от П.П.П. от гр. Долни чифлик, ЕГН **********, срещу Заповед №
442з-1467/01.12.2020 г. на Началник Участък Долни чифлик към ІV РУ при Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
В жалбата се
твърди, че при издаване на обжалваната заповед са допуснати съществени
процесуални нарушения, свързани с обстоятелството, че дисциплинарнонаказващият
орган е действал в различни качества по време на производството, а извършилите
проверката са му подчинени и са от една и съща структура. Жалбоподателят
твърди, че не са използвани задължителните образци на документи в
производството, че е нарушена Заповед № 8121з-1252/2016 г. на министъра на
вътрешните работи, и по-специално т. 2.5 и 2.6. Счита, че мотивите на заповедта
са общи и необосновани, а наложеното наказание е неправилно определено. Посочва
още, че евентуалното нарушение е по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, а не по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, поради
което неправилно са приложени материалноправните норми. Моли за отмяна на
обжалваната заповед и присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът в
производството – Началник Участък Долни чифлик към ІV РУ при Областна дирекция
на Министерството на вътрешните работи – Варна чрез процесуален представител
оспорва жалбата. Счита обжалваната заповед за правилна и законосъобразна и моли
за нейното потвърждаване. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес – адресат
на оспорения индивидуален административен акт, и пред компетентния да я
разгледа съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на
обжалване е Заповед № 442з-1467/01.12.2020 г. на Началник Участък Долни чифлик
към ІV РУ при ОД на МВР – Варна, с която на П. на основание чл. 200, ал. 1 и
ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
Дисциплинарното
производство е започнало въз основа на Докладна записка от Началника на ІV РУ
ри ОД на МВР – Варна рег. № 442р-279-03/24.08.2020 г. до Директора на ОД на МВР
– Варна, относно извършена проверка за изпълнението на чл. 40, ал. 1 от ИППД от
автопатрул 477. Според докладната записка около 5,15 ч на 24.08.2020 г. е
констатирано, че служебният автомобил на патрула се е намирал с изгасен
двигател пред входа на участъка, порталната врата на участъка е била отворена,
а през прозореца се е виждал ст. полицай П.П., легнал на дивана. Входната врата
е била заключена. След позвъняване и почукване на стъклото на врата, вратата и
била отворена от П., а от вътрешно помещение сънен излязъл ст. полицай Х.. По
време на проверката двамата служители е трябвало да извършват обход като
автопатрул 477 по определен маршрут в гр. Долни чифлик. С докладната записка е
предложено на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР назначаване на проверка за
констатираните нарушения на служебната дисциплина.
Към
преписката е представена докладна записка от дежурен в ОДЧ в ІV РУ при ОД на
МВР – Варна, според която около 5,14 ч на 24.08.2020 г. автопатрул 477 не е
искал почивка от ОДЧ и по GPS e установено, че автомобилът се
намира в района на участък Долни чифлик.
Със Заповед
№ 442з-1120/26.08.2020 г. Началникът на Участък Долни чифлик заповядва да се
извърши проверка срещу служителите от автопатрула Х.Ф.Х. и П.П.П., определя
комисия, която да извърши проверката и дава срок за изготвяне на справка за
проверката. Заповедта е връчена срещу подпис на жалбоподателя П. на 15.10.2020
г. Първоначално определенията срок 21.09.2020 г. е удължен до 21.10.2020 г. със
Заповед № 442з-1211/16.09.2020 г.
Според
представената ежедневна ведомост за разстановка за денонощието 23.08.2020 г., П.
и Х. са разпределени за ППД в участък 477 за периода 20.00-8.00 ч., като
автопатрул, с определен с Разпореждане рег. № 446р-12390/21.08.2020 г. маршрут.
В часовия диапазон 5.00-6.00 ч автопатрулът е следвало да се движи по маршрут
Маринтепе, Вихрен, Пирин, Черни връх, Стара планина, Родопи, Черно море,
Тракия, Кокиче и Люляк.
Според
дадените при проверката обяснения от П., около 4.30 ч колегата му от
автопатрула Х. се е оплакал от остра болка в левия крак, свързана с предходно
заболяване от тромбоза, което е наложило да легне и да си вдигне крака. Затова
са се върнали в участъка, като П. мислел, че Х. е уведомил дежурната част за
състоянието си. П. седнал в дежурната стая на дивана, около 5,15 ч чул почукване
на прозореца и отворил. Влезли началникът на ІV РУ и инспектор К., които взели
информационната карта за смяната и попълнените до момента документи. След това,
около 5,20 ч патрулът продължил работа по график.
Представено
е още Сведение от 29.09.2020 г. от полицейски инспектор К., присъствал при
проверката на 24.08.2020 г., епикриза от 02.08.2011 г. на Х. и протокол от
извършено доплерово изследване от 28.02.2012 г.
В хода на
проверката е събрана кадрова справка за П., от която се установява, че мл.
инспектор П.П.П. работи в системата на МВР от 2005 г., последно на длъжност
старши полицай в Участък Долни чифлик към ІV РУ при ОД на МВР – Варна, считано
от 15.04.2014 г. За службата си е получил писмена похвала през 2013 г., индивидуална
парична награда пред 2017, 2018, 2019 и 2020 г. Има наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца през 2007 г.
Въз основа
на събраните документи и обяснения е изготвена Справка рег. №
446р-13917/15.10.2020 г. за извършената проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, в
която са описани процесуалните действия и установените обстоятелства. В
справката е формулиран извод, че обстоятелството, че нито един от двамата
служители в патрула не е уведомил дежурната част за напускане на разпоредения участък
за обслужване, с което е нарушен чл. 60, ал. 1 от Инструкция №
8121з-929/02.12.2014 г. за ППД, което се явява нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200,
ал. 1, т. 11 от ЗМВР, и съответно е направено предложение материалите да бъдат
предоставени на дисциплинарно наказващия орган за запознаване и преценка за
предприемане на мерки по дисциплинарен ред срещу Х. и П..
Жалбоподателят
П. е запознат с материалите от проверката и със справката на 15.10.2020 г.,
когато му е връчена и покана и уведомление за правото на допълнителни обяснения
или възражения и доказателства за твърденията си.
С протокол
рег. № 446р-14176/19.10.2020 г. е констатирано, че към 19.10.2020 г. не са
депозирани допълнителни обяснения и/или възражения от страна на П..
На
01.12.2020 г. е издадена обжалваната заповед.
В мотивите
на заповедта са описани обстоятелствата, установени при проверката, както и
дадените обяснения. Посочени са задълженията, които П. е следвало да изпълнява
по време на констатираните факти и с които е бил своевременно запознат. Въз
основа на описаните факти е направен извод, че П. е извършил нарушение на
служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, тъй като се е отклонил
от разпоредената разстановка за денонощието без съгласуване и разпореждане на
длъжностни лица, отговарящи за изпълнението на ППД, и дежурния в ОДЧ при ІV РУ
– Варна. П. като старши на екипа не уведомил ОДЧ в ІV РУ за промяната на разпоредената
разстановка и не е поискал да ползва почивка, като е влязъл в сградата на
участъка, където е бил установен при проверката.
Нарушението
е прието за съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от ЗМВР, като
на П. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца,
считано от датата на връчване на заповедта.
В подкрепа
на твърденията за съществени процесуални нарушения в дисциплинарното
производство, пред съда са представени и приети Заповед № 8121з-1252/03.11.2016
г. относно подобряване на дисциплинарната практика в МВР, Заповед №
8121з-749/24.06.2015 г. за утвърждаване на образци на документи по Инструкция
рег. № 8121з-470/27.04.2015 г. и приложения №№ 1, 3, 11, 12, 15, 19.
Представена е и е приета Заповед № 442з-743/29.05.2020 г. за обособяване на
участъци за обслужване на територията, сред които участък № 3, обхващащ
територията на гр. Долни чифлик и обслужван от АП 477, който да осъществява ППД
на 12-часов двусменен режим на работа с работно време 08,30 – 20,30 ч и 20,30 –
08,30 ч.
При така установената фактическа обстановка и в
резултат от проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл.
146 от АПК, настоящият състав на съда намира следното:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган
съгласно чл. 204, т. 4, предложение второ от ЗМВР – Началник на Участък – Долни
чифлик, служител на ръководна длъжност по смисъла на т. ІХ.1.6 от раздел А на
Класификатора на длъжностите в МВР, действал в обема на предоставените му
правомощия за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР.
Съдът намира, че оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание отговаря на изискванията за съдържание, визирани в чл.
210, ал. 1 от ЗМВР. Същата е издадена в писмена форма и съдържа всички
изискващи се съгласно цитираната правна норма реквизити, а от посочените в нея
фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът
черпи упражненото от него публично субективно право. Твърденията в жалбата за
липса на необходимото по закон съдържание са неоснователни. Според
жалбоподателя, в заповедта не са посочени конкретните доказателства в подкрепа
на обвинителната теза, а единствено са изброени материалите по преписката. Тези
твърдения не отчитат обстоятелството, че в заповедта не само са посочени, но и
са цитирани събраните в производството „материали“, които включват събрани по надлежния ред
изявления на лица и писмени документи относно релевантните факти и съответно свидетелстват
за тези факти.
Твърденията в жалбата за съществени процесуални нарушения
се отнасят до незапознаване на дисциплинарния орган с кадровата справка и с
обясненията на жалбоподателя, които не са по образец, поради липса на резолюция
върху тях съобразно Заповед № 8121з-1252/2016 г. на министъра на вътрешните
работи. Тези твърдения са необосновани. Във връзка с писменото обяснение,
същото е предадено накратко в мотивите на обжалваната заповед и няма причина да
се приеме, че дисциплинарнонаказващият орган не е бил запознат с него. Резолюция
върху кадровата справка на П. действително няма, но такава има върху
придружителното писмо, с което началникът на сектор „Човешки ресурси“ е
изпратил на началника на ІV РУ – Варна кадровите справки на Х. и П., съответно
той – на началник Участък – Долни чифлик, който от своя страна е резолирал на
ПИ Цв. М. – председател на комисията, извършваща проверката.
За изясняване на постъпилите данни за нарушение,
със Заповед № 442з-1120/26.08.2020 г. е назначена проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Заповедта е издадена от началника на Участък – Долни чифлик, който има
качеството дисциплинарно наказващ орган в производството. Заповедта е
обоснована с две докладни записки от 24.08.2020 г. – от Началника на ІV РУ –
Варна за констатираното от него при проверката и от дежурния в ОДЧ.
Жалбоподателят П. е запознат със заповедта и с правата по чл. 205 от ЗМВР на
26.08.2020 г.
Срокът за извършване на проверката е 21.09.2020 г.,
като със Заповед № 442з-1211/16.09.2020 г. е удължен до 21.10.2020 г. поради
необходимост от снемане на писмено сведение от служител в платен годишен отпуск
и получаване на справка за награди и наказания на лицата, срещу които се води
проверката.
Проверката е приключила в определения срок със
Справка рег. № 446р-13917/15.10.2020 г., в която е направено предложение за
предоставяне на материалите на дисциплинарно наказващия орган за преценка за
предприемане на мерки по дисциплинарен ред.
На същата
дата П. е поканен за запознаване с материалите и със справката и е уведомен за
правото си да подаде допълнителни обяснения или възражения. Запознаването с
материалите и справката П. е удостоверил с подписа си под справката, датиран от
15.10.2020 г. Няма данни такива обяснения или възражения да са представяни.
Твърденията за непроизнасяне по формата на
вината на жалбоподателя, вида и степента на вредата, целта на закона и
цялостното поведение на служителя по време на службата, които според
жалбоподателя нарушават правото му на защита и са съществени процесуални
нарушения, не могат да бъдат споделени. Макар и без да са изложени конкретни
аналитични съждения по наличните доказателства, от налагането на дисциплинарна
санкция от съответния вид в минималния предвиден в закона размер безспорно
следва, че изводите на дисциплинарнонаказващия орган по посочените аспекти на
нарушението са благоприятни за санкционираното лице. Освен това защитата си
привлеченото към отговорност лице упражнява чрез фактически твърдения и
привеждане на доказателства за тях, а оспорването на формираните въз основа на
установените в дисциплинарното производство факти правни изводи е въпрос на
преценка за материална законосъобразност.
Необсъждането в обжалваната заповед на
представени медицински документи на другия служител от наряда, както и на
негови снимки във връзка с твърденията, че заповедта е издадена при непълнота на
доказателствата, не
може да бъде прието за съществено процесуално нарушение. Представената епикриза
и протокол от изследване на Х. са неотносими към установените факти, тъй като се отнасят за период 2011 — 2012
г. и обясненията за здравословен
проблем са описани щателно в мотивите на заповедта. Нито тези документи, нито
снимките, които не са датирани, могат да бъдат приети като доказателства за
твърдението за възникнал остър здравословен проблем в момента на проверката.
Още повече, като доказателство, че както Х., така и жалбоподателят П. са били
обективно възпрепятствани да изпълнят задълженията си във връзка с ППД.
Предвид горното, съдът приема, че в хода на
проведеното дисциплинарно производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, и по-специално на процедурата по чл. 204—205 от ЗМВР, които
да обуславят отмяната на обжалвания индивидуален административен акт на
самостоятелно основание.
По доводите за липса на обективност и
безпристрастност на дисциплинарнонаказващия орган, както и за недопустим състав
на комисията поради изпълнителските длъжностите на членовете и принадлежността
им към същото структурно звено като жалбоподателя, съдът намира следното.
Според твърденията в жалбата, изискването за
обективност и безпристрастност е нарушено в резултат от обстоятелството, че
вменените в тежест на П. факти са били констатирани при проверка, извършена от
началника на ІV РУ – Варна, който после превъзложил проверката по чл. 205, ал.
2 от ЗМВР на подчинения си началник на Участък Долни чифлик, вместо да изпълни
разпореждането на Директора на ОД на МВР сам да извърши проверката.
Евентуалното неизпълнение на разпореждане на Директора на ОД на МВР от страна
на Началника на ІV РУ – Варна не е предмет на разглеждане в настоящото
производство. От своя страна, компетентен да възложи проверка по чл. 205, ал. 2
от ЗМВР е самият дисциплинарнонаказващ орган, който в случая, с оглед
длъжността на жалбоподателя и предвиденото за съответното нарушение
дисциплинарно наказание, е имал това качество. Относно състава на комисията,
извършила проверката, съдът намира, че включването в нея само на служители в
същото звено, в което е назначен и жалбоподателят, не може да бъде счетено за
съществено процесуално нарушение. Изискването комисиите да не са съставени само
от служители от същото звено, в което изпълнява служебните си задължения
служителят, чиито действия са обект на проверката, е предвидено в Заповед №
8121з-1252/03.11.2016 г. за подобряване на дисциплинарната практика в МВР, но
не и в ЗМВР. Тази заповед, която е вътрешна за министерството, не обвързва съда
по отношение на преценката за съществени процесуални нарушения. Критерият за
същественост, изведен в административнопроцесуалната теория и съдебната
практика, е дали евентуалното нарушение е засегнало правото на участие и на
защита на привлеченото към отговорност лице в производството и дали
неизвършването му би довело до различен по смисъла си акт. В случая не се
твърди и не се констатира при служебната проверка жалбоподателят да е бил лишен
от право да участва в проверката, да се запознава със събраните доказателства,
да представя и да иска събирането на нови доказателства. Такива доказателства
не са приведени и в съдебната фаза, поради което не може да се приеме за
основателно, че провеждането на проверката от комисия в друг състав би довело
до установяването на други факти и до формирането на различни правни изводи.
Отделен е въпросът дали дисциплинарнонаказващият орган, който е на ръководна
длъжност в най-малкото структурно звено – Участък Долни чифлик, има правомощие
да назначава в комисията за проверка служител, който не е негов подчинен, а е в
друго структурно звено от същата или по-горна степен.
По отношение
на материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът намира следното:
Жалбоподателят твърди, че не е бил запознат с
Разпореждане рег. № 446р-12390/21.08.2020 г. за патрулно-постовата дейност на
МВР, за разстановката на силите и средствата, изпълняващи ППД в обслужваната от
АП 477, 477А, пост № 1 към УП – Долни чифлик територия за денонощието
23.08.2020 г. Действително, това разпореждане не съдържа данни да е било
връчено на П. в писмена форма. Това обаче не означава, че П. не е бил запознат
със задълженията си, произтичащи от него, тъй като съобразно чл. 31 от
Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постова дейност
разпорежданията от този вид се отразяват в дневна ведомост и се съобщават по
време на провеждания ежедневен инструктаж по чл. 53 от същата инструкция.
Твърдения, че инструктаж не е проведен, не са повдигани, такъв е удостоверен и от самия П. в информационната
карта на наряда. Освен това обстоятелството, че на П. е бил известен точният
маршрут, по който е следвало да се движи патрулът по време на проверката, се
потвърждава от даденото обяснение в дисциплинарното производство, като нито в
разпореждането, нито в информационната карта е предвиден и описан престой на
патрула в сградата на Участък Долни чифлик. Ето защо съдът намира, че П. е бил
запознат със задълженията си като старши на наряда относно участъка за
обслужване и маршрута за движение на патрула.
Както се установява от Инструкция №
8121з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност, тази дейност се извършва
чрез обхождане на участъците за обслужване по конкретен маршрут в рамките на
територия, определена със заповед от компетентния орган. С преустановяването на
обхода по определения маршрут, нарядът е преустановил извършването на ППД, за
което е следвало съобразно чл. 61, ал. 1 от инструкцията да докладва на
дежурния в ОДЧ и да получи неговото разпореждане. Обстоятелството, че другият
член на наряда – Х. – е имал здравословен проблем, който е наложил по спешност
да се отклонят от маршрута и да се върнат в сградата на участъка, е следвало да
бъде съобщено на ОДЧ. То обаче не е било съобщено нито от Х., нито от П. като
старши на наряда, без да има твърдения, данни или доказателства двамата да не
са били в състояние да се свържат с ОДЧ по обективни или субективни причини.
Тези здравословни проблеми не са съобщени и на извършилите проверката, както се
установява от представените в преписката докладни записки.
Предвид гореизложеното, законосъобразен е
изводът на дисциплинарно наказващия орган, че П. не е изпълнил служебните си
задължения относно съобщаването на отклонението от маршрута и разпорежданията
на преките си ръководители относно участъка за обслужване и маршрута, което
правилно е прието за съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР и е
квалифицирано като нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. С оглед на тези
изводи, правилно е приложен и чл. 200, ал. 2 от ЗМВР, като е наложено
съответното на нарушението дисциплинарно наказание „порицание“ за минималния
предвиден в тази разпоредба срок от 6 месеца.
Не може да бъде споделено твърдението на
жалбоподателя, че нарушението е маловажно, тъй като не било налице пълно
неизпълнение на разпорежданията, а забавено или лошо изпълнение, поради което
следвало да бъде санкционирано по чл. 198 от ЗМВР. В действителност с
отклоняването от предвидения маршрут за обход е налице пълно неизпълнение на задължението
за ППД за определен период. Същото се отнася и до пълната липса, а не забавено
уведомяване на дежурния в ОДЧ за преустановяване на обхода.
Не се твърди и не се констатира
несъответствие на обжалваната заповед с целта на закона, която е
възпитателно-предупредителна и превантивна. Правилно и с оглед липсата на
данни, обосноваващи по-тежка санкция, дисциплинарнонаказващият орган е определил
минимално наказание като съразмерно на извършеното нарушение и постигащо целите
на закона.
Като
неоснователна, жалбата следва да бъде отхвърлена, и при този изход от правния спор жалбоподателят
следва да бъде осъден съгласно направеното от ответника искане да заплати на ОД
на МВР – Варна юрисконсултско
възнаграждение в
минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл.
144 от АПК, или 100 лева.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.П. от гр. Долни чифлик, ЕГН **********,
срещу Заповед № 442з-1467/01.12.2020 г. на Началник Участък Долни чифлик към ІV
РУ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна.
ОСЪЖДА П.П.П. от гр. Долни чифлик, ЕГН **********, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Варна сумата 100 (Сто цяло) лева съдебни
разноски.
На основание чл. 211, изр. последно от Закона за Министерството на
вътрешните работи, решението на административния съд не подлежи на касационно
оспорване.
Съдия: