№ 92
гр. В.П., 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С. Анг. С.ова
при участието на секретаря Марияна П. В.
като разгледа докладваното от С. Анг. С.ова Гражданско дело №
20243610100345 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В производството по настоящото дело съдът е сезиран със съединени в условие на
евентуалност негаторни искови претенции с правно основание чл. 109 от ЗС, депозирани от
Е. Х. Й. срещу Д. М. И. за осъждане на ответницата да премахне терасата към собствения й
втори етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ******* (при допусната
техническа грешка в исковата молба, в която е посочено, че вторият етаж е с идентификатор
******1.2) от жилищна сграда с ИН **** по КККР на града. В условие на евентуалност, ако
се установи, че е възможно укрепване на терасата с оглед предотвратяване на възможното й
срутване по друг начин, при който няма да се пречи на ищеца в ползването на определената
му източна реална част от имот с ИН ****** по КККР на града, ищецът претендира
ответницата да бъде осъдена да премахне съществуващите в момента четири тръби,
укрепващи и подпиращи терасата към собствения й втори етаж от жилищна сграда с ИН
******* по КККР на града след като изпълни новия начин на укрепване.
Ищецът излага, че е собственик на първи жилищен етаж от сграда и ¼ ид. част от
поземления имот, в който тя е построена, представляващ УПИ XII-124 в кв.11 по дворищен
регулационен план на гр. В.П., представляващ имот с идентификатор ****** по КККР на
града. Сочи, че ответникът е собственик на втория жилищен етаж от същата сграда и
останалите 3/4 ид. части от поземления имот. Допълва, че с влязло в сила решение,
постановено по гр.д.№ 390/2023г. по описа на ВПРС е разпределено ползването на
съсобствения поземлен имот, като на ищеца е предоставено за реално ползване 1/4 от имота,
разположена източно от жилищната сграда и отразена на скица, изготвена от ВЛ, неразделна
част от решението.
Ищецът поддържа, че ответникът е извършил незаконно строителство в съсобствения
имот. Сочи, че над входната врата, намираща се на първия етаж, е съществувала плоча -
козирка с размери около 2 м на 0.60 м. като без проект, разрешение за строеж и строителни
книжа на мястото на тази козирка след 2003г. ответницата изградила балкон към втория етаж
по почти цялата източна страна на сградата с дължина 8 м. и ширина 1.10 м. Допълва, че
1
към 2012г. от ответника е извършено затваряне на половината балкон с профили и дограма,
като по този начин балконът е приобщен към жилищния етаж, а след 2012г. по същия начин
е затворена и останалата половина от балкона, която също е включена в жилищния етаж.
Акцентира, че самият балкон бил допълнително укрепен конструктивно отново без
строителни книжа по периферията му чрез подпиране с две метални тръби и две етернитови
тръби, което фактически го превръщало в тераса по смисъла на ЗУТ. Ищецът допълва, че
едната от тръбите е част от входната метална врата към имота, като тези тръби също
представлявали незаконен строеж, тъй като стават съществен елемент от конструкцията на
терасата, а за тяхното изграждане нямало строително разрешение, проект и необходимите
конструктивни изчисления относно размерите им и дали могат да носят необходимото
натоварване на натиск и изкълчване.
Ищецът заявява, че тези импровизирани колони са закрепени в основата си на земята в
реалната част от поземления имот, която е предоставена за ползване на него и представляват
съществено ограничение на правото му на собственост и предоставеното му еднолично
ползване на тази част от дворното място. Поддържа, че освен, че се намират пред входа на
ищеца и пречат на нормалното преминаване от входната врата от улицата до входа на първия
етаж, тези тръби са неестетични и по своето разположение според ищеца създават очевидни
пречки за свободното преминаване от входа на улицата до входа на първия етаж. Ищецът
твърди, че тръбите представляват и пречка за паркиране в двора на МПС, негова
собственост или най-малко съществено затрудняват това, тъй като стесняват пространството
за преминаване от 3 м. на по-малко от 2 м. Същевременно ищецът заявява, че разширяването
на входната врата от улицата, така че да може да влиза с притежавания от него лек
автомобил, е невъзможно, тъй като това би довело до премахване на една от подпорите на
незаконната тераса на втория етаж и опасност от срутването й.
Ищецът излага, че няколко пъти е сигнализирал компетентните органи в община Велики
П. за отстраняване на извършеното незаконно строителство, от което се ползва ответницата,
а от община Велики П. получавал отговори, че ответницата не представя строителни книжа,
освен разрешение за строеж за цялата сграда, но не можело да се установи времето, когато е
изградена терасата и подпорните тръби /колони/, за да бъде разпоредено премахването им
като незаконен строеж. Сочи, че не е била направена преценка относно начина на
изпълнение на тази тераса, станала част от втория етаж и съответства ли този строеж на
техническите правила и норми като такъв в момента или в предполагаемия момент на
извършването й или към който и да е минал момент. Допълва, ме такава преценка не е била
направена и относно монтираните подпорни тръби /колони. Заявява, че относно премахване
на горепосочените тръби и укрепване на терасата по друг начин, така, че да не се пречи на
ищеца, от общината било изразено становище, че премахването на тръбите е невъзможно,
освен ако не бъде изработен друг начин на укрепване, което можело да стане чрез
специализиран проект от конструктор.
Предвид изложеното по-горе, ищецът настоява, че строежът на балкона, неговото
затваряне и приобщаване към втория етаж, както и допълнителното поставяне на четирите
тръби, имащи характер на съществен конструктивен елемент за поддържане на терасата
против срутване са незаконни, тъй като са извършени без необходимите по закон проект,
разрешение за строеж и каквато и да е друга техническа документация. Счита, че тези
строежи не подлежат на узаконяване и следва да бъдат премахнати, още повече, че същите
са извършени в съсобствения имот без съгласието на ищеца, дадено в предвидената в
приложимия закон (ЗТСУ отм.) форма – писмена с нотариална заверка на подписа на ищеца.
Акцентира, че изграждането, поддържането и ползването на тези незаконни строежи
представляват неоснователни действия от страна на ответницата и пречат на ищеца и го
ограничават да упражнява правото си на собственост върху поземления имот и
2
предоставеното му със съдебно решение еднолично ползване на тази част от дворното
място. Сочи, че подпиращите терасата тръби, неразделна част от процесната тераса, се
намират пред входа му и пречат на нормалното преминаване от входната врата от улицата до
входа на първия етаж. Заявява, че тези тръби са неестетични и по своето разположение
създават очевидни пречки за свободното преминаване от входа на улицата до входа на
първия етаж. Допълва, че представляват и съществена пречка и за паркиране в двора на
собственото му МПС, тъй като стесняват пространството за преминаване от 3 м. на 2 м, като
едната от тръбите, монтирана на входната желязна врата от улицата към двора прави
невъзможно разширяването на вратата, с оглед обезпечаване възможността на ищеца да
влиза с притежавания от него лек автомобил в двора и да го паркира в него, тъй като това
премахване би представлявало опасност от срутването на терасата. Ищецът настоява, че
незаконният строеж създава реална опасност от срутване на терасата дори при наличие на
импровизираните подпори, каквито представляват поставените тръби, предвид на пълното и
затваряне и увеличаване на теглото върху нея.
По изложените доводи, ищецът моли главната искова претенция за осъждане на
ответницата да премахне терасата към собствения й втори етаж с идентификатор ******* от
жилищна сграда с ИН **** по КККР на града да бъде уважена, а в случай, че бъде
установено, че е възможно укрепване на терасата с оглед предотвратяване на възможното й
срутване по друг начин, при който няма да се пречи на ищеца в ползването на определената
му източна реална част от имот с ИН ****** по КККР на града, ищецът моли да бъде
уважена предявената в условие на евентуалност негаторна искова претенция за осъждане на
ответника да премахне съществуващите в момента четири тръби, укрепващи и подпиращи
терасата към собствения й втори етаж с идентификатор ******* от жилищна сграда с ИН
**** по КККР на града след като изпълни новия начин на укрепване. Претендира сторените
в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание ищецът се явява лично и заедно с
процесуалния си представител, като заявява, че поддържа депозирания иск и настоява
същият да бъде уважен. В случай, че съдът не уважи главната негаторна искова претенция,
моли да бъде уважена предявената такава в условие на евентуалност.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковите претенции,
като ги оспорва изцяло. Ответницата заявява, че през 1970г. въз основа на Разрешение за
строеж и строителни книжа, родителите й М. и Б. и брат й И. по одобрени архитектурни
проекти изградили двуетажната жилищна сграда, а от 1984 год. ответницата е собственик на
жилището на втория етаж.
Настоява, че терасата към жилището й е изградена и съществува още с построяването на
къщата през 1970 год., като по-голямата част от терасата била остъклена с метално
остъкление и то във вида, в който се вижда на приложените от ищеца към исковата молба
снимки от Гугъл мапс към 04.2012г. Сочи, че металното остъкление било подменено с ПВС
дограма през 2016 год., а след още две години с ПВС дограма била остъклена и останалата
част от терасата. Противопоставя се на твърденията, че терасата е построена незаконно, като
се аргументира с обстоятелството, че няма издавани никакви административни актове,
констатиращи извършено в имота незаконно строителство от нейна страна.
Допълва, че колоните, подкрепящи терасата също били поставени още при изграждането
къщата през 1970г., за доказване на което твърдение представя снимки, на които твърди, че
са заснети членове на семейството й – синът й и внуците й. Ответницата заявява, че от 1970
год. и до момента тези колони нито са подменяни, нито е променяно мястото им.
Категорична е, че процесните колони са съществували към 2003 год., когато ищецът
закупил етажа от къщата, той е знаел за съществуването им и повече от 20 години не са му
3
пречели да влиза в двора, в жилището си на първия етаж и да паркира автомобила си.
Акцентира, че през 2020 год., когато е било образувано дело за разпределение на ползването
на дворното място ищецът не е релевирал възражения досежно колоните и се е съгласил да
ползва тази част от дворното място, в която са се намирали и все още се намират колоните
на терасата.
Категорично заявява, че не е съгласна входната врата на имота да бъде разширявана,
доколкото не е налице необходимост за това.
Допълва, че ако ищецът не възпрепятства достъпа й до колоните, би могла да се погрижи
за по-добрия им естетичен вид като ги боядисва редовно.
Предвид всичко изложено, счита, че терасата към жилището на втория етаж и колоните,
които я подкрепят, по никакъв начин не пречат на ищеца да упражнява правото си на
собственост, по никакъв начин не му създават неудобства по-големи от обикновените да
ползва собствеността си, поради което моли главната искова претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна. Счита, че и евентуално заявената негаторна искова претенция също е
неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне. Претендира сторените съдебно-
деловодни разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание ответникът се явява лично и заедно с
процесуалния си представител като моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От ангажирания Нотариален акт за покупко-продажба № 75, том 1, дело 116/1970 г. от
06.04.1970 г. на съдия при Народен съд – П. се установява, че М. И.ов С. и И. М.в С. са
закупили подробно описания недвижим имот, за който няма спор, че е идентичен с ПИ с
идентификатор ******, а и това обстоятелство се установява от представеното
Удостоверение № 146/22.06.1982 г., изд. от ОбНС – В.П..
От представеното Строително разрешение № 57/02.06.1970 г. и Протокол за строителна
линия и определено ниво № 63/13.06.1970 г., изд. от ГНС гр. П. се установява, че в полза на
М. И.ов С. и И. М.в С. е учредено право на строеж на жилищна сграда по одобрен
архитектурен проект и дадена строителна линия, като между страните по делото не е налице
спор, че приобщеното към материалите по делото разрешение за строеж касае именно
процесната сграда.
С Договор за доброволна делба от 24.06.1982 г., вписан под № 242, том 1 в Служба по
вписванията, нот. заверен под № 279/07.07.1982 г. от съдия при Народен съд – П. Б. Д. С.а и
М. И.ов С. са станали собственици в режим на СИО на първи жилищен етаж от построената
в имота сграда, а И. М.в С. е станал собственик на втори жилищен етаж. Видно от
От представеното Удостоверение за наследници изх. № 455/20.10.2022 г., изд. от
длъжност лице при община Велики П. се установява, че М. И.ов С. е починал и е оставил
законни наследници съпругата си Б. Д. С.а, сина си И. М.в С. и дъщеря си Д. М. И.
(ответницата по делото).
Между страните няма разногласие, а и от приложените Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот акт № 47, т. III, рег. № 1266, дело № 495/2003 г. от 16.07.2003 г.,
на съдия при PC – В.П., Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 146, т. I, дело №
326/1984 г. от 09.08.1984 г. на съдия при РС – П. и Скица на поземлен имот № 15-
7159/06.01.2021 г. на СГКК – Ш. безспорно се установява, че ищецът и ответникът са
съсобственици на имот с идентификатор ****** по КККР на гр. В.П., при квоти ¾ ид.части
за ответницата и ¼ ид.част за ищеца, като ищецът е собственик на самостоятелен обект с
идентификатор ****.1, представляващ първи жилищен етаж от построената в съсобствения
4
парцел сграда с идентификатор ****, а ответницата е собственик на самостоятелен обект с
идентификатор *******, представляващ втори жилищен етаж от построената в съсобствения
парцел сграда с идентификатор ****.
Не е спорно, че със съдебно решение № 118/15.06.2022 год., постановено по гр.д. №
390/2020 год. по описа на ВПРС, влязло в законна сила на 11.10.2022 год., между страните в
настоящото производство е разпределено ползването на съсобствения ПИ с идентификатор
****** по КККР на гр. В.П., като е определено ищецът да ползва ¼ ид.ч. от поземления
имот с площ от 65.40 кв.м., разположена от източно от жилищната сграда, подхода за входа
на ответницата, от североизточния ъгъл по линията на сградата на 3.15 м от северната
граница до северната граница на имота в източна посока до източната граница на имота,
като в югоизточната му част е определено местото за общо ползване, съгласно приложена
скица вариант /шести/ 6 към допълнителната СТЕ, неразделна част от решението, а
ответницата да ползва ¾ ид.ч. от поземления имот с площ от 196.40 кв.м., разположена
западно от североизточния ъгъл на жилищната сграда в северна посока по линията на
сградата на 3.15 м на изток успоредно на северната граница на имота, съгласно приложената
скица, като е определено частта от поземления имот с площ от 3.90 кв.м., включваща площта
около водомерната шахта да се ползва общо от всички съсобственици.
От ищеца е представен Протокол за трасиране, означаване и координиране на
вътрешната граница, определяща ползването на идеалните части в ПИ ******по КККР на
гр. В. П. от 21.03.2024 г., ведно със скица и регистър на координираните точки.
Приложени са 5 бр. снимки от гугъл мапс, 3 от които заснети през месец април 2012
год., а 2 – през месец октомври 2022 год. От снимките е видно, че към датата на заснемането
им, процесната тераса вече е била построена, колоните под нея са налични. През месец
април е била остъклена половината от терасата, а през месец октомври е била остъклена и
другата половина, като старата дограма е била подновена.
Представена е жалба вх. № 98-387/11.08.2023 г., депозирана от ищеца до кмета на
община В.П. относно процесната тераса. Във връзка с така депозираната жалба, както и
жалба и заявление, подадени от ответницата по делото е изготвено писмо изх. № 99-387-
2/08.11.2023 г. на Гл. архитект на община В.П. и констативен протокол от 08.11.2023 г., в
който е посочено, че жилищната сграда е построена по одобрени строителни книжа и
Разрешение за строеж № 57/02.06.1970 год. Към втория етаж е построена тераса, изцяло
остъклена. Изградени са 4 подпори на терасата с предполагаемо предназначение да подсилят
стабилността й – 2 от етернитови тръби, вероятно с пълнеж от бетон и 2 от метални тръби,
като едната е част от входната врата към двора. В протокола е отразено, че не може да се
установи времето на изграждане на терасата, но към 2012 год. същата е съществувала, както
и подпорите под нея.
По делото е приложена и жалба вх. № 3173/26.07.2024 год., депозирана от ответницата
по делото срещу ищеца, подадена в ШРП, ТО – В.П. с твърдение, че ищецът изкъртил
бетоновата настилка около колоните, подкрепящи процесната тераса с цел същите да паднат.
Към жалбата са представени и снимки на процесния двор (за това обстоятелство няма спор
по делото), от които е видно, че бетоновата площадка на двора е разбита, площта около
първата колона, към която е прикрепена входната метална врата действително е разкопана.
В първото по делото открито съдебно заседание е бил извършен оглед по реда на чл. 204
от ГПК на приложените към исковата молба и отговора на исковата молба снимки.
Ответницата не оспори, че на снимките приложени към исковата молба, е заснета
процесната тераса, заедно с четирите подпорни тръби, поставени в мястото от съсобствения
имот, предоставено за ползване на ищеца. На една от снимките е заснета входната метална
врата към двора, закрепена към първата подпорна тръба. Заснета е и пътека с бетонови
плочи вдясно от къщата, която води към сайвант, като няма спор, че тази част от имота е
5
разпределена за ползване на ищеца (с изключение на 4 квадрата, където се намира шахтата,
до която достъп има и ответницата). На една от снимките е заснет автомобилът на ищеца,
марка „А.“, като това обстоятелство не се оспорва от ответника. Автомобилът на ищеца с
рег. № Н **** ВР е заснет и на приложени от ответника снимки, приети по делото. Страните
не спорят, че представените от ответника снимки са по-стари от приложените от ищеца като
са направени преди разпределението на ползването, осъществено с решение №
118/15.06.2022 год. Относно част от снимките, приложени към отговора на исковата молба
(л. 69, 70 и 71 от делото) ответницата в открито съдебно заседание разясни, че са заснети
нейните роднини – синът й, роден през 1975 год., нейния внук, роден през 2000 год.,
свекърите й, самата тя, както и приятели на нейния син. Категорична е, че снимките са
правени през 2000 год. по повод раждането на внука й и малко след това, когато внукът й е
бил на 2-3 години. Страните не оспорват, че снимките са направени в процесната къща,
както и че на част от тях са заснети процесните колони (тръби).
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза и
допълнението към нея, процесната тераса е изградена заедно с къщата през 1970 год.
Според вещото лице терасата е изградена едновременно със стоманобетонната плоча между
първи и втори етаж. Терасата е била остъклена частично, а през 2016 год. е поставена ПВЦ
дограма на цялата тераса. Вещото лице е уточнило, че монтираната ПВЦ дограма натоварва
допълнително терасата, но в рамките на допустимото, като не е констатирало деформации
по носещите елементи на терасата и на сградата. Според експерта крайните 2 колони са
стоманени с диаметър 60 мм, а двете средни колони са етернитови с диаметър 120 мм. и
подпират терасата точково. Подчертано е в заключението, че в много случаи се поставят
колони за допълнително укрепване на конзолни елементи. Вещото лице счита, че колоните
са закрепени надеждно за земята и за терасата и имат необходимите якостни качества.
Според вещото лице колоните „стъпват“ на земята или подпират плочата с пети с
максимални размери 20/20 см. Според вещото лице ако колоните ги няма може да се
получат недопустими пукнатини по плочата на терасата, каквито не е констатирала при
огледа. Сочи, че не е забелязал деформации и по тръбите. При втория оглед е констатирал,
че едната етернитова тръба е спукана, запълнена е с бетонов пълнеж и армировъчни пръти,
но бетонът не е добре уплътнен и вероятно армировъчния скелет не е изпълнен според
изискванията. Експертът е категоричен, че терасата има наклон по посока на двора, но не е
провиснала. Счита, че ако колоните се премахнат, следва задължително да бъдат заменени с
нови конструктивни елементи, тъй като тези колони поемат около 20-30% от товара на
терасата. Експертът е посочил, че ширината на автомобила на ищеца марка „А.“ е 2,03
метра, светлото разстояние между оградата и източната фасада на къщата е 3,20 метра, а
между подпорните колони и оградата 2,20 метра. Предложил е два варианта за укрепване на
терасата чрез стоманена носеща конструкция.
По назначената втора СТЕ вещото лице е дало легални дефиниции на думите „тераса“ и
„балкон“, заложени в §5, т. 57 и т. 59 от ДР на ЗУТ и е посочило, че в конкретния случай се
касае за балкон, с оглед обстоятелството, че представлява открита използваема площ върху
конзолна конструкция, издадена пред фасадата на сградата. Вещото лице е категорично, че
процесният балкон е изграден заедно с къщата през 70-те години на ХХ век. Излага, че през
април 2012 год. е била остъклена приблизително ½ част от балкона (вдясно на източната
фасада) със старо остъкляване, а през октомври 2012 год. (при допусната техническа грешка
в заключението, където е посочено октомври 2022 год.) е осъвременено остъкляването на
затворената част от балкона и е остъклена и другата половина от него еднотипно с ПВЦ
дограма. Вещото лице е посочило, че остъкляването на балкона е увеличило натоварването
на плочата на балкона. Уточнило е, че балконът е свързан монолитно с плочата между етаж
1 и 2 с изключение на участък, който граничи със стълбищната клетка, водеща към етаж 1,
6
където конструкцията е свързана не с междуетажната плоча, а със стоманобетоновата греда,
разположена в обемана външната стена на сградата. Експертът заявява, че обичайно
конструкцията на балкона не изисква поставяне на колони, тъй като армировката работи на
опън (армира се с горна армировка, закотвена в плочата на етажа), а не на натиск, поет от
вертикални конструктивни елементи (колони, тръби). Констатирал е необичайно голям
наклон на балкона към двора. Според вещото лице има вероятност (макар, че не дава
категорично заключение в тази насока, поради липса на изходни данни) в миналото терасата
да е провиснала и това да е довело до необходимостта да се поставят процесните тръби, тъй
като ако балконът изначално не е бил изграден да работи на опън, биха били проектирани
колони, които да отговарят на норма за проектиране, а не етернитови и метални тръби. В
тази връзка, експертът категорично поддържа становище, че подпорните колони не
отговарят на минималните изисквания за конструктивните елементи и към настоящия
момент, и към датата на поставянето им. Счита, че в етернитовите тръби има вложена
някаква армировка. Констатирал е, че тръбите подпират балкона чрез диск от заварена
ламарина с дебелина 3-4 мм и диаметър около 30 см. Установил е на място, че над двете
етернитови колони има ясно изразени напречни пукнатини, което според него е ясен знак, че
балконът е провиснал. Освен това в този случай би следвало да се изпълнят греди под
плочата, които да понесат товара от плочата върху колоните, но такива липсват. Вещото
лице изрично е уточнило, че има и безгредови плочи, но те са много по-дебели и настоящият
случай не е такъв. Достигнало е до извод, че в момента теглото на конструкцията на балкона
и полезния товар се носят комбинирано от допълнително поставените колони и от
конзолната горна армировка на балкона, като не може да даде категоричен отговор дали е
необходимо допълнително поставяне на подпорни колони, поради липса на информация
дали балконът е правилно проектиран и изпълнен. Според вещото лице тръбите имат
някакви, но не необходимите якостни качества на натоварване на натиск и изкълчване и все
пак към настоящия момент изпълняват функцията, за която са монтирани. Счита, че
колоните не следва да бъдат премахнати без да бъдат заменени с други. Предложил е други
два варианта за укрепване на терасата – чрез усилване на конструкцията с въглеродни нишки
– карбон или чрез проектиране на допълващо застрояване – гараж, чиято плоча „да подпре“
конзолната плоча на балкона. Вещото лице е достигнало до същите изводи, до които е
достигнало първото вещо лице касателно разстоянието, с което ищецът разполага, за да
паркира автомобила си. Допълнил е, че липсва информация по делото какъв модел е
автомобилът на ищеца. От приложените снимки на същия вещото лице е предложило, че се
касае за А. А6 или А4, а от справка в интернет става ясно, че широчината на А. А6 варира от
1,783 до 1,936 метра.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на двама свидетели,
водени от ищеца – свид. П. Й. В. и свид. А.М.М. и двама свидетели, водени от ответника –
свид. В.И.В. и свид. Г. Н. Г..
Св. А.М.М. излага, че е извършвал ремонтни дейности в процесната сграда през 2005-
2006 год. – поставял изолация на втория етаж. Сочи, че към онзи момент е имало тераса на
втория етаж, но тя не била толкова голяма, колкото е понастоящем и не е имало желязно
остъкляване. По спомени на свидетеля към 2005 год. под терасата не е имало колони,
каквито в момента има поставени и заявява, че не знае кога са поставени там. Свидетелят
твърди, че ищецът има 2 коли - джип и „А.“. Счита, че колоните пречат да влезе кола в
двора, тъй като пространството е много тясно. Разказва, че ищецът му споделил, че преди 2-
3 години повредил страничното огледало на автомобила си, докато паркирал в двора.
Св. П. Й. В. излага, че живее в съседство още от 1973 год. Сочи, че в началото е имало
тераса на втория етаж, но била по-малка. Допълва, че след 2000 г. започнали да правят
ремонти на терасата, като в началото остъклили част от нея, а след това поставили дограма
7
на цялата тераса. Свидетелката е категорична, че плочата на терасата е допълнително
уширявана към двора и удължавана към стопанската постройка. Твърди, че непосредствено
след построяване на сградата не е имало колони под терасата, като счита, че са поставени
след 2000 година. Сочи, че ищецът е купил първия етаж от къщата или през 2000 година,
или малко след това. Заявява, че той паркира автомобила си на улицата. Споделя, че ищецът
може да паркира автомобила си вътре в двора, но е тясно. Допълва, че ответницата
разполага с гараж в задната част на къщата, но не паркира автомобил в него.
Св. Г. Н. Г. също живее в съседство. Излага, че живее в своята къща от 1977 г. Твърди, че
към 1977 год. терасата на втория етаж е съществувала, като в едната половина от тераса бил
поставен метален парапет, а другата половина била остъклена с метална конструкция със
стъкло. Сочи, че етернитовите тръби в този си вид са съществували към 1977 год., като
терасата е била подпряна на тях. Счита, че тези тръби са били поставени още при строежа на
къщата. Излага, че в неговата къща има подобна тераса, която също е подпряна на тръба, но
с по-голям диаметър. Допълва, че в момента терасата е остъклена изцяло с ПВЦ дограма.
Свидетелят заявява, че не знае терасата да е била уширявана или удължавана. Категоричен е,
че е виждал паркирана колата на ищеца в двора преди няколко години. Акцентира, че
ищецът не живее постоянно в България.
Св. В.И.В. също живее в съседство. Излага, че е израснала със сина на ответницата.
Споделя, че е родена през 1976 год. и откакто се помни винаги е имало тераса на втория
етаж от къщата, а под нея винаги са били поставени колони, които подпират самата тераса.
Допълва, че в съседство на същата улица има друга къща, в която има изградена тераса и
също са поставени подобни колони под терасата. Твърди, че когато била малка, терасата на
етажа на ответницата бил остъклена само наполовина с обикновено метално остъкляване.
ПВЦ дограма била поставена впоследствие като първоначално била остъклена само едната
половина от терасата, а след това и другата половина. Свидетелката е категорична, че
терасата не е била нито уширявана, нито удължавана през годините. Твърди, че е запозната с
факта, че ищецът има коли – джип и А. и е виждала паркиран вътре в двора до колоните
както джипа, така и А.-то.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени в условие на евентуалност искови претенции с
правно основание чл. 109 от ЗС.
Съгласно нормата на чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие или бездействие на ответника, което му създава пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените. Няма пречка исковата
претенция да се предяви срещу съсобственик или етажен собственик, какъвто е настоящият
случай. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са
недопустими, е конкретна по всяко дело (Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по т.д. №
4/2015 г., ОСГК на ВКС). Основна цел на негаторния иск е защитата на правото на
собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. С оглед правното естество
на претенцията в тежест на ищеца е да докаже при пълно и главно доказване: 1. Че с
ответницата са съсобственици на имот с идентификатор ****** по КККР на гр. В.П., при
какви квоти са съсобственици на този имот, по какъв начин е разпределено ползването на
същия между съсобствениците; 2. Че в горепосочения имот е построена сграда с
идентификатор ****, като първият етаж е собствен на ищеца, а вторият – на ответницата; 3.
че ответницата извършва неоснователни и противоправни действия/бездействия (в случая,
че ответницата е построила на втория етаж от къщата тераса, представляваща незаконен
8
строеж, който съществува и понастоящем, както и че е поставила допълнително 4 тръби,
служещи като колони за допълнително укрепване на терасата, които се намират в реалната
част от дворното място, отредена за ползване от ищеца); 4. че горните действия/бездействия
на ответника създават за ищеца пречки за използване на собствения му имот, както и на
реалната част от дворното място, разпределена за ползване на него, по-големи от
обикновените (чл. 50 ЗС), в това число невъзможност да паркира автомобила си в двора, да
влиза в него, когато е паркиран в двора и да преминава свободно до входа на жилището си;
5. Че съществуването и поддържането на терасата в този й вид създава пряка опасност от
неблагоприятно въздействие върху имота на ищеца (срутване).
В тежест на ответника е да докаже всички наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни
за него правни последици и в частност кога е построена спорната тераса и законна ли е
същата.
С окончателния доклад по делото съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК е отделил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че: 1. ищецът и ответникът са
съсобственици на имот с идентификатор ****** по КККР на гр. В.П., при квоти ¾ ид.части
за ответницата и ¼ ид.част за ищеца; 2. ползването на дворното място е разпределено между
съсобствениците с влязло в сила съдебно решение № 118/15.06.2022 год., постановено по
гр.д. № 390/2020 год. по описа на ВПРС; 3. в имот с идентификатор ****** по КККР на гр.
В.П. е построена сграда с идентификатор ******.1, като ищецът е едноличен собственик на
първия етаж от нея, а ответникът – на втория етаж; 4. към втория етаж от сградата е
построена тераса, която съществува понастоящем и е остъклена, а под нея са поставени 4
колони/тръби, които подкрепят терасата.
Първите две предпоставки за основателност на исковата претенция са доказани, като не
се оспорват между страните.
Не е спорно между страните, че на втория етаж от къщата, който е еднолична
собственост на ответницата, има построена тераса, която към настоящия момент е изцяло
остъклена с ПВЦ дограма и под която са поставени 4 бр. тръби, които попадат в площта от
съсобственото дворно място, разпределено за ползване с влязло в сила съдебно решение на
ищеца.
Основните спорни въпроси между страните се свеждат до това кога е построена
процесната тераса и дали същата представлява незаконна постройка, кога са поставени
процесните 4 колони (тръби) под терасата и каква е тяхната функция, дали ако терасата
продължи да съществува в този й вид без допълнително укрепване, няма да се срути, дали
колоните пречат на ищеца да паркира автомобила си в двора, да влиза в него, когато е
паркиран в двора и да преминава свободно до входа на жилището си.
От събраните по делото писмени, гласни доказателства и експертни заключения
безспорно се установи, че процесната тераса е била изградена през 70-те години на ХХ век,
по времето, когато е построена и къщата. За да достигне до този извод, съдът кредитира
заключенията на двете вещи лица по назначените СТЕ, които са категорични и еднопосочни,
че терасата е изградена едновременно със стоманобетонната плоча между първи и втори
етаж и е свързана монолитно с нея, с изключение на участъка, граничещ със стълбищната
клетка, водеща към ет. 1 (съгласно заключението на инж. Г.), както и показанията на свид. В.,
В. и Г., които са живели и продължават да живеят в съседство до къщата вече близо 50
години (от 1973, 1976 и 1977 год.), не са заинтересувани от изхода на делото, с оглед липсата
на роднински и семейни връзки със страните и са възприели непосредствено състоянието на
къщата, респ. съществуването на терасата през този продължителен период от време. Нито
едно от двете вещи лица, независимо едно от друго, не е констатирало дострояване
(уширяване и/или удължаване) на терасата след като е била построена първоначално. Съдът
9
счита, че по този въпрос също следва да се довери на специалните познания на експертите,
вместо на показанията, дадени от свидетелите В. и М., водени от ищеца, в частта им, в която
заявяват, че площта на терасата била увеличавана в годините посредством нейното
уширяване към двора и удължаване към стопанската постройка.
Дали процесната тераса представлява незаконен строеж или не, е въпрос, чийто отговор
не е меродавен за доказване основателността на настоящата искова претенция, доколкото
съгласно трайно установената съдебна практика построяването на незаконен строеж в
съсобствен имот (в случая терасата е част от самостоятелния обект на ответницата, който,
обаче, е построен в съсобственото между страните дворно място) от един от
съсобствениците само по себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на
чл. 109 от ЗС. Само ако се докаже, че построеното пречи на другия съсобственик да
упражнява правата си в съсобствеността пълноценно, последният може да иска
премахването на строежа на основание чл. 109 от ЗС, като доказателствената тежест за
установяване на това обстоятелство, е на ищеца, както по-горе е посочено (така Решение №
299 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 500 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., Решение № 324 от
21.06.2010 г. по гр. д. № 1320 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о.). В съдебната практика се приема,
че незаконният строеж безспорно създава пречки за собственика на съседен имот в случаите,
когато при изграждането му са нарушени такива строителни правила и норми, които са
установени единствено с оглед осигуряването на възможност за ползуване на съседния имот
по предназначение (например при нарушаване на правилата за отстояние
на незаконно изградената сграда до съседния имот, собственост на ищеца или при
нарушение на санитарно-хигиенни изисквания, които са установени с цел опазване здравето
на всички живущи в определено населено място или част от него). В тези случаи самото
нарушение на такива строителни и санитарно-хигиенни норми предполага ограничаване
правата на собственика на съседния имот да ползува своя имот пълноценно и по
предназначение, поради което в този случай ищецът по иска с правно основание чл. 109
ЗС не е нужно да доказва с какво един такъв незаконен строеж му пречи. Във всички
останали случаи обаче, както по-горе се посочи, когато незаконният строеж е изграден в
нарушение на други строителни правила и норми, различни от горепосочените, ищецът по
иска с правно основание чл. 109 ЗС следва да докаже с какво конкретно незаконният строеж
му пречи да осъществява пълноценно правото си на собственост. В този смисъл решение №
493/24.06.2010 г. по гр. д. № 719/2009 г. на I ГО на ВКС; решение № 139/25.06.2010 г. по гр.
д. № 457/2009 г. на I ГО на ВКС; решение № 324/21.06.2010 г. по гр. д. № 1320/2009 г. на II
ГО на ВКС; решение № 23/9.04.2014 г. по гр. д. № 5465/2013 г., II ГО на ВКС; решение №
57/26.03.2013 г. по гр. д. № 907/2012 г. на II ГО на ВКС и др.
Според настоящия съдебен състав в конкретния случай не са налице такива нарушения
при построяването на процесната тераса и поставянето на процесните 4 тръби/колони, които
да освобождават ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване, че същите му
създават пречки да ползва частта от двора, която му е разпределена за ползване.
Съдът намира за установено, че процесните 4 колони са били поставени ако не веднага
след построяването на сградата и терасата, то скоро след това, като конкретна година не
беше посочена от нито едно от двете вещи лица, поради невъзможност, предвид липсата на
изходни данни. При всички положения следва да се приеме, че тези колони/тръби са били
налични (монтирани) към датата, на която ищецът е придобил първия етаж от къщата, ведно
с ¼ ид.част от дворното място, както и към датата, на която със съдебно решение е било
разпределено ползването на дворното място между страните в настоящото производство по
реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС. Вещите лица не дадоха категорично заключение по въпроса
относно функцията на тези колони. Инж. Й. е констатирала „накланяне“ на терасата в посока
двора, а инж. Г. е категоричен, че се касае за „необичайно голям наклон към двора“. Като
10
анализира заключенията на двете вещи лица и като взе предвид снимковия материал,
приобщен към материалите по делото, настоящият съдебен състав приема, че тези 4 колони
(тръби) са били монтирани под терасата с цел да поемат част от товара й. Премахването им
без да бъдат заменени с алтернативни и качествени конструктивни елементи ще доведе до
срутване на терасата, като въпросът е кога това ще се случи, а не дали би се случило. На
този въпрос вещите лица не можаха да отговорят с точност, но инж. Й. в открито съдебно
заседание заяви, че не може да гарантира, че премахването на тръбите няма да компрометира
сградата, „даже да падне една колона, няма да падне веднага терасата, но е риск“, а инж. Г.
констатира наличието на напречни пукнатини върху плочата на балкона над двете
етернитови тръби, което според него е знак, че балконът е „провиснал“ и това е наложило
укрепването му с процесните тръби.
Безспорно се установи от ангажираните гласни доказателства и от заключенията на
вещите лица, че обективна пречка за ищеца да паркира личния си лек автомобил марка А. в
двора на къщата не съществува, тъй като разполага с достатъчно място да стори това
предвид измерените ширина на автомобила и светлото разстояние между оградата и
източната фасада на къщата, както и между подпорните колони и оградата. Относно
твърдението, че ищецът разполагал с още един автомобил – джип, не бяха представени
никакви доказателства какви са марката и модела на джипа, притежаван от ищеца, нито на
вещите лица при изготвяне на експертизите им, нито на съда. Свидетелите М. и В. споделят,
че ищецът разполага с два автомобила – джип и А., но също не дават по-конкретни и
категорични показания относно марката и модела на джипа. Свид. Г. пък заявява, че не е
виждал ищецът да има джип. Не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства,
че ответницата възпрепятства ищеца да паркира автомобила си в двора. Напротив,
свидетелите са категорични, че са виждали автомобила паркиран в двора на къщата. Свид.
В. казва, че ищецът може да паркира колата си в двора, но е тясно. Свид. Г. и В. също са
категорични, че са виждали паркиран вътре в двора автомобила на ищеца. Свид. Г. дори
споделя, че преди няколко години е виждал колата, паркирана в двора до колоните и покрита
за дълъг период от време (почти една година), тъй като ищецът работи в чужбина. Не следва
да се кредитират показанията на свид. М. в частта, в която взема становище относно
възможността да се паркира лек автомобил в двора. Показанията на този свидетел в тази им
част са вътрешно противоречиви, тъй като твърди, че колоните пречели да влезе автомобил в
двора, защото пространството било много тясно, а същевременно сочи, че 2-3 години
ищецът повредил страничното огледало на автомобила си, докато паркирал в двора. Освен
това показанията на този свидетел не са и непосредствени, тъй като възпроизвежда
споделеното от ищеца.
Съгласно чл. 55, т. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони необходимата площ за
площадки за открито гариране и паркиране на лек автомобил е 22 до 25 кв. м. Съгласно чл.
42, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии светлите вътрешни
размери на гараж за едно МПС не могат да бъдат по-малки от 2,75 m широчина и 5,50 m
дължина. При преустройство и реконструкция на съществуващи сгради се допуска тези
размери да се намалят с до 10 на сто.
Безспорно, размерите изчислени от вещите лица на място, не отговарят на посочените в
наредбите необходими минимални размери за паркиране на лек автомобил. В конкретния
случай, обаче, от материалите по делото се установи, че ищецът е закупил имота с
наличните в него колони, т.е. би следвало още към този момент да е установил, че ще има
затруднения да паркира автомобила си вътре в двора. С влязло в сила съдебно решение му е
било разпределено ползването на точно тази част от дворното място, доколкото с
11
ответницата не са могли да уредят доброволно спора си. Не бяха ангажирани и
доказателства пространството пред входа на ищеца по принцип да е било предвидено за
паркиране на лек автомобил.
По изложените по-горе доводи, съдът намира, че ищецът не можа да докаже
твърденията си, че процесните 4 колони му пречели да паркира автомобила си в двора. Още
по-малко доказа твърдението си, че не можел да влиза в двора си, когато автомобилът е
паркиран в него и да преминава свободно до входа на жилището си. Видно от приложения
снимков материал от металната входна врата до входа на първия етаж има достатъчно
широко пространство, ситуирано под терасата, между фасадата на сградата и първите три
колони, достатъчно за ищеца да преминава, дори и когато автомобилът е паркиран на двора.
Само за пълнота следва да се посочи, че основателността на главния негаторен иск не
може да бъде обусловена от недобросъвестното поведение на ищеца, който в хода на
настоящия процес сам е предприел действия по разбИ.е на бетоновата площадка на двора и
подкопаване и изкъртване на пространството около процесните колони (видно от приетите
по делото и неоспорени от ищеца снимки, приложени към жалба вх. № 3173/26.07.2024 год.,
л. 156 и сл. от делото).
Ищецът успя, обаче, според настоящият съдебен състав да докаже в процеса последното
си твърдение, а именно, че съществуването и поддържането на терасата в този й вид създава
пряка опасност от неблагоприятно въздействие върху имота му (срутване).
Доказа се, че четирите колони под терасата не отговарят на техническите изисквания и
норми (по този въпрос съдът кредитира заключението на вещото лице Г.), факт е обаче, че те
близо 50 години са изпълнявали функцията, за която са били монтирани и до настоящия
момент продължават да го правят. Безспорно се установи също така, че терасата към
настоящия момент не е тотално компрометирана, но са констатирани деформации (върху
плочата на балкона в.л. Г. и установил ясно изразени напречни пукнатини, от които може да
се заключи, че е провиснал; едната етернитова тръба е спукана; двете етернитови тръби са
запълнени с армировка, която обаче не е достатъчна, за да се приеме, че притежават
необходимите якостни качества на натоварване на натиск и изкълчване). При това
изпълнение на строежа и предвид износването на конструктивните елементи, безспорно
здравината и сигурността на терасата са занижени към настоящия момент, ще продължат да
се занижават с времето и запазването на терасата в този й вид, без извършване на надеждно
и качествено укрепване, създава опасност за живота и здравето не само на ищеца, но и на
останалите обитаващи сградата включително и на самата ответница. Цялостното премахване
на терасата, обаче, не е целесъобразно и не е нужно, тъй като тя има достатъчно здрава
основа, която може да бъде запазена и да продължи да функционира според
предназначението си след преустройство – дали като се монтират нови колони на
приблизително същото място, така че да не пречат на ищеца да ползва двора си (съобразно
предложението на инж. Й.) или като се премахнат тръбите и се построи допълващо
застрояване – гараж, който да „подпре“ терасата (съобразно предложението на в.л. Г.).
По изложените доводи, главната искова претенция, с която се иска осъждане на
ответницата да премахне цялата тераса на втория етаж, следва да се отхвърли като
неоснователна.
Предвид неоснователността на главната искова претенция, съдът следва да се произнесе
по евентуално заявения негаторен иск с пр. основание чл. 109 от ЗС. Доколкото от
заключенията по назначените СТЕ се установи, че е възможно укрепване на терасата с оглед
предотвратяване на възможното й срутване по друг начин, при който няма да се пречи на
ищеца да ползва отредената му за ползване реална част от двора, ответницата следва да бъде
осъдена да премахне съществуващите в момента четири тръби, укрепващи и подпиращи
терасата към собствения й втори етаж от жилищната сграда, след като я укрепи в
12
съответствие с техническите правила и норми (решение № 170 от 8.01.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 65/2018 г., I г.о.).
Изработването и одобряването на проекта не следва да се извърши в рамките на
исковото производство, а след приключването на делото, тъй като е въпрос на изпълнение на
влязлото в законна сила решение (касае се за заместимо действие, което може да бъде
извършено както от ответника, така и от ищеца, който е оправомощен от съдебния
изпълнител по реда на чл.526, ал.1 от ГПК) (в този см. Решение № 141 от 05.03.2024г. по
гр.д.№3538/2022 год. по описа на ВКС, ГК, 2-ро г.о.)
По разноските:
Съобразно изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 2750 лева, представляваща сторените съдебно-
деловодни разноски, от които 50 лева – държавни такси по уважените искове, 1100 лева –
депозити за СТЕ, 1600 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения главен иск с пр. осн. чл. 109 от ЗС от Е. Х. Й., ЕГН: **********,
с пост. адрес: гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „И. В.“ № 13а, ет. 1 срещу Д. М. И., ЕГН:
**********, с пост. адрес: гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „И. В.“ № 13а, ет. 2 за осъждане
на ответницата да премахне терасата към собствения й втори етаж, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ******* от жилищна сграда с идентификатор ****,
попадаща върху поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., одобрени със Заповед № РД-18-44 от
09.07.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА, по предявения евентуален иск с пр. основание чл. 109 от Закона за
собствеността, Д. М. И., ЕГН: ********** ДА ПРЕМАХНЕ съществуващите в момента
четири тръби (колони), укрепващи и подпиращи терасата към собствения й втори етаж,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ******* от жилищна сграда с
идентификатор ****, попадаща върху поземлен имот с идентификатор ****** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., одобрени със
Заповед № РД-18-44 от 09.07.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, ПРИ
ПРЕДВАРИТЕЛНО укрепване на гореописаната тераса с оглед предотвратяване на
възможното й срутване, по друг начин, при който няма да се пречи на ищеца в ползването на
определената му източна реална част от имот с идентификатор ****** по КККР на града,
като за изпълнението на горното премахване на тръбите и укрепване на терасата ДА БЪДЕ
ИЗГОТВЕН ПРОЕКТ, одобрен от Главния архитект на Община В.П..
ОСЪЖДА Д. М. И., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Е. Х. Й., ЕГН: **********
сумата от 2750 лева – съдебно деловодни разноски, сторени пред първоинстанционния съд,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Ш.ски окръжен съд.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители,
на осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
13