РЕШЕНИЕ № 78
гр. Монтана,
16 февруари 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 29.01.2021 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря АЛЕКСАНДРИНА
АЛЕКСАНДРОВА в присъствието на ПРОКУРОР ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 17 по описа за 2021 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 от АПК.
С решение № 260109/24.11.2020
г. по АНД № 1302/2020 г., по описа на Районен съд гр. Монтана, е потвърдено НП
№ 26-0000369/29.07.2020 г. на Директор на РД „АА" - гр. Враца,
с което на П.Н.Н.,***, е наложено административно наказание на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, затова че удостоверението му за психологическа
годност е с изтекъл срок на валидност.
В законния срок против решението е подадена
касационна жалба от административнонаказаното
лице, в която твърди, че неправилно е приложен материалния закон и неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на
основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвП, която норма обявява за нарушение
упражняването на дейност без издадено за МПС документ. От друга страна разпоредбата на чл. 178в, ал.5 ЗДвП предвижда, че
„се наказва с глоба в размер на 500 лв. водач, който извършва таксиметрови,
превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без
валидно удостоверение за психологическа годност." Тази разпоредба се явява специална по отношение на нормата на
чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвП и изключва нейната приложимост, тъй като с
чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е конкретизиран документът, чиято валидност се изисква,
а именно - удостоверение за психологическа годност. Отговорността на
жалбоподателя е следвало да бъде ангажирана на основание чл. 178в, ал.5 от ЗДвП. Освен това специалната норма се явява по-благоприятна за дееца, доколкото
предвижда по-леко наказание. Нарушението е от категорията на съществените,
доколкото изцяло засяга правото
на защита на лицето. На следващо място, счита, че районният съд е
постановил решението си при липса
на мотиви, като в него няма обсъден нито един довод на
жалбоподателя, посочен в жалбата и в допълнителните писмени бележки, няма
обсъждане на събраните в хода на производството доказателства. В решението има
само отбелязани общи съждения на съда и посочване на правни разпоредби, без да
има анализ, както на тези правни разпоредби, така и на доказателствата. Изложените няколко изречения само с
посочване на общи изводи, не могат да доведат до спазване на изискването за
мотивираност на съдебното решение. Твърде беглите мотиви, приравнени на липса
на такива, необсъждане на доказателствата по делото, неотговаряне на доводите
на жалбоподателя, правят решението
постановено при липса на мотиви. Първоинстанционният
съд не е обсъдил в решението си навежданите възражения, нито е установил
безспорно къде точно е бил заснет автомобила на жалбоподателя да се движи и
дали мястото е в рамките на населеното място. Посочва съдебна практика на Административен
съд-Враца, Административен съд-Варна, Районен съд-Девня, Районен съд – Пловдив,
Добрич, чийто решения прилага. Моли съдът да отмени обжалваното съдебно решение и потвърденото с него НП.
Ответната страна, в писмено възражение оспорва
жалбата като твърди, че към момента на проверката водачът П.Н. е без
удостоверение за психологическа годност, с което е нарушил чл. 87, т. 2 от
Наредба № 33/1999 г. на МТС.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата
е неоснователна, а атакуваното решение на РС Монтана за правилно и
законосъобразно. В хода на проведеното
административно наказателно производство не са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила, които да нарушават правото на
защита на наказаното лице. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и
категоричен начин, за което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на лицето. Решението на районния съд е
обосновано и мотивирано. Предлага решението да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при Административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
следното:
За да
постанови обжалваното решение и потвърди издаденото Наказателно постановление,
съставът на Районен съд – Монтана приема, че по описаната в издадените актове
фактическа обстановка няма спор между страните, т.е. на датата на извършената
проверка, административнонаказаното лице е управлявало товарен автомобил,
извършващ обществен превоз на товари с удостоверение за психологическа годност,
на което е изтекъл срокът му на валидност. Спорно е дали при издаване на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения, респ. нарушен ли е материалният
закон и в тази връзка коя е приложимата санкционна правна норма – чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗАвП или чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП. Районен съд Монтана се позовава на
чл. 1 от ЗДвП и чл. 1 от ЗАвП и регулираните от тези закони обществени отношения.
Въз основа на визирания в цитираните правни норми обхват, районния съд приема,
че разпоредбата на чл. 93 от ЗАвП е специална по отношение на чл. 178в, ал. 5
от ЗДвП. Обръща внимание, че установеното нарушение е по чл. 87, т. 2 от
Наредба № 33/1999 г. на МТ, която норма урежда обществения превоз на пътници и
товари на територията на РБългария. Изложени са съображения защо съдът не
приема приложение на чл. 28 от ЗАНН и поради липса на спор по фактите, приема
безспорност на извършеното нарушение. Административното наказание е точно
фиксирано, поради което издаденото НП се явява законосъобразно.
Предмет
на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния
закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
При
разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е
установил фактическата обстановка и
правилно е приложил материалният закон, като изложените от него съображения
изцяло се споделят от настоящия състав, към мотивите на което решение този
състав препраща, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК. В
тази връзка не се споделя възражението в жалбата, че в постановеното въззивно
решение липсват мотиви, респ. в него няма обсъден нито един довод на
жалбоподателя, посочен в жалбата и в допълнителните писмени бележки, няма
обсъждане на събраните в хода на производството доказателства.
От
една страна в жалбата не се сочи конкретно доказателство/доказателства, които
районният съд да не е обсъдил, респ. този пропуск как е повлиял на постановения
краен правен резултат. Бланкентното деклариране, че не са обсъдени събраните
доказателства поставя касационния състав в невъзможност конкретно да обсъди и
обоснове изложеното възражение. От друга страна, съдът не установява доказателство,
което съдът да не е отчел при постановяване на своето решение, поради което
това възражение се явява неоснователно. В мотивите на решението, този състав на
съда е посочил каква е установената от него фактическа обстановка и въз основа
на кои доказателства, а това са - съставеният АУАН, в който са описани всички
обстоятелства по извършената на 17 07 2020 г. проверка и представеното при тази
проверка, от водача на управляваното МПС, удостоверение за психологическа
годност, което е било с изтекъл срок на валидност. Изрично е посочено и че
удостоверението е приложено по делото, а тази фактическа обстановка не е била
предмет на спор между страните. Поради липсата на спор по фактическата
обстановка, не са навеждани възражения, поради което и съдът неможе да обсъжда
несъществуващи такива и няма какво повече да изложи като мотиви в тази посока.
Неоснователно и несъстоятелно е и възражението, че съдът не е
обсъдил нито един от изложените в жалбата и писмените бележки доводи. Единственият
довод направен във въззивната жалба, впоследствие и в касационната е, че отговорността
на жалбоподателя е следвало да бъде ангажирана на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, поради това, че тази норма е специална по отношение на чл. 93, ал. 1, т.
1 от ЗАвП, както и че същата се явява по-благоприятна за дееца, доколкото
предвижда по-леко наказание.
Това възражение на административнонаказаното лице е обсъдено от
състава на районния съд който в мотивите на решението е обосновал с конкретни
съображения защо счита, че специална разпоредба е не чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, а
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП и това е поради вида обществени отношения, които
тези два различни закона регулират и чийто обхват е определен в техните първи
разпоредби, а именно: чл. 1 на ЗДвП и чл. 1 на ЗАвП.
С оглед на очертания, от административнонаказаното лице, спор,
настоящият състав счита за относими следните правни норми, които не се
заключават единствено до чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП и чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП,
на които норми се позовава касаторът.
Съгласно чл. 16 от ЗАвП - Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията определя с наредба документите, които
водачите трябва да носят при извършване на превозите, техните образци и
сроковете за съхранението им. Въз основа на тази норма е приета Наредба №
33/1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България /Наредба № 33/1999 г./, в който смисъл е § 2 от ПЗР на същата.
Съгласно чл. 87, т. 2 от Наредба № 33/1999 г. - Водачът на
автомобил за обществен превоз на товари отговаря на следните изисквания: да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. „б”, предл. първо от ЗДвП -
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията: определя
изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства
и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи
обществен превоз. Въз основа на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е издадена Наредба
№ 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и
реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване
на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания, съгласно § 2 от ПЗР на същата.
Съгласно чл. 166, ал.1, т. 1 от ЗДвП - Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за
извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и
товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.
Съгласно чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП - Наказва се с глоба в размер
500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или
обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за
психологическа годност.
Съгласно чл. 189 ал. 12 от ЗДвП - Наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност.
Съгласно чл. 91, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвП - Министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на
вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при
извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с
българска или чуждестранна регистрация с изключение на превозите, извършвани от
Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието,
Министерството на отбраната и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея.
Контролът по ал. 1 се осъществява чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация".
Съгласно чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвП - В изпълнение на задълженията
си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за
констатираните нарушения. Когато на водач е съставен акт за нарушение на
регламент на европейските институции, на този закон или на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, контролният талон към
свидетелството му за управление се отнема и се връща след изпълнение на
задължението му по ал. 4. Актът замества контролния талон за срок до един месец
от връчването му на водача. Наказателните постановления се издават от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от
него длъжностни лица, извън посочените изрични изключения.
Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП - Водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 2000 лева при първо
нарушение.
При така действащата правна уредба, възражението, че не е
отчетена нормата в ЗДвП, която е по-благоприятна за дееца, е несъстоятелно,
имайки предвид приложимостта на този институт, като това, че санкционната норма
в ЗДвП предвижда по-леко наказание не означава, че същата е по-благоприятна за
дееца и сама по себе си не е основание да бъде приложена. Всяка санкционна
норма отговаря на конкретно извършено деяние, обявено от закона за нарушение, а
последното е това, което обуславя приложимостта на конкретната санкционна
норма. Прилагането на по-благоприятния за нарушителя закон се отчита тогава,
когато от момента на съставяне на АУАН до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, т.е. последват различни
санкционни норми, касаещи едно и също нарушение, какъвто не е настоящият случай.
Отговор на въпроса кои са необходимите документи, които водачите
на МПС трябва да носят при извършването на обществен превоз на товари, какъвто
в случая е установеният превоз, следва да се търси в текстовете на закона, който урежда съответния вид обществени
отношения, като в случая това е ЗАвП – чл. 1 от него. ЗАвП по повдигнатия
въпрос препраща към Наредба № 33/1999 г., аргумент от чл. 16 от закона, във вр.
с чл. 87 от Наредба № 33/1999 г. Следва да се има предвид, че ЗДвП урежда общите
правила за движение по пътищата и участниците в това движение, докато ЗАвП
урежда единствено условията и реда, на които следва да отговарят само тези
участници в движението, които извършват обществени превози, респ. такива за
собствена сметка. ЗАвП е специален по отношение на закона за ЗДвП, тъй като въвежда
отделен и специален ред, включително и условия, касаещи определена категория водачи
и МПС, а именно такива, които извършват превози на пътници и товари – било то
като обществен или такива за собствена сметка, поради което специфичните норми
предвидени в ЗАвП се прилагат независимо и въпреки предвиденото в общия закон.
Извън това от значение е смисълът вложен в чл. 87, т. 2 от
Наредба № 33/1999 г., която норма е установена за нарушена и която изисква от водачите
на автомобил за обществен превоз на товари да притежават валидно удостоверение
за психологическа годност. В тази връзка препращането, във втората половина на
изречението на цитираната норма кьм разпоредбата на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
не се свързва с изискването за притежаване на валидно удостоверение, а единствено
указва кой и къде определя условията и реда за получаване на такова
удостоверение или това е по реда и при условията на Наредба № 36 от 15.05.2006
г., кьм която Наредба текстът на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП прави втора
препратка. Наредба № 36/2006 г. определя изискванията, на които следва да
отговарят водачите, респ. условията и реда, при които се извършва психологическото
изследване, за да могат същите да получат необходимото им, за целите на Наредба
№ 33/1999 г., удостоверение за психологическа годност, а от там да отговарят на
изискванията на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Това означава, че двете Наредби, в
това число и законовите текстове имат различен обхват на приложение или в
случая АНО правилно е определил санкционната норма, която е в съответствие с извършеното
нарушение.
Действително съдът не може да не отчете породената колизия между
текста на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП и чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, но предвид
така действащото законодателство и специфичността на урежданата материя, то
следва да се приеме, че правно значение имат тези норми и нормативни актове,
които по специфичен начин регулират тези обществени отношения, които са
свързани с превоза на пътници и товари като обществен превоз, а това са ЗАвП и
Наредба № 33/1999 г.
Не е без значение и обстоятелството, че контрольт по спазване на
изискванията въведени в ЗАвП и ЗДвП се извършва от различни контролни органи,
както са различни и техните правомощия, т.е. органите по ЗАвП нямат правомощия
да установяват нарушения и налагат наказания по реда на ЗДвП, както и обратното
– контролните органи по ЗДвП нямат правомощия да установяват нарушения и
налагат наказания за нарушения на ЗАвП, аргумент от чл. 165, чл. 166, чл. 189,
ал. 1 и ал. 12 и сл. от ЗДвП, респ. чл. 91 и чл. 92 от ЗАвП.
В случая няма спор, като и от представените Заповеди на МТИТС е
видно, че оспореното НП е издадено от лице, определено от Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, т.е. от компетентно по
смисъла на закона лице.
По отношение на другото възражение на процесуалния представител
на касатора, че чл. 93 от ЗАвП касае документите, които се свързват с МПС,
въпреки че съдът не установява такова уточнение в цитираната разпоредба, докато
в разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, законодателят изрично посочва и
конкретизира точно определен документ, който е относим към водачите на МПС, то тази
колизия между тези два закона, както и предвид изложените по-горе съображения,
не може да бъде отстранена от съда, който е правоприлагащ орган, а не
законодателен. В тази връзка, обаче, следва да се има предвид че в т. 3 на чл.
87 от Наредба № 33/1999 г. е поставено изискване водачите на обществен превоз
да притежават като документ още и валидна карта за квалификация по смисъла на
наредбата по чл. 7б, ал. 5 от ЗАвП. Картата за квалификация е документ
необходим за извършването на обществени превози и се свързва не с МПС, а с
неговия водач, като безспорно липсата на такъв документ е основание за
административнонаказателна отговорност и то не по реда на ЗДвП, а по реда и
условията на ЗАвП, тъй като картата за квалификация е специално изискване към
водачите, извършващи обществен превоз, без такова изискване да има към всички
водачи на МПС и документите, които следва да притежават, респ. носят по време
на тяхното управление и движение по пътищата за обществено ползване, които общи
документи са предвидени в ЗДвП. Санкционната норма в този случай е именно чл.
93 от закона, за която се твърди, че визира единствено документите, които имат
отношение към МПС, каквото разграничаване тази норма не предвижда.
По отношение на цитираната съдебна практика, този състав на
Административен съд Монтана, счита същата за немеродавна, без задължителен
характер и без да дава основание за други правни изводи.
С оглед на изложеното
касационната инстанция намира решението на въззивния съд за правилно.
От
гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има
качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА като правилно решение № 260109/24.11.2020 г. по АНД № 1302/2020 г., по
описа на Районен съд гр. Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :