№ 13129
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110117482 по описа за 2023 година
При условията на субективно (чл.215 ГПК) и обективно (чл.210,ал.1 ГПК)
комулативно съединяване са предявени положителни установителни искове по чл. 422
ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с
чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът Т”ЕАД е предявил установителни искове да бъде признато
със сила на присъдено нещо, че двамата ответници му дължат поотделно , т.е. при
условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми:
- ответницата М. А. И. -М.а да заплати: 219,76 лв, представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „***, с абонатен № ****, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 36,74 лв, представляващи 1/2 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.01.2020г. до
29.08.2022г.; 14,32 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г. , и 2,79 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.10.2019г. до 29.08.2022г., заедно със законната лихва върху
главниците от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК - 09.09.2022г. до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 49199/2022г. по описа на СРС, 68 състав, и
- ответникът Б. М. М. да заплати: да заплати: 219,76 лв, представляващи 1/2 част
от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
1
находящ се в гр. София, ж.к. „***, с абонатен № ****, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 36,74 лв, представляващи 1/2 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.01.2020г. до
29.08.2022г.; 14,32 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г. , и 2,79 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.10.2019г. до 29.08.2022г., заедно със законната лихва върху
главниците от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК - 09.09.2022г. до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 49199/2022г. по описа на СРС, 68 състав.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. В заседанието на 06.06.2025г. , в което е даден ход по
същество на делото, не се е явил представител на ищеца , но с писмена молба от 05.06.2025г.
юрисконсулт на ищцовото дружество е пледирал за постановяване на „решение, съобразено
с извършените в хода на настоящото производство плащания” , въпреки че по делото няма
представени писмени доказателства за осъществени от ответниците плащания на
претендираните от ищеца суми.
Ответницата М. А. И. –М.а оспорва предявените искове видно от изявленията й в
представения на 30.05.2023г. отговор на исковата молба. Твърди се , че в притежавания от
нея имот „няма инсталирани мощности , които да са присъединени към абонатна станция
и/или с нейно самостоятелно отклонение” , т.е. притежаваното от ответницата жилище е
„нетоплоснабдено” и тя не е потребител на топлинна енергия. , защото „няма необходимата
техническа възможност” за доставка на топлинна енергия в притежавания от нея апартамент
поради „липсата на изградени технически съоръжения” за това. Уточнява се , че в
притежавания от ответницата имот са инсталирани „съвременни високоефктивни
климатични системи – три броя за отопление , свързани към обществената
електроразпределителна мрежа и с регионалния доставчик на електрическа енергия за
битови нужди” , а „за БГВ има налична изградена обемна соларна система с обща соларна
мощност приблизително 3, 8 Кв и последователно свързана осигурително –допълваща
проточна електрическа система с мощност 3 Кв също свързана към обществената
електроразпределителна мрежа и с регионалния доставчик на електрическа енергия за
битови нужди” , които системи са били налични през процесния период и съществуват към
насотящия момент и „са в унисон със съвременните световни и европейски изисквания и
необходимости за намаляване на въглеродните емисии и използване на „зелени” технологии
за опазване на природата”. Според ответницата имотът с абонатен № **** , за който са
начислени претендираните от ищеца суми , е различен от притежавания от нея апартамент ,
като грешката е допусната поради сходството в административните адреси на двете
жилища.
Ответникът Б. М. М. оспорва предявените искове видно от изявленията му в
представения на 30.05.2023г. отговор на исковата молба. Твърди се , че в притежавания от
2
него имот „няма инсталирани мощности , които да са присъединени към абонатна станция
и/или с нейно самостоятелно отклонение” , т.е. притежаваното от ответника жилище е
„нетоплоснабдено” и той не е потребител на топлинна енергия. , защото „няма необходимата
техническа възможност” за доставка на топлинна енергия в притежавания от него
апартамент поради „липсата на изградени технически съоръжения” за това. Уточнява се , че
в притежавания от ответника имот са инсталирани „съвременни високоефктивни
климатични системи – три броя за отопление , свързани към обществената
електроразпределителна мрежа и с регионалния доставчик на електрическа енергия за
битови нужди” , а „за БГВ има налична изградена обемна соларна система с обща соларна
мощност приблизително 3, 8 Кв и последователно свързана осигурително –допълваща
проточна електрическа система с мощност 3 Кв също свързана към обществената
електроразпределителна мрежа и с регионалния доставчик на електрическа енергия за
битови нужди” , които системи са били налични през процесния период и съществуват към
насотящия момент и „са в унисон със съвременните световни и европейски изисквания и
необходимости за намаляване на въглеродните емисии и използване на „зелени” технологии
за опазване на природата”. Според ответника имотът с абонатен № **** , за който са
начислени претендираните от ищеца суми , е различен от притежавания от него апартамент ,
като грешката е допусната поради сходството в административните адреси на двете
жилища.
С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 06.06.2025г. , е
ОСТАВЕН БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от двамата ответници в същото заседание
НАСРЕЩЕН ИСК , тъй като е предявен след изтичане на срока по чл.211 ГПК , т.е. след
изтичане на срока по чл.131,ал.1 ГПК за отговор на исковата молба.
В хода на съдебното производство ответниците поддържат оспорването на исковете.
При устните състезания в заседанието на 06.06.2025г. отоветникът Б. М. М. лично и като
пълномощник на другата ответница М. А. И. – М.а е пледирал за постановяване на решение
, с което исковете да бъдат отхвърлени. Доводи за неоснователността им са посочени и в
представените на 06.06.2025г. писмени бележки от ответника Б. М. М..
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от всеки от
двамата длъжници на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д.
№ 49199/2022г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
3
Относно основателността на исковете. :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от месец 05.2019г. до месец
04.2021г. между ищцовото дружество и ответниците е съществувало правоотношение за
доставяне на топлоенергия в имота , находящ се в град София , ж.к. „**** с абонатен №
****, т.е. по делото не е установено по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар.
пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) , че именно ответниците са били
„клиенти на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ за
топлоенергията, доставена през процесния период в посочения апартамент.Не са
представени надлежни писмени и гласни доказателства относно този факт, независимо че
ищецът обосновава пасивната легитимация на ответниците по предявените от него искове
именно с твърдението, че те са били неизправни страни по съществувало между тях и ищеца
правоотношение , по силата на което ползвали доставяна топлинна енергия в посочения
имот срещу задължението да заплащат цената й.
По делото не са представени нито писмен договор между ищеца и ответниците за
продажба на топлинна енергия, нито надлежни доказателства, че ответниците са били
собственици или ползватели на имота , посочен в исковата молба и в издадените от ищеца
счетоводни документи – фактури , изравнителни сметки и извлечения , през процесния
период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. , за да се приеме , че са били „клиенти на топлинна
енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./.
По делото не е представено заявление от ответниците за откриване на партида на
тяхно име за имота , посочен в исковата молба, нито други документи , от които да се
установява причината , поради която фактурите, издавани от ищцовото дружество , са
адресирани до ответника Билис М. М..
Видно от вписванията в приложените към исковата молба обща фактура №
**********/31.07.2020г. и обща фактура № **********/30.06.2021г. те са издадени от
ищцовото дружество за удостоверяване на дължимите вземания по доставката на топлинна
енергия за имот с номер на инсталация : ********** и договорна сметка : **********. В
приложеното към исковата молба извлечение е вписано , че се отнася за задължения за
абонат **********. В тези документи не е посочен изрично адрес на топлоснабдения имот.
В двете фактури е вписан адреса на ответника Б. М. М. като адрес за кореспонденция , който
е записан така : град София, кв. „Стрелбище”, ПК 1404, № 3, бл.3, вх.4, , ап.70. Тъй като
приетите по делото заключения по съдебно-техническата експертиза и по съдебно-
счетоводната експертиза са изготвени въз основа на документите , издадени от ищцовото
дружество , следва да се приеме , че те касаят имота с номер на инсталация : ********** и
договорна сметка : ********** , въпреки че това не е изрично отбелязано в двете експертни
заключения. Следва да се отбележи , че номерата , вписани във фактурите №
**********/31.07.2020г. и № **********/30.06.2021г. и в извлечението от сметка , не
4
съотвестват на посочения в исковата молба абонатен номер на имота : **** и ИДномер :
175507.
С исковата молба са представени нотариален акт № 190, том ІІ, рег. № 3132, дело № 307
от 29.07.2011г. на нотариус Антоанета Любенова и нотариален акт № 191, том ІІ, рег. №
31333, дело № 308 от 29.07.2011г. на нотариус Антоанета Любенова , от които се установява ,
че двамата ответници са съсобственици на недвижим имот, находящ се на адрес : град
София, район „Триадица”, ж.к. *****, като не е посочен идентификатор на имота.
По настоящото дело като писмено доказателство е прието писмо , изх. № РТР24-ЕВ00-
6818-[1] /27.12.2024г. от кмета на район „Тридица” при Столична община , в което е
посочено , че в Националния класификатор на настоящите и постоянни адреси ( НКНПА) в
Република България на територията на район „Триадица” , ж.к. „Стрелбище” са включени
следните адреси :
1) град София, район „Триадица”, **** , като тази сграда е отразена с
идентификатор 68134.1003.151.2 в КККР , и
2) град София, район „Триадица”, бул. ***** , като тази сграда е отразена с
идентификатор 68134.1003.188.4 в КККР .
Същото се установява и от представеното по делото от ищеца Удостоверение, изх. №
ГИС 25-68-00-219-[1] /11.03.2025г. от ГЕИС София , от чието съдържание се обобщава , че
съществуват две различни сгради , обозначавани като блок № 3 в ж.к. „Стрелбище” в район
„Триадица” в град София – едната е с шест входа, намира се на ул. „П. Ю. Тодоров” и е с
идентификатор 68134.1003.188.4 , а другата сграда е с три входа , намира са на ул.
„Хайдушка гора” (според стария й адрес ) и е с идентификатор 68134.1003.151.2.
Очевидно съсобствения на ответниците имот , описан в нотариален акт № 190, том ІІ,
рег. № 3132, дело № 307 от 29.07.2011г. и нотариален акт № 191, том ІІ, рег. № 31333, дело
№ 308 от 29.07.2011г., се намира в сградата с идентификатор 68134.1003.188.4 , тъй като в
тези нотариални актове е посочено, че тази сграда е на улица „Петко Ю. Тодоров”, която е
включена в административния адрес на сградата с този идентификатор.
Но от вписванията във фактурите № **********/31.07.2020г. и №
**********/30.06.2021г. и в извлечението от сметка, приложени към исковата молба, и от
съдържанието на приетите по делото заключения по съдебно-техническа екпертиза и по
съдебно-счетоводната експертиза , не може да се установи с точност и категоричност
коя е сградата , в която се намира апртаментът с номер на инсталация : ********** и с
договорна сметка : **********, за който е доставяна топлинна енергия, във връзка с която
доставка са начислени претендираните от ищеца суми (вземания) по настоящото дело, и по-
конкретно , че това е сградата с идентификатор 68134.1003.188.4 , където се намира
апартамента на ответниците, а не е другата сграда с идентификатор 68134.1003.151.2. ,
каквото е твърдението на двамата ответници. Това е така , тъй като в издадените от ищеца
документи по партидата на имота, не е посочен изричен адрес на топлоснабдения имот (а
само адрес за кореспонденция с ответника Б. М.) , нито има други отбелязвания (например
5
име на улица и идентификатор), от които с точност да се установи кой е топлоснабденият
имот.
Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца правоотношение между
страните за ползването от ответниците на топлоенергия и ползването на топлооенергия
от тях през процесния период не са безспорни факти по делото - ответниците не признават
тези факти , като изрично ги оспорват според изявленията им по делото. Поради
изложените причини наличието на договорно правоотношение между страните и
осъществяването на ползването на топлоенергия от ответниците, съответно от техния
наследодател не могат да бъдат обявени от съда за ненуждаещи се от доказване
обстоятелства по аргумент от чл.153 ГПК.
По предявените искове доказателствената тежест е за ищеца , което означава , че
не ответниците трябва да доказват, че не са били собственици и ползватели на
съответния топлоснабден имот през съответния период , а ищецът трябва да докаже и
то при условията на пълно доказване (изключващо всякякво съмнение) , че ответниците
са били собственици или ползвателе на този имот. По настоящото дело ищецът не е
представил надлежни писмени доказателства, че ответниците са били собственици или
ползватели на апартамента , в който е доставяна топлинана енергия , през периода от месец
05.2019г. до месец 04.2021г.
Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорно
правоотношение между ищеца и ответниците за продажба на топлинна енергия през
процесния период в процесния имот , както и ползването от ответниците на тази
топлоенергия.. Следователно не е доказана пасивната материално-правна легитимация
на ответника по предявените осъдителни искове, която е едно от условията за тяхната
основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и
в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от
процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
от ищеца право, предявените от него главни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ са неоснователни.
Неоснователни са и акцесорните искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК
във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е обусловена от тази на главните искове.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са отхвърлени.
На ответницата М. А. И. – М.а следва да бъдат присъдени направените от нея
6
разноски по настоящото дело – платения депозит за съдебно-техническа експертиза (200
лв).
На ответника Б. М. М. следва да бъдат присъдени направените от него разноски по
настоящото дело – платения депозит за съдебно-техническа експертиза (200 лв).
Ответниците са предявили претенция за присъждане на „разноски за юридическо
консултанско обслужване” , което според твърденията на ответника Б. М. М. в заседанието
на 06.06.2025г. са ползвали без сключен писмен договор. Тази претенция следва да бъде
отхвърлена , тъй като няма доказателства за осъществени от ответниците разходи за
правни консултации.
На ответниците не се присъждат разноски за заповедното гр.д.№ 49199/2022г. на СРС,
68 състав , тъй като няма доказателства за осъществени от тях разходи във връзка с това
дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, против М. А. И., ЕГН: **********,
гр. София, бул. „**** обективно съединени положителни установителни искове по чл.
422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка
с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на следните суми : 219,76 лв, представляващи 1/2
част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „***, с абонатен № ****, по договорни отношения
между страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 36,74 лв, представляващи 1/2
част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.01.2020г. до
29.08.2022г.; 14,32 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г. , и 2,79 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.10.2019г. до 29.08.2022г., заедно със законната лихва върху
главниците от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК - 09.09.2022г. до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 49199/2022г. по описа на СРС, 68 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, против Б. М. М., ЕГН: **** гр.
София, бул. „**** обективно съединени положителни установителни искове по чл. 422
ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с
чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на следните суми : 219,76 лв, представляващи 1/2
част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „***, с абонатен № ****, по договорни отношения
7
между страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 36,74 лв, представляващи 1/2
част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.01.2020г. до
29.08.2022г.; 14,32 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г. , и 2,79 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.10.2019г. до 29.08.2022г., заедно със законната лихва върху
главниците от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК - 09.09.2022г. до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 49199/2022г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА „ТЕАД, ЕИК****,със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, ДА ЗАПЛАТИ на М. А. И., ЕГН: **********, гр. София, бул. „**** на основание
чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща направените от
ответницата разноски по настоящото исково производство- платения от нея депозит за
съдебно-техническа експертиза.
ОТХВЪРЛЯ предявената от ответницата М. А. И. претенция за присъждане на
„разноски за юридическо консултанско обслужване”.
ОСЪЖДА „ТЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****,
ДА ЗАПЛАТИ на Б. М. М., ЕГН: **** гр. София, бул. „**** на основание чл. 78, ал.3
ГПК сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща направените от ответника разноски
по настоящото исково производство- платения от него депозит за съдебно-техническа
експертиза
ОТХВЪРЛЯ предявената от ответника Б. М. М. претенция за присъждане на
„разноски за юридическо консултанско обслужване”.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8