№ 43700
гр. С., 28.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110133017 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на П. Ц. Р., ЕГН: **********, с
адрес гр. С., ж.к. ........., срещу Д. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ........ и Б. Д. Н.,
ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж.к. ............, за признаване за установено, че ответниците
дължат солидарно на ищеца сума от 9 000лв., представляваща задължение по Договор за
заем с нотариална заверка на подписите от 07.03.2018г., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК на 14.10.2019 г.
Предявени са установителни искове с правно основания чл.422 от ГПК във вр. с чл. 240,
ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца суми по заповед
от 31.10.2019 г. на РС С., 90 с-в, постановена по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК по ч.гр. д.
№58823/2019г. Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатени суми по Договор
за заем с нотариална заверка на подписите от 07.03. 2018г., с падеж 07.04.2018г. Налице са
твърдения в исковата молба, че ищецът е предал на 07.03.2018 г. на ответниците сумата от 9
000 лв. по договора за заем, който служи и като разписка за предадената сума, която
следвало на бъде върната от ответниците на 07.04.2018 г., като отговорността им била
солидарна. Ответниците не са заплатили дължимата сума от 9 000лв. на датата, на която е
уговорено в Договора за заем с нотариална заверка на подписите от 07.03.2018г., поради
което ищецът подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК, по което било образувано ч.гр. д.
№58823/2019г. по описа на СРС, 90 с-в и съдът издал заповед за незабавно изпълнение на
31.10.2019 г. Длъжниците подали възражение по чл. 414 от ГПК, поради което за ищеца е
налице правен интерес да предяви установителния иск по чл. 422 от ГПК за установяване на
вземането му.
Ответниците Б. Д. Н. и Д. Д. Н. са депозирали писмен отговор на исковата молба по реда и
в срока на чл.131, ал.1 от ГПК. Оспорват изцяло исковата молба, както и изложената в нея
1
фактическа обстановка. Не оспорват, че са сключили на 07.03.2018г. Договор за заем на
сумата от 9 000лв. с ищеца, но твърдят също, че са сключили с ищеца общо три договора за
заем, които обаче не са описани от ищеца. Твърдят, че на 16.04. 2018г. тяхната баба Л. С. е
превела по банкова сметка на ищеца сумата от 26 000лв. за погасяване на вземанията по
трите договора за заем и отделно е превела на ищеца и сумата от 10 000лв. за погасяване на
ипотеката, която служи като обезпечение на единия от договорите за заем, с което същата е
погасила задължението на Б. Н. и Д. Н., което е по процесния договор за заем. Оспорват да
дължат сумата от 9 000лв., тъй като същата е погасена още на 16.10.2018г. от тяхната баба.
Правят искане за изискване на ч.гр.д. № 58822/2019 г. по описа на СРС, 118 с-в, което е
присъединено към гр.д. № 2156/2022 г. по описа на СРС, 118 с-в, касаещо останалата част от
вземанията на ищеца.
С протоколно определение № 22101/25.09.2024 г. съдът е прекратил производството по
делото на основание чл. 233 от ГПК, а именно поради отказ от исковете.
В съдебното заседание ответниците са направили искане за присъждане на разноските по
делото за платено адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 500 лв., по представения
договор за правна помощ от 27.10.2023 г. и според приложения по делото списък с разноски.
Излагат съображения, че ищецът е станал причина за завеждане на делото, поради което
следва да им заплати разноските.
В указания от съда едноседмичен срок за отговор ищецът не е взел становище по
молбата.
Съдът намира молбата за допустима, като подадена в срок и при наличен списък по чл. 80
от ГПК, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. В случая и доколкото ищецът е направил отказ от иска едва в хода
на съдебното дирене, съдът намира, че същия е станал причина за завеждане на делото и
дължи разноски на ответниците в размер на 1 500 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение по представения договор за правна помощ от 27.10.2023 г. /л. 36 от делото,
обратна страница/.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА протоколно определение № 22101/25.09.2024 г., постановено по гр.д. №
33017/2023 г. по описа на СРС, 90 с-в, с което производството по делото е било прекратено,
в следния смисъл:
ОСЪЖДА П. Ц. Р., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж.к. ........., да заплати на Д. Д. Н.,
ЕГН: **********, с адрес гр. С., ........ и Б. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж.к.
............, сума в размер на 1 500 лв., представляващи разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
2
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването на страните
с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3