Р Е Ш Е Н И Е
№ 1533
Гр. П., 28.10.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на трети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА И.
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № ***г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са от „Топлофикация – П.“ АД срещу К.Б.К. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 888,02 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***,
с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.04.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 175,10 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 04.01.2018
г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на РС –
П., ГО, I-ви състав е издадена Заповед № 1739 от 03.04.2018 г. за изпълнение
на парични задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът
твърди, че между него и ответника, в
качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като
потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на сума в размер на 175,10 лв. за периода от 08.07.2014 г. до
04.01.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените
искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В
депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител
на ответника К.К. – адв. В.Б. оспорва предявените искове с твърдението, че през
процесния период между страните не е съществувало твърдяното облигационно
правоотношение, тъй като ответникът не е бил потребител на топлинна енергия.
Поддържа, че трето за процеса лице е било вещен ползвател на имота, поради
което и на основание чл. 57 ЗС именно същото носи отговорност за заплащане
цената на доставена топлоенергия. Счита част от вземанията – тези за периода до
02.04.2015 г. за недължими и като погасени по давност. С тези доводи отправя
искане за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК във връзка с дадени от съда указания
по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената
защита.
По
същество:
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е
доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането
на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно,
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на
закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна
енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик
или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
В
настоящия случай, от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
с договор за дарение от 09.06.2005 г., обективиран в Нотариален кат за дарение
на недвижим имот № ***г. по описа на нотариус В.Д.с рег. № ***на НК и с район
на действие РС – П., третите за процеса лица Б.М.К., С.А.К. и М.Б.А., в
качеството си на дарители, са дарили на К. Б.К. – настоящия ответник, в
качеството му на дарен и същият е приел дарението на недвижим имот с
административен адрес: гр. П., кв. „***“, ул. „***. При изповядване на сделката
с нотариалния акт дарителят Б.М.К. си е запазил вещното право на ползване върху
цялото жилище докато е жив без заплащане на наем или обезщетение за ползването.
От
приетото по делото в заверен препис препис – извлечение от 02.08.2019 г.,
издадено въз основа на акт за смърт № ***г. от Община П. следва, че дарителят Б.М.К.
е починал на ***г.
При
съвкупната преценка на така събраните доказателства, съдът достига до извод, че
ответникът К.К. е придобил собствеността върху процесния имот по силата на
транслативния характер на договора за дарение от 09.06.2005 г.
Доколкото
по делото няма данни и твърдения за последващо прехвърляне на притежаваните от него
права върху имота в полза на трето лице, то съдът приема, че през исковия период
същият е придобил и качеството потребител на топлинна енергия, чието основно
задължение към насрещната страна по облигационното правоотношение – ищцовото
дружество е да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия,
съответстващо на правата му в съсобствеността /арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи
условия/.
В
тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна следва да се отбележи,
че действително върху имота е съществувало вещно право на ползване, запазено с дарствената
сделка в полза на един от дарителите – Б.К..
При
учредено/запазено вещно право на ползване собственикът на имота притежава т. нар. „гола собственост“ и
докато съществува правото на ползване за трето лице, той не би могъл да
упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на основание чл. 57, ал. 1 ЗС задължен да
посреща разноските по ползването на имота, в частност за заплащане цената на
доставената до имота топлоенергия, е вещният ползвател. Отговорността на
собственика на топлоснабдения имот би възникнала от момента на прекратяване на
вещното право на ползване по някой от способите, уредени в Закона за
собствеността и след надлежно уведомяване за това на насрещната страна по
правоотношението.
В
настоящия случай по делото се установи, че вещният ползвател Б.К. е починал на ***г.
– преди началото на процесния период. Ето защо и на основание чл. 59 от Закона
за собствеността съществуващото до момента в неговата правна сфера вещно право
на ползване се е погасило – със смъртта на ползвателя.
Следователно,
задължено лице за заплащане на стойността на топлинната енергия, като
потребител на същата, през релевантния период е собственикът на имота – в
случая ответникът К.К..
С
оглед становището на особения представител на ответника, изразено в съдебно
заседание, с протоколно определение от 06.06.2019 г. като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени
обстоятелствата, свързани с реалната доставка от ищцовото дружество до
процесния имот на топлинна енергия през исковия период на стойност, равняваща
се на твърдяната от „Топлофикация – П.“ АД, както и размера на следващото се
обезщетение за забава.
Предвид
това, съдът приема, че за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. до
процесния топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***от ищеца е доставена
топлинна енергия, чиято стойност се равнява на сумата от 888,02 лв., както и,
че дължимото обезщетение за забава за периода от 08.07.2014 г. до 04.01.2018 г.
възлиза на сумата от 175,10 лв.
Изясни
се, че с отговора на исковата молба се въвежда правопогасяващо възражение с
твърдение, че тези от тях, начислени за периода до 02.04.2015 г. са погасени по
давност. Съдът намира това възражение за частично основателно, предвид следните
съображения:
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
В
настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл
са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г.
ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по
отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните
плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД
погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от
погасяването по давност на главницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
При
съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 02.04.2018
г. което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на
основание чл. 116 ЗЗД,
съдът намира, че погасена по давност е само част от вземането за главница, а
именно в размер на сумата от 318,63 лв. /определена от съда на основание чл.
162 ГПК и при съобразяване с данните за помесечно начислените суми, съдържащи
се в приетото по делото извлечение от сметка/, дължима за периода от 01.05.2014
г. до 01.04.2015 г. /три години преди датата на депозиране на заявлението/.
За
тази част предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ се явява
неоснователен на това основание и следва да бъде отхвърлен.
Останалата
част от вземането в размер на сумата от 569,39 лв. за периода от 02.04.2015 г.
до 30.04.2017 г. остава непокрита от тригодишния давностен срок, а с това и
дължима от ответника, което обуславя и уважаването на иска за главница за тази
част от вземането.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното
правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите
дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник,
изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. С оглед погасяването по давност
на вземането за главница за периода от 01.05.2014 г. до 01.04.2015 г. и на
основание чл. 119 ЗЗД съдът намира, че погасено по давност е и акцесорното
вземане за лихва в размер на сумата от 91,53 лв., дължима върху тази главница
/чийто размер съдът определи по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на
данните, отразени в приетото по делото извлечение от сметка/. За тази част искът
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Останалата
част в размер на сумата от 83,57 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 09.06.2015 г. до 04.01.2018 г., дължима върху главницата за периода от 02.04.2015
г. до 30.04.2017 г. е непокрита с давност, поради което и дължима от ответника.
За тази част акцесорният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на
предявените искове, право на разноски, съразмерно с уважената, респ.
отхвърлената част поначало имат и двете страни, както за тези, сторени в
исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № ***г.
по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищеца, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове, следва да
бъде присъдена сумата от 46,06 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и сумата от 205,75 лв. – платени
държавни и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът
определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства
в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото. Ответникът не е претендирал и не е доказал извършване на
разноски /същият се представлява в процеса от особен представител/, поради
което и такива не следва да му бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу К.Б.К., с ЕГН: **********,***, ул. „***и настоящ
адрес:*** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че К.Б.К. *** АД сумата
от 569,39 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 02.04.2015
г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***,
с абонатен № *** и
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване в
съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.04.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на РС – П., ГО, I-ви състав е издадена Заповед № 1739 от 03.04.2018 г. за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 569,39 лв. до пълния предявен размер
от 888,02 лв. или за сумата от 318,63 лв.,
представляваща главница за периода от 01.05.2014 г. до 01.04.2015 г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу К.Б.К., с ЕГН: **********,***, ул. „***и настоящ
адрес:*** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К.Б.К. *** АД сумата
от 83,57 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.06.2015 г. до 04.01.2018
г., дължима върху главницата за периода от 02.04.2015 г. до 30.04.2017 г., за
която сума по ч. гр. дело № ***г. по описа на РС – П., ГО, I-ви състав е издадена Заповед № 1739 от 03.04.2018 г. за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 83,57 лв. до пълния предявен размер от
175,10 лв. или за сумата от 91,53 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 04.01.2018
г., дължима върху главницата за периода от 01.05.2014 г. до 01.04.2015 г.
ОСЪЖДА К.Б.К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „***и
настоящ адрес: гр. С., ж.к. „***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата
от 46,06 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на РС – П., ГО, I-ви
състав – П. и сумата от 205,75 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № ***г. по описа на съда да се върне на съответния
съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: