Определение по дело №4447/2019 на Районен съд - Ямбол

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 260776/7.7.2021г.

 

                                                           07.07.2021 г.,  гр. Ямбол

 

 

Ямболският районен съд                                                                         ХVІ граждански състав

На седми юли                                                                       две хиляди двадесет и първа година

в закрито заседание в следния състав

                                                                                                     Председател: Георги Г.

 

 

 

като разгледа докладваното от съдията Г.

гражданско дело №  4447/2019 г. по описа на Ямболския районен съд, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК.

            Същото е образувано след като въззивната инстанция с Решение № 260060/ 27.04.2021 г. по гр. дело № 46/2021 г. по описа на ЯОС е потвърдила Решение № 260210/08.12.2020 г., постановено по гр. дело № 4447/ 2019 г. по описа на ЯРС, като със същото Решение е изпратила въззивната жалба на Д.Б.П., в частта й срещу решение  260210/08.12.2020 г., постановено по гр.дело № 4447/2019 г. по описа на ЯРС в частта му за разноските, на ЯРС за произнасяне по реда на чл.248 ГПК.

            Срещу Решение № 260210/08.12.2020 г., постановено по гр. дело № 4447/ 2019 г. по описа на ЯРС е постъпила въззивна жалба от Д.Б.П. ***, чрез адв. Тунчев от САК като същите са направили възражение за неправилност на решението в частта на разноските относно размера на адвокатското възнаграждение, поради неговата прекомерност и молят за намаляването му.

            По депозираната въззивна жалба е постъпил отговор от ответното дружество с което се противопоставят на релевираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като считат същото за неоснователно, като критерия същото да не било прекомерно, не бил броя на съдебните заседания, а фактичеката и правна сложност на делото.

             ЯРС, по повод на молбата намира следното:

             Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал.1 от ГПК от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

            С  решение № 260210/08.12.2020 г., постановено по гр. дело № 4447/ 2019 г. по описа на ЯРС,съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 1202,74 лв. направени по делото разноски,съразмерно на отхвърлената  част на иска по делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК. Също така съдът е определил юрисконсулско възнаграждение на процесуалния представител на ответника в размер на 300,00 лв. съгласно посочената по-горе наредба.

Съдът не намира основание за промяна на тези свои изводи, поради което и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските не се основава на съображения за допусната друга грешка от съда, съдът я преценя като неоснователна в тази част по съображенията, изложени в решението по съществото на спора, които не намира за нужно да преповтаря.

Искане за разноски ответното дружество е направило още с отговора на исковата молба.

            Неоснователна е молбата за изменение на решението в частта за разноските и досежно определеното на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. В случая ответникът е бил надлежно представляван от юрисконсулт и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3  ГПК във вр.чл. 78, ал.8  ГПК, след като част от иска е отхвърлен, то ответникът има право на направените от него разноски, в случая - на възнаграждение за юрисконсулт, след като е бил представляван от такъв. Разпоредбата на чл. 78, ал.8  ГПК препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ при определянето на дължимото юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 25, ал.1 от същата, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В случая се касае за дело с определен материален интерес, поради което юрисконсултското възнаграждение за ответника следва да се определи по правилото на чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съдът е присъдил максимално такова в размер на 300 лв. Мотивите на съда за присъждането на определения размер за юрискосулко възнаграждение са фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените заседания и материалния интерес.

Ето защо, молбата за изменението на решението в частта за разноските и в тази част е неоснователна, поради което същата следва изцяло да се отхвърли.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК, Ямболският районен съд

 

                                                           О П Р Е Д Е Л И:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д.Б.П. ***, чрез адв. Тунчев от САК, за изменение на Решение № 260210/08.12.2020 г., постановено по гр. дело № 4447/ 2019 г. на ЯРС, в частта за разноските.

                                             

 

            Препис от определението да се връчи на страните.

 

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.

 

 

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: