О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
гр. София, 20.01.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в
закрито съдебно заседание на двадесети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа търговско дело № 2726/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „А.С.-**“ АД, ЕИК ******, със седалище ***, предявена
срещу „Р.М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***
за заплащане на
сумата 71104,78 лева, с
включен ДДС – възнаграждение за изработени метални изделия, съгласно издадени в
периода 02.11.2018 г. – 23.05.2019 г. 24 броя данъчни фактури, заедно с
обезщетение за забава в размер на 1000 лева, което обаче не е индивидуализирано
от гледна точка период, определен с начална и крайна дата.
От друга страна вписванията по партидата на ответното дружество в
търговския регистър сочат, че същото няма органен представител, което налага
при условията на чл. 29, ал. 2 ГПК да му бъде назначен особен представител на
разноски на ищеца, за което на последния с определение от 18.12.2019 г. са
дадени указания за внасяне по депозитна сметка на съда на сумата 2693,14 лева за
възнаграждение на особения представител, като са му разяснени и
неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията – връщане на исковата
молба.
В срока за изпълнение на дадените
указания, съобщени на 09.01.2020 г. от ищеца е постъпила молба, вх. №
6232/17.01.2020 г., с която заявява оттегляне на предявените искове, с оглед
значителните разноски за провеждане на производството. С молбата е релевирано и
искане за връщане на внесената държавна такса, тъй като по делото не били
извършвани процесуални действия.
Съдът намира молбата за оттегляне
за допустима и основателна: подадена от процесуално легитимирана страна –
ищецът „А.С.-**“ АД, която десезира съда с правния
спор, като за прекратяване на производството съгласие на ответника не е
необходимо, тъй като със същия изобщо не е възникнало процесуално
правоотношение.
Искането за връщане на внесената
държавна такса, обаче е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 71,
ал. 1 ГПК по водене на дело се събират държавни такси, което означава, че
държавната такса се дължи за образуване на съдебно производство и след внасянето
й извършени последващи разпоредителни действия с правото на иск не обуславят
основание за връщането й. Неоснователно е и твърдението, че процесуални
действия в производството не били извършвани – съдът е извършил преценка за
редовност на предявената искова молба, произнесъл се е по искане за допускане
на обезпечение, т. е. обективно са налице извършени процесуални действия, макар
наличието или липсата на такива да няма отношение към възможността да връщане
на държавната такса. Такова връщане е допустимо само при приключване на делото
със спогодба и то за половината от размера й. Хипотезата визира сключена в
открито съдебно заседание спогодба, на основание чл. 234 ГПК, която има
значението на влязло в сила решение – ал. 3 на нормата. В случая, делото
приключва с оттегляне на предявените искове – чл. 232 ГПК, затова никаква част
от внесената държавна такса няма основание да бъде върната, в който смисъл е и
разпоредбата на чл. 74 ГПК.
При тези мотиви, СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по
търг. дело № 2726/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-16 състав, поради оттегляне на предявените искове, на основание
чл. 232 ГПК.
ОСТАВЯ без уважение искането на „А.С.-**“
АД, ЕИК ******, със седалище ***, за връщане на
внесената държавна такса, като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца „А.С.-**“ АД.
СЪДИЯ: