№ 1049
гр. Перник, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720102118 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Л. Т. Д. ЕГН **********
с.******** общ.Перник И чрез адв.Д.М. САК СРЕЩУ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД с
ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София бул.Дж.Неру № 28 ет.2 ап.40-46
предст.от Петър Дамянов: Установителен иск с правно основание чл. 23 вр..22 ЗПК вр. чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД – че сключеният между страните договор за поръчителство № 3749109 е
нищожен
Осъдителен иск на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата общо 670.68лв. / след
допуснато изменение размера на иска по чл.214 ГПК / представляваща недължимо платена
сума по нищожен договор за поръчителство № 3749109, сключен между страните, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба 15.04.2022г. до окончателното изплащане на
сумата
Претендира и разноските по делото
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез
пълномощника , с който е оспорил иска като неоснователен по съображения, че сключеният
между страните договор не противоречи на закона и добрите нрави. По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените
разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се излага, че на 24.01.2020 г. ищецът е сключила договор за паричен
заем № 3749101 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който последният се задължил
1
да му предостави сумата 1000,00 лв. със задължение за връщането й с 27 погасителни
вноски.
Сочи се, че във връзка с договора ищецът сключил договор за поръчителство №
3749109 „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който се задължила да заплати на
ответника сумата 670,68 лв., платими разсрочено на вноски, като общото задължение по
договора за заем и допълнително сключения договор за поръчителство възлиза на 1782 лв.
Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, като нарушаващ основен принцип на добросъвестността в гражданските отношения,
тъй като води до неравновесие в правата на страните по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
В условията на евентуалност, счита, че договорът е нищожен и поради това, че чрез
сключването му се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се
претендира чрез него, представлява скрит добавък към възнаградителната лихва на
търговеца, не е включена в ГПР на договора за кредит и надвишава изискването да не бъде
по-висока от пет пъти размера на законната лихва.
Сочи се, че при справка в Търговския регистър е видно, че едноличен собственик на
капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД и печалбата от
извършената търговска дейност от ответника като поръчител се разпределя в полза на
едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
С оглед изложеното, твърди, че сключването на договора за поръчителство не цели
реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а
допълнително възнаграждение по договора за кредит, което е уговорено единствено с цел да
се заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По изложените съображения, моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на разноските за производството.
В срока за отговор ответникът е оспорил иска като неоснователен по съображения, че
сключения между страните договор не противоречи на добрите нрави, тъй като не е налице
нееквивалентност на престациите, доколкото срещу възнаграждение в неголям размер
длъжникът получава сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си към заемодателя,
последният ще ангажира отговорността на поръчителя. Сочи, че страните имат свобода на
договаряне и ищецът е могъл да избере дали да сключи договора.
Възразява и договорът да заобикаля закона и да съдържа неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като ответникът не е страна по договора за кредит.
По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане
на сторените разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата
страна, в случай, че надхвърля предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактчиеска и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД - противоречие с добрите
2
нрави:
Според ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК добрите нрави
са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица
от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.
26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Според Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр. д. №
5477/ 2007 г., ВКС, V г. о., когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите
нрави съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради
естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на
сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени
комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно
лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да
се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави.
От приетия по делото заверен препис на Договор за предоставяне на поръчителство се
установява, че страните по делото са се съгласили „Файненшъл България“ ЕООД да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на
който да отговаря солидарно лицето пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД за изпълнението на
всички нейни задължения, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията по договора за паричен заем, срещу
възнаграждение в размер на 670,68 лв., платимо на разсрочени вноски , и дължими на
падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за поръчителство „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за плащане на
възнаграждение по договора.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че договорът за поръчителство е сключен
във връзка с договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД
От представения по делото Договор за паричен заем се установява, че „Изи Асет
Мениджмънт“ АД се е задължило да предостави на ищеца сумата 1000,00 лв., който е поел
задължение за връщането й в срока.
Съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от посочените
обезпечения.
3
От доказателствата по делото се установява, че договорът за поръчителство е сключен
от ищеца с ответника „Файненшъл България“ ЕООД в изпълнение на задължението си по
чл. 4 от договора за потребителски кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
При действието на чл. 138 от ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго
лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителството е безвъзмездна
сделка, т.е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на
страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова. След извършена служебна
справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на
дружеството „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД - кредитор на
длъжника. След като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството-
поръчител, то очевидно с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото, плащайки
задължението на потребителя де факто кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Този
извод се подкрепя и от факта, че претендираното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на главните
задължения към кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В този смисъл със сключването на
договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем,
допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение,
единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Допълнителен
аргумент в подкрепа този извод е, че в договора за заем ГПР е уговорен в размер на 46,96 %,
като при включване на възнаграждението, предвидено по договора за предоставяне на
поръчителство, действителният ГПР значително би надвишил този размер. Така
потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва
да прави по обслужване на заема.
Като резултат, сключвайки договора за поръчителство, ищецът се е задължил да
заплати още едно възнагражадение в полза на кредитора си „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
който е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител „Файненшъл
България“ ЕООД, а последният всъщност не е поел задължение по договора, тъй като
реално обезпечава задължението сам пред себе си. Изложеното води до извод, че
последиците на сделката са несъвместими с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност. Налице е неоправдано разместване на имуществени
права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се обогатява,
заобикаляйки императивни разпоредби на закона, поради което съдът приема, че
сключеният договор за поръчителство накърнява добрите нрави.
По изложените съображения съдът прави извод, че главният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
Предвид изложеното , следва да се уважи и втория предявен ОСЪДИТЕЛЕН ИСК – за
сумата 670.68 лв. / след допуснато увеличение на размера на този иск /
Това е така, с оглед гореизложените мотиви, и на практика е изпълнен фактическият
състав на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД
4
Липсват доказателства в обратната посока, поради което съдът следва да уважи и този
иск.
По разносите:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски се поражда за ищеца, на когото
съобразно представения списък и доказателства, следва да бъде присъдена сумата 51.20 лв.
за платената държавна такса за производството по делото, както и 250лв. за вещо лице
На основание чл. 38, ал. 2 от З Адв. в полза на адв. Михайлов следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, определено съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 360 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. Т. Д. ЕГН ********** с.********
общ.Перник И чрез адв.Д.М. САК СРЕЩУ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК
********* седалище и адрес на управление гр.София бул.Дж.Неру № 28 ет.2 ап.40-46
предст.от Петър Дамянов: Установителен иск с правно основание чл. 23 вр..22 ЗПК вр. чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД – че сключеният между страните договор за поръчителство № 3749109 е
нищожен
ОСЪЖДА основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК
********* седалище и адрес на управление гр.София бул.Дж.Неру № 28 ет.2 ап.40-46
предст.от Петър Дамянов: ДА ЗАПЛАТИ НА Л. Т. Д. ЕГН ********** с.********
общ.Перник И чрез адв.Д.М. САК сумата общо 670.68лв. / след допуснато изменение
размера на иска по чл.214 ГПК / представляваща недължимо платена сума по нищожен
договор за поръчителство № 3749109, сключен между страните, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба 15.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ 28, ет. 2, ап. 40-46 ДА
ЗАПЛАТИ на Л. Т. Д. ЕГН ********** с.******** общ.Перник И чрез адв.Д.М. САК –
разноски в размер 51.20 лв. за платената държавна такса за производството по делото, както
и 250лв. за вещо лице - разноски за производството по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ 28, ет. 2, ап. 40-46 ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. САК сумата 360лв. - адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.
2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6