Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.П.,………………г.
П.ски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на шестнадесети януари през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Вергиния Петкова като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 998 по описа на П.ски
окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1761 от 24.09.2019 г по гр. дело № 3170/2019 г по описа
на РС – П. състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл.178, ал.1,
т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 З***, Главна
дирекция ***, гр.С., ул.*** № *** да заплати на В.Т.И.
с ЕГН ********** *** сумата 1632,41 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за 246,961 часа /след превръщането на нощните часове към дневни/
извънреден труд през периода от 20.05.2016г. до 31.03.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото
20.05.2019г. до окончателното ѝ плащане, а за разликата до предявения
размер от 1985,88 лева е отхвърлил иска
като неоснователен и недоказан.Съдът
се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна
жалба е подадена от ГД *** , в
която се възразява ,че решението на РС -
П. е незаконосъобразно, неправилно и постановено
при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява се, че РС неправилно е приел, че
следва да се преизчислява положения нощен труд от служителя по правилата на чл.
9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за процесния период са действали две наредби
по различно време за реда на организация и разпределянето на работното време,
за отчитането му и компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в ***.
В тези наредби липсва текст, който да допуска преизчисляване на нощен към дневен
труд с определен коефициент. За исковия период е действала една наредба №
8121з-407/2014 г ,но само за 4 дни и незаконосъобразно РС – П. е обосновал
изводите си на разпоредбата на чл. 31
ал.2 от тази наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната
уредба за работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по
служебно правоотношение.Служителите могат да полагат по 8 часа нощен труд за
разлика от служителите по трудово правоотношение. Възразява се, че вида на
възнагражденията в З*** от 2006 г е
изчерпателен като противното е лишено от
законодателна логика. Възразява се, че по делото не са събрани доказателства,
че служителят е работил над рамките на установеното работно време по график.Възразява
се ,че е налице противоречие в изводите
на съда относно вида на труда след превръщането на нощните часове в дневни. Възразява се, че не са обсъдени възраженията
на ответната страна пред първоинстанционния съд и представени доказателства във
връзка със задължителни указания на МТСП. Претендира се отмяна на атакуваното
решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят
предявените искове. Алтернативно се претендира отмяна на решението в
частта за периода от 1.01.2018 г до 17.07.2018 г по изложени в писменото становище
съображения за приложение на тогава действащото законодателство.
Въззиваемата страна, редовно
призована, оспорва жалбата като неоснователна чрез своя процесуален
представител.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по
делото касаят наличието на условия за
заплащане на дължимо трудово
възнаграждение за положен извънреден
труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС –
П. е приел , че по делото не е спорно, че
между страните е съществувало служебно правоотношение за процесния период като
за периода 20.05.2016г. до 31.03.2019г. ищецът е работил на длъжност „водач на
специален автомобил“ в Районна служба „***“ гр.П. при Областна Дирекция „***“ гр.П.
– Главна Дирекция „***“ С.. Приложимият закон,
уреждащ този вид обществени отношения е З***, който е специален по отношение на
ЗДСл – аргумент от чл.142, ал.2 З***.
По делото страните не са спорили , а и от приложените от
ответника писмени доказателства – протоколи - се установява, че с оглед
характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал
труд и през нощта (за времето от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени
графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Съгласно разпоредбата
на чл.176 З***, според РС, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на *** се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. В чл.178 ал.1 т.3 З*** е предвидено, че допълнителните
възнаграждения включват и допълнително месечно възнаграждение за извънреден
труд.
Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период съгласно чл.187,
ал.3 от З***. В чл.187 ал.5 З*** е предвидено, че работата извън редовното
работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; 2.
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период -
за служителите, работещи на смени.
Съгласно разпоредбата
на чл.187, ал.9 от З***, според РС, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на
министъра на вътрешните работи. За периода от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е
действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., която е била отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г., обнародвано в ДВ бр.59 от 29.07.2016г. От
02.08.2016г. до момента действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ,
бр. 60 от 2.08.2016г., в сила от 2.08.2016г). Разпоредбите на чл.3, ал.3 и в
трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредби №
8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г., приложими към процесния
период 20.05.2016г. до 31.03.2019г., липсва изрична регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен. Доколкото в последните две наредби е посочено, че
отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен
алгоритъм за преизчисляване, съдът приема, че е налице празнота и следва да се
приложи субсидиарно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно която, при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, тоест 1,143.
Ако се приеме
обратното, то държавните служители в системата на *** биха били поставени в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ. Поради това, съдът е приел , че исковата претенция за заплащане
на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
Що се отнася до
размера на предявения иск, съдът е допуснал и назначил съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че за периода от
20.05.2016г. до 31.03.2019г., е положил 1727 часа нощен труд, който преизчислен
с коефициент 1.143 става 1973,961 часа. Неплатените от ответника часове са
246,961, и при ставка 6,61 лева, стойността им е в размер на 1632,41 лева.
По делото ответникът не е твърдял , нито е представил
доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за
положения за исковия период извънреден труд в установения от експертизата
размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за периода 20.05.2016г. – 31.03.2019г. вкл.,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден е основателна,според РС и следва да се
уважи в изчисления от вещото лице размер от 1632,41 лв.
Решението на
РС – П. е частично незаконосъобразно
Първоинстанционният съд е изложил мотиви за
изводите си, които не се споделят изцяло от въззивния съд.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на
изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания
по въззивната жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със
Закона е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по З*** и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в ***,
правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в *** в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г.
по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо, че това тълкуване е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба
възражение, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд, същото е
частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., но поради
действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на ответника.
Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ
работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в ***, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид чл.187, ал.3,
изр.1 З***. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в *** е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 З***.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало
правилото на чл. 9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО
намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г.
и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9Г от НРВПО
(изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно неоспореното заключение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза за периода от 01.01.2018г. до
30.06.2018г. на ответника са се дължали общо 287,35 лв. главница , които следва
да се извадят от общия размер на възнаграждението за извънреден труд, изчислено
от вещото лице за целия исков период в размер на 1632,41 лева. Получената сума
възлиза на 1345,06 лева, до който размер искът се явява основателен, като за
горницата над тази сума до пълния уважен
размер от 1632,41 лева искът е
следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. За отхвърлянето над този размер
до пълния предявен размер е налице отхвърлителен диспозитив от РС – П..
По настоящето дело с исковата молба няма предявен иск за
заплащане на лихви за забава.
С определение по
настоящето дело съдът назначи СИЕ с
конкретно поставени задачи предвид оплакванията по въззивната жалба, но с
писмено становище жалбоподателят вместо
да внесе депозит за вещото лице и да му предостави документацията, за да
отговори на въпросите, предстява протоколи, изчисления и пояснения за
извършването им, с които счита че отговаря на задачите на вещото лице.
Не могат да
бъдат възприети и отчитани при отговорите на спорните по делото въпроси тези
изчисления и представени Протоколи за положен труд от държавни служители, работещи
на смени при въззивника за
месеците от процесния период, защото освен че изхождат от страната по делото,
заинтересована от изхода му в ПлОС, същите не са проверени от независим
експерт.
Към това като се отчита и разпоредбата на
чл.161 ГПК настоящият състав на решаващия съд приема, че изводите по спорните
по делото въпроси следва да се направят по заключението на вещото лице от СИЕ
пред ПлРС. От разпоредбата на чл. 161 от ГПК следва и изводът, че съдът възприема
за установени обстоятелствата, за чието доказване страната е създала
пречки, а те касаят надвишаване на тримесечната норма на работно време като
следва да се приеме, че това е налице и се съобрази заключението на ВЛ от
първата инстанция.
При тези мотиви
въззивната жалба се явява частично основателна. На основание чл. 271, ал. 1 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в Частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 1345,06 лв до уважения размер от 1632,41 лв., като вместо него следва да се
постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата.
С оглед
гореизложеното следва да се отмени решението и в частта за присъдените разноски
в полза на ищеца пред първата инстанция за разликата над 365,91 лв с оглед отхвърлената и уважена част на
иска, както и за държавната такса за разликата над 53,80 лв с оглед уважената част на
иска.Депозитът за ВЛ пред първата инстанция е бил внесен от ищцовата страна.
Следва също така да се осъди ищецът пред първата инстанция да заплати
допълнително юрк. възнаграждение в размер на 14,45 лв с оглед частичната
отмяна на решението.
Разноски за въззивното
производство се дължат съразмерно на
уважената и отхвърлена част от въззивната жалба . Възззивникът претендира заплащането на 100 лв
юрисконсултско вънаграждение и разноските по делото за държавна такса като с
оглед уважената част на жалбата на въззивника се дължат разноски в размер на
42,55 лв Другата страна във въззивното производство претендира адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв или с оглед уважената част на жалбата й се дължат такива в размер на
247,25 С оглед изхода на делото пред
въззивната инстанция и разпоредбите на чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП
и чл. 23 т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и след компенсация
въззивникът следва да се осъди да
заплати разноски на въззиваемата страна в размер на 204,70 за въззивното производство.
За процесуална икономия при произнасянето на съда от тази сума следва да се
извади и сумата, която се дължи допълнително като юрисконсултско възнаграждение
за първата инстанция в размер на 14,45 лв и в крайна сметка въззивникът следва
да се осъди да заплати на другата страна разноски в размер на 190, 25 лв.
Предвид гореизложеното следва да се отмени частично
атакуваното решение съобразно изложеното по – горе. Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ 1761 от 24.09.2019 г по гр. дело № 3170/2019 г по описа
на РС – П. В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН
СЪД – П. е ОСЪДИЛ
на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1,
вр.чл.187 З*** Главна дирекция ***,
гр.С., ул.*** № *** да заплати на В.Т.И. с ЕГН ********** *** сумата 1632,41
лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 246,961 часа /след
превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от
20.05.2016г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на делото 20.05.2019г. до окончателното ѝ
плащанеЗА РАЗЛИКАТА НАД 1345,06 лв КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ на осн. Чл. 179 ал.1 и 2 вр. с чл. 178 ал.1
т.3 от З*** ИСК от В.Т.И. с ЕГН ********** *** СРЕЩУ Главна дирекция ***, гр.С., ул.*** № ***
ЗА РАЗЛИКАТА НАД 1345,06 лв до пълния уважен
от Пл РС размер от 1632,41 лв КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 1761 от 24.09.2019 г по гр. дело
№ 3170/2019 г по описа на РС – П. В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – П. е ОСЪДИЛ Главна дирекция ***, гр.С., ул.*** № ***
ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.И. с ЕГН ********** *** деловодни разноски за първата инстанция ЗА РАЗЛИКАТА НАД 365,91 до
постановения размер от 443,88 лв
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1761 от 24.09.2019 г по гр. дело № 3170/2019 г по описа на РС – П. В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – П. е
ОСЪДИЛ Главна дирекция ***,
гр.С., ул.*** № *** ДА
ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт ЗА РАЗЛИКАТА НАД 53,80 лв до постановения размер от
65,29 лв
ОСЪЖДА
Главна
дирекция ***, гр.С., ул.*** № *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.И. с ЕГН **********
*** деловодни разноски след компенсация за въззивната инстанция и
допълнително юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер на
190,25 лв
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в
останалата обжалвана част
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :