№ 2658
гр. Варна, 06.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501131 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №35995/22.04.2025г. по описа на ВРС на
ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище град София,
подадена чрез пълномощник юрисконсулт Ивета Тенева.
Предмет на обжалване е частта на решение №1093/28.03.2025г. на Районен съд -
Варна, постановено по гр.д. №10726/2024г. по описа на ВРС, с която е отхвърлен искът
на ищцовото дружество – настоящ жалбоподател за установяване в отношенията му с
ответника Т. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в *******, съществуването на
вземания по сключен между страните договор за потребителски кредит №***********
г. за главница в общ размер на 160,79 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението, които вземания са
включени в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение №**********г.
по ч.гр.д. №7893/2024 г. по описа на ВРС, 12 състав.
В обжалваната му част решението се оспорва като неправилно. Според
въззивника, задълженията за връщане на предоставената в заем главница и заплащане
на лихва съставляват неделими задължения, които по съгласие на страните са
разсрочени на погасителни вноски, но това не ги прави периодични плащания. Поради
това приложима по отношение на това общо задължение е 5-годишната давност по
чл.110 от ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.
Твърди се в тази връзка, че погасителният план по процесния договор е изтекъл на
26.12.2019 г., а заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 26.12.2019г., към която
дата общата петгодишна давност не е била изтекла. Позовавайки се и на разпоредбите
на чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и
пар. 13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г. от 13.05.2020 г., в сила
от 14.05.2020 г./, въззивникът настоява, че погасителната давност, започнала да тече от
26.12.2019 г., е била спряна по силата закона за времето от 13.03.2020 до 20.05.2020 г.,
и след възобновяването й 21.05.2020 г. е могла да изтече на 03.03.2025 г., ако
междувременно не е била прекъсната. В случая такова прекъсване е налице с
подаденото през м. юни 2024г. заявление за издаване на заповед за изпълнение.
1
При тези основни оплаквания и твърдения въззивникът моли за отмяна на
решението в обжалваната му част и допълнително установяване съществуването на
вземането му спрямо ответника – длъжник за главница в размер на 160,79 лв.,
дължима ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното й плащане.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в
чл.259, ал.1 ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и
приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът Т. Г. М., чрез пълномощника си по
делото адвокат П. Г., е подал писмен отговор вх. №46183/23.05.2025г., в който, като
излага кратък коментар по оплакванията на ответника с позоваване и на Тълкувателно
решение № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС от 21.11.2024 г., аргументира становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли обжалваното с нея решение да бъде
потвърдено като правилно и обосновано. Претендира и разноски за въззивното
производство.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на първоинстанционния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
Страните не посочват и не представят нови доказателства. Не се установяват
допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията в
първото съдебно заседание на първата инстанция. Посочените нарушения по преценка
на вече събраните доказателства и приложимия закон следва да се разгледат в рамките
на самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по
същество. За изслушване на устните състезания делото следва да бъде насрочено в
открито съдебно заседание.
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №35995 от 22.04.2025г. по
описа на ВРС на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Ивета Тенева, срещу
решение №1093/28.03.2025г. на Районен съд - Варна, постановено по гр.д.
№10726/2024г. по описа на ВРС, в частта му, с която е отхвърлен искът на ищцовото
дружество – настоящ жалбоподател ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, за установяване в отношенията му с ответника Т. Г. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес в *******, съществуването на вземания по сключен между страните
договор за потребителски кредит №*********** г. за главница в общ размер на 160,79
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
изплащане на задължението, които вземания са включени в издадената по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение №**********г. по ч.гр.д. №7893/2024 г. по описа на
ВРС, 12 състав .
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.07.2025г. от 13,30 часа, за която
2
дата и час да се призоват страните на посочените по делото съдебни/ електронни
адреси, чрез пълномощници.
УКАЗВА на страните, че най-късно до приключване на последното заседание
по делото следва да представят списък на разноските (чл.80 ГПК).
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните ведно със съобщение за
насрочено открито заседание. На въззивника да се връчи и препис от подадения
отговор на въззивната му жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3