М О Т И В И :
Производството
е по реда на глава 27 от НПК.
Обвинението срещу подс.С.Д.М. е по
чл.194 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с чл.20 ал.1, във връзка с
чл.63 ал.1 т.3 от НК, затова, че на
19.11.2009г. в гр. К., обл.С.З. в съучастие с М.З.П. и А.Е.М., като извършител, е отнел чужди движими вещи- 163 метра меден захранващ проводник тип „СВТ- 240”, на обща стойност 5 965,80 лева/пет хиляди деветстотин
шестдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, от владението на „К.И.” ЕООД гр.К. с материално отговорно лице Х.С.Б., без неговото съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като
макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си.
Обвинението срещу подс.М.З.П. е по чл.194 ал.1, във връзка
с чл.20 ал.2, във връзка с чл.20 ал.1, във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК,
затова, че на 19.11.2009г. в гр.К.,
обл.С.З. в съучастие с С.Д.М.
и А.Е.М., като извършител,
е отнел чужди движими вещи-163 метра меден захранващ проводник тип „СВТ- 240”, на обща стойност 5 965,80 лева/пет хиляди деветстотин шестдесет и пет лева и
осемдесет стотинки/, от владението на
„К.И.” ЕООД гр.К. с материално отговорно
лице Х.С.Б., без неговото съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Обвинението срещу подс.А.Е.М. е по чл.194 ал.1, във връзка
с чл.20 ал.2, във връзка с чл.20 ал.1 от НК, затова, че на 19.11.2009г. в гр.Казанлък,
обл.Стара Загора в съучастие
със С.Д.М. и М.З.П., като извършител,
е отнела чужди движими вещи- 163 метра меден захранващ проводник тип „СВТ- 240”, на обща стойност 5965,80 лева/пет хиляди
деветстотин шестдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, от владението на „К.И.” ЕООД гр.К. с материално отговорно лице Х.С.Б., без
неговото съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои.
В с.з. тримата подсъдими се признават
за виновни, а представителят на РП поддържа обвиненията срещу тях.
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
От
събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства: протокол
за доброволно предаване от 23.11.2009год., протокол за доброволно предаване от
20.11.2009 год., заключенията на назначените по делото 2бр. съдебно- психиатрични
и техническа съдебно- оценителна експертизи, разписка №102/ 30.11.2009год. и
показанията на свидетелите М., Й., Б., П., К., С., И. и В., кореспондиращи
изцяло помежду си, с обясненията, дадени от подсъдимите на досъдебното
производство и с изявленията им в с.з., че се признават за виновни, съдът намира
за безспорно установена следната фактическа обстановка: На 19.11.2009г. вечерта М.З.П. и С.Д.М. били в заведение „Л.” в гр.К.,
където играли на покер
машинки. При тях отишла майката на М.- А.Е.М., за да търси сина си. Тримата заедно тръгнали да се прибират към
ромската махала в гр.К., където
живеели. По път, докато се прибирали, в близост до панелната ограда на ромската махала, видели група
от хора, които влезли в една от разположените по улица „А.Б.” наземни шахти. Като се приближили по- близо до шахтата,
тримата подсъдими видели, че лицата които били вътре вадели кабел и след това отново влизали в шахтата. М., М. и П.
приближили до шахтата и видели,
че до нея има изваден меден захранващ проводник, който решили да вземат, докато лицата били вътре в
шахтата. Подсъдимата М. отишла
в ромската махала, където видяла каруца, на която нямало впрегнато животно, взела я и заедно с
нея отишла до шахтата, където се намирал медния проводник. Там я чакали П. и М.. Тримата заедно
натоварили медния проводник на каруцата и го откарали в жилището на подсъдимия П.,
където го разтоварили, а М.
отишла и върнала каруцата на мястото, откъдето по-рано я е взела,
за да я ползват за транспортиране на медния проводник. Подсъдимите
започнали да белят изолацията на медния проводник, който взели
от шахтата, за да им помага се включил и брата на П.- свидетеля М.З.П.. На
следващия ден сутринта, подсъдимият М. срещнал в ромската
махала свидетеля К.Ц.И., който бил с коня и каруцата си. М. попитал
И., дали ще ги закара с коня и каруцата до пункт за изкупуване
на черни и цветни метали, за да продадат медния проводник, като
му обещал, че ще му заплати услугата и той се съгласил. М.
накарал И. да спре с каруцата под терасата на жилището на подсъдимия
П.. Тримата подсъдими натоварили медния проводник, като за целта
направо го хвърляли от терасата в каруцата на И.оследният
и подсъдимите отишли на пункта за изкупуване на черни и цветни метали,
собственост на свидетеля Ч.В. и
находящ се в град К. в индустриалната зона. Медният
проводник след притегляне бил с тегло 360 кг., за
което Войводов им заплатил сумата 2 520 лева. Последният се усъмнил
в произхода на медния проводник, който тримата подсъдими му закарали
на пункта, тъй като по- рано през същия ден, други лица продали идентичен
меден проводник. За да не буди съмнение у подсъдимите изтеглил
и закупил медния проводник. М.З.П. и С.Д.М.
си разделилия по равно парите, които получили от свидетеля
В. за медния проводник. Непосредствено след като подсъдимите
си тръгнали от пункта, Ч.Й.В. сигнализирал по телефона на
Р.Е.К.- началник
на група „ППЛС- Т” при РУ на МВР К., за да го информира, че различни лица от ромски произход са продали на
пункта му, идентичен меден проводник
и то в големи количества. Свидетелят К.
провел с подсъдимите беседа, от която установил, че въпросния меден проводник е бил отнет от наземни шахти,
в които са били положени медни
захранващи проводници на „К.И." ЕООД гр.К.. П. и М. дали по 400 лева от парите, които получили за продадения от тях меден проводник, на
свидетеля Т. Д. С., за да ги предаде в
РУ на МВР К., за възстановяване на
вредата, която са причинили, като са
отнели медния проводник. М.З.П. с част
парите, които взел от продажбата на медния проводник, си закупил от заложна къща в гр.К. компютърна конфигурация, която също
предал с протокол за
доброволно предаване на органите на Полицията с цел- възстановяване
на вредите.
При разпита си в качеството на свидетел Х.Б-„К.И.”
ЕООД гр.К. заявил, че в периода от 15.11.2009г. до края на месец ноември
2009г., бил информиран, че масово лица от ромски произход
извършват кражба на меден захранващ проводник „СВТ 240”, собственост на дружеството, който бил положен в наземни шахти, съобразно
инфраструктурата на града. Свидетелят Б. твърди, че многократно в
този период се е задействала система, която се намирала в
„Токоизправителна станция 2”, находяща се в гр.К., в близост до
ромската махала, която е сигнализирала за прекъснати ел.връзки. Бонев пояснява,
че въпросния меден захранващ проводник обслужвал тролейбусния
транспорт в гр.К., но от 2004г. по медния проводник не протича 10 000
волта напрежение, както е било преди това, тъй като тролейбусния
транспорт бил преустановил дейността си и по медния проводник
протичало слабо напрежение, колкото да бъде установено нарушаване
на целостта му, в случай на повреда.
Съгласно заключението на назначената техническа
съдебно- оценъчната експертиза, медните проводници са с обща
дължина 163 метра, изчислена съгласно остатъчното количество
мед, продадена от подсъдимите на пункта на свидетеля Войводов. Общата
стойност на отнетите вещи- 163 метра меден захранващ проводник тип „СВТ
240”, към инкриминираната дата, възлиза на 5 965,80 лева
/пет хиляди деветстотин шестдесет и пет лева и осемдесет стотинки/.
Съгласно от заключенията на назначените
по делото 2бр. съдебно- психиатрични експертизи, подсъдимите М.П. и С.М.,
макар да са били непълнолетни, към момента на извършване на
деянието, са разбирали свойството и значението на действията си и са могли да
ръководят постъпките си. Видно от заключенията на експертизите
подсъдимите не са извършили деянието поради налично увлечение и лекомислие.
Действайки по гореизложения начин подсъдимите
М. и П. са осъществили,
от обективна и субективна страна, престъпния състав на чл.194 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с чл.20
ал.1, във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК, а подсъдимата А.Е.М.- състава
на чл.194 ал.1, във връзка с
чл.20 ал.2, във връзка с чл.20 ал.1 от НК.
От субективна страна тримата подсъдими са действали
умишлено, при условията на общ пряк умисъл- съзнавали са общественоопасния
характер на деянията си, предвиждали са техните общественоопасни последици и са
искали настъпването им.
Предвид изложеното съдът намира, че тримата
подсъдими следва да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения и
наказани.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От обективна страна тримата
подсъдими са осъществили изпълнителното деяние „отнемане” в двете му части- прекратили са фактическата власт на собственика върху вещите, предмет на престъплението
и са установили своя трайна такава
върху тях.
Налице е съставът на чл.194 ал.1 от НК.
При реализиране на деянието,
предмет на наказателното производство, С.Д.М., М.З.П. и А.Е.М. действали в
съучастие помежду си, като извършители. Налице е чл.20 ал.2, във връзка с чл.20
ал.1 от НК.
Макар
и непълнолетни подсъдимите П. и М. са могли да разбират свойството и значението на извършеното
и да ръководят постъпките си, видно от заключенията на назначените по делото
съдебно- психиатрични експертизи, т.е. налице е чл.63 ал.1 т.3 от НК.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА:
При определяне вида и размера на
наказанието на С.Д.М. съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства:
критичното отношение към извършеното деяние и тежкото му материално състояние,
а като отегчаващи вината му такива: обремененото съдебно минало и лошите
характеристични данни. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът
счита, че наказателната отговорност на този подсъдим следва да се реализира при
превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността му обстоятелства, при
които условия следва да се определи вида на наказанието, а именно- лишаване от
свобода. Доколкото производството протече по реда на чл.371 т.2 от НПК, то
съдът е задължен, съобразно чл.373 ал.2 от НПК, да приложи нормата на чл.55 от НК.
Тъй като предвиденото и определено
по вид наказание е лишаване от свобода, то е приложима разпоредбата на чл.55
ал.1 т.2 б.„б” от НК, като наказанието „лишаване от свобода” следва да се
замести с наказанието „пробация”. При обсъждане на така установените смекчаващи
и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът прие, че
наказанието пробация, със следните пробационни мерки:
1.Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от три години- четири пъти седмично,
2.Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от три години,
3.Безвъзмезден труд в полза на
обществото- 200 часа в рамките на една година, отговаря както на обществената
опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите на чл.36 от НК да се
въздейства превъзпитателно, поправително и възпиращо върху подсъдимия и
неустойчивите членове на обществото, поради което бе определено наказание в
този размер.
При определяне вида и размера на
наказанието на М.З.П. съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства:
критичното отношение към извършеното деяние, тежкото му материално състояние,
чистото съдебно минало и нелошите характеристични данни, а като отегчаващо
вината му такова- високата стойност на отнетите вещи. При съвкупната преценка
на тези обстоятелства съдът счита, че наказателната отговорност на този
подсъдим следва да се реализира при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
му обстоятелства, при които условия следва да се определи вида на наказанието,
а именно- лишаване от свобода. Доколкото производството протече по реда на
чл.371 т.2 от НПК, то съдът е задължен, съобразно чл.373 ал.2 от НПК, да
приложи нормата на чл.55 от НК.
Тъй като предвиденото и
определено по вид наказание е лишаване от свобода, то е приложима разпоредбата
на чл.55 ал.1 т.2 б.„б” от НК, като наказанието „лишаване от свобода” следва да
се замести с наказанието „пробация”. При обсъждане на така установените
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът прие,
че наказанието пробация, със следните пробационни мерки:
1.Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година- два пъти седмично,
2.Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година,
3.Въвеждане в програма за
обществено въздействие за срок от една година, отговаря както на обществената
опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите на чл.36 от НК да се
въздейства превъзпитателно, поправително и възпиращо върху подсъдимия и
неустойчивите членове на обществото, поради което бе определено наказание в
този размер.
При определяне вида и размера на
наказанието на А.Е.М. съдът отчита като смекчаващи вината й обстоятелства:
критичното отношение към извършеното деяние и тежкото й материално състояние, а
като отегчаващи вината му такива: обремененото съдебно минало и лошите
характеристични данни. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът
счита, че наказателната отговорност на тази подсъдима следва да се реализира
при баланс между отегчаващите и смекчаващите отговорността й обстоятелства, при
които условия следва да се определи вида на наказанието, а именно- лишаване от
свобода. Доколкото производството протече по реда на чл.371 т.2 от НПК, то
съдът е задължен, съобразно чл.373 ал.2 от НПК, да приложи нормата на чл.55 от НК.
Тъй като предвиденото и определено
по вид наказание е лишаване от свобода, то е приложима разпоредбата на чл.55
ал.1 т.2 б.„б” от НК, като наказанието „лишаване от свобода” следва да се
замести с наказанието „пробация”. При обсъждане на така установените смекчаващи
и отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът прие, че
наказанието пробация, със следните пробационни мерки:
1.Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от две години- четири пъти седмично,
2.Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две години,
3.Безвъзмезден труд в полза на
обществото- 200 часа, в рамките на една година, отговаря както на обществената
опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите на чл.36 от НК да се
въздейства превъзпитателно, поправително и възпиращо върху подсъдимия и
неустойчивите членове на обществото, поради което бе определено наказание в
този размер.
Налице са основанията на чл.189 ал.3, във
връзка с чл.189 ал.1 от НПК за съразмерното заплащане, от страна на тримата подсъдими,
на направените по делото разноски в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева,
по сметка на Казанлъшкия районен съд.
Причините за извършване на деянието, предмет
на наказателното производство, са ниската правна култура на подсъдимите и ярко
изразения им стремеж към противоправно облагодетелстване.
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: