№ 270
гр. Пловдив, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20255001000323 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №135/30.12.2024г., постановено по търг.д. №201/2022г. по
описа на окръжен съд Пазарджик, „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на С. В. И.,
ЕГН ********** и Я. А. Д., ЕГН ********** сумата в размер на по 66 667лв.
за всеки един от тях, предявени като частични искове от по 200 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат
на смъртта на сина им А.Я.И. от ПТП от 03.06.2022г., ведно със законната
лихва за забава от 12.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърлени са предявените искове от ищците С. В. И., ЕГН **********
и Я. А. Д., ЕГН:********** против „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК ********* за разликата над 66 667лв. до пълния
претендиран размер на сумата от по 120 000лв., предявени като частични
искове от по 200 000лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за
1
претърпени неимуществени вреди, в резултат на смъртта на сина им А.Я.И. от
ПТП от 03.06.2022г., ведно със законните лихви за забава считано от
12.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД с
ЕИК121265277 е осъдено да заплати на адв.П. К. от САК при условията на
чл.38 ал.2 от ЗА сумата в р-р на от 5 983лв. - адв.възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по делото.
С. В. И. с ЕГН ********** и Я. А. Д. с ЕГН *** са осъдени да заплатят
на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК
********* сумата в р-р на 5 060лв. - адв.възнаграждение на адв.Н. Ш. от ПАК
, и сумата в р-р на 150лв. разноски по делото -депозит за САТЕ.
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“АД с ЕИК
********* е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд - Пазарджик
държавна такса върху присъдените обезщетения в размер на в р-р на 2 667лв.
и сумата в р-р на 2 242,51лв. - депозити за в.л., както и на основание чл.11 от
Тарифа ГПК д.т. в размер на 5лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
С определение №108/05.03.2025г., постановено по реда на чл.248 от
ГПК, е изменено решение №135/30.12.2024г. в частта за разноските, като С. В.
И. и Я. А. Д. са осъдени да заплатят на „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – Застраховане“ АД разноски в размер на 6 746,62лв. – адв.
възнаграждение с ДДС, а „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да заплати
на адв. П. К., на осн. чл.38 ал.2 от ЗА адв. възнаграждение по 7 183,03лв., с
ДДС за оказаното безплатно процесуално представителство по двата иска.
С решение №58/08.05.2025г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№135/30.12.2024г., като са отхвърлени акцесорните претенции за законна
лихва за забава върху присъдените обезщетения за периода 10.06.2022г. до
11.11.2022г.
Решение №135/30.12.2024г. е обжалвано от ищците в
първоинстанционното производство С. В. И. и Я. А. Д.. Въззивната жалба е
само срещу тази част от решението, с която е присъдена законната лихва
върху обезщетенията, смитано от 12.11.2022г. Жалбоподателите считат, че
законната лихва се дължи считано от 10.06.2022г. Изложени са оплаквания и
2
съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
да се постанови друго, с което законната лихва върху присъдените
обезщетения да се присъди считано от 10.06.2022г., евентуално – от
11.07.2022г. Претендира се адвокатски възнаграждение по реда на чл.38 ал.2
от ЗА.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
- „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, с който
подадената от С. В. И. и Я. А. Д. въззивна жалба се оспорва.
Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното
производство – „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“
АД. Въззивната жалба е срещу осъдителната част на решението.
Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано. Възразява се срещу изводите на първоинстанционния съд за
наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя.
На първо място се възразява срещу приетото от съда виновно поведение на
застрахования при жалбоподателя водач – А.С.. В тази насока са коментирани
депозираните по делото доказателства – гласни такива на свидетел – очевидец
на ПТП, както и заключенията от изготвените по делото
съдебноавтотехнически експертизи, като се твърди, че в случая не е спорно, че
възникналата опасност за водача на застрахования автомобил е била внезапна
и изненадваща и нейното проявление е било в опасната зона за спиране на
лекия автомобил и в случая се касае за случайно деяние. Евентуално са
развити съображения и оплаквания за прекомерност на определеното
обезщетение и за възприета от първостепенния съд занижена степен на
съпричиняване от страна на пострадалия. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете за обезщетение
за неимуществени вреди да бъдат отхвърлени изцяло. Евентуално се иска, в
случай че се приеме наличие на предпоставките за ангажиране отговорността
на застрахователя, да бъдат отхвърлени исковете за обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над по 24 000 да по 66 667лв. Претендират се
сторените по делото разноски.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещните
страни – С. В. И. и Я. А. Д., тази въззивна жалба се оспорва изцяло подадената
въззивна жалба.
3
С въззивните жалби и постъпилите отговори на същите не се предявяват
доказателствени искания.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявени субективно съединени искове с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Ищците в първоинстанционното производство – С. В. И. и Я. А. Д., са
изложили следните фактически твърдения, свеждащи се до претенции по 432
ал.1 от КЗ, а именно: На 03.06.2022г., около 21:50ч., по път 1-8, км. 186+000, в
посока към гр. Пазарджик, се е движел л.а. марка и модел „Ауди А6“ с рег. №
***, управляван от А.С.С.. Водачът нарушил правилата за движение по
пътищата, като блъснал пешеходеца А.Я.И.. В резултат на реализираното ПТП
е причинена смъртта на А.И., който е син на ищците. Ищците се позовават на
образувано по случая ДП №455/2022г. на РУ Пазарджик, пр.пр. №1482/2022г.
на ОП- Пазарджик.
Изложени са подробни факти относно съществувалите отношения
между ищците и починалия им син А.И.. Между родители и син съществувала
силна връзка, уважение и взаимна обич. Вследствие смъртта на А. в живота на
ищците настъпили негативни промени.
Отговорността на ответника се ангажира с наличие на валиден договор
по застраховка Гражданска отговорност по отношение на л.а. марка и модел
„Ауди А6“ с рег. № ***, обективиран в застрахователна полица
№BG/23/121002181641 със срок на валидност от 30.07.2021г. до 29.07.2022г.
На 11.07.2022г. Ищците предявили застрахователна претенция пред
ответника, към която са приложили всички документи. По случая е заведена
щета №0411-200-0006-2022г., по която застрахователят в законоустановения
4
срок не е предложил за плащане обезщетение.
Искането, с което е сезиран съдът, е ответникът да бъде осъден да
заплати на ищците обезщетение в размер на по 120 000лв. /след допуснато
увеличение в ОСЗ от 02.12.2024г./, частични искове от по 200 000лв. за всеки
един от тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им
А.Я.И., ведно със законна лихва върху всяка една от сумите, считано от
10.06.2022г. - датата на която изтича срокът по чл.429 ал.3 от КЗ, вр. с.чл.430,
ал.1 от КЗ.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД
е оспорил така предявените искове за неимуществени вреди. Относимите към
въззивното производство възражения по основателността им, с оглед
предметните предели на въззивната жалба, се свеждат до липсата на вина у
водача на застрахованото при ответника МПС, прекомерност на
претендираното обезщетение, наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия в по-висока степен от възприетата от първоинстанционния съд.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата
и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите
предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а
именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
5
дружество по отношение на л.а. марка и модел „Ауди А6“ с рег. № *** -
застрахователна полица №BG/23/121002181641 със срок на валидност от
30.07.2021г. до 29.07.2022г. Не е спорен и фактът, че вследствие настъпило на
03.06.2022г. ПТП е починал А.И. – син на ищците. Безспорно загубата –
смъртта на сродник – син, какъвто е починалият за ищците, води до
изключително негативни изживявания, обективно осъществяващи признаците
на правното понятие „неимуществени вреди“.
С оглед предметните предели на въззивната жалба на жалбоподателя –
ответник и основно въведеното възражение, че не е установено извършено
виновно противоправно деяние от застрахования при ответното дружество
водач, то основният спорен въпрос, пренесен и пред въззивната инстанция, е
налице ли е един от кумулативните елементи на непозволеното увреждане,
пораждащ основание за отговорност на прекия причинител – застрахован,
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно – тези
вреди да са причинени виновно от водача на л.а. марка и модел „Ауди А6“ с
рег. № *** – А.С.С. и наличие на причинна връзка между противоправно
негово поведение и причинената вреда, поради което на първо място следва да
се пристъпи към преценка основателността на въззивната жалба на
жалбоподателя – ответник и впоследствие – към въззивната жалба на
жалбоподателите - ищци.
За изясняване и отговор на този основен въпрос, при
първоинстанционното разглеждане на делото са събрани гласни доказателства
– показания на свидетел – очевидец на ПТП – Г.К.; допуснати са и са приети
заключения от съдебноавтотехническа експертиза, допълнителна и тройна
такава. И трите експертизи коректно и по идентичен начин възпроизвеждат
фактическата обстановка при настъпване на ПТП, обективираща механизма
на същото, а именно: На 03.06.2022г. в тъмната част /около 22ч./ на
денонощието автомобил марка „Ауди “ модел „А6“ с рег.№***, управляван от
А.С.С., се движи по път 1-8 в извън населено място в посока от с. З. към гр.
Пазарджик. Пешеходецът А.Я.И. предприема пресичане, напречно на път 1-8.
Относно движението на пешеходеца, първоначалната и повторната експертиза
са употребили термина „внезапно“ навлизане на пешеходеца /„стрелване“/, а
тройната експертиза е употребила термина „тичайки“. /За пълнота следва да
се посочи, че към повторната и тройната САТЕ са поставени и вещите лица са
отговорили само на въпроси, съдържащи се в ДИМ, а именно: 1.„Какъв е
6
механизмът и причините за настъпване на ПТП“; 2.„Имал ли е техническа
възможност водачът на л.а. да не допусне ПТП и при какви условия“./
Относно скоростта на движение на л.а. се съдържат данни в тройната САТЕ, а
именно: В момента в който пешеходецът навлиза на платното за движение,
автомобилът отстои на 31,6 метра и се движи със скорост от около 81 км/ч.,
при разрешена скорост 60км/ч /последното изведено от отговора на въпрос
5.2.2 от първоначалната експертиза/. И трите експертизи обаче са категорични,
че при посоченото разстояние между л.а. и навлизащия напречно в пътното
платно пешеходец – 31.6м., водачът на лекия автомобил няма техническо
време да приведе автомобила в режим на спиране, пешеходецът попада в
зоната на пълния спирачен път на автомобила, траекториите на лекия
автомобил и А.Я.И. се пресичат и настъпва удар със скорост от около 81 км/ч.
Ударът е прав, между предна лява част на автомобила и дясната част на тялото
на пешеходеца възкачвайки тялото до предния прозорец. Вследствие от удара,
от създалата се кинетична енергия и ударен импулс, автомобилът отхвърлил
тялото на пешеходеца на 39,6 метра след което водачът А.С. спира движението
на автомобила който управлява. Вследствие от удара, пешеходецът А.Я.И. е
получил тежка съчетана открита черепномозъчна, лицевочелюстна, гръдна и
опорнодвигателна травма, довела до остра нарушаване на функциите на
жизненоважните мозъчни центрове, причинили остро нарушаване на
сърдечната дейност и спиране на сърцето и дишането и починал на място.
Вещите лица от първоначалната и допълнителната експертиза са категорични,
че причината за възникване на произшествието е това, че пешеходецът А.Я.И.
е навлязъл внезапно по платното за движение на път 1-8, където в този
момента се движил автомобил марка „Ауди“, при което е попаднал в зоната на
пълния спирачен път на автомобила. Освен това вещите лица са категорични и
че произшествието е било предотвратимо само при условие, че пешеходецът
А.Я.И. възприеме отстоянието, на което се намира автомобил „Ауди А6 “ и
скоростта с която приближава, пропусне го, след което предприеме пресичане
на платното за движение на път 1-8, както и че единствената причина за
настъпване на ПТП е внезапното навлизане на пешеходеца Илиев в пътното
платно при наличие на приближаващ в опасна близост автомобил, както
отляво, така и отдясно, още повече при движение нощем на фарове. Тези
констатации на вещите лица от първоначалната и допълнителната САТЕ
съвпадат и с показанията на св. К. – очевидец на инцидента. Според
7
показанията на свидетеля, той е пътувал в срещуположната на автомобил
марка „Ауди “ пътна лента. Относно поведението на пострадалия показанията
му са следните: „нещо се стрелна“; „сянката изскочи от дясно на ляво и се
заби в другата кола“. Относно настъпването на ПТП показанията на този
свидетел са: „Това става за стотни от секундата. Не зная как се случи…., но
нямаше никакъв шанс, както за извършителя на деянието, така и за
пострадалия“. Относно инцидентното, внезапно навлизане на пострадалия на
пътното плътно, съществени са и показанията на този свидетел „..и аз можех
да го ударя или ако се бях забавил, както беше от моята страна сигурно щеше
да се залепи на колата“. Единствено тройната САТЕ съдържа заключение
относно вероятна възможност за предотвратяване на ПТП от страна на водача
на лекия автомобил, но само при условие, че към момента, към който
пешеходецът е навлязъл в платното за движение, скоростта на автомобила е
била по-ниска от 40.5км/ч. Но тук пък следва да се посочи, че скорост по-
ниска от 40км/ч е неподходяща извън населено място. Следва да се акцентира
и на отговорите на въпросите, поставени от ответника, съдържащи се само в
първоначалната САТЕ /в която част заключението не е оспорено/, а именно, че
водачът на лекия автомобил не би имал техническа възможност /време/ да не
допусне ПТП, дори и при движение в рамките на разрешената скорост от
60км/ч.; В условието на движение нощем, на неосветен път, пешеходецът е
можел да види и да възприеме движещия се по пътното платно лек автомобил
„Ауди“ по светещите му фарове от разстояние не по-малко от 300м., както и
дори че от техническа гледна точка, през време на преминаване на северната
лента, достигайки до осевата линия, пешеходецът е можел да се ориентира, да
възприеме приближаващия отдясно автомобил и да преустанови
предприетото от него пресичане на пътното платно. Или при анализ и на
трите заключения, съпоставимо с показанията на св. К., при конкретната
ситуация следва да се направи извод, че от техническа гледна точка,
принципно единствено пешеходецът е имал възможност да предотврати
произшествието, при условие че избере удачен момент за навлизане в пътното
платно, при достатъчно отдалечени превозни средства, приближаващи от
двете му страни /показанията на св. К. „…можеше да съм аз…“/. В краен
случай през времето на преминаване на северната лента за движение,
достигайки до осевата линия, той е можел да се ориентира, да възприеме
приближаващия отдясно л.а. и да преустанови предприетото от него
8
пресичане на пътното платно. Не без значение са и констатациите на вещите
лица от трите експертиза, в насока, че разстоянието, на което е отстоял
автомобил „Ауди А6“, в момента, в който пешеходецът е навлязъл на платното
за движение е 31,60м. Дължината на осветяване на левия фар е около 68метра.
Поради факта, че по посока на движение на автомобила има пътен знак
ограничаващ скоростта на водачите до 60км.ч., при условие, че водачът А.С. е
управлявал автомобила с максимално разрешената в момента, в който
пешеходецът е навлязъл по платното за движение, автомобилът „Ауди А6“ ще
отстои на 23,17м. от зоната на удара, а дължината на зоната на пътния
спирачен път е 51,04метра. Времето, необходимо на водача да приведе
автомобила в режим на аварийно спиране е 2 секунди, за което време
автомобилът ще измине разстояние 33,34м. Т.е - при движение на автомобила
със скорост максимално разрешена за пътния участък в момента, в който
пешеходецът навлиза по платното за движение и попада в зоната на пълния
спирачен път на автомобила, дори и във времето, необходимо водачът да
приведе автомобила, който управлява в режим на аварийно спиране, ударът е
бил неизбежен.
Ето защо не може да се сподели изводът на първостепенния съд, че
причина за настъпване на ПТП, освен поведението на съпричиняване от
страна на пострадалия, определено в степен 3/1, е и поведението на водача на
л.а. „Ауди“, застрахован при ответника, изразяващо се в управление на л.а. с
превишена скорост. Вярно е, че е налице неспазване правилата за движение по
пътищата от страна на водача на л.а. – движение с превишена скорост, но това
нарушение /противоправно поведение/ не е в конкретна причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, доколкото е установено, че ПТП при
идентичен механизъм, би настъпило и при движение на л.а. с разрешената
скорост от 60км/ч. Не може да се сподели тезата на ищците, съдържаща се в
отговора на подадената от ответника въззивна жалба, относно допуснати от
първостепенния съд процесуални нарушения, изразяващи се в неуважаване на
искане на страните за допускане на още една САТЕ /наименована от
процесуалния представител „арбитражна“ експертиза/, доколкото анализът на
трите експертизи, съпоставимо и с гласните доказателства, води до извод, че
навлизането на пострадалия на пътното платно е било в опасната зона за
спиране на лекия автомобил, независимо от това дали автомобилът се е
движел с превишена скорост или с разрешената такава – 60км/ч.
9
Ето защо основателно е оплакването на жалбоподателя – ответник в
насока, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка
относно причината за настъпване на процесното ПТП. При описаното
поведение на двамата участника в ПТП – водача на лекия автомобил и
неправилно пресичащия пътното платно пешеходец, при конкретната пътна
обстановка, първоинстанционният съд е извел неправилен извод за наличие на
вина от страна на водача на застрахования при ответника лекия автомобил и
още повече – относно липсата на причинна връзка между поведение на водача
на МПС и настъпилото увреждане. Или независимо от наличие на други
предпоставки за ангажиране функционалната отговорност на застрахователя,
при липсата на основния елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане – наличие на виновно поведение от страна на водача на
засрахованото при ответника МПС или дори и да е налице нарушение от
негова страна на правилата за движение по пътищата, то по-конкретно липсва
причинна връзка между виновно, противоправно поведение на водача на
застрахованото при ответника МПС и настъпилата вреда – претенцията за
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди се явява
неоснователна. Ето защо окръжният съд не е извършил обективна преценка на
доказателствата по делото, тъй като не е установено деликтно поведение на
водача на посоченото от ищците застраховано МПС, което да е в пряка
причинна връзка с настъпилото увреждане, за да се ангажира и
функционалната отговорност на застрахователя. Това води до
неоснователност на предявените субективно съединени искове /макар и
уважени от първостепенния съд при наличие на съпричиняване/. В този
смисъл въззивната жалба на жалбоподателя – ответник се явява основателна и
следва да бъде уважена. Обжалваното решение следва да бъде отменено в
осъдителната му част и да се постанови друго, с което исковете следва да
бъдат отхвърлени изцяло /при което не се налага да се подлагат на преценка
евентуално въведените от жалбоподателя – ответник доводи относно
прекомерност на определеното от първостепенния съд обезщетение за
неимуществени вреди и относно възприетата степен на съпричиняване от
страна на пострадалото лице/.
С оглед на гореизложеното неоснователна се явява въззивната жалба на
жалбоподателите – ищци, доколкото липсва основание за уважаване на
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва. В този смисъл
10
постановеното по реда на чл.247 от ГПК решение №58/08.05.2025г., с което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№135/30.12.2024г., като са отхвърлени акцесорните претенции за законна
лихва за забава върху присъдените обезщетения за периода 10.06.2022г. до
11.11.2022г., следва да бъде потвърдено, /независимо, че срещу същото няма
нарочна жалба, но в подадената от жалбоподателите – ищци въззивна жалба се
съдържат оплаквания в тази насока/, макар и по други съображения. За
пълнота само следва да се посочи, че първостепенният съд е присъдил
законната лихва, считано от 12.11.2022г., като е приел, че тя се дължи от
датата, следваща изтичане на предвидения в чл.496, ал.1 от КЗ срок. Но
приложимата правна норма би следвало да бъде чл.429 ал.3 от КЗ, в която е
уредено задължението на застрахователя да заплаща лихва от датата на по-
ранното уведомяване /а данните по делото сочат, че това е станало на
11.07.2022г./.
При този изход на делото обжалваното решение следва да бъде
отменено и в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-
Застраховане“ АД с ЕИК121265277 е осъдено да заплати на адв.П. К. от САК
при условията на чл.38 ал.2 от ЗА сумата в р-р на от 5 983лв. -
адв.възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото;
с която „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“АД с
ЕИК ********* е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд - Пазарджик
държавна такса върху присъдените обезщетения в размер на в р-р на 2 667лв.
и сумата в р-р на 2 242,51лв. - депозити за в.л., както и на основание чл.11 от
Тарифа ГПК д.т. в размер на 5лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист. Следва да бъде отменено и функционално свързаното с
решението определение №108/05.03.2025г., постановено по реда на чл.248 от
ГПК, независимо от липсата на нарочна жалба.
При този изход на спора пред въззивната инстанция на ответника се
дължат разноски за първоинстанционното производство в пълен размер.
Съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.611/ ответникът е сторил
разноски в размер на 15 665лв., от които адвокатско възнаграждение в размер
на 15 180лв., с ДДС /с представени доказателства за извършено плащане/.
Разноските, сторени от ответника, следва да бъдат присъдени в този размер,
доколкото от насрещната страна не е възразено за прекомерност, нито е
11
упражнено правото по чл.248 от ГПК. Или, освен присъдените общо 5 210лв.,
следва да се присъдят допълнително 10 455лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
При този изход на спора на осн. чл.78, във вр. с чл.273 от ГПК, на
жалбоподателя – ответник се дължат разноски в пълен размер. Съгласно
списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.16/ тази страна е сторила разноски в
общ размер на 17 026,20лв., от които 14 359,20лв., с ДДС – адвокатско
възнаграждение /като са представени доказателства за извършено плащане
/л.17,18/ и 2 667лв. – заплатена държавна такса за въззивно обжалване.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, въведено от
процесуалния представител на С. В. И. и Я. А. Д., обаче е основателно. В
случая намира приложение приетото с наднационална съдебна практика -
решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22. То е постановено по
преюдициално запитване, имащо задължителен характер съгласно чл.633 от
ГПК и според приетото, посочените в Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, /сега с променено
наименование Наредба за възнаграждения за адвокатска работа – ДВ
бр.14/18.02.2025г., но с идентична регламентация, при което приетото с
Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. намира приложение и по
отношение на Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа/ минимални
размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда и
националният съд не само може, но е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително, когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Съобразявайки горецитираната наднационална съдебна практика,
включително и предходна такава - решение на СЕС по дело С:2017:890 от
23.11.2017г., фактическата и правна сложност на делото във фазата му на
въззивно производство, както и процесуалните действия, осъществени от
адвоката /подаване на въззивна жалба, отговор на въззивната жалба,
представяне на писмено становище, без явяване в съдебно заседание/,
включително и че въззивното производство е приключило с едно съдебно
заседание, както и че процесуалното представителство е осъществено по два
иска, но с идентичен правопораждащ юридически факт, въззивният съд
намира, че еквивалентното адвокатско възнаграждение за въззивното
производство е в размер на 2 000лв. Или на жалбоподателя – ответник следва
12
да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 4 667лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №135/30.12.2024г., постановено по търг.д.
№201/2022г. по описа на окръжен съд Пазарджик, ведно с определение
№108/05.03.2025г., в частта с която: „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на С. В. И.,
ЕГН ********** и Я. А. Д., ЕГН ********** сумата в размер на по 66 667лв.
за всеки един от тях, предявени като частични искове от по 200 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат
на смъртта на сина им А.Я.И. от ПТП от 03.06.2022г., ведно със законната
лихва за забава от 12.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата;
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД с
ЕИК121265277 е осъдено да заплати на адв.П. К. от САК при условията на
чл.38 ал.2 от ЗА сумата в р-р на от 5 983лв. - адв.възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по делото; „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК-Застраховане“АД с ЕИК ********* е осъдено да
заплати по сметка на Окръжен съд - Пазарджик държавна такса върху
присъдените обезщетения в размер на 2 667лв. и сумата в р-р на 2 242,51лв. -
депозити за в.л., както и на основание чл.11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на
5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. В. И., ЕГН ********** и Я. А. Д., ЕГН
********** срещу „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –
Застраховане“ АД с ЕИК ********* искове за сумата от по 66 667лв. за всеки
един от тях, предявени като частични от по 200 000лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на смъртта на
сина им А.Я.И. от ПТП от 03.06.2022г., ведно със законната лихва за забава от
12.11.2022г. /съответно от 10.06.2022г./.
ПОТВЪРЖДАВА решение №58/08.05.2025г., постановено по търг.д.
№201/2022г. по описа на окръжен съд Пазарджик, с което е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в решение №135/30.12.2024г., като
13
са отхвърлени акцесорните претенции за законна лихва за забава върху
присъдените обезщетения за периода 10.06.2022г. до 11.11.2022г.
ОСЪЖДА С. В. И., ЕГН ********** и Я. А. Д., ЕГН ********** да
заплатят на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД
с ЕИК ********* допълнително разноски за първоинстанционното
производство в размер на 10 455лв., както и разноски за въззивното
производство в размер на 4 667лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14