Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2164
гр.Русе, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на двадесет
и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 2700 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът ”Профи
Кредит България” ЕООД-София твърдят, че са се снабдили срещу ответника със
заповед за изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 1291/2019 г. по
описа на РРС общо за сумата от 2 143,79 лв., представляваща главница по Договор
за потребителски кредит от 09.10.2017 г.В предвидения в закона срок длъжникът
подал възражение.
Сочат, че на
09.10.2017 г. между тях и ответника бил сключен договор, по силата на който те
предоставили в заем сумата от 1 000 лв., която насрещната страна се задължила
да върне разсрочено, съобразно уговорен
погасителен план, на 36 месечни вноски от по 48,80 лв. с падеж първи ден от
месеца,при ГПР от 49,90 %, ГЛП от 41,17 % и лихвен процент на ден-0,11 %.Твърдят,
че те са изправен съконтрахент.На 09.10.2017 г. сумата от 1 000 лв. била
преведена по посочена от клиента банкова сметка.
***ни услуги,
подробно описани по молбата, за сумата от 955,08 лв., която той се задължил да
погасява месечно на вноски от по 26,53 лв.
По инициатива
на заемополучателя, предвид допусната от него забава в престирането на третата
месечна вноска, на 13.02.2018 г. между
страните бил подписан Анекс № 1.С него ответникът се задължил да плаща
задължението си по процесния договор по нов погасителен план, като последният
бил променен от 36 на 37 погасителни вноски при ГПР от 46,49 %.
Сочат, че
кредитополучателят заплатил седем пълни и една непълна вноски на обща стойност
от 630,02 лв.На 12.09.2018 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.Искат
да бъде установено, че ответникът им дължи присъдената сума по ч.гр.дело №
1291/2019 г. по описа на РРС от 884,67 лв., представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № **********/09.10.2017 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението, както и да го осъди да им заплати сумата от 742,84
лв.-възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по същия контракт.Търсят
се разноските по делото.
Ответникът Р.С.Х.
не взема становище по исковете.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 1291/2019 г. по описа на РРС, в полза на
ищеца в настоящото производство била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Р.С.Х. за сумата от 2 143,79 лв., съставляваща главница
по Договор за потребителски кредит от 09.10.2017 г., със
законната лихва върху нея от 01.03.2019 г. и 142,88 лв. разноски за
производството, срещу което длъжникът възразил в срока по чл.414 от ГПК.Съдът
е указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.Разпореждането е връчено на дружеството на 10.04.2019 г.Исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото дело, е била подадена по пощата на
10.05.2019 г.Спазен е преклузивния 1-месечен срок, предвид което
установителната претенция е допустима.Предмет на спора по това дело е само
сумата от 884,67 лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, с оглед направеното от
ищеца искане по чл.238 ал.1 от ГПК, намира, че следва да постанови
неприсъствено решение срещу ответника по
следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок насрещната
страна не е представила отговор на исковата молба, не се явява в първото
съдебно заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно
отсъствие.
От друга
страна са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно: с актовете на съда по чл.131 и чл.140 ГПК на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжата и от неявяването им в съдебно заседание.С оглед посочените в исковата
молба обстоятелства,
представените по делото писмени доказателства и приетата, неоспорена от страните икономическа експертиза, съдът намира, че следва да уважи претенциите така, както са предявени.Вземанията на ищеца произтичат от Договор за потребителски кредит №
**********/09.10.2017 г., по който
дружеството е изправен съконтрахент и няма ангажирани доказателства заемополучателят да е погасил остатъка от дълга, включително до датата на последното
съдебно заседание.В тежест на ответника са разноските за двете производства,
при съобразяване предмета на спора по всяко от тях.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Р.С.Х., ЕГН **********,***, че дължи на ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е,
вх.В, сумата от 884,67
лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
**********/09.10.2017 г., за което е била издадена Заповед по
чл.410 от ГПК под № 642 от 06.03.2019 г. по ч.гр.дело № 1291/2019 г. по описа
на РРС.
ОСЪЖДА Р.С.Х., ЕГН **********,***, да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, по банкова
сметка ***: ***, BIC: *** ”ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, сумата от 742,84 лв., представляваща дължим остатък от цена на пакет от
допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № **********/09.10.2017
г., както и 682,12 лв.-разноски по делото и 125 лв.-разходи по заповедното
дело.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/