Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 121
гр. Габрово, 11.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на девети май, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Весела Килифарева, като разгледа
докладваното от съдията С. Миланези в.
гр. д. № 91 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 430 от 19.12.2018 г.,
постановено по гр. д . № 1307/2018 г., Габровският районен съд е отхвърлил
предявения иск от Технически университет
- Габрово срещу Р.Т.И., с пр. осн. чл. 422 от ГПК, за установяване
на дължимостта на сумата от 1 895, 36
лв. - главница, ведно със законната лихва считано от 10.04.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата и лихва за периода 03.12.2012 г.- 30.10.2017 г.
в размер на 547, 68 лв., за което е издадена заповед за изпълнение №
1979/13.042018 г. по ч. гр. д. № 662/2018 г. на ГРС въз основа на акт
за начет Акт за начет №11-04-20/10.11.2017 г., като неоснователен.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от Технически университет - Габрово, чрез процесуалния
представител адв. С., в която се твърди, че съдът не е направил коректна
преценка на доказателствата, с оглед на което е достигнал до неправилен извод. Изложено
е, че със сумата от 1 895, 36 лв. противоправно е причинена вреда на ТУ като бюджетна организация от ректора на
университета, който лично е разпоредил, извършил и подписал за ползване,
курсовете в пътната книжка за пътуванията из страната със служебния автомобил,
без наличието на командировъчни заповеди и извършил разходи за нощувки без
правно основание, за което лицето носи пълна имуществена отговорност по смисъла
на чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗДФК. Заключението в акта за начет на финансовия инспектор е обосновано и
действително е констатирано неправилно отчетени разходи за командировъчни. В
назначената съдебно - счетоводна експертиза е констатирано, че като цяло
документите по воденето и отчетността на командировъчните съответства на
нормативната уредба. Ректорът неправилно е утвърдил разходите за гориво, като
същият е отговорен като ползвател на лек автомобил собственост на Университета.
Моли да се отмени обжалваното решение, като неправилно и постановено в
нарушение на материалния закон.
Не е постъпил отговор от насрещната
страна по делото.
В проведеното съдебно заседание пред
въззивната инстанция процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата. Насрещната страна, чрез адв. Б. оспорва жалбата и моли да се потвърди
първоинстанционното решение.
Жалбата
е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт
и същата е процесуално допустима.
Габровският
районен съд е бил сезиран с иск от Технически университет - Габрово срещу Р.Т.И., с пр. осн. чл. 422 от ГПК, с който е поискано да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 895,36 лв. - главница,
ведно със законната лихва считано от 10.04.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата и лихва за периода 03.12.2012 г.- 30.10.2017 г. в размер на 547,68
лв., за което е издадена заповед за изпълнение № 1979/13.042018 г. по ч. гр. д.
№ 662/2018 г. на
ГРС въз основа на акт за начет Акт за начет № 11-04-20/10.11.2017 г. Изложено
е, че в акта за начет е установено, че във връзка с отчетени разходи за гориво
за служебен автомобил на университета, извършени без командировъчни заповеди и
без да са определени условията за командироване в страната и размерите на пътни
пари, извършени по лично разпореждане на ректора в нарушение на чл. 8, ал. 1
във вр. с чл. 1 е чл. 8, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата за командироване в страната
и чужбина, са отчетени незаконосъобразно средства в размер на общо 1 895, 36
лв. С тази сума противоправно е причинена вреда на ТУ, която е пряка и
непосредствена последица от поведението на виновното лице, което лично е
разпоредило и разписало курсовете в пътните книжки за пътуване из страната на
служебния автомобил, без командировъчни заповеди, поради което същото носи
пълна имуществена отговорност на осн. чл. 21, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 23 от
ЗДФИ.
В срок е постъпил отговор от
ответника, в който се оспорва предявения иск като неоснователен. Излага се, че не е налице вреда, която е пряка
и непосредствена последица от поведението на виновните лица по см. на чл. 21 от
ЗДФИ. Вредата по смисъла на правната норма
следва да е: 1. причинена умишлено, 2. от липси или 3. причинена не при
или по повод изпълнение на служебните задължения. Оспорва, че липсват данни за
умишлено причиняване на вреди. Излагат се подробни аргументи за всяко от
процесните пътуванията.
Първоинстанционният съд е приел, че
не е установено по делото противоправно причинена вреда на ТУ- Габрово за
претендираната сума от отчетени незаконосъобразно средства, установено при
финансовата инспекция, която да е пряка и непосредствена последица от
поведението на ответника. Установено било, че за процесния период са издавани
необходимите командировъчни заповеди и други необходими документи по
нормативната уредба, а разходите за нощувка са имали правно основание, като
документацията съответства на нормативната уредба за командировките в страната
и чужбина, макар и с малки административни пропуски. Правилно са отчетени и
изплатени командировъчните разходи за дневни, пътни и квартирни, като не е
налице незаконосъобразно отчитане на процесната сума, което да представлява
умишлено поведение на ответника. Разходите за гориво на служебния автомобил са
правилно и законосъобразно отчетени, тъй като съгласно Правилника на ТУ,
Системата за финансово управление и контрол и Плана за документооборота на ТУ,
същите се отчитат като счетоводни разходи за гориво, а не по параграф разходи
за командировка.
Габровският окръжен съд, като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
От представения акт за начет №
11-04-20/10.11.2017 г. от АДФИ срещу ректора на университета проф. дтн инж. Р.И.
за периода от 14.12.2011 г. - 30.10.2017
г., във връзка с действията му по управление и разпореждане с имуществото на
висшето учебно заведение, се установява, че при извършената проверката е
констатирано, че за периода от 30.06.2012 г. до 30.06.2017 г. са пропътувани
разстояния от страна на ректора в 22 конкретни случая (подробно описани) без да
са му издавани заповеди за командировка, с определяне на пътните разходи, по
негово лично разпореждане, удостоверено с полагане на личен подпис в пътните
книжки на служебните автомобили, като стойността на горивото е в размер на 1
982, 57 лв. Ректорът лично е разпоредил и заверил съответните курсове, чрез
полагане на личен подпис в пътните книжки, в качеството му на служебно длъжностно
лице. Доколкото същият е от кръга на лицата по чл. 8, ал. 4 НКС, процесните
разходи за гориво не са одобрени от Академичния съвет на Университета. Освен
това по командировъчна заповед № 1242/11.12.2014 г. ректорът е бил командирован
без право на преписване, но на същия е изплатена нощувка в размер на 88, 01
лв., което представлява незаконосъобразен разход за университета. Констатирано
е, че ректорът, във връзка с отчетените разходи за гориво, без наличието на
командировъчни заповеди и извършените разходи за нощувка без правно основание,
в размер на общо 1 895, 36 лв., носи имуществена
отговорност на осн. чл. 21, ал. 1, т. 1 вр. чл. 23, ал. 4 от ЗДФИ, както и
дължи лихви на осн. чл. 26 от ЗДФИ в размер на 547, 68 лв.
Актът за начет е връчен на ответника
на 13.11.2017 г., видно от приложения протокол за връчване.
На осн. акта за начет е подадено
заявление от ТУ -Габрово, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, което е уважено по ч. гр. д. № 662/2018 г. по описа на РС - габрово и е
издаден изпълнителен лист. Ответникът е възразил срещу заповедта за изпълнение
по реда на чл. 414 от ГПК, като в определения едномесечен срок е депозиран иск
за установяване на вземането на ТУ - Габрово, по реда на чл. 422 от ГПК.
От
заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза се установява,
следното:
За пътуванията: на 03.12.2012 г.
Габрово- Велико Търново- София и обратно, с автомобил ***; на 28.01.2013 г.
Габрово - Плевен и обратно, с автомобил ***;
на 15.02.2013 г. Габрово - Пловдив и обратно, с автомобил ***; на 14.10.2013
г. Габрово - София и обратно, с автомобил ***; на 18.10.2013 - 19.10.2013 г.
Габрово- София- Пловдив- с автомобил ***; на 10.07.2014 г. - гр. Габрово - гр.
Варна и обратно с кола ***; на 22.07.2014 г. по маршрут гр. Габрово- гр. София
и обратно, с автомобил ***; на 01.09.2014 г. гр. Габрово - Роден край и
обратно, с автомобил ***; на 15.09.2014 г. Габрово - Русе и обратно, с
автомобил ***; на 31.10.2014 г. - гр. Габрово - гр. Варна и обратно, с
автомобил ***; на 03.02.2015 г. гр .Габрово - гр. София и обратно, с автомобил ***;
на 04.02.2015 г. Габрово - София и обратно с автомобил ***; на 26.05.2015 г.
гр. Габрово- гр. София - гр. Габрово, с автомобил ***; на 15.07.2016 г. гр.
Габрово - гр. Варна - гр. Габрово, с
автомобил ***; на 30.09.2016 г. –
Габрово - София - Габрово, с автомобил ***; на 03.10.2016 г. - Габрово - София - Габрово, с автомобил ***;
на 04.11.2016 г. - Габрово - Варна и
обратно, с автомобил *** - вещото лице е констатирало, че относно отчетените и изплатени командировъчни
разходи – пътни, дневни и квартирни – представената документация съответства на
нормативната уредба за командировки в страната и чужбина.
По отношение на пътуванията: на 07.05.2015
г. гр. Габрово - гр. София - гр. Плевен - гр. Габрово, с автомобил ***; на
29.02.2016 г. Габрово - София - Пловдив- Габрово, с автомобил ***; на 31.03.-01.04.2016 г. гр. Габрово -
гр. София- гр. Плевен- гр. Габрово, с автомобил ***; на 14.12.2016 г. Габрово - София – Габрово, с автомобил *** -
вещото лице е установило, че относно отчетените и изплатени командировъчни
разходи – пътни, дневни и квартирни
– представената документация съответства на нормативната уредба за командировки
в страната и чужбина, но доколкото, съгласно Наредбата за командировките в
страната, изменение на времетраенето на командировката или други промени могат
да се извършват само с нова писмена заповед, то не е издадена нова коригираща
заповед относно необходимостта от изменение в маршрута.
Във връзка с издадена заповед №
1242/11.12.2014 г., вещото лице е приело, че по отношение на отчетените и
изплатени командировъчни разходи –дневни и квартирни– представената
документация не съответства на нормативната уредба за командировки в страната и
чужбина, доколкото съгласно Наредбата за командировките в страната, изменение
на времетраенето на командировката или други промени могат да се извършват само
с нова писмена заповед, каквато не е издадена във връзка с необходимостта от
утвърждаване на полагащи се квартирни разходи.
В съдебно заседание вещото лице допълва и пояснява, че в раздел
3 – пункт 13,15,16,21 е написано, че не е издадена коригираща заповед. В тази
връзка има вътрешна заповед, с която се приема, че заповедите на Ректора за командироване
се подписва от Заместник Ректора, като следва процедурата по предложение за
заповед или предложение за корекции, но те се подписват от заместник ректора. Според
вещото лице Заместник Ректора трябва да се разпореди, да се издаде нова
коригираща заповед, като в този смисъл не е спазена административно формалната
страна на наредбата. Ректорът има право да прецени като ръководител дали ще се
пътува в командировка или не. Вещото лице е уточнило, че разходите за
гориво на служебните автомобили, съгласно правилника за дейността на Технически
университет - Габрово, Системата за финансовото управление и контрол и Плана за
документооборота на Технически университет- Габрово се отчитат като счетоводни
разходи за гориво, а не по параграф разходи за командировка. Само когато се
отчитат командировъчни пари за пътни за лични автомобили, тогава те се отчитат
като разходи за командировка. Когато командировката е наредена с ползване на
личен автомобил се отчитат командировъчни, а когато са със служебен автомобил са
разходи за гориво.
Уточнява, че в точка 22 е посочено,
че не съответства на нормативната уредба изплатената нощувка във връзка със
заповед № 1242/11.12.2014 г, защото тя е за командировка на лицето в страната включваща
само дневни пари за 1 ден, а е отчетна фактура за нощувка, която е минала по
процедурата за одобрение от финансовия мениджър и главния счетоводител, но е
редно в този случай, ако се налага тази нощувка да бъде внесено предложението
от Ректора или който е пътувал и да се издаде допълнителна заповед, която да
предвиди и нощувката. Установила, че предните дни Ректорът е бил в командировка
в чужбина и той се връща предния ден до 11 декември е предишната командировка и
на следващия ден трябва да пътува за София. Предполага, че това наложило нощувката
и затова съгласно изискванията на наредбата не е включена нощувка в заповедта
за командировка и не е издадена
коригираща заповед за тази нощувка. Съгласно целесъобразността или необходимостта, наложило се е, но трябва
да се спази друга процедура. Формално в заповедта не е посочена нощувка, а е
отчетена такава и документа е минал през вътрешна проверка. Одобрена е от
финансовите лица, които трябва да го направят. Ако един финансов директор или
главен счетоводител, който подписва види това и че не съответства на заповедта
трябва да даде предложение да се поправят нещата- да се издаде една коригираща
заповед и да сезира промяната. Всички разходни документи, които отчитат разхода
на гориво на служебните автомобили са минали одобрение на лицата, които трябва
да ги одобрят при процедурата, защото те се отчитат като разходи за гориво, а
не като разходи за командировка. Във всеки един разход за гориво по пътните
книжки е минало одобрение, въпреки, че е липсвала коригираща заповед.
По същество обжалваното решение е постановено
при всестранно и задълбочено обсъждане на доказателствата по делото, като
настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към
тях по реда на чл. 272 от ГПК, в частта, в която е прието, че по отношение на процесните
пътувания и разходваното гориво не е налице вреда, която умишлено да е
причинена от ответника на осн. чл. 21, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 23 от ЗДФИ. От
анализа на нормативната уредба и от заключението на вещото лице по отношение на
извършените пътувания, а именно Наредбата за командировките
в страната, Правилника на ТУ -Габрово и утвърдена от АС на ТУ Система за
финансово управление и контрол, както и
Правилник за документооборота, за процесните пътувания не се установява
виновно нарушение но нормативните изисквания, което да е довило до вреда за
Университета, причинена виновно от ответника. Доколкото за лицата по чл. 8, ал.
4 от НКС, в която група попада и ответника, командировъчни заповеди не се
изискват, за процесните пътувания, вещото лице е установило, че представената отчетна
документация отговаря на
нормативната уредба за командировки в страната и чужбина. В
конкретния случай и доколкото във вътрешните нормативни актове на Университета
е прието, че като пътни следва да се отчитат командировъчни пари, когато се ползват лични
автомобили, само тогава те се отчитат като разходи за командировката, а в
случая разходите за служебния автомобил са отчетени като разходи за горво, което
съответства на вътрешните правила на Университета и същите са отчетени като счетоводни
разходи за гориво, а не по параграф разходи за командировка. В този смисъл
правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва умишлено причинена вреда на
ТУ - Габрово при поцесните 22 пътувания на ответника, в качеството му на ректор
на университета.
По
отношение на претенцията на жалбоподателя за извършването на разходи за нощувки без правно
основание - 1 бр. на стойност 88, 01 лв.(посочена в акта за начет), настоящият
състав на съда не споделя мотивите на първоинстанционния съд и намира, че в
тази част решението е неправилно. Безспорно от заключението на вещото лице се
установява, че ответникът е извършил и отчел разход за нощувка, във връзка с
командировъчна заповед № 1242/11.12.2014 г., без да има основание за това, тъй
като същата е предвиждала изплащане само на дневни пари за 1 ден. В този смисъл
с представянето на документ и получаването на разходите за извършена нощувка е
нарушена Наредбата за командировките в страната, тъй като същата не е
предвидена по заповедта и същата не е изменена с нова писмена заповед, каквато
следва да се издаде във връзка с необходимостта от утвърждаване на полагащи се
квартирни разходи. Получаването на сумата за нощувка от страна на ректора е без
правно основание и със същата е причинена вреда на ТУ - Габрово, за която
ответника следва да носи имуществена отговорност по смисъла на чл. 21, ал. 1,
т.1 от ЗДФИ. Върху сумата от 88, 01, отговорното за причиняване на вредата
лице, дължи на осн. 26 от ЗДФИ, лихва в размер на 25, 66 лв. за периода от
17.12.2012 г. (датата на изплащане на фактурата) до 30.10.2017 г.
Предвид гореизложеното предявения
иск се явява основателен и доказан по отношение на сумата от 88, 01 лв. главница,
ведно със законната лихва считано от 10.04.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата и лихва за периода то 17.12.2012 г. до 30.10.2017 г. в размер на 25, 66
лв., в която част решението следва да бъде отменено и да се постанови друго, с
което да се признае съществуването на вземаните на ищеца в тази му част, на
осн. чл. 422 от ГПК. В останалата част решението, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 430 от 19.12.2018
г., постановено по гр. д . № 1307/2018 г., Габровският районен съд, в частта, в
която е отхвърлен предявения иск от Технически университет - Габрово срещу Р.Т.И., с пр. осн. чл. 422 от ГПК, за сумата от 88, 01 главница, ведно със законната лихва считано
от 10.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и лихва за периода
17.12.2012 г.- 30.10.2017 г. в размер на 25, 66 лв., като вместо него
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Технически университет - Габрово, с адрес адр. ул. „Хаджи
Димитър" № 4, че Р.Т.И., ЕГН ***, на осн. чл. 422 от ГПК, дължи сумата от 88, 01 лв. главница, ведно със
законната лихва считано от 10.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и
лихва за периода 17.12.2012 г.- 30.10.2017 г. в размер на 25, 66 лв., за която
е издадена заповед за изпълнение № 1979/13.042018 г. по ч. гр. д. № 662/2018 г. на
ГРС въз основа на акт за начет Акт за начет №11-04-20/10.11.2017 г.
ПОТВЪРЖАВА решение № 430 от
19.12.2018 г. постановено по гр. д . № 1307/2018 г. от Габровския районен съд в
останалата му част, като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: