Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
гр. Видин, 20.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В. Гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети август две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С. С.
ЧЛЕНОВЕ:
1. В. М. 2. Д. В.
при участието на секретаря В. К. след
като изслуша докладваното от мл. съдията
Д. В.въззивно гражданско
дело № 213 по описа за 2020 на ОС
– В. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на ОД на
МВР – В., представлявана от директора П. М. К. против Решение № 677 от 06.01.2020
г. по гр. дело № 2265/2019 г. по описа на РС – В.
Във
въззивната жалба се твърди, че с атакуваното
решение ОД на МВР – В. е осъдена да заплати на ищеца Н.И.Н. следните суми: 1943,23
лева представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 08.08.2016г. - 08.08.2019г., получен след
преобразуване на положени часове нощен труд в дневен ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 08.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, 208,59 лв. - обезщетение за
забава върху главницата по периоди на възникване до предявяване на иска в съда
– 08.08.2019 г., 666,03 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, както и
сумата от 127,73 лв. по сметка на ВРС, представляваща дължима държавна такса и 80,00
лв. - възнаграждение за вещо лице по сметка на ВРС.
Поддържа се, че решението на съда е неправилно,
постановено при неправилно приложение на материалния закон.
На първо място се посочва, че страните по делото са
обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по неговото приложение. В закона няма препращаща норма, която
да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и
на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и
НСОРЗ.
Изтъква се, че неправилно е прието, че на ищеца се
дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд,
определено по правилата на НСОРЗ. Тази наредба е подзаконов нормативен акт,
издаден по приложение на нормите на КТ, поради което не може да се прилага
субсидиарно, нито по аналогия.
Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд,
образуван след преобразуването на положения от него като работещ на смени и
полагащ нощен труд по правилата на чл. 9 от НСОРЗ, се основава на нормативен
акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между
страните, поради което същата е изцяло неоснователна.
Предвид всичко изложено молят Съда да отмени като
неправилно и незаконосъобразно първоинстанционното решение, постановено по гр.
дело № 1784/2019г. на Районен съд – В., и да реши спора по същество, отхвърляйки
изцяло предявените от ищеца С. М. Р. против ОДМВР – В. обективно съединени
искове, като приеме същите за неоснователни и недоказани с произтичащите от
това последици.
Иска се да бъде взето предвид, че за периода
01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действало правилото на чл. 9Г /нов – ДВ, бр.
41 от 2017 г./ от НРВПО, съгласно което извънредният труд се отчита без
превръщане на нощните часове в дневни.
Претендират разноските по делото, а именно
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37 от ЗПП, както и чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ - 300 /триста/ лева за всяка инстанция.
Алтернативно се прави искане, в случай, че жалбата не
бъде уважена, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да бъде намалено адвокатското
възнаграждение на насрещната страна като прекомерно.
Адв. С. И.,
като пълномощник на ответната страна, оспорва изцяло предявената въззивна
жалба, срещу постановеното по горецитираното гражданско дело решение като
неоснователна и излага следните съображения:
На първо място твърди, че правилно и законосъобразно PC – В. е приел,
че исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения
от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
своето основание.
На следващо място подчертава, че правилно и
законосъобразно ВРС е определил размерите на исковите претенции, позовавайки се
изцяло на приетото по делото заключение по назначената съдебно - счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните.
С оглед на изложеното молят съда да приеме въззивната
жалба за неоснователна, а постановеното Решение за правилно и законосъобразно.
Постъпила е и въззивна
частна жалба от ОД на МВР – В. представлявана от директора П. М. К. против Определението от 31.01.2020 по гр. д. № 2265/2019
г. по отношение на разноските. Подържа се, че атакуваното определение
следва да бъде отменено като незаконосъобразно и съответно да бъде присъдено
еднократно адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Адв. С. И. като пълномощник на ответната страна,
оспорва същата, счита я за неправилна и моли съда да я остави без уважение като
неоснователна.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата
въззивна жалба, отговорът на ответната страна и съобразявайки доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предявените
искове са с правна квалификация чл. 179
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
С
Решение № 677/06.01.2020 г. по гр. дело № 2265/2019г., по описа на РС – В., ОД на МВР – В. е осъдена
да заплати на ищеца Н.И.Н., с ЕГН: **********, следните суми: 1943,23 лева
представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 08.08.2016г. - 08.08.2019г., получен след
преобразуване на положени часове нощен труд в дневен ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 08.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, 208,59 лв. - обезщетение за
забава върху главницата по периоди на възникване до предявяване на иска в съда
– 08.08.2019 г., 666,03 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, както и
сумата от 127,73 лв. по сметка на ВРС, представляваща дължима държавна такса и
80,00 лв. - възнаграждение за вещо лице по сметка на ВРС.
По
делото се установи, че страните се намират в служебно правоотношение на посоченото
основание. Не се оспорва, че за исковия период ищецът е работил на сменен
режим по график при сумарно отчитане на отработеното време между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални
празници.
От
заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена въз основа на представените разплащателни
ведомости за начисленото трудово възнаграждение на ищеца, както и графиците за
отработени смени, се установява че през исковия период
ищецът е отработил нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1,143 за превръщанетп му в дневен възлиза на 279 часа
положен извънреден труд, който се равнява на 1943.23 лева. Според заключението
на вещото лице, обезщетението за забава на плащането на главниците за заявения
три годишен период по периоди на възникване до 08.08.2019г. е в размер на 208.59
лева.
Въззивният съд кредитира заключението на вещото лице
като обективно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа
обстановка, настоящия съдебен състав
намира въззивната жалба за неоснователна поради следните съображения :
Съгласно чл. 269
от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
В случая въззивната инстанция констатира, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Подадената
срещу него жалба е неоснователна.
Предявеният
осъдителен иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 от ЗМВР вр. чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ вр. чл. 86 от ЗЗДог за заплащане на
извънреден труд, вследствие на преобразуване от нощен в дневен. Безспорно е, че
страните се намират в служебно правоотношение, като през процесния период от 08.08.2018
г. до 08.08.2019 г. въззиваемата страна е полага труд през нощта, а имено между
22:00 ч. и 06:00 ч., съгласно график, а отработеното време се е изчислявало
сумарно.
Предметът на спора
в настоящото производство се изразява в това дали при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служителите в МВР са приложими разпоредбите на
КТ и НСОРЗ, в частност - чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, или следва да се прилагат
разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове. Поради наличие на противоречива съдебна практика по този въпрос е
образувано тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, по което все още не е
постановено тълкувателно решение.
Настоящият
съдебен състав застъпва становището, че както в ЗМВР, така и в приложимите
наредби към него, с изключение на вече отменената Наредба № 8121з-407 от 2014
г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен
труд в дневен с коефициент 1,143 и поради това следва да се прилагат
разпоредбите на НСОРЗ /чл. 9, ал. 2/, а именно - при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове трябва да се превърнат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време.
Съгласно чл. 176
от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в
МВР, се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Според нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд.
По силата на чл.
187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, а съгласно ал. 6
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 9 от ЗМВР е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Въз основа
на тази законова регламентация са приети няколко наредби на министъра на
вътрешните работи, но в нито една от тях не е определена методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР.
Основното възражение на ОД на МВР – В. е, че по отношение на служителите на МВР следва да
се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание
законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, а не НСОРЗ, тъй като първите се
явяват специална правна уредба. Следвайки обаче указанията,
дадени в т. 23 от мотивите на ТР 6/2013 г. по тълк. дело 6/2012 г., съдът стига
до коренно противоположен извод на този на въззивника. В коментираната точка на
първо място се отбелязва, че в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по
служебно правоотношение. За първата група е приложим Кодекса на труда, а за втората група –
държавните служители Закона за държавния служител. Изрично е посочено, че
последният намира субсидиарно приложение при липса на изрична разпоредба в ЗМВР
и трябва да бъде прилаган, тъй като обратното би означавало държавните
служители в МВР да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо другите
държавни служители и работниците и служителите по трудови правоотношения, от
което следва, че макар в
действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия ЗДСл, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение.
Съгласно чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т.
1-5, както и редът за получаването им, се определят с наредба на МС и не могат
да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. НСОРЗ, като наредба от
общото трудово законодателство, намира приложение тогава, когато в другите
специални подзаконови нормативни актове, издадени по приложение на ЗДСл или
ЗМВР, са налице празноти, както е и в настоящия
казус. Нейното приложение може да се изключи само в
случай, че е налице специална правна уредба, която дава в по-голяма степен
защита на трудовите права на работещите в системата на МВР, но не и когато
такава уредба липсва или урежда по-неблагоприятни условия. което само
по себе си потвърждава извода, че ако бъде възприето становището, че по
отношение на държавните служители в МВР не е приложима НСОРЗ, то същите ще бъдат бъдат поставени в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, работещи по трудово и служебно правоотношение, чиито
правоотношения се регулират от ЗДСл, КТ и НСОРЗ.
На следващо място относно
наведения довод във въззивната жалба за действието на правилото на чл. 9Г от
НРВПО за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г., въззивната инстанция се
солидализира с мотивите на първоинстанционния съд, че същата няма отношение в
процесния казус, тъй като касае отчитането на извънредния труд пред Инспекцията
по труда.
С оглед
изложените аргументи и предвид събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав приема, че исковата претенция за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
основателна.
По частната жалба:
Частната жалба против Определението на ВРС от
31.01.2020 г. се явява неоснователна, тъй като присъденият адвокатски хонорар
пред първата инстанция не се явява
прекомерен, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, и
не надвишава минималните размери за този вид производства съгласно приложимата
Наредба.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция:
Въззиваемата страна претендира разноски в размер на
700 лв. На основание Чл .9 във връзка с Чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с оглед на обстоятелството, че
повереникът на въззиваемата страна е изготвил само отговор на въззивната жалба
и писмена защита, без да е осъществил процесуално представителство на
въззиваевата страна, следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., който настоящият съдебен състав намира
за справедлив и обоснован по смисъла на
чл.36, ал.2 Закона за адвокатурата.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 3 от ГПК, настоящият въззивен съдебен акт няма да подлежи на
касационна проверка.
Водим от
горното, Видински окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 677/06.01.2020 г. по гр. д. № 2265/2019г.
на Районен съд – В..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба ОТ О. Д. НА МВР – В. представлявана от П. М. К. –
Директор, против
Определението от 31.01.2020 г. по гр. д. № 2265/2019г., като неоснователна
ОСЪЖДА
Областната дирекция на МВР - В., представлявана от П. М. К.– Директор, да заплати на
Н.И.Н., с ЕГН: **********, сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: