Р
Е Ш Е Н И Е № 315
гр.
Сливен, 07.08.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,
при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като
разгледа докладваното от председателя АНД
№ 142 по описа на съда за 2020 год.
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от „В.И.К.-С.” ООД,
представлявано от управителя С.Р., чрез
пълномощник, против НП № 23 от 05.12.2019
год., издадено от Директора на РЗИ - Сливен, с което е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева на основание чл. 212,
ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ), за нарушение на чл. 44 от ЗЗ. Моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно призован,
не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа
жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено, като претендира направените
разноски по делото.
В с.з. административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази
становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност
и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
При провеждане на контролен
мониторинг на 23.07.2019 год. на качеството на питейната вода в с. Б., общ.
Сливен било установено, че не се доказал остатъчен свободен хлор в пункт –
чешма кметство, както и несъответствие на взетата проба питейна вода на
изискванията на Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно
битови цели по показател Коли форми, което било установено с Протокол от изпитване
ДЗК № 0512/29.07.2019 год. на ЛИК при РЗИ – Сливен (л. 33 от делото). С оглед
на получените резултати било издадено Предписание за провеждане на задължителни
хигиенни и противоепидемични мерки изх. № 76/30.07.2019 год. до Управителя на
„В и К – Сливен”, в което било отразено, че са нарушени разпоредбите на Наредба
№ 9/2001 год. за качеството на водата, предназначена за питейно – битови цели -
чл. 3 във вр. чл. 31 от ЗЗ и на основание чл. 38, ал. 1 от ЗЗ било дадено предписание
да се осигури незабавно и постоянно обеззаразяване на питейната вода на с. Б.,
общ. Сливен. Предписанието било получено на 05.08.2019 год. (л. 11 от делото).
На 29.10.2019 год. бил извършен
отново мониторинг на питейната вода в с. Б.. За резултатите от него бил
съставен Протокол от изпитване ДЗК № 0888/01.11.2019 год. на вода питейна –
централно водоснабдяване с. Б., кметство, в който било отразено, че не се
доказал остатъчен хлор и било установено несъответствие по показатели Коли форми
(54 CFU/ml) (л. 12 от делото).
На 18.11.2019 год. бил съставен
АУАН изх. № 26/18.11.2019 год. против
жалбоподателя за това, че при извършен мониторинг на 29.10.2019 год. на
качеството подавана питейна вода на с. Б., община Сливен и взети водни проби
било констатирано, че не се извършва обеззаразяване на подаваната питейна вода
в с. Б. - измерен остатъчен свободен хлор в пункт: кметство - 0 мг/л при норма
0,3-0,4 мг/л. В акта било отразено, че взетите проби вода не отговарят на
изискванията на Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно
битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 год.) по показател коли форми 54 CFU/ml при
норма 0/100 ml видно от протокол от изпитване № ДЗК - 0888/01.11.2019 год. на
ЛИК при РЗИ Сливен. В акта било посочено, че с така констатираните нарушения не
е изпълнено Предписание № 76/30.07.2019 год. на РЗИ – Сливен и е нарушена
разпоредбата на чл. 44 от ЗЗ. В графата за обяснения или възражения на
нарушителя е записано „Наличие на режимно водоснабдяване на с. Б.”. Актът бил
връчен на 18.11.2019 год. на упълномощено лице (л. 6 и 10 от делото).
Въз основа на съставения акт било
издадено процесното НП № 23/05.12.2019 год., издадено от Директора на РЗИ –
Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1 500,00 лева на основание чл. 212, ал.
3 от ЗЗ, за нарушение на чл. 44 от ЗЗ. В НП било отразено, че при определяне
размера на глобата е взето предвид обяснението, дадено към АУАН № 26/18.11.2019
год. НП било връчено чрез обратна разписка на 19.12.2019 год. (л. 7 – 8 от
делото).
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е частично
основателна.
От разпита на актосъставителя и приложените
по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят не
е изпълнил дадените Предписание № 76/30.07.2019 год. на РЗИ – Сливен, тъй като не
се извършва обеззаразяване на подаваната питейна вода в с. Б. - измерен
остатъчен свободен хлор в пункт: кметство - 0 мг/л при норма 0,3-0,4 мг/л. и същата
не отговарят на изискванията на Наредба № 9 за качеството на водата,
предназначена за питейно битови цели по показател коли форми 54 CFU/ml при
норма 0/100 ml. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 44 от ЗЗ, която разпоредба задължава физическите и
юридическите лица да изпълняват задължителните предписания на държавните
здравни инспектори и заповедите на органите за държавен здравен контрол.
Правилно административнонаказващият орган е посочил, че на жалбоподателя следва
да се наложи административно наказание по чл. 212, ал. 3 от ЗЗ, съгласно тази
разпоредба, който не изпълни предписание на органите на държавния здравен
контрол, ако не подлежи на по-тежко наказание и деянието е извършено от
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000,00 лева до
3000,00 лева.
Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че в предписанието има описани
няколко нарушения и се създавало неяснота какво точно е възприел
административнонаказващият орган. Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не е ангажирана за нарушение на Наредба № 9/2001 год. за
качеството на водата, предназначена за питейно – битови цели, а за това че не е
изпълнил предписание на органите на държавен здравен контрол, което е едно
нарушение, за което е наложено едно административно наказание.
Съдът намира за неоснователно възражението
за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай на
административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В настоящия
случай следва да се вземе в предвид, че Закона за здравето урежда обществените
отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите и в конкретния случай
даденото предписание, което не е изпълнено от жалбоподателя, касае подаваната
питейна вода в с. Б.. Ето защо не може да се приеме, че тежестта на извършеното
нарушение не е голямо и извършеното представлява по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Съдът не констатира нарушения на
процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И
съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими
реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Размерът на наложеното на
жалбоподателя наказание, макар и в рамките на предвидения в закона, не
съответства на степента на извършеното нарушение, с оглед наличието на режимно
водоснабдяване. В разпоредбата на чл.
212, ал. 3 от ЗЗ е предвидено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер от 1000,00 до 3000,00 лева. Ето
защо съдът намира, че следва да измени атакуваното НП, като намали размера на
наложеното административно наказание „Имуществена санкция” в размер от 1500,00
лева на 1000,00 лева.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23 от 05.12.2019 год., издадено от Директора на РЗИ - Сливен, с което на „В.И.К.-С.”
ООД, представлявано от управителя С.Р., е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева на основание чл. 212, ал. 3 от ЗЗ, за нарушение
на чл. 44 от ЗЗ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание „Имуществена санкция” от 1500,00 (хиляда
и петстотин) лева на 1000,00 (хиляда) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: