№ 763
гр. Варна, 23.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100500360 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 304476 от 30.12.2021 г., депозирана от ЕЛ.
ИВ. Н., К. СТ. Н., М. СТ. СТ., в качеството им на управители, представляващи и
съдружници на ДЗЗД „Белот“, ЕИК: ****************, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „****************“ № 15, както и от Д. Й. Д., в качеството й на
бивш съдружник, бивш управител и бивш представляващ ДЗЗД „Белот“, ЕИК:
**************** срещу Решение № 262916 от 7.12.2021 г., постановено по гр. д. №
12288/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ, с които:
ЕЛ. ИВ. Н., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на да заплати на С. Д. АНГ. , ЕГН:
********** и на К. Д. АНГ. , ЕГН: **********, на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по
1029 лв. на всеки един от ищците, представляваща обезщетение за ползване без
правно основание на собствената на ищците ¼ идеална част от обект, представляващ
магазин, находящ се в гр. Варна, ****************, на партерния етаж, състоящ се от
помещение с обща площ от 39.39 кв. м, за периода от 1.07.2019 г. до завеждане на
исковата молба в съда-1.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба в съда-1.10.2020 г. до окончателното заплащане
на задължението;
М. СТ. СТ., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на С. Д. АНГ. и на К. Д. АНГ., на
основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по 147 лв. на всеки един от ищците, представляваща
обезщетение за ползване без правно основание на собствената на ищците ¼ идеална
част от обект, представляващ магазин, находящ се в гр. Варна, ****************, на
партерния етаж, състоящ се от помещение с обща площ от 39.39 кв. м, за периода от
1.07.2019 г. до завеждане на исковата молба в съда-1.10.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда-1.10.2020 г.
до окончателното заплащане на задължението;
К. СТ. Н., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на С. Д. АНГ.и на К. Д. АНГ. , на
основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по 147 лв. на всеки един от ищците, представляваща
1
обезщетение за ползване без правно основание на собствената на ищците ¼ идеална
част от обект, представляващ магазин, находящ се в гр. Варна, ****************, на
партерния етаж, състоящ се от помещение с обща площ от 39.39 кв. м, за периода от
1.07.2019 г. до завеждане на исковата молба в съда-1.10.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда-1.10.2020 г.
до окончателното заплащане на задължението;
- Д. Й. Д., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на С. Д. АНГ. и на К. Д. АНГ. , на
основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по 146,65 лв. на всеки един от ищците, представляваща
обезщетение за ползване без правно основание на собствената на ищците ¼ идеална част от
обект, представляващ магазин, находящ се в гр. Варна, ****************, на партерния
етаж, състоящ се от помещение с обща площ от 39.39 кв. м, за периода от 1.07.2019 г. до
28.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба в съда-1.10.2020 г. до окончателното заплащане на задължението.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна – С. Д. АНГ. и К. Д. АНГ., чрез адв. Е.С. и адв.
Р.Х..
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок. Същата е
редовна, съдържа изискуемите реквизити и приложения и е надлежно администрирана,
поради което е процесуално допустима.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение
на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваните части, поради постановяването му при
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Твърди, че ищецът може да защити правата си по реда на чл. 59 ЗЗД при
наличие на обедняване и обогатяване, които произтичат от един или няколко факта. Сочи, че
искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен. За неправилен намира извод на съда, че ищците са били
лишени от възможността да ползват имота. Счита, че ответниците са използвали ½ ид. ч. от
недвижимия имот по силата на сключения с друг съсобственик договор за наем. Излага
доводи, че ответниците не са ползвали по-голяма част, от предоставената им по силата на
договора за наем. Намира, че ищците са разполагали с иск по чл. 30, ал. 3 ЗС спрямо другия
съсобственик, който е събирал доходите от имота, без да е необходима покана. Твърди, че
щом един от съсобствениците е извършил действия на обикновено управление във връзка
със сключването на договор за наем за съсобствения имот, то той дължи на другите
съсобственици частта от получаваните наеми съобразно правата им в съсобствеността. За
безспорно намира обстоятелството, че ответниците са ползвали ½ ид ч. от имота. За
неправилен намира извода на първоинстанционния съд, че ищците са лишени от ползването
на притежаваните от тях ид. ч. от имота, поради което не е могло да реализират доходи от
граждански плодове. Счита, че не е налице обедняване, доколкото не е налице решение по
2
чл. 32, ал. 1 ЗС, по силата, на което ищците да могат да реализират доходи от наем от целия
имот.
Позовавайки се на съдебна практика, намира, че лицето, което държи вещта отговаря
за пред собственика за заплащане на обезщетение за ползите, от които го е лишил. За
недоказано намира обогатяването на ответниците, респ. обедняването на ищците, от където
извежда доводи за неоснователността на исковата претенция.
Моли за отмяна на решението в обжалваните части. Претендира адвокатско
възнаграждение. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
от насрещната страна, в случай, че надвишава минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на С. Д. АНГ. и
К. Д. АНГ., чрез адв. Е.С. и адв. Ренера Х.. В същия се излагат доводи за неоснователността
на жалбата. Излагат подробни твърдения във връзка с фактическата обстановка по делото.
Сочат, че ответниците са ползвали целия недвижим имот, като не са получавали наем,
съразмерен дела им. Намират, че собственикът, който е лишен от ползването на вещта си
има право да претендира обезщетение от ползващия я е без основание несобственик по реда
на чл. 59 ЗЗД. Излагат доводи, че при определяне на размера на дължимото възнаграждение,
първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението по съдебно-счетоводната
експертиза. За неоснователно намират оплакването на въззивниците, че е можело да се
предяви иск по чл. 30, ал. 3 ЗС спрямо другия съсобственик, доколкото последният е
получавал наем само за ½ ид. ч., съответстваща на дела му в съсобствеността.
Позовавайки се на разпоредбата на чл. 32 ЗС, намират, че съсобственикът Мария
Кателиева не е могла еднолично да взема решения за отдаване под наем на целия недвижим
имот. Сочат, че в случая не е налице възможност за завеждане на иск спрямо Мария
Кателиева, която е получавала доходи от наем във връзка с отдаване на притежавана от нея
ид. ч. от съсобствения недвицим имот.
На следващо място, посочват, че общата хипотеза за неоснователно обогатяване е
налице когато несобственик ползва недвижимия имот без правно основание за това и
препятства собственика са го ползва съобразно предназначението му в обема на правата,
които притежава. Позовавайки се на съдебна практика, сочат, че отговорността за
обезщетяване се изразява в спестения от ползващия го наем, който би плащал за ползването
на същия имот, като обедняването на собственика е в същия размер – пазарния наем за
процесния имот, който би получил за процесния период. Намират, че обедняването
произтича от невъзможността да се получава наем от имота, а обогатяването на ответника се
изразява в спестяването на разходи за наем.
Излагат доводи, че обогатяване е налице не само при увеличаване на имуществото на
едно лице, но и когато на същото са му спестени разходи за сметка на имуществото на друго
лице, по аргумент от ППВС № 1/1979 г. За доказани намират елементите от фактически
състав на иска по чл. 59 ЗЗД, доколкото е доказано, че ответниците ползвали целия имот,
без правно основание, както и размера на вредата за ¼ ид. ч. от 2940 лева, за периода от
1.07.2019 г. до 1.10.2020 г.
Молят за потвърждаване на решението в обжалваните части. Претендират разноски.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред настоящата съдебна
инстанция.
В необжалваната отхвърлителна част за сумата над 146,65 лв. до претендираните 147
лв., първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
3
Предвид гореизложеното, съдът приема, че въззивното производството е допустимо,
поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 304476 от 30.12.2021 г.,
депозирана от ЕЛ. ИВ. Н., К. СТ. Н., М. СТ. СТ., в качеството им на управители,
представляващи и съдружници на ДЗЗД „Белот“, ЕИК: ****************, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „****************“ № 15, както и от Д. Й. Д., в
качеството й на бивш съдружник, бивш управител и бивш представляващ ДЗЗД „Белот“,
ЕИК: **************** срещу Решение № 262916 от 7.12.2021 г., постановено по гр. д. №
12288/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ, с които:
- ЕЛ. ИВ. Н., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на да заплати на С. Д.
АНГ., ЕГН: ********** и на К. Д. АНГ., ЕГН: **********, на основание чл. 59 ЗЗД,
сумата от по 1029 лв. на всеки един от ищците, представляваща обезщетение за ползване
без правно основание на собствената на ищците ¼ идеална част от обект, представляващ
магазин, находящ се в гр. Варна, ****************, на партерния етаж, състоящ се от
помещение с обща площ от 39.39 кв. м, за периода от 1.07.2019 г. до завеждане на исковата
молба в съда-1.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба в съда -1.10.2020 г. до окончателното заплащане на
задължението;
- М. СТ. СТ., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на С. Д. АНГ. и на К. Д.
АНГ., на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по 147 лв. на всеки един от ищците,
представляваща обезщетение за ползване без правно основание на собствената на ищците ¼
идеална част от обект, представляващ магазин, находящ се в гр. Варна, ****************,
на партерния етаж, състоящ се от помещение с обща площ от 39.39 кв. м, за периода от
1.07.2019 г. до завеждане на исковата молба в съда -1.10.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда -1.10.2020 г. до
окончателното заплащане на задължението;
- К. СТ. Н., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на С. Д. АНГ. и на К. Д.
АНГ., на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по 147 лв. на всеки един от ищците,
представляваща обезщетение за ползване без правно основание на собствената на ищците ¼
идеална част от обект, представляващ магазин, находящ се в гр. Варна, ****************,
на партерния етаж, състоящ се от помещение с обща площ от 39.39 кв. м, за периода от
1.07.2019 г. до завеждане на исковата молба в съда -1.10.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда -1.10.2020 г. до
окончателното заплащане на задължението;
- Д. Й. Д., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на С. Д. АНГ. и на К. Д. АНГ., на
основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по 146,65 лв. на всеки един от ищците, представляваща
обезщетение за ползване без правно основание на собствената на ищците ¼ идеална част от
обект, представляващ магазин, находящ се в гр. Варна, ****************, на партерния
етаж, състоящ се от помещение с обща площ от 39.39 кв. м, за периода от 1.07.2019 г. до
28.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба в съда -1.10.2020 г. до окончателното заплащане на задължението.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 360/2022 г. на ОС-Варна за
4
16.03.2022 г. от 9.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5