Решение по дело №432/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 735
Дата: 2 юни 2022 г.
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20227040700432
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 март 2022 г.

Съдържание на акта

                                                     Р Е Ш Е Н И Е

                                                                 735
                                               гр.Бургас, 02.06.2022

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА


Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

                                                                                      Председател: Галя Русева

при секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдия Русева адм.д. № 432/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 39, ал.1 от Закона за защита на личните данни и е образувано е по жалба на Я.Р.Ж. ***, със съдебен адрес:***, офис 210, чрез пълномощника- адвокат Г.С. от БАК, против Отказ за заличаване на личните данни на жалбоподателя по партидата на „Вегас Груп“ ЕООД, ЕИК *********, раздел „Актуален учредителен акт“, обективиран в писмо с изх.№ 66-00-138 от 09.03.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията.

          В жалбата се обосновава незаконосъобразност на отказа поради това, че същият е в противоречие с Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 95/46/ЕО, като се иска отмяна на акта и връщане на преписката обратно на органа с указания за заличаване личните данни на жалбоподателя, в качеството му на едноличен собственик и управител във „Вегас Груп“ ЕООД, ЕИК *********, съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на дружеството.

         В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., който поддържа жалбата, не ангажира доказателства и претендира присъждане на разноски.

          Ответникът по жалбата - изпълнителен директор на Агенция по вписванията, представя административната преписка. Не изпраща представител в с.з., в писмен отговор обосновава недопустимост и неоснователност на жалбата. Претендира отхвърлянето й и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя по чл. 78, ал.5 ГПК вр.чл.144 АПК и моли тези разноски да му бъдат присъдени в минимален размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

           Бургаският административен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

           Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок и от заинтересовано лице, адресат на акта, като в съответствие с разпоредбата на чл. 39, ал.4 от ЗЗЛД и видно от писмо вх.№ 3086/31.03.2022 г. на Комисията за защита на личните данни /л.31/, пред нея няма висящо или приключило производство по същия спор.

          По възраженията на ответника за недопустимост на жалбата поради липса на индивидуален административен акт, предмет на оспорване, съдът се е произнесъл с протоколно определение от 09.05.2022 г., мотивите на което не намира за необходимо да преповтаря.

          Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

           По делото няма спор, че жалбоподателят Я.Р.Ж. е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството „Вегас Груп“ ЕООД, ЕИК *********, и че като такъв е вписан в учредителен акт на дружеството във връзка с подадено заявление по образец А4 с вх.№ 20190610120209 от 10.06.2019 г., видно и от изразеното в отговора по жалбата становище от страна на ответника /л.40/.

           Със заявление вх. рег.66-00-138/14.02.2022 год. /л.17/  Я.Р.Ж., като субект на данни, е сезирал Агенция по вписванията, Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), като е заявил упражняване на правото си на изтриване/заличаване на лични данни пред АВ, ТРРЮЛНЦ, в качеството ѝ на администратор на лични данни. Заявил е, че при справка в ТР по партидата на дружеството е установил, че в полето „Актуален учредителен акт“ е публикуван учредителния акт на дружеството „Вегас Груп“ ЕООД с данните за ЕГН на едноличния собственик. Посочил е, че тези лични данни са публично достояние на неограничен кръг от хора, което създава опасност за личната му неприкосновеност и възможност за трети недобросъвестни лица да използват личните му данни за противозаконни цели. В заявлението се твърди, че не е налице законово основание личните данни на физическото лице да бъдат обработвани от администратора по този начин, чрез публикуването/обявяването им до неограничен кръг от хора. В тази връзка е заявено искане личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в публикувания учредителен акт на дружеството, да бъдат изтрити/заличени по начин, по който той да не бъде идентифициран от трети лица. Заявено е също, че в случай, че бъде прието, че жалбоподателят е предоставил личните си данни на основание чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, то той оттегля съгласието си личните му данни да бъдат обработвани чрез публикуването/обявяването им в дружествения договор по партидата на „Вегас Груп“ ЕООД, раздел „Актуален учредителен акт“ до неограничен кръг от хора. Заявено е и искане жалбоподателят да бъде изрично писмено информиран за изтриването/заличаването на личните му данни на посочения в заявлението адрес за кореспонденция.

         По повод така депозираното заявление, с писмо изх. № 66-00-138/09.03.2022 год. /л.7/ - електронен документ, валидно подписан с валиден квалифициран електронен подпис, изпълнителният директор на АВ е уведомил жалбоподателя, както и дружеството „Вегас Груп” ЕООД, за следното: по смисъла на чл.4, §9, т.7 от Регламент /ЕС/ 2016/679 /наричан по-долу ОРЗЛД/, освен администратор на лични данни, наред с дружеството, за което документите се отнасят, Агенция по вписванията /АВ/ е и получател на данни, предоставяни от това дружество в хода на регистърното производство, с оглед вписване/обявяване във водения и съхранявания от нея ТРРЮЛНЦ. Дружеството „Вегас Груп“ ЕООД има качеството на администратор на лични данни по смисъла на ОРЗЛД по отношение на субектите, чиито лични данни са посочени в заявените документи. В настоящия случай АВ е получила личните данни на жалбоподателя от администратора на данни „Вегас Груп“  ЕООД, като се сочи, че АВ е длъжна да обработи тези данни във вида, в който същите са подадени, като впише заявените обстоятелства и публикува онези от тях, за които това е предвидено. Документите се подават от администраторите – търговски дружества във вид на файлове, които не са в машинночетим вид, и не съществува нито правна, нито техническа възможност същите да бъдат променяни от АВ. Съгласно принципа за свеждане на данните до минимум, залегнал в чл.5 от ОРЗЛД, подаденият от администратора учредителен акт следва да съдържа заличени лични данни, а в процесния случай заверен препис от учредителния акт, в който са заличени личните данни, освен тези, които се изискват по закон, не е представен от „Вегас Груп” ЕООД. По тази причина, по партидата на търговеца е обявен единствено представеният от жалбоподателя учредителен акт с незаличени лични данни. Ответникът се е позовал на разпоредбите на чл. 13, ал. 6, изр. второ от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ и е уточнил, че с тях е създадено задължение за администратора на лични данни – заявител в регистърното производство, да входира за вписване акт със заличени лични данни, освен тези, които се изискват по закон. В тази връзка жалбоподателят е уводомен, че е необходимо дружеството „Вегас Груп” ЕООД, в качеството си на заявител и администратор на личните му днни, да представи в общото деловодство на АВ по рег.№ 66-00-964/17.09.2021 г. заверен препис на учредителния акт, обявен в ТРРЮЛНЦ, в който личните данни му освен тези, които се изискват по закон, са заличени. Посоченото действие би позволило на свой ред АВ да ограничи достъпа до данните на жалбоподателя в публичната част на регистъра.

         Процесното оспорено писмо, незвисимо че е адресирно до дружеството „Вегас Груп” ЕООД с копие до жалбоподателя, обективира отказ да бъде уважено искането на жалбоподателя за изтриване на личните му данни, който отказ притежава белезите на индивидуален административен акт. Този отказ засяга правата и законните интереси на заявителя, поради което подлежи на съдебен контрол. Агенцията по вписванията, като администратор на лични данни, е сезирана от физическо лице с искане да бъдат заличени негови лични данни, обявени на сайта на ТР в поле „Актуален учредителен акт“ по партидата на „Вегас Груп“  ЕООД. Лицето е изложило твърдения, че негови лични данни, които не се изискват по закон, са обявени, поради което се иска тяхното изтриване/заличаване. На така подаденото заявление е отговорено от изпълнителния директор на АВ, представляващ АВ, която поддържа ТРРЮЛНЦ и осъществява регистърното производство, с процесното писмо, с което на практика се отказва заличаване, тъй като не е спазен предвиденият в ЗТРРЮЛНЦ ред за това, и се изисква представянето на допълнителни документи от страна на дружеството.

          Оспореният отказ е постановен от компетентен административен орган – изпълнителен директор на Агенция по вписванията, съгласно правомощията му, регламентирани в чл. 6, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенция по вписванията. Независимо че оспореното писмо не съдържа изцяло реквизитите на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото в същото са посочени органът, който го издава, адресатът на акта, фактически и правни основания за постановяването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му, както и обстоятелството, че по същество в писмото е отказано поисканото изтриване/заличаване на лични данни, съдът намира, че при постановяване на оспорения акт не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.

           Регистърното производство и производството по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 са две отделни административни производства, протичащи при различни условия и ред. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Според ал. 2 на същия член обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена. Законът посочва подлежащите на вписване обстоятелства (чл. 4), подлежащите на обявяване актове (чл. 5), задължението за заявяване и представяне (чл. 6). В чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ е регламентиран редът за вписване, заличаване и обявяване. Законът не съдържа регламентация на случаите, в които физически лица могат да поискат да упражнят правата си по чл. 17 от ОРЗЛД и това е логично, тъй като той съдържа уредбата на вписване, обявяване и заличаване на обстоятелства и актове за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Упражняване на правата на субекта на данни и задълженията на администраторите в тази връзка, са уредени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и в Регламент (ЕС) 2016/679. В оспореното писмо, обективиращо отказ за заличаване на лични данни на физическо лице, органът се е позовал на уредбата, съдържаща се в ЗТРРЮЛНЦ, с каквото искане той не е бил сезиран. Администраторът на лични данни, каквато в случая е АВ, не е изпълнил задължението си по чл. 12 от ОРЗЛД да се произнесе по подаденото заявление. Доводите, изложени в отказа, се базират на правомощията на АВ в регистърното производство, но тя не е била сезирана със заявление по този ред, за да се позовава на него. Сезирана е с искане на субект на данни за изтриване на свързаните с него лични данни по реда на ОРЗД, като в случая е без значение, че това лице е едновременно едноличен собственик на капитала и управител на „Вегас Груп“ ЕООД. Право да отправи такова искане има всеки субект на данни, като физическо лице. В случай, че АВ, като администратор на лични данни е считала, че заявлението, с което е била сезирана, не е отговаряло на изискванията на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, е имала възможност по общите правила на АПК да поиска уточнение от заявителя. В оспореното писмо липсват каквито и да е факти, относими към заявлението, с което е била сезирана АВ. Същото няма и необходимото съдържание на произнасяне на администратор на лични данни по реда на чл. 12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 по постъпилото до него заявление по чл. 17 от същия регламент.

           Искането, с което е сезирана АВ, следва да се квалифицира като упражняване от страна на заявителя на правото му на изтриване на лични данни, изрично регламентирано в чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно който: „Субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания: a) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин; б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването; в) субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 2; г) личните данни са били обработвани незаконосъобразно; д) личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора; е) личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член 8, параграф 1.

          Безспорно в случая Агенция по вписванията, при упражняване на дейността си по чл. 3, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, действа в качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл.4, подт.7 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета и като такъв ги обработва. От друга страна, в нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ е указано, че обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.

           Независимо от формулираното в заявлението искане, неправилно и необосновано Агенцията по вписванията е приела, че заявената от жалбоподателя претенция за изтриване/заличаване на личните му данни от обявения в регистъра учредителен акт може да бъде удовлетворена единствено по реда на самото регистърно производство, уредено в ЗТРРЮЛНЦ, посредством представяне на нов екземпляр от подлежащия на обявяване акт, в който личните данни, които не се изискват по закон, са заличени. Следва да се има предвид, че в случая са налице две отделни административни производства, протичащи при различни условия и ред, съответно установени в отделни нормативни актове и насочени към реализирането на различни правни последици, настъпващи в правната сфера на различни субекти. От една страна е регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ, в което заявители на обстоятелствата, подлежащи на вписване, и на актовете, подлежащи на обявяване, са лицата, притежаващи качеството търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. От друга страна, са предвидените в чл. 15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 производства по реализиране на конкретни права от субектите на данни, част от които е и правото на изтриване по смисъла на чл. 17 от Регламента. Заявлението, с което е била сезирана Агенцията по вписванията, е подадено от Я.Р.Ж. не като едноличен собственик на капитала и управител на „Вегас Груп“  ЕООД, а в лично качество, като субект на данни, който счита, че са налице обстоятелствата по чл. 17, параграф 1, б. „г“, алтернативно – б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Като му е указал реда по ЗТРРЮЛНЦ и го е препратил към подаване на нов заверен препис от учредителен акт, в който личните данни, незадължителни по закон, следва да са заличени, административният орган на практика е постановил отговор, с който е оставил без уважение искане с правно основание по чл. 17, параграф 1, б. „г“ и б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679.

          Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ), когато дружество с ограничена отговорност се създава от едно лице, вместо дружествен договор се съставя учредителен акт. В този смисъл и в съответствие с цитираната правна норма, законово изискуемите реквизити, въведени с чл. 115 от ТЗ по отношение на дружествения договор, са относими и по отношение на учредителния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 115, т. 3, във вр. с чл. 114, ал. 3 от ТЗ, учредителният акт следва да съдържа и името, съответно фирмата и единния идентификационен код на едноличния собственик на капитала. В настоящият случай едноличният собственик на капитала е физическо лице, поради което и в съответствие с цитираните норми, в учредителния акт като задължителен реквизит е въведено само името на лицето. С оглед на това и предвид цитираната вече разпоредба на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, като законово изискуем реквизит на учредителния акт, подлежащ на обявяване, е само името на едноличния собственик на капитала.

          В разпоредбите на чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 19 – чл. 21 от Наредба № 1 са указани редът и обстоятелствата, подлежащи на вписване по отношение на дружествата с ограничена отговорност, в т.ч. и едноличните такива. Съгласно чл. 13, ал. 6, изр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, заявителят представя и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени, а съгласно ал. 9 от същата правна норма, когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.

         Настоящият съдебен състав счита, че така въведената в чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ законова презумпция противоречи на разпоредбите на чл. 4, т. 11 и чл. 6, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679. В нормата на чл. 4, т. 11 от Регламента е дадено легално определение на понятието „съгласие на субекта на данните“, което означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени. Анализът на така даденото определение обосновава извод, че съгласието на субекта на данните не може и не следва да бъде презумирано, какъвто смисъл е вложен в нормата на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ. Нещо повече, по мнение на съда нормата на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ поставя в невъзможност администратора на лични данни – в случая Агенцията по вписванията, да изпълни задължението си, вменено с разпоредбата на чл. 7, т. 1 от Регламента, съгласно която, когато обработването се извършва въз основа на съгласие, администраторът трябва да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал съгласие за обработване на личните му данни. Тази невъзможност се предполага и предвид обстоятелството, че в повечето случаи подлежащите на вписване обстоятелства се подават от лица, различни от субекта на данни (например упълномощени адвокати). С оглед на това и предвид обстоятелството, че подлежащият на вписване акт в повечето случаи се подава от трето лице, носителят на данни обективно е поставен в невъзможност да изрази конкретно, информирано и недвусмислено волята си, посредством изявление или действие. Съобразявайки посочените обстоятелства, представянето на учредителния акт за обявяване, без заверен препис от същия със заличени данни, не може да бъде прието като ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието на определено лице свързаните с него лични данни да бъдат обработени, каквото съдържание е въведено с цитираното определение на чл. 4, т. 11 от Регламента, което в случая следва да намери пряко приложение и да дерогира нормата на чл.13, ал.9 ЗТРРЮЛНЦ, в съответствие с чл.5, ал.4 от Конституцията на Р България.

         Освен това, разпоредбите на чл. 7, т. 3, пр. 1 и чл. 17, т. 1, б. „б“, пр.1 от Регламента указват възможността и правото на субекта на данни да оттегли съгласието си по всяко време и да поиска от администратора  изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне. Администраторът е задължен да ги изтрие без ненужно забавяне.

         Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че в настоящия случай не е налице „съгласие на субекта на данните“ по смисъла на легалното определение, дадено в Регламента, поради което и обработването на личните данни на жалбоподателя от страна на администратора – Агенция по вписванията, не съставлява законосъобразност на обработването по смисъла на чл. 6 от Регламента.

          В настоящият случай, жалбоподателят е подал нарочно заявление, с което изрично и недвусмислено е заявил искане за изтриване/заличаване на личните му данни от обявения учредителен акт. Нещо повече, именно в съответствие с чл. 7, т. 3, пр. 1 и чл. 17, т. 1, б. „б“, пр.1 от Регламента жалбоподателят е заявил, че в случай, че бъде прието, че е предоставил личните си данни на основание чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, че оттегля съгласието личните му данни да бъдат обработвани, чрез публикуването/обявяването им в дружествения договор по партидата на „Вегас Груп“ ЕООД, раздел „Актуален учредителен акт“ до неограничен кръг от хора. Независимо от така заявеното безпротиворечиво и категорично оттегляне на съгласие, ответникът в нарушение на задълженията си по чл. 17, т. 1, б. „б“, пр.1 от Регламента да изтрие без ненужно забавяне личните данни, е указал необходимостта от подаване на нов заверен препис от учредителния акт, обявен В ТРРЮЛНЦ, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, бъдат заличени. Така даденото указание се явява неотносимо към заявеното искане, доколкото указанието касае регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ, а не производството по защита на личните данни, регламентирано в ЗЗЛД и в Регламента.

            Предвид горното и в съответствие с цитираните разпоредби на чл. 17, т. 1, б. „б“, пр. 1 от Регламента се обосновава извод, че жалбоподателят Я.Р.Ж., след като изрично е оттеглил своето съгласие, е заявил искане за изтриване/заличаване на личните му данни, обявяването на които не е изискуемо със закон. В този смисъл, администраторът е бил задължен да изтрие без ненужно забавяне личните му данни. Като не е изпълнил това свое задължение, администраторът на лични данни – Агенция по вписванията, е постановил един незаконосъобразен акт.

        Ето защо, процесният отказ да се заличат личните данни на жалбоподателя по партидата на „Вегас Груп“ ЕООД, раздел „Актуален учредителен акт“, в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, следва да бъде отменен, като преписката следва да се изпрати обратно на администратора на лични данни – Агенцията по вписванията, за ново произнасяне по заявлението на Я.Р.Ж. с вх. рег. № 66-00-138/14.02.2022 г., в сроковете по чл. 12, ал. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), съобразно указанията на съда. В горния смисъл е и Решение № 5015/26.05.2022 г. по адм.д. № 2071/2022 г. на ВАС, V отд./.

          С оглед изхода на спора и своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, на осн.чл.143, ал.1 АПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в общ размер на 510 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса по жалбата и 500 лв. – договорен и заплатен адвокатски хонорар.

         Ответникът е направил възражение за прекомерност на хонорара по чл. 78, ал.5 ГПК вр.чл.144 АПК, което обаче се явява неоснователно, тъй като договорената сума от 500 лв. е в минималния размер, определен с разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

          Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, ХХІІІ състав

 

                                                      РЕШИ:

           ОТМЕНЯ отказ на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, обективиран в писмо с изх.№ 66-00-138 от 09.03.2022г., с което е оставено без уважение  искане с вх. рег.66-00-138/14.02.2022 год. на Я.Р.Ж. за заличаване на личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на „Вегас Груп“ ЕООД, ЕИК *********, раздел „Актуален учредителен акт“, в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
           ИЗПРАЩА преписката на администратора на лични данни – Агенцията по вписванията, за ново произнасяне по заявлението на Я.Р.Ж. с вх. рег. № 66-00-138/14.02.2022 г., в сроковете по чл. 12, ал. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), съобразно указанията на съда.

          ОСЪЖДА Агенцията по вписванията гр. София да заплати на Я.Р.Ж. ***, направените по делото разноски в размер на 510 лв.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд на Р България.

 

                                                                              СЪДИЯ: