Р Е
Ш Е Н И Е № 777
гр. Перник, 18.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав,
в открито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Наташа Динева, като разгледа гр. дело №2405 по описа на съда за 2018
год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу В.Б.М.
за следните суми: 518.96 лв., представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017 г., 103.08 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до
12.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 518.96 лв., считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 29.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и разноските.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 ГПК, при което в
срока по чл.415 ГПК е предявен установителен иск за вземанията по същата.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., за топлофициран имот, находящ се в
гр. Перник, на адрес***, за която ответникът не му заплатил дължимата се от
него цена. Моли съда да установи вземанията, предявени в заповедното
производство. Претендира разноски. Моли за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника при наличие на законовите предпоставки за това.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата
молба.
Преди първото по делото заседание с молба-становище с
рег. № 17464 от 29.06.2018г. по описа на РС-Перник ответникът признава
обстоятеството, че е собственик на процесния топлоснабден имот, поради което се
намира и в твърдяното облигационно правоотношение по доставката на топлинна
енергия за битови нужди с ищеца. Заявява, че не оспорва представеното с
исковата молба извлечение от сметка досежно начисление суми и желае да се
ползва от същото. Сочи, че поддържа само възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземанията за цената на доставената топлинна енергия за
периода преди месец 01.2015г. Иска разноските по делото да се възложат в тежест
на ищеца.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От
приложеното към настоящето ч.гр.дело №636/2018г. по описа на РС-Перник е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за процесните вземания за
главница и обезщетение за забава.
По делото е приета
публикация на общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от
2008 г. във вестник „Съпрерник” бр.82/ 2008г. /л. 3 от делото/, от
която се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между
доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на
топлофицирания имот) на такава.
От
представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на
начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот
по персонална партида на ответника В.Б.М..
Между страните не се спори,
поради което с доклада по са отделени като ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че имотът е топлоснабден и се намира в сграда в режим на
етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, че в сградата е
въведена система за дялово разпределение, както и че доставената топлинна
енергия през процесния период е отчитана коректно и е правилно отразена като
стойност в извлечението от сметка, което сочи точно и размера на обезщетението
за забава в плащанията.
Други доказателства не са ангажирани по
делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените
суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични
задължения.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което
и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на
иска, съдът намира следното:
По силата на чл.150,
ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР
на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може
да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва
за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. В този смисъл е решение № 35 от
21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, III г.о.
Между страните не се
спори, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди като
собственик на топлоснабдения имот с адрес***. Данни в подкрепа на този извод се
съдържат и в представеното извлечение от сметка, което се води при ищеца по
персонална партида на абонат с имената на ответника.
Следователно, имотът на ответника се намира в сграда, в която ищецът
извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата
на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, В.Б.М. има качеството потребител на топлинна енергия и на
основание чл. 150, ал. 2 от същия закон, и
е обвързана
от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди
и без изричното им писмено приемане, като следва да се посочи, че сключването
на договор, като източник на облигационно правоотношение между страните, не
изисква спазването на някаква форма, включително и писмена.
Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия,
изразени в извършване на доставка на топлоенергия /фактическо изпълнение на
задължението на страната – доставчик/ и приемане на
престацията без възражения от страна на потребителя.
На следващо място,
установено е по делото, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са
релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото
си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното,
съдът приема, че между страните са били налице договорни отношения по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за процесния период.
Съгласно чл. 13, ал. 1
от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да
заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на
консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12
изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се
сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от
ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на
фирмата за дялово разпределение.
Освен съществуването
на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и
размера на претендираните задължения на ответника. В отношенията между страните
е отделено като безспорно, че стойностно доставената топлинна енергия до имота
на ответницата е отразена в извлечението от сметка.
С предявения иск
ищцовата страна твърди отрицателен факт - липса на плащане по договора за
процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от
ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото
не се твърди и не са представени документи, доказващи плащане от страна на
ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за претендираната главницата
се явява доказан по основание.
Както бе посочено
по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. Съгласно
чл. 34 ал. 1 от общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за
заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан.
Следва да се присъди и
законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 29.01.2018г.
до окончателното й изплащане.
По отношение на част от претендирните вземания
ответната страна е направила възражение за погасяването им по давност, което
съдът не следва да обсъжда на основание чл. 133 ГПК като направено след
преклузивния едномесечен срок за подаване на писмен отговор по чл. 131 ГПК.
Предвид изложеното предявените искове се явяват изцяло основателни,
поради което следва да бъдат уважени.
В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства в размер на 25лв. за платена
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
и в размер на 75 лв. за платена държавна такса и 100 вл. За юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство. Не са налице кумулативно предвидените
изисквания на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно - ответникът да признае иска и да не
е дал повод за завеждане на делото, поради което и искането за възлагане
разноските по делото изцяло в тежест на ищеца не може да бъде уважено.
С оглед изхода на делото ответникът няма право на
разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Б.М., с ЕГН: **********, че същата дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД,
ЕИК *********, сумите от 518.96 лв. /петстотин и осемнадесет лв.
и 96 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2017 г. включително, за топлофициран имот, находящ се ***, сумата 103.08 лв. /сто и три лв. и 8 ст./, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 12.01.2018 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата 518.96 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 29.01.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №431 от
30.01.2018г. по ч.гр.д. № 636/2018г. по описа на Районен съд-Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК В.Б.М., с ЕГН: **********, да
заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********,
сумата от 75 лв. за разноски в заповедното производство и сумата от 175
лв. за разноските в настоящото производство.
След влизане на решението в сила,
ч.гр.д №636/2018г. по описа на РС-Перник да се върне на съответния състав, като
се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: