№ 2743
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир В.ев
Членове:Ваня Н. И.
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир В.ев Въззивно гражданско дело №
20231100511335 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11335/2023 г по описа на СГС е образувано :
-по въззивна жалба на В. И. К.а-Г. , ЕГН **********, е адрес: гр. София, ж. к. „Сухата река“
№ **** срещу решение №20077173 от 31.01.2023 г , постановено по гр.д.№52867/16 г на
СРС , 79-ти състав , изменено в частта за разноските с определение №20095878 от 01.07.2023
г по същото дело ; в частта , с която на основание чл.353 ГПК е поставен в дял на
въззивника : самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.606.628.1.204., съгласно
схема № 15-233316-14.05.2016 г., издадена от СГКК - гр. София, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Подуяне“,
ул. ****, представляващ склад №4, с площ от 39,74 кв. м., заедно е 3,73 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ V-628 в
кв. 40 по плана на гр. София, местност „Хаджи Д.“, с площ от 310 кв. м.;
и са поставени в дял на В. Т. К. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Хиподрума“,
бл. **** следните недвижими имоти :
-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.803.1030.1.38, съгласно схема № 15-
417087-24.08.2016 г., издадена от СГКК - гр. София, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. ****,
1
представляващ офис № 2, с площ от 39,40 кв. м., заедно с 1,60 идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от
квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м.;
-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.606.628.1.205, съгласно схема № 15-
233318-14.05.2016 г„ издадена от СГКК - гр. София, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, р-н „Подуяне“, ул. ****, представляващ
склад № 5, с площ от 59,80 кв. м., заедно с 5,61 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ V-628 в кв. 40 по плана
на гр. София, местност „Хаджи Д.“ с площ от 310 кв. м.;
-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.803.1030.1.39, съгласно схема № 15-
417102-24.08.2016 г., издадена от СГКК - гр. София, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. ****,
представляващ офис № 3, с площ от 41,02 кв. м., заедно с 1,66 идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от
квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м.;
-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.802.1030.1.29, съгласно схема № 15-
233325-14.05.2016 г., издадена от СГКК - гр. София, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. ****,
представляващ гараж № 5, с площ от 21,50 кв. м„ заедно с 0,72 идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от
квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м.;
-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.802.1030.1.32 съгласно схема № 15-
233326-14.05.2016 г., издадена от СГКК - гр. София, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. ****,
представляващ гараж № 6 в сутерена на сградата, с площ от 19,08 кв. м., заедно с 0,64
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
съставляващо УПИ 1-1030 от квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с
площ от 500 кв. м. и
-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.802.1030.1.33 съгласно схема № 15-
233328-14.05.2016 г., издадена от СГКК - гр. София, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. ****,
представляващ гараж № 7 в сутерена на сградата, с площ от 17,76 кв. м., заедно с 0,60
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
съставляващо УПИ 1-1030 от квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с
площ от 500 кв. м.
2
- В. Т. К. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. **** е осъден да заплати на В. И. К. ,
ЕГН **********, е адрес: гр. София, ж. к. „Сухата река“ № **** сумата от 4860 лева за
уравнение на дела й ;
-В. И. К. , ЕГН ********** е осъдена да заплати на основание чл.346 ГПК във вр.чл.59
ЗЗД на В. Т. К. ЕГН ********** сумата от 13 380,91 евро, представляваща 1/2 част от
платени от него вместо нея в периода от 04.06.2010 г. до 16.04.2021 г. суми по договор за
банков кредит № 185/R/2005 от 22.02.2005 г„ с които К.а се е обогатила за негова сметка,
ведно със законната лихва датата на заявяване на претенцията - 16.12.2021 г. до
окончателното плащане;
-В. И. К.а, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „****, е осъдена на основание чл. 355
ГПК, да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 2 878,40 лв.,
представляваща дължима държавна такса по делбата, както и сумата от 1 046,83 лв.,
представляваща дължима държавна такса по претенцията по сметки;
- В. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Хиподрума“, бл. ****, е осъден на
основание чл. 355 ГПК, да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 15 111,60
лв., представляваща дължима държавна такса по делбата, както и сумата от 104,70 лв.,
представляваща дължима държавна такса по претенцията по сметки.
-В. И. К.а, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „**** е осъдена да заплати на В. Т. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Хиподрума“, бл. ****, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 2454,52 лв., представляваща разноски по делото във втората фаза на делбата
във връзка с претенцията по сметки.
-В. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Хиподрума“, бл. **** е осъден да
заплати на В. И. К.а, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „****, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 245,48 лв., представляваща разноски по делото във втората фаза на
делбата във връзка с претенцията по сметки, както и сумата от 25 лв., представляваща
разноски за платена държавна такса пред СГС.
и по частна жалба на В. И. К.а-Г. , ЕГН ********** срещу определение №20095878 от
01.07.2023 г по гр.д.№52867/16 г на СРС , 79-ти състав , което е изменено решение
№20077173 от 31.01.2023 г , постановено по гр.д.№52867/16 г на СРС , 79-ти състав в частта
за разноските като В. И. К. е осъдена да заплати на В. Т. К. допълнително още 3490,10 лева
разноски по първата фаза на делбата за депозит за ССЕ , СУ и адвокатски възнаграждения .
Във въззивната си жалба въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС
по отношение на поделяне на имуществото и по претенцията за сметки . Претенцията по
сметки на К. е останала недоказана по основание и размер . Не е вярно , че само К. е плащал
вноските по договора за кредит , защото след 05.05.2010 г К.а е платила сумата от 2521,79
евро . К. умишлено е пречел на бившата си съпруга да плаща по договора за кредит , защото
е целял да увеличи дела си в имота . Два пъти е променяна от К. и от майка му сметката чрез
която се обслужва кредита , а никой не може да черпи права от неправомерни действия .
Като е погасил предсрочно дълга К. е станал кредитор на К.а и увеличава дела си . Приетата
3
пред СРС оценителна експертиза е неправилна и необоснована . Тази експертиза е оспорена
, но незаконосъобразно СРС не е допуснал нова оценителна експертиза .
В частната си жалба въззивникът излага доводи за неправилност на определението на СРС
по чл.248 ГПК . Разноски от първата фаза на делбата не могат да бъдат предмет на
решението по втората фаза на делбата . К. не е подал молба за изменение на въззивното
решение на СГС по първата фаза на делбата и срокът за допълване/изменение на това
решение са изтекли .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . ССЕ
установява , че К. е платил след развода вноски по кредита от 26 914,97 евро , а К.а е
платила само 2521,79 евро . Плащанията са правени и чрез сметка на майка му Л. К.а , тъй
като К. е имал наложен запор от В. К.а , но средствата са били на К. . Без значение е по
какви причини е имало плащания на вноските от К. , а не от К.а и дали кредитът е
предсрочно погасен . К.а не е проявявала интерес да плаща вноски по кредита след януари
2016 г , а сметката за обслужване на кредита също е променена поради наложени от нея
запори . СТЕ е обоснована и е дала законосъобразно заключение
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва частната жалба . В първата
фаза на делбата К. е имал искания за разноски , но съдът изрично е отложил произнасянето
по тях за втората фаза , което и е сторил .
Въззивната жалба и частната жалба са допустими. Решението и определението по
чл.248 ГПК няма данни да е връчено на въззивника , поради което въззивната жалба от
06.03.2023 г и частната жалба от 21.07.2023 г са подадени в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението и определението по
чл.248 ГПК на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от правна и фактическа страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . За неправилност на решението
съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да извърши делбата по посочения способ СРС е приел , че от фактическа страна
следното :
Между страните не се спори, а и от представения в заверен препис договор за кредит срещу
ипотека № 185/R/2005 от 22.02.2005 г. се установява, че „Банка Пиреос“ АД е отпуснала на
В. Т. К. и В. И. К.а банков кредит в размер на 24 000 евро, при уговорен краен срок за
издължаване на дълга по него - 20.02.2025 г. Според чл.3 ал.1 от договора средствата по
кредита се получават, ползват и издължават по банков път чрез съвместна заемна сметка,
открита на името на кредитополучателите при банката. Съгласно чл.8 ал.1 от договора има
възможност за предсрочно цялостно или частично погасяване на отпуснатия кредит от
4
страна на кредитополучателите, като дължимите по него суми се издължават от тях
безкасово.
В случая кредитополучателите В. Т. К. и В. И. К.а са отправили искане до „Банка Пиреос“
АД - клон София за откриване на тяхно име на съвместна банкова сметка, като в графа
„Условия за разпореждане със сметката и средствата по нея“ те са отбелязали опция № 2 -
„поотделно, с подписа на който и да е от титулярите“, потвърждавайки избора си чрез
полагане на подписите си и попълване на личните си данни.
От нареждане за погасяване № 50/04.09.2009 г. се установява, че на посочената в него дата -
04.09.2009 г. от страна на ищцата В. И. К.а е направено искане за частично предсрочно
погасяване на сумата от 1 500 евро по кредит № 0010/0187/00001002220, която е наредена
по сметка е IBAN: BG 87 PIRB **** 4600 0060 76 в „Банка Пиреос България“ АД, видно от
вносната бележка от същата дата.
На 08.12.2009 г. от страна на В. Т. К. е подадена молба за промяна на параметрите на
условията по кредит № 0010/0187/00001002220, като същият бъде погасяван от сметка №
**********.
В качеството си на кредитоискател по договор за кредит срещу ипотека № 185/R/2005 от
22.02.2005 г., на 28.02.2012 г. В. И. К.а е подала молба, адресирана до управителя на „Банка
Пиреос“ АД - клон Иван Вазов, с която е заявила, че без нейно съгласие служител на клона е
разрешил плащанията по кредита да стават от лична самостоятелна сметка на
кредитоискателя В. К., което е в противоречие е чл. 3 от договора, поради което е отправила
искане за възстановяване на първоначалното положение, а именно: плащанията по него да се
извършват от съвместната сметка на кредитоискателите е IB AN: BG 87 PIRB
**************. Според текст върху молбата В. К. е изразил съгласието си е нея, като
плащанията по кредита бъдат извършвани от сметката по договора е IBAN: BG 87 PIRB
**************, което обстоятелство той е потвърдил е подписа си.
Също на 28.02.2012 г. от страна на В. И. К.а е подадена молба за промяна на параметрите на
условията по кредит № 0010/0187/00001002220, като същият бъде погасяван от сметка №
**********, а не от сметка № **********, като видно е, че на същата дата - 28.02.2012 г.
двамата кредитополучатели са дали съгласие за директен дебит от сметка № ********** за
пълното погасяване на договор за кредит № 185/R/2005 от 22.02.2005 г.
На 30.09.2016 г. в качеството си на физическо лице и титуляр на сметката и представляващ
клиента, Л.Л. К.а е дала съгласието си договор за кредит 185/R/2005 от 22.02.2005 г да бъде
обслужван от личната й сметка е IBAN: BG 20 PIRB ******** при „Банка Пиреос България“
АД, съгласявайки се и за директен дебит от нея до пълното му погасяване.
Видно от представения погасителен план към договор за кредит е посочена дата на
отпускане - 20.08.2009 г. и кредитополучател по него В. К. същият има за предмет сумата от
17 955,23 евро при срок на погасяване от 240 месеца, е падеж на първата погасителна вноска
- 20.09.2009 г. и падеж на последната погасителна вноска - 20.02.2025 г.
От електронна извадка от движението по сметката на търговско дружество „Елам“ ООД се
5
установява, че на 19.06.2009 г. в полза на В. К.а е наредена сумата от 3 000 лв. е посочено
основание за превода „**********“.
Между страните не се спори, че е решение № 8586 от 05.05.2010 г., постановено по гр. д. №
13818/2009 г. по описа на СРС, 86 състав, бракът между В. Т. К. и В. И. К.а, сключен на
21.03.2004 г., е бил прекратен поради развод.
Според показанията на разпитания пред СРС свидетел Л.Л. К.а /майка на ответника В. К./,
свиделят знае за кредит, който синът й и бившата му съпруга са теглили от „Банка Пиреос“
АД, без да си спомня конкретната сума, която определя като „голяма“. Заявява, че сметката
на сина й е била запорирана, поради което се е наложило да открие такава на нейно име, от
която кредитът да продължи бъде обслужван. Сочи, че изцяло В. е внасял суми по нея, за да
покрива месечната вноска, като с категоричност заявява, че средствата са принадлежали
изцяло на сина й, но на моменти чисто физически тя също е внасяла пари от нейно име.
Свидетелката знае, че кредитът към тази банка е бил само един и същият е сключен отдавна,
но към настоящия момент изцяло е погасен. Л. К.а не е запозната дали В. е знаела за
промяната на сметката, от която ще се обслужва кредитът, както и, че не е подавала молба
към банката за промяна на сметката.
От изслушаното и прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, изготвено след запознаване с материалите по делото,
както и допълнително представените от „Юробанк България“ АД - ЦУ такива, се
установяват извършените след 05.05.2010 г. плащания по процесния договор за кредит №
185/R/2005 от 22.02.2005 г., а именно:
1/ по сметка с IBAN: BG 47 PIRB ************** с титуляр В. К., посочена за обслужваща
кредита в периода м.01.2010 г. - м.02.2012 г., на основание подадена молба за промяна на
параметри от 08.12.2009 г. - в размер на сумата от общо 5 317,85 евро, която съгласно
приложение № 1 към експертизата се формира от 28 броя вноски, направени в периода от
04.06.2010 г. до 05.08.2016 г., и посочено като вносител лице - В. К.;
2/ по съвместна банкова сметка с IB AN: BG 87 PIRB ************** c титуляр В. К.а и В.
К., посочена за обслужваща кредита в периода м.03.2012 г. - м.08.2016 г., на основание
подадена молба за промяна на параметри от 28.02.2012 г. - в размер на сумата от общо 5
344,88 евро, която съгласно приложение № 2 към експертизата се формира от 35 броя
вноски, направени в периода от 21.03.2012 г. до 19.05.2016 г., и посочени като вносители
лица В. К., Л. К.а и Н.И.;
3/ по банкова сметка с IB AN: BG 20 PIRB ******** c титуляр Л. К.а, посочена за
обслужваща кредита в периода м.09.2016 г. - м. 10.2019 г., на основание подадено писмо -
нареждане от 30.09.2016 г. - в размер на сумата от общо 6798,86 евро, която съгласно
приложение № 3 към експертизата се формира от 58 броя вноски, направени в периода от
30.09.2016 г. до 30.10.2019 г., и посочено като вносител лице В. К.;
4/ по банкова сметка с IBAN: BG ******** с титуляр Л. К.а, посочена като обслужваща
кредита в периода м.11.2019 г. и м. 12.2019 г., както и в периода м.02.2020 г. - м.04.2021 г.,
6
на основание трансфериране на сметка BG 20 PIRB ******** при придобиването на „Банка
Пиреос България“ АД от „Юробанк България“ АД - в размер на сумата от общо 9482,06
евро, която съгласно приложение № 4 към експертизата се формира от 18 броя вноски,
направени в периода от 15.11.2019 г. до 16.04.2021 г„ с посочено като вносител лице В. К.;
5/ по банкова сметка с IBAN: BG ************** с титуляр В. К., посочена като
обслужваща кредита през м.01.2020 г. на основание трансфериране на сметка с IBAN: BG 47
PIRB ************** при придобиването на банка „Пиреос България“ АД от „Юробанк
България“ АД - в размер на сумата от общо 165,77 евро, която съгласно приложение № 5
към експертизата представлява 1 брой вноска от 27.01.2020 г. и
6/ по съвместна банкова сметка с IB AN: BG 87 PIRB ************** c титуляр В. К.а и В.
К. - в размер на сумата от общо 2 521,79 евро, която съгласно приложение № 6 към
експертизата се формира от 26 броя вноски, направени в периода от 28.02.2012 г. до
28.01.2016 г„ и посочено като вносител лице - В. К.а.
Според вещото лице по ССЕ за погасяване на задълженията по договор за банков кредит №
185/R/2005 от 22.02.2005 г. в периода от 05.05.2010 г. до пълното му предсрочно погасяване
- 16.04.2021 г. по обслужващите го банкови сметки периодично са постъпвали суми в общ
размер на 29 631,21 лв„ от които за погашения по кредита са отнесени 29 436,76 евро,
тъй като разликата от 194,45 евро представлява удържани банкови такси за обслужване на
разплащателните сметки съгласно действащата към момента на събирането им тарифа на
банката, поради което същата не следва да се калкулира в ценообразуването на кредита.
Запознавайки се с клаузите на процесния договор за банков кредит № 185/R/2005 от
22.02.2005 г вещото лице счита , че същият е отпуснат в размер на 24 000 евро и със срок за
погасяване до 20.02.2025 г„ като на 16.04.2021 г. е извършено пълно предсрочно погасяване
на същия със сума в размер на 6 725,23 евро, чийто вносител е В. К.. Усвояването,
ползването и издължаването му е започнало да се извършва чрез съвместна банкова сметка
открита на името на кредитополучателите В. К. и В. К.а, като вещото лице не е установило
наличието на нотариално заверено пълномощно от тях за промяна на сметката за
обслужване на кредита, а единствено съгласие за директен дебит от 30.09.2016 г. относно
платец - Л. К.а със срок на валидност до пълното погасяване на задълженията по него.
Според вещото лице по ССЕ цената на дълга по кредита е в общ размер на 43 839,37 евро,
като за периода от възникване на задължението до 05.05.2010 г. е била погасена сума в
размер на 14 402,62 евро, поради което остатъчната му стойност към тази дата е била в
размер на 29 436,76 евро.
Според приетите пред СРС основно и допълнително заключение на СТЕ процесните имоти
са реално неподеляеми . За определяне на справедливата пазарна цена вещото лице е
използвало два метода на оценка :
1/ метод на сравнителния подход, който се базира на пазарните цени на сравними по
местоположение и предназначение имоти и други действащи пазарни регулатори при сделки
с недвижими имоти, при използване на офертни цени, коригирани с коефициенти,
7
отразяващи разликите в оценяваните и сравняваните такива, както и
2/ метод на приходния подход, който е базиран на очакваните чисти парични потоци, които
биха могли да се генерират от оценяваните имоти по време на тяхната експлоатация,
давайки приоритет на сравнителния такъв /метод на пазарните аналози/, тъй като той най-
реално отчита пазарните тенденции.
Според вещото лице по СТЕ средната пазарна стойност на изследваните имоти е, както
следва:
1/ по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.803.1030.1.38,
находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. ****,
представляващ офис № 2, с площ от 39,40 кв. м., заедно с 1,60 идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от
квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м. - 74 050 лв.;
2/ по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.606.628.1.204.,
находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Подуяне“, ул. ****,
представляващ склад № 4, с площ от 39,74 кв. м., заедно с 3,73 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ V-628 в кв. 40
по плана на гр. София, местност „Хаджи Д.“, с площ от 310 кв. м. - 67 100 лв.;
3/ по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.606.628.1.205,
находящ се в гр. София, общ. Столична, р-н „Подуяне“, ул. ****, представляващ склад № 5,
с площ от 59,80 кв. м., заедно с 5,61 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ V-628 в кв. 40 по плана на гр. София,
местност „Хаджи Д.“ с площ от 310 кв. м. - 103 500 лв.;
4/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.803.1030.1.39, находящ се в гр.
София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. ****, представляващ офис № 3, с
площ от 41,02 кв. м., заедно с 1,66 идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, съставляващо УПИ I- 1030 от квартал 2А по плана на гр. София,
местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м. - 85 650 лв.;
5/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.802.1030.1.29, находящ се в гр.
София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. ****, представляващ гараж № 5, с
площ от 21,50 кв. м., заедно с 0,72 идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от квартал 2А по плана на гр. София,
местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м. - 43 500 лв.;
6/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.802.1030.1.32, находящ се в гр.
София, общ. Столична, област София, р- н „Изгрев“, ул. ****, представляващ гараж № 6 в
сутерена на сградата, е площ от 19,08 кв. м„ заедно с 0,64 идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от квартал 2А по
плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м. - 38 600 лв. и
7/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.802.1030.1.33, находящ се в гр.
София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. ****, представляващ гараж № 7 в
8
сутерена на сградата, с площ от 17,76 кв. м„ заедно с 0,60 идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от квартал 2А по
плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м. - 37 350 лв.
С оглед тези пазарни оценки дяловете на страните са както следва: за В. К. - 377 790 лв. и за
В. К.а - 71 960 лв.
Според СРС след като делбените имоти са неподеляеми и като се съобразят квотите на
страните , вещото лице е предложило 3 варианта за разпределението им, а именно: вариант
№ 1 - дял №1 на стойност от 74 050 лв., включващ описания под №1 в решението по
допускане на делбата имот, който да се предостави на В. К.а, при допълнително парично
уравняване от нейна страна в полза другия съделител в размер на 2 090 лв., и дял № 2 на
стойност от 375 700 лв., който да се предостави на В. К., включващ описаните от № 2 до № 7
от решението по допускане на делбата имоти; вариант № 2 - дял № 1 на стойност от 67 100
лв., включващ описания под №2 в решението по допускане на делбата имот, който да се
предостави на В. К.а, при допълнително парично уравняване в нейна полза от страна на
другия съделител в размер на 4 860 лв., и дял № 2 на стойност от 382 650 лв„ който да се
предостави на В. К., включващ описаните под № 1, № 3, № 4, № 5, № 6 и № 7 от решението
по допускане на делбата имоти; вариант № 3 - дял № 1 на стойност от 75 950 лв„ включващ
описаните под №6 и №7 в решението по допускане на делбата имоти, които да се
предоставят на В. К.а, при допълнително парично уравняване от нейна страна в полза на
другия съделител в размер на 3 990 лв„ и дял № 2 на стойност от 373 800 лв„ включващ
описаните под № 1, № 2, № 3, № 4 и № 5 от решението по допускане на делбата имоти,
който да се предостави на В. Т. К..
От правна страна СРС е приел по способа за извършване на делбата , че делбата следва да
се извърши чрез разпределяне на имотите, предмет на същата. В случая съставянето на
дялове и тегленето на жребий е невъзможно и твърде неудобно с оглед на обстоятелството,
че броят на имотите е по-голям от броя на съделителите, дяловете им не са равни /В. К.а
притежава 16 % идеални части от делбената маса, а В. К.а притежава 84 % идеална части
от нея/, а освен това предмет на делбата са имоти, съществено различаващи се един от друг
по вид и предназначение /офиси, складове и гаражи/, както и по площ и стойност - арг. т. 5
от ППВС № 7/1973 г. Делбените имоти могат да бъдат обособени в два реални дяла, които
да бъдат съобразени с квотите на участващите в делбата лица, което отчасти би било в
съответствие и със заявеното от процесуалните представители на страните в откритото
съдебно заседание на 06.07.2022 г. съгласие за разпределянето им при съобразяване на
квотите им и установената по делото оценка на всеки един от дяловете. При разпределяне на
имотите между тях съдът следва да се стреми всеки да получи реален дял, като при това се
спазва принципът на равноправие на всички страни в производството, но при съобразяване
и на заявената от тях воля при обособяване на отделните дялове.
Според СРС при извършване на разпределението съдът се ръководи и от предназначението
на имотите, стойността им и квотите на съделителите като по възможност на всеки от тях,
респ. група съделители се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и
9
според вида и предназначението им. ВКС трайно приема, че при разпределяне на имотите по
реда на чл. 353 ГПК не следва да се съставя разделителен протокол и в този смисъл е и
ППВС № 7/73 г., което е запазило значението си и към настоящия момент.
Според СРС не следва да бъде възприет предпочитаният от ищцата „вариант“ за
извършване на делбата посредством цялостно уравняване на притежавания от нея дял в
пари, равняващ се на 16 % от делбената маса. Съгласно чл.69 ЗН всеки един от
съделителите следва да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно. Имотите,
чиято делба е допусната, следва да се разпределят така, че всеки от съделителите да получи
дял в натура, като дяловете трябва да бъдат образувани по начин да не се раздробяват
отделните имоти, доколкото това е възможно. Съгласно т.5 и т.8 от ППВС № 4/1964 г.
делбата може да се извърши по реда на чл. 353 ГПК само ако за всеки съделител,
респективно групи съделители, може да се отдели реален дял от делбените имоти, като е
недопустимо съдът да извърши делбата чрез разпределение на същите, като уравни дела на
някой от тях само с пари, а не с реален дял от делбената маса - арг. т. 8 от ППВС № 4/64 г. на
ВС. Също не може да се уважи искането съделителката В. К.а за поставяне в дял на другия
съделител В. К. на всички делбени имоти, доколкото по този начин би се стигнало до
хипотеза, при която тя няма да получи реален дял от делбената маса, а единствено
определянето на парично уравнение за него, в който случай способът за извършване на
делбата по чл. 353 ГПК не би бил приложим. Както бе посочено по-горе, недопустимо е
съдът да разпредели имотите изцяло на един от съделителите, като уравни дела на
останалите с пари, поради което при подобна хипотеза би означавало съдът да пристъпи към
друг от законоустановените способи за извършване на делбата - изнасянето им на публична
продан, доколкото всеки един от тях е неподеляем, който обаче следва да бъде изключение в
случай, че извършването на разпределение е невъзможно, какъвто настоящият случай не е.
Според СРС разпределението на имотите трябва да се извърши по вариант №2 на
допълнителната СТЕ , в който случай разликата в стойностите на отделните квоти би
наложило най-малко парично уравняване между тях, като се вземе предвид и фактът, че
само при този вариант на разпределение не би се достигнало до парично уравняване от
страна на съделителката В. К.а в полза на другия съделител В. К.. В случая, възприемането
на такъв подход при определяне на приложимия вариант за разпределение на делбените
имоти съдът счита, че в най-пълна степен би съответствал от една страна както на принципа
за получаване в реален дял на имот от делбената маса, а от друга страна и на изразената от
страните воля за извършване на делбата с оглед евентуално прибягване до парично
уравняване помежду им. Това е така, тъй като многократно в хода на процеса, включително
и в писмената си защита по делото, ищцата К.а е поддържала становището си, че
предпочитаният от нея способ за извършване на делбата включва получаването на парично
уравнение на дела й. От своя страна ответникът К. също многократно демонстрира
готовност за парично уравнение на дела на бившата си съпруга, макар и след
приспадане на стойността на заявената от него претенция по сметки, поради което
възприемането на някой от останалите предложени от вещото лице варианти за
10
разпределение, предвиждащи евентуално парично уравняване от страна на съделителката
К.а в полза на другия съделител К., не би съответствало на волята на страните. Вариант №2
е и най-икономичен по отношение на уравняване на дяловете .
Според СРС няма основание преценката на съда относно начина на разпределение на
делбените имоти да се обвързва с изхода на спора по заявената от съделителя В. К.
претенция по сметки, като евентуално уважаване на същата да бъде съобразено при
обособяване на дела на насрещната страна по нея В. К.а, както се поддържа от ответника в
хода на целия процеса. Това е така, тъй като претенциите по сметки представляват
облигационни притезания между съделителите, които се включват във втората фаза на
производството, без обаче те да имат отношение към способа за извършване на самата делба.
Според СРС като се съобразят определените с решението по допускане на делбата квоти,
броя на съделителите и имотите, но също така и изложените по-горе съображения относно
начина на обособяване на отделните дялове, процесните имоти трябва да бъдат
разпределени по реда на чл. 353 ГПК в два дяла, както следва:
дял №1 на стойност от 67 100 лв., включващ описания под № 2 в решението по допускане на
делбата имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.606.628.1.204.,
находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Подуяне“, ул. ****,
представляващ склад № 4, с площ от 39,74 кв. м., заедно с 3,73 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ V-628 в кв. 40
по плана на гр. София, местност „Хаджи Д.“, с площ от 310 кв. м., който да се предостави на
съделителката В. И. К.а. По този начин на този съделител би се предоставил дял в натура от
делбената маса, като наред с това съдът намира, че стойността на имота се явява максимално
близка до стойността на дела на ищцата от делбеното имущество, а именно: 71 960 лв. /16 %
от 449 750 лв./. Същевременно с това, по този начин би бил съобразен и фактът, че в хода на
процеса същата не е изразила воля за получаване в дял и на друга част от делбените имоти.
дял №2 на стойност от 382 650 лв. в полза на съделителя В. К. следва да бъдат
разпределени останалите имоти . При този начин на разпределение, от една страна той би
получил в реален дял имоти, чиято стойност е максимално близка до стойността на дела му
от общото делбено имущество /377 790 лв./, а от друга страна би дължал на ищцата В. К.а
минимално парично уравнение, в какъвто смисъл е и многократно изразената от него воля в
хода на процеса относно начина на извършване на делбата, поради което съдът счита този
вариант на разпределение за максимално справедлив.Ето защо, при съобразяване на
стойността на дяловете на съделителите от съсобствените им имоти е пазарната стойност на
дела, който се разпределя на всеки един от тях, в случая се налага присъждане на суми за
тяхното парично уравняване, както следва: В. К. следва да уравни дела на В. К.а с пари,
поради което той следва да бъде осъден да й заплати сумата от 4 860 лв.
На основание чл.168 т.2 ЗЗД за обезпечаване изпълнението на задължението за заплащане
на сумата за уравнение кредиторът - В. И. К.а може да поиска вписване в нейна полза на
законна ипотека.
11
По претенцията по сметки с правно основание чл. 346 ГПК. вр. чл. 59 ЗЗД СРС е приел
следното :
В. К. твърди заплащане от негова страна на вноските по процесния договор за банков
кредит № 185/R/2005 от 22.02.2005 г. за посочения период /главници, лихви и др./, в т. ч. и
частта, съответстваща на дела на съделителката В. К.а, в качеството й на съдлъжник по
него; размера на платените суми, респ. частта от тях, с която последната се е обогатила за
негова сметка.
Към момента на сключване на процесния договор за кредит - 22.02.2005 г.
кредитополучателите по него - В. К. и В. К.а са били в брак, като с влизане в сила на
решението за развод от 05.05.2010 г. бракът следва да се счита за прекратен.С оглед
изложените от съделителя В. К. фактически твърдения заявената от него и приета за
разглеждане във втората фаза на производството претенция по сметки се основава на
твърдението, че в периода от 05.05.2010 г. до 21.05.2021 г. /датата на окончателното му
погасяване/ изцяло е заплащал погасителните вноски по процесния договор за банков кредит
№185/R/2005 от 22.02.2005 г., в т.ч. и в частта, съответстваща на дела на другия съдлъжник
по него - В. К.а, поради което същата се е обогатила за негова сметка в размер на 1/2 от
стойността на платените от него суми. По делото се спори в какъв размер са платените от В.
К. суми в рамките на посочения по-горе период, както и участвала ли е насрещната страна -
В. К.а в погасяването на същите, както тя твърди .
Според СРС при наличните по делото писмени доказателства , показания на свидетеля Л.Л.
К.а и заключението на ССС , трябва да се приеме , че В. К. действително е извършил
поредица от значителни плащания по кредита . Съгласно ССЕ в периода от 04.06.2010 г.
до пълното предсрочно погасяване на кредита на 16.04.2021 г. В. К. е плащал в брой на каса,
а също и чрез вътрешно банкови преводи, които независимо от банковата сметка, чрез която
същите са наредени, са отнасяни от банката все за погасяването на сумите по процесния
договор за кредит от 22.02.2005 г. Ирелевантно е обстоятелството дали и ако да - кога е
допусната промяна в сметката, от която дългът да се обслужва, каквито данни по делото са
налице, предвид ангажираните включително и от съделителката В. К.а писмени
доказателства
Според СРС следва да бъдат възприети данните, отразени в приложенията към
заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, според които
извършените след 05.05.2010 г. плащания до пълното погасяване на процесния договор за
кредит № 185/R/2005 от 22.02.2005 г. възлизат на сумата от общо 29 631,21 евро, от които
за погашения на кредита е отнесена сумата от 29 436,76 евро. Тази сума следва да се
намали със сумата от 2521,79 евро, която съгласно приложение № 6 към експертизата
отразява извършените от В. К.а 26 броя вноски, направени в периода от 28.02.2012 г. до
28.01.2016 г„ т. е. в рамките на исковия период. Или размерът на платените от
кредитополучателя В. К. суми се равнява на 26 914,97 евро. От нея следва да се извади и
сумата от 153,14 евро, представляваща платена на 29.12.2014 г. вноска по кредита,
доколкото видно от приложение № 2 към заключението на вещото лице по
12
съдебносчетоводната експертиза същата е наредена на каса от трето за спора лице - Н.И.. В
случая, съделителят В. Т. К. не твърди, а и не доказва, че фактически посоченото лице също
е извършвало плащания от негово име, наред с майка му Л. К.а. В показанията си
последната също не посочва, че други лица, освен нея и синът й, също са извършвали
плащания от негово име по кредита. Към момента на извършване на това плащане -
29.12.2014 г. кредитът се е обслужвал от съвместната сметка на двамата кредитополучатели,
което не изключва възможността то да е направено от името и за сметка на другия
кредитополучател - В. К.а. Действително, данните по делото сочат, че от нейна страна са
извършвани и други плащания - например от 04.09.2009 г. в размер на 1 500 евро, което
обаче не следва да бъде съобразено, доколкото предхожда по време периода, за който се
отнася претенцията по сметки.
Според СРС общият размер на извършените плащания възлиза на 26761,83 евро, а
доколкото те са сторени от съделителя В. К. за погасяването на дълг, поет от него съвместно
с бившата му съпруга В. К.а, в качеството им на кредитополучатели по процесния договор
за кредит № 185/R/2005 от 22.02.2005 г., то следва да се приеме, че тя се е обогатила за
негова сметка с 1/2 от стойността от платените от него суми. Неоснователно е
възражението на К.а , че към 04.09.2009 г. дължимата сума по процесния договор за кредит е
била в размер на 17 955,23 евро, поради което няма как за твърдяния период от 05.05.2010 г.
до 21.05.2021 г. от страна на В. К. да е била заплатена сумата от общо 29 423,07 евро.
Според ССЕ към 05.05.2010 г. остатъчната стойност на кредита до пълното му погасяване
възлиза в размер на 29 436,76 евро, на колкото се равнява и размерът на общо извършените
след тази дата погашения до момента на пълното му предсрочно погасяване на 16.04.2021 г.
Погасителният план , на който съделителката К.а се позовава е с параметри, които се
различават от тези на процесния такъв от 22.02.2005 г., а именно: дата на отпускане -
20.08.2009 г., падеж на първата погасителна вноска - 20.09.2009 г. и посочено като
кредитополучател лице - само съделителя В. К.. Т.е представеният документ не касае
договор за кредит № 185/R/2005 от 22.02.2005 г., поради което отразената в него остатъчна
стойност от 17 955,23 евро е ирелевантна.
Според СРС исковата претенция с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД се явява
основателна до размера от 13 380,91 евро / 1/2 от 26 761,83 евро/, както и за периода от
04.06.2010 г. до 16.04.2021 г., като следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 14 711,54 евро, или за размера от 1 330,63 евро, и за периода от 05.05.2010 г. до
03.06.2010 г. и от 17.04.2021 г. до 21.05.2021 г. Посочената по-горе сума следва да се
присъди в евроведно със законната лихва от датта на заявяване на претенцията - 16.12.2021
г. до окончателното плащане.
При наличните доказателства настоящият съд приема от правна страна следното :
По способа на делбата
Във въззивната жалба се излагат общи доводи , че СРС не е поделил законосъобразно
общото имущество . Отделно във въззивната жалба има две групи конкретни доводи – че не
е съобразен изхода на делото по отношение на претенцията по сметки и че при друго
13
заключение на оценителската експертиза може да се стигне до друг вариант на
разпределение на имотите .
Според настоящия съд , както правилно е посочил и СРС , изходът на претенцията по
сметки няма и не може да има отражение по отношение на способа на делбата –
разпределение по реда на чл.353 ГПК . При предявяване на претенции по сметки
последиците са идентични като при обективно съединяване на искове като целта на закона е
процесуална икономия . От това не следва , че съдът е длъжен да съобразява изхода за
извършване на делбата с изхода на претенциите по сметки . Такива претенции могат и да не
бъдат предявени , а и без тях делбата трябва да се извърши и приключи. Между иска за
делба и претенциите по сметки поначало липсва пряка обусловеност и в ГПК не е
предвидено задължение за съда , например , да прихваща суми от уравнения със суми
присъдени по претенции по сметки . Това може да стане след влизане в сила на решението
по втората фаза на делбата .
Основателен е доводът на въззивника , че СРС неправилно не е допуснал повторна СТЕ ,
чрез която да се извърши проверка на заключението СТЕ /оценителна експертиза/ на вещото
лице Ц. . Отделно , въпросната експертиза е изготвена на 06.06.2022 г , при което е
възможно да има изменения на пазарните цени на делбените имоти . Съгласно трайната
практика на ВКС /напр. решение № 487 от 05.07.2010 г. по гр.д. № 1277/2009 г. на І ГО
решение № 266 от 17.10.2014 г. по гр.д. № 3333/2014 г. на І ГО, решение №120 от 11.10.2019
г по гр.д.№2763/18 г на ВКС , I ГО / при наведени доводи за неправилност в частта, с която е
определено дължимото уравнение, въззивната инстанция е длъжна да съобрази настъпилата
в хода на производството промяна на пазарната цена и да събере доказателства за това.
Приема се, че когато от оценяването на имотите до извършването на делбата е изминал
значителен период от време, съдът е длъжен и служебно да назначи нова експертиза за
определяне на действителната пазарна стойност, тъй като съществува вероятност през този
период да са настъпили значителни промени в цените на недвижимите имоти .
В случая е ноторно известно , че за периода 2022 г – 2024 г е налице значително увеличаване
на цените на недвижимите имоти в гр.София и също и по тази причина настоящият съд
допусна СТЕ , която да извърши нова оценка на пазарните цени на делбените имоти .
Според заключението на вещото лице С. К. пазарната стойност на имотите е както следва :
1/ по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.803.1030.1.38,
находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. ****,
представляващ офис № 2, с площ от 39,40 кв. м., заедно с 1,60 идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от
квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м. – 82 149 лв.;
2/ по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.606.628.1.204.,
находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Подуяне“, ул. ****,
представляващ склад №4, с площ от 39,74 кв. м., заедно с 3,73 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ V-628 в кв. 40
14
по плана на гр. София, местност „Хаджи Д.“, с площ от 310 кв. м. - 83 162 лв.;
3/ по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.606.628.1.205,
находящ се в гр. София, общ. Столична, р-н „Подуяне“, ул. ****, представляващ склад №5,
с площ от 59,80 кв. м., заедно с 5,61 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ V-628 в кв. 40 по плана на гр. София,
местност „Хаджи Д.“ с площ от 310 кв. м. - 128 693 лв.;
4/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.803.1030.1.39, находящ се в гр.
София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. ****, представляващ офис №3, с
площ от 41,02 кв. м., заедно с 1,66 идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, съставляващо УПИ I- 1030 от квартал 2А по плана на гр. София,
местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м. - 88 398 лв.;
5/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.802.1030.1.29, находящ се в гр.
София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. ****, представляващ гараж №5, с
площ от 21,50 кв. м., заедно с 0,72 идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от квартал 2А по плана на гр. София,
местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м. - 57 190 лв.;
6/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.802.1030.1.32, находящ се в гр.
София, общ. Столична, област София, р- н „Изгрев“, ул. ****, представляващ гараж №6 в
сутерена на сградата, е площ от 19,08 кв. м„ заедно с 0,64 идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от квартал 2А по
плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м. - 50 735 лв. и
7/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.802.1030.1.33, находящ се в гр.
София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. ****, представляващ гараж №7 в
сутерена на сградата, с площ от 17,76 кв. м„ заедно с 0,60 идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от квартал 2А по
плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м. - 47 242 лв.
В о.с.з на 22.04.2024 г вещото лице К. уточнява , че долната част /пода/ на офис №2 и офис
№3 са на ниво един метър под ниво терен , като пред тях е изпълнен „английски двор“ за
допълнително осветяване . Офисите имат нужда от известен ремент . Т.нар.“складове“ са на
последния етаж и по същество представляват тавански жилища с баня и тоалетна , без да
имат статут на такива .
Настоящият съд счита , че за пазарната стойност на делбените имоти трябва да се кредитира
СТЕ на вещото лице К. . Същата е изготвена компетентно и е обоснована , а освен това е
взела предвид изменението на пазарните цени за периода 2022 г – 2024 г . Трябва да се
отбележи , че заключението на СТЕ на вещото лице Ц. не се различава съществено от тази
на вещото лице К. . Разликите в цените на имотите са сравнително малки , но естествено са
по-високи в заключението на вещото лице К. , което е по-късно изготвено и единствено
актуално към 2024 г .
Като се вземат предвид пазарните цени на делбените имоти в заключението на вещото лице
15
К. , общата им стойност е 537 569 лева . От тази стойност В. Г. има право на 16 % или на
86 011,04 лева , а В. К. има право на 84 % или на 451 557,96 лева . Както правилно е
посочил СРС имотите, чиято делба е допусната, следва да се разпределят така, че всеки от
съделителите да получи дял в натура, като дяловете трябва да бъдат образувани по начин да
не се раздробяват отделните имоти, доколкото това е възможно. Съгласно т.5 и т.8 от ППВС
№ 4/1964 г. делбата може да се извърши по реда на чл. 353 ГПК ако за всеки съделител,
респективно групи съделители, може да се отдели реален дял от делбените имоти, като е
недопустимо съдът да извърши делбата чрез разпределение на същите, като уравни
дела на някой от тях само с пари, а не с реален дял от делбената маса - арг. т. 8 от ППВС
№ 4/64 г. на ВС.
Вижда се , че след новата СТЕ на вещото лице К. най-близък като стойност до дела на В. Г. е
офис №3 на стойност 88 398 лв , при което В. Г. трябва да заплати за уравнение на дела на
К. сумата от 2386,96 лева . Друга хипотетична възможност е да се разпредели на В. Г. склад
№4 с пазарна стойност от 83 162 лв , при което за уравнение на дела й на стойност 86 011,04
лева В. К. трябва да й доплати сумата от 2848,04 лева . Останалите делбени имоти са със
стойност твърде различна на дела на В. Г. и би се наложило по-голямо парично уравнение ,
което е незаконосъобразно .
Разликата в сумите за уравнение при двата посочени варианта не е съществена , но все пак
трябва да се предпочете вариантът , който е най-икономичен от гл.т. на суми за уравнение .
Отделно В. Г. не е заявила предпочитание да получи имот с потенциално жилищно
предназначение и е обжалвала решението на СРС , с което й е поставен в дял склад №4 . Не
е без значение и фактът , че офис №3 може веднага да се ползва по предназначение , докато
склад №4 може евентуално да се преустои в ателие или жилище , но затова са необходими
допълнителни разходи за одобряване на съответния архитектурен проект , съгласуването му
и пр.
Без значение е принципното желание на В. Г. да получи единствено парични суми от
делбата , а не делбен имот , както и да не плаща суми за уравнение . Това е възможно
единствено при спогодба между страните , но такава не беше постигната нито пред СРС ,
нито пред настоящия съд .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и да се извърши ново
разпределение на делбените имоти като на В. Г. се възложи в дял офис №3 на стойност 88
398 лв , а на В. К. се поставят в дял останалите делбени имоти . При това В. Г. трябва да
доплати за уравнение на дела на К. сумата от 2386,96 лева .
По претенцията по сметки . Настоящият съд напълно споделя водещите мотиви на СРС ,
въз основа които първоинстанционният съд е стигнал до извод за частична основателност на
претенцията . Обосновани са мотивите на СРС , че преимуществено К. е плащал вноските по
договора за кредит след развода на 05.05.2010 г , като въззивникът К.а е платила много по-
малка сума . Няма данни К. умишлено да е пречел на бившата си съпруга да плаща по
договора за кредит , като пречките в тази насока не са били непреодолими . К.а е била
страна по договора за кредит , винаги е можела да се снабди от банката с информация за
16
него , а възможността да се заплащат суми – включително и в брой „на каса“ – не подлежи
на съмнение . В брой е плащал и К. , като същият е проявявал интерес в тази насока , за
разлика от въззивника , който и в течение на делото не проявява интерес към процесните
имоти , а цели да получаване на парична сума за тях .
Юридически не е възможно да се постигне „увеличение на дела“ на К. чрез плащания по
кредита след придобиване на имота. Процесната претенция е основана на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване и при нея не е необходимо да се изследва и
докаже „вина“ за извършени или енизвършени плащания . В случая К.а се е обогатила за
сметка на бившия си съпруг , който е заплащал и нейната част от задълженията , които са
възникнали като солидарни на основание чл.25 ал.2 СК /отм./ , възпроизведен сега в чл.32
ал.2 СК . Следователно искът правилно е уважен в посочената част , но законосъобразната
правна квалификация трябва да е по чл.127 ал.2 ЗЗД . В този смисъл са решение №45 от
27.04.2016 г по гр.д.№4628/15 г на ВКС, решение №143 от 06.02.2017 г по т.д.№2693/14 г на
ВКС , II ТО , решение №211 от 23.07.2012 г по гр.д.№177/11 г на ВКС , IV ГО , решение
№232 от 12.08.2014 г по гр.д. № 7488/2013 г, ГК , ІV ГО на ВКС и др.
По отношение на разноските по делото и по частната жалба
С оглед новия размер на стойността на дяловете на страните същите дължат допълнителна
държавна такса в полза на СРС по чл.355 ГПК. Решението на СРС трябва да се потвърди в
частта , в която В. Г.а е осъдена да заплати държавна такса в полза на СРС по претенцията
по сметки в размер на 2454,52 лева .
Пред СГС разноски по компенсация се дължат от въззиваемата страна в размер на 981,31
лева , доколкото е уважена жалбата по отношение на способа на делбата , но като краен
резултат е отхвърлена жалбата по отношение на претеницята по сметки /само е променена
правната квалификация на същата/ .
Частната жалба на В. Г. е основателна , като определение №20095878 от 01.07.2023 г по
същото дело по гр.д.№52867/16 г на СРС , 79-ти състав е недопустимо . Както е посочено в
определение №60141 от 19.11.2021 г по ч.гр.д.№3096/21 г на ВКС , II ГО чл.355 изр.1 ГПК е
приложим в първата фаза на делбата при липса на оспорване на правата на съделителите
на способа за извършване на делбата . Ако – както в случая – е бил налице спор по тези
въпроси се прилага чл.78 ГПК и разноските е следвало да се присъдят в съответните
решения и определение на ВКС от първата фаза .
Процесното искане по чл.248 ГПК за допълване на решението по втората фаза по отношение
на разноските от първата фаза се явява недопустимо и не е следвало да бъде разглеждано по
същество от СРС. Дори да се приеме, че с тази молба е поискано допълване на решението по
допускане на делбата в частта му за разноските, то искането е направено далеч след
изтичане на срока по чл.248, ал.1 ГПК , отново е недопустимо и трябва да се остави без
разглеждане .
По изложените съображения , СЪДЪТ
17
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20077173 от 31.01.2023 г , постановено по гр.д.№52867/16 г на СРС ,
79-ти състав ; в частта , с която на основание чл.353 ГПК е поставен в дял на В. И. К.а-Г. ,
ЕГН **********, е адрес: гр. София, ж. к. „Сухата река“ № **** : самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.606.628.1.204., съгласно схема № 15-233316-14.05.2016 г.,
издадена от СГКК - гр. София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
София, общ. Столична, област София, р-н „Подуяне“, ул. ****, представляващ склад №4, с
площ от 39,74 кв. м., заедно е 3,73 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ V-628 в кв. 40 по плана на гр. София,
местност „Хаджи Д.“, с площ от 310 кв. м.; и са поставени в дял на В. Т. К. ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „Хиподрума“, бл. **** следните недвижими имоти :
-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.803.1030.1.38, съгласно схема № 15-
417087-24.08.2016 г., издадена от СГКК - гр. София, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. ****,
представляващ офис № 2, с площ от 39,40 кв. м., заедно с 1,60 идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от
квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м.;
-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.606.628.1.205, съгласно схема № 15-
233318-14.05.2016 г„ издадена от СГКК - гр. София, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, р-н „Подуяне“, ул. ****, представляващ
склад № 5, с площ от 59,80 кв. м., заедно с 5,61 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ V-628 в кв. 40 по плана
на гр. София, местност „Хаджи Д.“ с площ от 310 кв. м.;
-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.802.1030.1.29, съгласно схема № 15-
233325-14.05.2016 г., издадена от СГКК - гр. София, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. ****,
представляващ гараж № 5, с площ от 21,50 кв. м„ заедно с 0,72 идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от
квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м.;
-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.802.1030.1.32 съгласно схема № 15-
233326-14.05.2016 г., издадена от СГКК - гр. София, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. ****,
представляващ гараж № 6 в сутерена на сградата, с площ от 19,08 кв. м., заедно с 0,64
18
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
съставляващо УПИ 1-1030 от квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с
площ от 500 кв. м. и
-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.802.1030.1.33 съгласно схема № 15-
233328-14.05.2016 г., издадена от СГКК - гр. София, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. ****,
представляващ гараж № 7 в сутерена на сградата, с площ от 17,76 кв. м., заедно с 0,60
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
съставляващо УПИ 1-1030 от квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с
площ от 500 кв. м.
- в частта , в която В. Т. К. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. **** е осъден да
заплати на В. И. К. , ЕГН **********, е адрес: гр. София, ж. к. „Сухата река“ № **** сумата
от 4860 лева за уравнение на дела й ;
- в частта , с която В. И. К. , ЕГН ********** е осъдена да заплати на основание чл.346
ГПК във вр.чл.59 ЗЗД на В. Т. К. ЕГН ********** сумата от 13 380,91 евро,
представляваща 1/2 част от платени от него вместо нея в периода от 04.06.2010 г. до
16.04.2021 г. суми по договор за банков кредит № 185/R/2005 от 22.02.2005 г„ с които К.а се
е обогатила за негова сметка, ведно със законната лихва датата на заявяване на претенцията -
16.12.2021 гдо окончателното плащане ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
1.ПОСТАВЯ В ДЯЛ и в изключителна собственост на В. И. К. , ЕГН **********, е адрес:
гр. София, ж. к. „Сухата река“ № **** ; -самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.803.1030.1.39, съгласно схема № 15-417102-24.08.2016 г., издадена от СГКК - гр.
София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, общ.
Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. ****, представляващ офис №3, с площ от 41,02
кв. м., заедно с 1,66 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от квартал 2А по плана на гр. София, местност
„Дианабад“, с площ от 500 кв. м.;
2. ПОСТАВЯ В ДЯЛ и в изключителна собственост на В. Т. К. ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж. к. **** следните имоти :
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.606.628.1.204., съгласно схема № 15-
233316-14.05.2016 г., издадена от СГКК - гр. София, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Подуяне“, ул. ****,
представляващ склад №4, с площ от 39,74 кв. м., заедно е 3,73 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ V-628 в кв. 40
по плана на гр. София, местност „Хаджи Д.“, с площ от 310 кв. м.;
-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.803.1030.1.38, съгласно схема № 15-
19
417087-24.08.2016 г., издадена от СГКК - гр. София, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. ****,
представляващ офис № 2, с площ от 39,40 кв. м., заедно с 1,60 идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от
квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м.;
-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.606.628.1.205, съгласно схема № 15-
233318-14.05.2016 г„ издадена от СГКК - гр. София, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, р-н „Подуяне“, ул. ****, представляващ
склад № 5, с площ от 59,80 кв. м., заедно с 5,61 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ V-628 в кв. 40 по плана
на гр. София, местност „Хаджи Д.“ с площ от 310 кв. м.;
-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.802.1030.1.29, съгласно схема № 15-
233325-14.05.2016 г., издадена от СГКК - гр. София, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. ****,
представляващ гараж № 5, с площ от 21,50 кв. м„ заедно с 0,72 идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ 1-1030 от
квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с площ от 500 кв. м.;
-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.802.1030.1.32 съгласно схема № 15-
233326-14.05.2016 г., издадена от СГКК - гр. София, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. ****,
представляващ гараж № 6 в сутерена на сградата, с площ от 19,08 кв. м., заедно с 0,64
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
съставляващо УПИ 1-1030 от квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с
площ от 500 кв. м. и
-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.802.1030.1.33 съгласно схема № 15-
233328-14.05.2016 г., издадена от СГКК - гр. София, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. София, общ. Столична, област София, р-н „Изгрев“, ул. ****,
представляващ гараж № 7 в сутерена на сградата, с площ от 17,76 кв. м., заедно с 0,60
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
съставляващо УПИ 1-1030 от квартал 2А по плана на гр. София, местност „Дианабад“, с
площ от 500 кв. м.
ОСЪЖДА В. И. К. , ЕГН **********, е адрес: гр. София, ж. к. „Сухата река“ № **** да
заплати на В. Т. К. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. **** за уравнение на дела му
сумата от 2386,96 лева , ведно със законната лихва считано от датата на влизане на
решението в сила.
20
ОСЪЖДА В. И. К. , ЕГН **********, е адрес: гр. София, ж. к. „Сухата река“ № **** да
заплати на В. Т. К. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. **** на основание чл.127 ал.2
ЗЗД във вр. чл.25 ал.2 СК /отм./ сумата от 13 380,91 евро, представляваща половината от
платени от К. като солидарен длъжник в периода от 04.06.2010 г. до 16.04.2021 г. суми по
договор за банков кредит № 185/R/2005 от 22.02.2005 г„ които В. И. К. следва да му
възстанови като солидарен съдлъжник , ведно със законната лихва датата на заявяване на
претенцията - 16.12.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В. И. К. , ЕГН **********, е адрес: гр. София, ж. к. „Сухата река“ № **** да
заплати на основание чл.355 ГПК по сметка на СРС допълнителна държавна такса от 562,04
лева .
ОСЪЖДА В. Т. К. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. **** да заплати на основание
чл.355 ГПК по сметка на СРС допълнителна държавна такса от 2950,72 лева .
ПОТВЪРЖДАВА решение №20077173 от 31.01.2023 г , постановено по гр.д.№52867/16 г
на СРС , 79-ти състав ; в частта , в която В. И. К. , ЕГН ********** е осъдена да заплати
държавна такса в полза на СРС по претенцията по сметки в размер на 2454,52 лева .
ОСЪЖДА В. Т. К. ЕГН ********** да заплати на В. И. К. , ЕГН ********** сумата от
981,31 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .
ОБЕЗСИЛВА определение №20095878 от 01.07.2023 г по същото дело по гр.д.№52867/16 г
на СРС , 79-ти състав ; и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от 23.02.2023 г до СРС от
В. Т. К. ЕГН ********** за допълване на решение №20077173 от 31.01.2023 г , постановено
по гр.д.№52867/16 г на СРС , 79-ти състав в частта за разноските .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21