№ 17371
гр. София, 28.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Гражданско дело №
20241110111745 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 03.06.2024
г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Е. П. С. и Е. И. Б., с която са
предявени искове с правни основания чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с
които се иска осъждането на ответниците да заплатят на ищеца следните суми:
1/. Е. П. С. да заплати на ищеца: сумата 192,01 лЕ., представляваща цената на
доставената в периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. в топлоснабден имот с адрес: гр.
.............., с абонатен № .................., и незаплатена топлинна енергия, ведно със
законната лихва за забава от предявяване на иска (01.03.2024 г.) до окончателното й
изплащане; сумата 52,98 лЕ. – обезщетение за забавено плащане на посочената по-
горе главница за периода 15.09.2021 г. - 22.02.2024 г.; сумата 11,66 лЕ. – цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.01.2021 г. – 31.03.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателното й изплащане;
сумата 3,61 лЕ. – обезщетение за забавено плащане на главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода 16.05.2021 г.- 22.02.2024 г.;
2/. Е. И. Б. да заплати на ищеца: сумата 64,01 лЕ., представляваща цената на
доставената в периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. в топлоснабден имот с адрес: гр.
.............., с абонатен № .................., и незаплатена топлинна енергия, ведно със
законната лихва за забава от предявяване на иска (01.03.2024 г.) до окончателното й
изплащане; сумата 17,66 лЕ. – обезщетение за забавено плащане на посочената по-
горе главница за периода 15.09.2021 г. - 22.02.2024 г.; сумата 3,89 лЕ. – цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.01.2021 г. – 31.03.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателното й изплащане;
1
сумата 1,22 лЕ. – обезщетение за забавено плащане на главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода 16.05.2021 г.- 22.02.2024 г.
Твърди се, че Е. П. С. е собственик на ¾ ид.ч. от апартамента, поради което
следва да заплати ¾ от общо дължимите за процесния период суми, а Е. И. Б. е
собственик на ¼ ид.ч. от жилището, поради което следва да заплати ¼ от общо
дължимите за процесния период суми. В тази връзка се излага, че имотът е бил
придобит в режим на СИО от Е. С. и И. Г. Б. и след смъртта на последния, настъпила
на 09.04.2021 г., Е. С. е придобила общо 3/4 идеални части, а дъщеря му 1/4 идеална
част от правото на собственост. Твърди се, че Е. П. С. и И. Г. Б. са били собственици
на процесния имот и потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ., като с решение от 29. 08. 3032 г. по гр. д. № 31662/19. 08. 2021 г. на СРС, 164
състав, са били осъдени да заплатят дължими суми за доставена топлинна енергия и за
предоставена услуга дялово разпределение за предходен период. Твърди се, че
съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД, чийто клаузи обвързват потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. В изпълнение на договорните си задължения, в
процесния период ищецът доставил в топлоснабдения имот топлинна енергия на
посочената по-горе стойност, която не била заплатена. Потребителите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, съгласно чл. 33 ОУ, поради което
ответниците са изпаднали в забава за плащане на потребената топлинна енергия и
дължат обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе главница в посочения
период и размер. Твърди се, че на основание чл. 139 ЗЕ, разпределението на
топлинната енергия между клиентите в сграда в режим на етажна собственост се
извършвало по система за дялово разпределение, при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В тази връзка се сочи, че етажните
собственици в сградата, в която се намира процесното жилище, сключили договор за
извършване на услугата за дялово разпределение с „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно
чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Претендира се цената на услугата за дялово разпределение за
посочения по-горе период и размер, както и обезщетение за забавеното й плащане,
също в посочения по-горе период и размер. Иска се присъждане на разноски по
делото, както и на юрисконсултско възнаграждение.
С отговора на исковата молба, подаден от ответниците Е. П. С. и Е. И. Б., чрез
2
адв. И. Джаджарова, се поддържа неоснователност на предявените искове. Прави се
възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, касаещи периода май
2020 г. – януари 2021 г. Твърди се, че ответниците са заплатили сумите, дължими за
периода февруари 2021 г. – април 2024 г, като в платежните нареждания е посочено
какви задължения се погасяват, поради което за посочения период вземането на ищеца
е погасено чрез плащане. Излагат се съображения за недължимост на обезщетения по
чл. 86 ЗЗД. Твърди се, че услугата дялово разпределение не се дължи на ищеца, а на
лицето, което я предоставя. Ответниците изрично заявяват, че не оспорват
количеството потребена енергия, поради което не искат допускането на
съдебнотехническа експертиза. Иска се отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски по делото.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК е конституирано „Техем сървисис“ ЕООД като
третото лице помагач на страната на ищеца.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
1. По исковете за осъждане на Е. П. С. и Е. И. Б. да заплатят на „Топлофикация
София“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал. 1 ЗЕ, съответно сумите
192,01 лв. и 64,01 лв. – цена на доставена в периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г.
топлинна енергия:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите.
Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на
вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между
последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните
разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия е всеки
собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по
силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост,
присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата
3
на подадена от потребителя молба за открИ.е на партида не означава, че няма
облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от
закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г.,
III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплаща
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
(чл. 153, ал. 1 ЗЕ).
В случая страните не спорят, а и от заповед № РД-41-320/03.04.1986 г. на
председателя на ИК на СНС, удостоверение за идентичност на адрес от 17.07.2012 г.,
списък на етажните собственици и от удостоверение за наследници изх. № РИЛ24-
ТД26-456, се установява, че през 1986 г. Е. П. С. и съпругът й И. Г. Б. са придобили, в
режим на съпружеска имуществена общност, процесното жилище, като обезщетение
срещу отчужден имот. След смъртта на И. Г. Б. на 09.04.2021 г. неговата ½ ид.ч. от
апартамента е наследена от съпругата му Е. П. С. и дъщеря му Е. И. Б., при равни
части, като ответницата Е. С. е станала собственик на ¾ ид.ч. (½ + ¼ ) от имота, а
ответницата Е. Б.а-МилчЕ. – на ¼ ид.ч., основание чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1 ЗН и чл. 28
СК.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от Общите условия, публикувани на 11.07.2016 г.,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г., действали в
процесния период, при смърт на клиент-физическо лице, наследниците променят
партидата на тяхно име или по писмено споразумение между тях - на името на някои
от наследниците, а при липса на писмено споразумение между наследниците,
продавачът открива партида на всички наследници, съобразно наследствените им
дялове. В случая наследодателят е починал на 09.04.2021 г. и за периода 09.04.2021 г. –
30.04.2021 г. липсват данни да е била открита индивидуална партида само на името на
един от неговите наследници, поради което и двете ответници се явяват потребители
на топлинна енергия и отговарят съобразно дяловете си в съсобствения имот. За
предходния период 01.05.2020 г. – 09.04.2021 г. Е. С. и И. Б. са отговаряли солидарно,
като дългът на починалия е наследен от ответниците, като негови наследници по
закон.
Не се твърди, нито по делото има данни някой друг да е придобил
собствеността върху апартамента или вещното право на ползване върху същия. Няма
данни и в исковия период друго лице да е било ползвател на облигационно основание
на имота, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
Налице е изправност на ищеца. С отговора на исковата молба ответниците
изрично заявяват, че не оспорват количеството доставена и потребена топлинна
енергия, поради което не искат допускането на съдебнотехническа експертиза.
4
От заключението на вещото лице по приетата съдебносчетоводната експертиза
се установява, че начислените за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. суми за топлинна
енергия са в общ размер на 579,49 лв., от които са платени 323,47 лв. и остават
дължими общо 256,02 лв. Във връзка с плащането на сумата 323,47 лв. ответниците са
представили 4 бр. фактури, издадени от ищцовото дружество за отчетени периоди
01.01.2021 г. – 30.04.2021 г. и 2 бр. платежни нареждания за извършени по сметката на
ищеца плащания на сумите по издадените фактури. В платежните нареждания е
посочено, че плащанията на сумите в общ размер на 323,47 лв. касаят цитираните
фактури, отнасящи се за целия отчетен период 01.01.2021 г. – 30.04.2021 г. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 3 от 27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г.
на ОСГТК на ВКС във връзка с приложението на разпоредбите на чл. 76 ЗЗД, при
липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са
налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото
еднородни задължения погасява обвързва кредитора, а в случай, че длъжникът не е
направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2
или изр. 3 ЗЗД. С оглед на изложеното и предвид направения от ответниците избор и
наличие на предпоставките на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, следва да се приеме, че платената сума
от 323,47 лв. касае периода 01.01.2021 г. – 30.04.2021 г., а исковата сума от 256,02 лв.
представлява неплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2020 г. – 31.12.2020 г.
Налице е неизпълнение на задължението на ответниците за заплащане на сумата
в общ размер на 256,02 лв. - дължима за периода 01.05.2020 г. – 31.12.2020 г. цена на
топлинна енергия, тъй като не се твърди и няма данни за плащане на тази сума.
Поради изложеното съдът намира, че ответниците Е. П. С. и Е. И. Б. дължат на
„Топлофикация София“ ЕАД претендираната от дружеството сума в общ размер на
256,02 лв., представляваща цената на доставената в периода 01.05.2020 г. – 31.12.2020
г. в топлоснабдения имот топлинна енергия. Исковете срещу тях обаче са
неоснователни, тъй като вземането на ищеца за сумата 256,02 лв., дължима за периода
01.05.2020 г. – 31.12.2020 г., е погасена по давност. Възражението за погасителна
давност, направено от ответниците с отговора на исковата молба е основателно.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по
тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС, процесните вземания представляват
периодични плащания и се погасяват с изтичане на тригодишния давностен срок по
чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Изискуемостта на вземанията, които в случая са възникнали при
действието на ОУ от 2016 г. е настъпила, съответно давността е започнала да тече, с
изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението (чл. 114, ал. 1
ЗЗД). Това е така, защото съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, тоест падежът на тези задължения е
5
определен. Искът е предявен на 01.03.2024 г., към който момент тригодишният
погасителен давностен срок е изтекъл за вземанията, дължими за периода 01.05.2020 г.
– 31.12.2020 г., възлизащи на 256,02 лв. – цена на доставена топлинна енергия.
С оглед на всичко изложено исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал. 1 ЗЕ, за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца общо сумата 256,02 лв. (Е. С. - 192,01
лв. и Е. Б. - 64,01 лв.) – цена на доставена в периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г.
топлинна енергия, следва да бъдат отхвърлени изцяло.
2. По исковете за осъждане на Е. П. С. и Е. И. Б. да заплатят на „Топлофикация
София“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал. 1 ЗЕ, съответно сумите
11,66 лв. и 3,89 лв. – цена на извършена в периода 01.01.2021 г. – 31.03.2022 г.
услуга дялово разпределение:
Съгласно чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост,
се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Клиентите в сграда в режим на етажна собственост избират, с писмено съгласие и с
минимално изискуемо мнозинство две трети от собствеността в сградата, лице,
регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение
(чл. 139б, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, в договора за продажба на
топлинна енергия от доставчик на клиенти в сграда – етажна собственост, услугата
дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.
Видно е от договор № 4050/23.09.2002 г., че етажната собственост е възложила
на „Техем сървисис“ ЕООД извършването на следните услуги: доставка и монтаж на
термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на
топлинна енергия; извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода,
включително издава-нето на обща и индивидуални сметки. Видно от договор от № Д-
О-67/03.06.2020 г. „Топлофикация София“ ЕАД е възложила на „Техем сървисис“
ЕООД извършването на услугата дялово разпределение. В чл. 36 ОУ от 2016 г. е
предвидено, че клиентите заплащат услугата дялово разпределение на „Топлофикация
София“ ЕАД.
Ответниците не оспорват, че стойността на извършената в периода 01.01.2021 г.
– 31.03.2022 г. услуга дялово разпределение за топлоснабдения имот възлиза общо на
15,55 лв.
Налице е неизпълнение на задължението на ответниците за заплащане цената на
извършената услуга дялово разпределение – по делото няма наведени твърдения за
6
плащане на дължимата сума, нито са доказани такива плащания.
Поради изложеното съдът намира, че Е. П. С. и Е. И. Б. дължат на
„Топлофикация София“ ЕАД претендираната от тях сума в общ размер на 15,55 лв.,
представляваща цената на извършената в периода 01.01.2021 г. – 31.03.2022 г. услуга
дялово разпределение.
Възражението на ответниците, направено в отговора на исковата молба, за
погасяване по давност на посоченото вземане е основателно за периода 01.01.2021 г . –
01.03.2021 г. По изложените в т. 1 съображения, погасителният давностен срок е
изтекъл по отношение на вземанията за цена на услуга дялово разпределение,
дължими за периода 01.01.2021 г . – 01.03.2021 г., възлизащи общо на 2,08 лв. (1,56 лв.
за Е. С. и 0,52 лв. за Е. Б.) и не е изтекъл по отношение на вземанията за цена на
услуга дялово разпределение, дължими за периода 01.03.2021 г . – 31.03.2022 г.,
възлизащи общо на 13,47 лв. От сумата 13,47 лв. ответницата Е. С. дължи сумата 10,10
лв., а ответницата Е. Б. – сумата 3,37 лв.
Поради изложеното исковете за осъждане на Е. П. С. и Е. И. Б. да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал. 1 ЗЕ,
съответно сумите 11,66 лв. и 3,89 лв. – цена на извършена в периода 01.01.2021 г. –
31.03.2022 г. услуга дялово разпределение, следва да бъдат уважени за съответно за
сумите 10,10 лв. и 3,37 лв. и за периода 01.03.2021 г . – 31.03.2022 г. и отхвърлени
съответно за сумите 1,56 лв. и 0,52 лв. и за периода 01.01.2021 г . – 01.03.2021 г.
3. С оглед отхвърлянето на исковете по т. 1, то на отхвърляне подлежат и
акцесорните към тях искове с правни основания чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. П.
С. и Е. И. Б. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД съответно сумите 52,98 лв. и
17,66 лв. – обезщетение за забавено плащане в периода 15.09.2021 г. - 22.02.2024
г.на главница за топлинна енергия.
4. По отношение на исковете за осъждане на Е. П. С. и Е. И. Б. да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД съответно сумите 3,61 лв. и 1,22 лв. – обезщетения за
забавено плащане в периода 16.05.2021 г. - 22.02.2024 г. на главниците за дялово
разпределение:
Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. В общите условия от
2016 г. не е предвиден срок за плащане на цената за услугата за дялово разпределение,
поради което длъжникът изпада в забава след покана. По делото няма данни
„Топлофикация София“ ЕАД да е отправило към ответниците покана преди
предявяване на иска.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовото
дружество се дължат 4 % от разноските, направени за разглеждане на делото, поради
което ответниците ще следва да бъдат осъдени да платят на ищеца сумата 20,20 лв.,
7
включваща платени държавни такси и депозит за вещо лице, съразмерно с уважената
част от исковете. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на дружеството ще следва да
бъде присъдена и сумата 4 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на дружеството в исковото производство, съразмерно с уважената
част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците следва да се присъдят
96% от направените от тях разноски за разглеждане на делото. По делото са
представени доказателства за направени разходи само от ответницата Е. С., поради
което в нейна полза следва да се присъди сумата 384 лв., представляваща част от
платеното от нея адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Ответницата Е.
Б. не е направила разноски за разглеждане на делото, поради което такива не й се
дължат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. П. С., ЕГН **********, и Е. И. Б., ЕГН **********, да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .............., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал.
1 ЗЕ сумата общо сумата 13,47 лЕ. (от която Е. П. С. – 10,10 лв., а Е. И. Б. – 3,37 лв.),
представляваща цена на извършената услуга дялово разпределение за периода
01.03.2021 г . – 31.03.2022 г., за топлоснабден имот с адрес: гр. .............., с абонатен №
.................., ведно със законната лихва за забава от 01.03.2024 г. (датата на исковата
молба) до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликите над
посочените суми до пълните предявени размери и за периода 01.01.2021 г . –
01.03.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .............. против
Е. П. С., ЕГН ********** и Е. И. Б., ЕГН **********, искове с правни основания чл.
153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца общо следните суми: сумата 256,02 лЕ. (от които Е. П. С. – 192,01 лв. , а Е. И.
Б. – 64,01 лв.) , представляваща цена на доставената в периода 01.05.2020 г. -
30.04.2021 г. в топлоснабден имот с адрес: гр. .............., с абонатен № .................., и
незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва за забава от предявяване на
иска (01.03.2024 г.) до окончателното й изплащане; сумата 70,64 лЕ. (от които Е. П. С.
– 52,98 лв., а Е. И. Б. – 17,66 лв.) – обезщетение за забавено плащане на посочената по-
горе главница за периода 15.09.2021 г. - 22.02.2024 г.; сумата 4,83 лЕ. (от които Е. П. С.
– 3,61 лв., а Е. И. Б. – 1,22 лв.) – обезщетение за забавено плащане на главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода 16.05.2021 г.- 22.02.2024 г.
8
ОСЪЖДА Е. П. С., ЕГН **********, и Е. И. Б., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..............,
сумата 24,20 лв. –част от направени разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на дружеството, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .............., на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, да заплати на Е. П. С., ЕГН **********, сумата 384 лв. – част от платено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата
инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, с ЕИК
........, като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9