№ 5454
гр. Варна, 03.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антония Якимова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело №
20253100102120 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Г. АтА. Ни срещу
И. Л..
След извършена служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 1 и чл. 130
ГПК съдът е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията за
редовност и предявените искове са допустими, поради което е разпоредил
препис от същата, ведно с приложенията към нея, да се изпрати на ответната
страна за отговор.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, действащ чрез адв. А.П., е
депозирал писмен отговор на исковата молба.
С оглед приключилата процедура по размяна на книжа, съдът
пристъпва към подготовка на делото в закрито заседание по реда на чл.
140 ГПК, в хода на която намира следното:
По допустимостта на производството:
Исковата молба има изискуемото съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК
съдържание и към нея са представени приложенията по чл. 128 ГПК, поради
което същата е редовна.
Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и
тяхната легитимация съответства на наведените в исковата молба твърдения
за наличие на заемно правоотношение между тях и неизпълнение на
задължението на ответника за връщане на заетата сума.
Процесуалните представители на страните са надлежно упълномощени
съгласно представени по делото пълномощни (за ищеца – на л. 12 от делото и
за ответника – към отговора на исковата молба).
Правният интерес на ищеца от предявените осъдителни искове следва от
твърденията му за наличие на изискуеми притезания срещу ответника, които
последният не удовлетворява.
Спорът е подведомствен на гражданския съд и са спазени изискванията
за родова и местна подсъдност на делото съгласно чл. 104, т. 4 и чл. 105 от
ГПК.
1
Предвид наличието на нормативно установените процесуални
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск
и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за
допустимо.
По предварителните въпроси:
Предявените искове не попадат в приложното поле на особените искови
производства по Част трета от ГПК, поради което същите следва да бъдат
разгледани по реда на Глава XIII от ГПК.
По доказателствата:
Представените от ищеца с исковата молба писмени доказателствени
средства - надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи,
са допустими, необходими за установяване на релевантните за спора факти и
относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати до
приемане, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК.
На същото основание следва да бъдат допуснати до приемане и
приложените към отговора на исковата молба документи, с изключение на
посочените под № 6 - № 39, вкл. от описа на доказателствата, които документи
касаят изпълнението по други договорни правоотношения между трети за
спора лица и са неотносими към съдебно предявения спор, а именно: договор
за наем от 26.03.2024 г., сключен между „Варна-плод“ АД и „Кохи БГ“ ООД, 8
бр. фактури, издадени в периода 26.08.2024 г. - 25.03.2025 г. с доставчик
„Варна-плод“ АД и получател „Кохи БГ“ ООД, 21 бр. фактури за закупени
строителни материали, издадени в периода 09.08.2024 г. – 21.03.2025 г. с
доставчик „ЙАФ България“ ЕООД и получател „Кохи БГ“ ООД, ведно със
снимков материал към част от фактурите, извлечение от банкова сметка на
„Кохи БГ“ ООД не руски език. Доказателственото искане на ответника за
приемане на тези доказателства следва да бъде отхвърлено.
Като неотносимо следва да бъде отхвърлено и доказателственото искане
на ответника за приобщаване на приложения към отговора снимков материал
на публикации в ютуб от църквата срещу ответника, както и на аудиозапис от
05.08.2025 г. и видеозапис от 17.07.2025 г., доколкото изобщо не се твърди, че
във въпросните записи има извънсъдебно признание, касаещо процесния
заемен договор и съставена във връзка с него разписка – видно от поместените
в отговора цитати от записите, изявленията на ищеца касаят договора за
строителство и заплатеното възнаграждение по него.
На основание чл. 176 от ГПК ищецът следва да бъде задължен да се яви
лично пред съда, за да даде обяснения, като отговори на формулираните в
отговора на исковата молба въпроси под № 1 и № 2. Доказателственото искане
следва да бъде отхвърлено в останалата му част (за обяснения по
формулираните въпроси № 3 и № 4) като неотносимо.
Доказателственото искане на ответника за събиране на свидетелски
показания чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за
установяване на обстоятелството, че на 22.02.2025 г. не са предавани парични
средства от ищеца на ответника, както и за проведената среща и водените
разговори и преговори между тях на посочената дата, следва да бъде
отхвърлено като недопустимо, на основание чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй
като чрез свидетелските показания страната цели да опровергае съдържанието
на изходящ от нея частен документ – приложената към исковата молба
разписка от 22.02.2025 г.
2
Не е налице и хипотезата на чл. 165, ал. 2 от ГПК, въпреки възражението
на ответника за симулативност на изявлението му в разписката, тъй като не е
представено нито обратно писмо, нито други писмени доказателства,
изходящи от ищеца или удостоверяващи негови изявления пред държавен
орган, които правят вероятно твърдението, че изявлението е привидно.
По агр. от чл. 164, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 6 от ГПК на страните следва да
бъдат дадени указания, че свидетелските показания може да бъдат допуснати
при изрично съгласие между тях.
На основание чл. 140, ал. 6 ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните
бъде съобщен проект за доклад по делото.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 20.01.2026 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
ПО ДЕЛОТО:
Предмет на разглеждане са предявени от Г. АтА. Ни срещу И. Л.
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 55 000 лв., представляваща невърната дължима главница по
сключен между страните на 20.02.2025 г. договор за заем, както и сумата от
1894,95 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
01.07.2025 г. до 28.09.2025 г., вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба в съда – 28.09.2025 г., до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 20.02.2025 г. е предоставил в
заем на ответника сумата от 55 000 лева, която последният следвало да върне
в срок до 01.07.2025 г. Твърди, че за получаването на сумата и основанието за
това, а именно договор за заем, ответникът собственоръчно е съставил и
подписал разписка на същата дата. Излага, че на уговорния падеж сумата не е
върната, поради което е изпратил до ответника нарочна покана за доброволно
изпълнение, която е връчена редовно на 10.07.2025 г. чрез ЧСИ Надежда
Денчева. Сочи, че при получаването на поканата ответникът е отразил върху
разписката, че не признава задължението си и оспорва вземането като
погасено чрез прихващане, но не оспорва получаването на сумата в заем.
Поддържа, че поради допуснатата забава ответникът му дължи и законна
лихва върху невърнатата главница, която за периода от 01.07.2025 г. до датата
на исковата молба възлиза на 1894,95 лв.
По изложените съображения по същество ищецът отправя искане за
осъждане на ответника да му заплати процесните суми за главница и
мораторна лихва и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско
3
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор на
исковата молба, с който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Признава, че на 20.02.2025 г. той е
издал представената с исковата молба разписка, но оспорва като симулативно
обективираното в нея изявление за получаване на посочената сума от 55 000
лв. като заем. Твърди, че на тази дата не са му били предадени никакви
парични средства, а е съставил разписката в услуга на ищеца, с оглед други
отношения на юридическите лица, които двамата представляват. В тази връзка
поддържа, че на 18.08.2024 г. между представляваното и управлявано от него
дружество „Кохи БГ“ ЕООД с ЕИК ********* и Евангелска Петдесятна
Църква – Интернационална с ЕИК *********, представлявана от ищеца Г. Ни,
е сключен договор за изпълнение на строителство и дарение № 1808-1, по
силата на който изпълнителят „Кохи БГ“ ЕООД се е задължил да извърши
строителство на „Клубна зала“ в гр. Варна, ул. „Перуника“ № 12, съгласно
одобрен архитектурен проект и приложимите строителни норми и правила,
срещу възнаграждение в размер на 110 000 лева без ДДС, платимо на описани
в чл. 3.2. от договора вноски, първата от които в размер на 55 000 лв.
представлява авансово плащане, дължимо в срок до 19.08.2024 г. Сочи, че
срокът за извършване на строителството е уговорен в чл. 4 до 01.12.2024 г.,
като съгласно чл. 7.9. възложителят носи отговорност за получаването на
всички необходими разрешения и одобрения за извършване на строителството,
включително, но не само, разрешение за строеж, одобрение на
инвестиционния проект и други документи, изисквани от закона. Поддържа,
че в изпълнение на този договор на 18.08.2024 г. сумата от 55 000 лв. е
заплатена от Евангелска Петдесятна Църква – Интернационална на „Кохи БГ“
ЕООД в брой, за което е издадена фактура № **********/18.08.2024 г. с
основание „аванс по договор № 1808-1“. Твърди, че фактурата не е подписана
от никоя от страните поради противоречието й с действащото законодателство
за ограничение на плащанията в брой. Излага, че възложителят е предоставил
на изпълнителя „Кохи БГ“ ЕООД само графичен проект за изграждане на
уговорената клубна зала, но не и необходимите строителни книжа за
започване на строежа, поради което и на 28.01.2025 г. страните са подписали
споразумение № 1 от 06.01.2025 г. към договора за строителство и дарение, с
което са се уговорили строително-монтажните работи да се извършват с
дървени стенни и покривни панели на „Клубната зала“, по представени от
възложителя одобрени проекти и проектна документация, срещу
възнаграждение от 67 000 лв. без ДДС. Съгласно споразумението
изпълнителят се е задължил да дари на възложителя сумата от 12 500 лв., а
възложителят му е платил по-рано, при подписване на договора,
възнаграждение в размер на 55 000 лв. Сочи, че му е представен нов проект за
изпълнение на покрива на сградата, но до изтичане на срока за изпълнение -
20.02.2025 г., възложителят не е изпълнил задължението си да представи
одобрени за изпълнение проекти, в съответствие с проектната документация.
Твърди, че междувременно представляваното от него дружество „Кохи БГ“
ЕООД е вложило полученото възнаграждение от 55 000 лв. в изготвяне на
първоначалния проект на строителната конструкция, закупуване на
строителни материали, заплащане на наем на складово помещение за
4
съхранение на тези строителни материали, както и за заплащане на трудови
възнаграждения на работниците, назначени с оглед предстоящото извършване
на СМР на обекта на църквата.
Излага, че на 20.02.2025 г. в производството на представляваното от него
дружество „Кохи БГ“ ЕООД са отишли ищецът Г. Ни - пастор на Евангелската
Църква на петдесятниците, съпругата му Наталия и Иля Чащин - член на
борда на тази църква, за да обсъдят сроковете и етапите на строителството по
сключеното споразумение № 1 към договор № 1808-1/18.08.2024 г., според
което „Кохи БГ“ ЕООД е поело задължението да монтира дървени панели
върху метална конструкция, която църквата трябвало да инсталира със
собствени сили. При разговора той изтъкнал, че може да започнат
изпълнението на работата едва след като Църквата получи разрешение за
строителство, а ищецът го уверил, че няма да има проблем по издаването на
такова. След това ищецът го помолил да му даде финансов документ със задна
дата, потвърждаващ получаването на сумата от 55 000 лева като аванс за
строителните работи по договора, която сума действително е била платена от
Църквата при подписването на договора на 18.08.2024 г. Доколкото плащането
е било в брой, ответникът му обяснил, че не може да му даде такъв документ,
който би бил в нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой,
забраняващ такива плащания на суми над 10 000 лв. Ищецът и съпругата му
започнали да го молят да им помогне, като го уверявали, че им е необходим
какъвто и да е документ, потвърждаващ даването на 55 000 лева, само за да го
представят на ръководството в Църквата, понеже в противен случай ищецът
може да бъде лишен от свещеническия му сан. Така ищецът помолил
ответника да му напише разписка, че е взел назаем от него сумата от 55 000
лв., обещавайки, че тя му е необходима само за да се оправдае пред
църковното ръководство и ще бъде унищожена, когато се завърши
строителството. Ответникът твърди, че в крайна сметка се е съгласил и е
написал въпросната разписка, но на посочената в нея дата той изобщо не е
получавал никакви нови 55 000 лв., а са описани именно парите, които той,
като управител на „Кохи БГ“ ЕООД, е получил от Църквата през м. август
2024 г. като аванс по сключения договор за строителство.
Твърди, че възложителят Евангелска Петдесятна Църква –
Интернационална така и не е изпълнил задължението си по договора с „Кохи
БГ” ЕООД да представи одобрен архитектурен/конструкторски проект и
разрешение за строеж нито в уговорения срок, нито след изтичането му. Сочи,
че в периода 29.10.2024 г. – 21.05.2025 г. между страните по договора е водена
писмена кореспонденция за доброволно уреждане на отношенията им, в която
е коментирана и процесната сума от 55 000 лв., платена като аванс по
договора, като Църквата е претендирала връщането й, а „Кохи БГ” ЕООД е
направило изявление за прихващане с насрещно негово вземане към
възложителя за направени разходи, пряко свързани с проекта, в размер на
83676,92 лв. Твърди, че така и не е постигнато някакво споразумение между
преговарящите страни, поради което на 22.05.2025 г. „Кохи БГ” ЕООД е
изпратило до Църквата уведомление за разваляне на сключения помежду им
договор № 1808-1/18.08.2024 г. Сочи, че вследствие на това ищецът му е
отправил покана за заплащане на сумата от 55 000 лв. по разписката от
20.02.2025 г.
Твърди, че междувременно ищецът му е изпратил аудиосъобщение на
5
05.08.2025 г., съдържащо признание, че сумата от 55 000 лв. е взета от
Църквата. Такова признание твърди, че се съдържа и в пуснат в ютуб
видеозапис от 17.07.2025 г. на проповед на пастор Г. А. Ни. Отделно сочи, че
чрез уатсап му се е обаждало лице, представящо се за чеченец, за да го
заплашва във връзка с предоставената сума от Евангелска Петдесятна Църква
- Интернационална на „Кохи БГ“ ЕООД. Твърди, че във връзка с тези събития
е подал жалба до Комисията за защита на личните данни и до Районна
прокуратура-Варна, след което заплахите били преустановени.
Изрично оспорва сключването на твърдения заемен договор между
страните на 20.02.2025 г. и предоставянето на процесната сума от 55 000 лв. на
посочената дата от физическото лице Г. Ни.
По изложените съображения по същество моли за отхвърляне на
предявените искове и претендира разноски по делото.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване по
делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, следните
обстоятелства: че на 20.02.2025 г. ответникът И. Л. е съставил и подписал
представената с исковата молба разписка за получаване на сумата от 55 000
лв. като заем от ищеца Г. Ни със задължение за връщане в срок до 01.07.2025 г.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ за подлежащите на доказване
факти, съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, се разпределя между
страните по следния начин:
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи спорните факти, от които
произтичат претендираните от него права, а именно: че на 20.02.2025 г. между
страните е сключен процесният договор за заем при посочените условия
(съдържание), вкл., че сумата от 55 000 лв. е предадена в брой на ответника; че
е настъпила изискуемостта на задължението за връщане на заетата сума, тоест
че е изтекъл уговореният срок за връщане на сумата, както и забавата на
ответника.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да установи наведените твърдения, с
които обосновава релевираните правоизключващи и правопогасяващи
възражения, а именно: че изявлението му в разписката от 20.05.2025 г. е
симулативно, както и че сумата от 55 000 лв. е платена на 18.08.2024 г. от
Евангелска Петдесятна Църква – Интернационална, представлявана от ищеца
Г. Ни, в полза на предствляваното и управлявано от него дружество „Кохи БГ“
ЕООД като аванс по сключен помежду им договор за изпълнение на
строителство и дарение № 1808-1 от 18.08.2024 г.
УКАЗВА на страните възможността им в съдебното заседание да
изложат становище във връзка с доклада по делото и дадените им указания,
както и да предприемат съответните процесуални действия, като ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
● ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ като писмени доказателствени
6
средства по делото приложените от ищеца към исковата молба документи.
● ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ като писмени доказателствени
средства по делото приложените от ответника към отговора на исковата
молба документи, подочени в описа на доказателствата под № 1-5, вкл.; № 40-
47, вкл.
● ЗАДЪЛЖАВА ищеца Г. АтА. Ни с ЕГН **********, на основание чл.
176 от ГПК, да се яви лично в откритото съдебно заседание, за да даде
обяснения, като отговори на следните въпроси:
1. Ha 20.02.2025 г. предавал ли е сумата от 55 000 лв. на ответника И.
Л.?
2. През месец август 2024 г. Евангелска Петдесятна Църква -
Интернационална заплатила ли е аванс от 55 000 лева на Търговско
Дружество „Кохи БГ“ ЕООД?;
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, за изясняването на които не се е явил или е отказал да
отговори без основателна причина, както и когато е дал уклончиви или неясни
отговори, на основание чл. 176, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
● ОТХВЪРЛЯ като неотносимо доказателственото искане на ответника
за приемане като писмени доказателствени средства по делото на
приложените към отговора на исковата молба документи, посочени в описа на
доказателствата под № 6 - 39, вкл., а именно: договор за наем от 26.03.2024 г.,
сключен между „Варна-плод“ АД и „Кохи БГ“ ООД, 8 бр. фактури, издадени в
периода 26.08.2024 г. - 25.03.2025 г. с доставчик „Варна-плод“ АД и получател
„Кохи БГ“ ООД, 21 бр. фактури за закупени строителни материали, издадени в
периода 09.08.2024 г. – 21.03.2025 г. с доставчик „ЙАФ България“ ЕООД и
получател „Кохи БГ“ ООД, ведно със снимков материал към част от
фактурите, извлечение от банкова сметка на „Кохи БГ“ ООД не руски език, И
ПРИЛАГА същите към корицата на делото.
● ОТХВЪРЛЯ като неотносимо доказателственото искане на ответника
за приобщаване като доказателства по делото на приложения към отговора
снимков материал на публикации в ютуб от църквата срещу ответника, както
и за изслушване (оглед по смисъла на чл. 204 от ГПК) на аудиозапис от
05.08.2025 г. и видеозапис от 17.07.2025 г., И ПРИЛАГА снимковия
материал и магнитния носител – CD към корицата на делото.
● ОТХВЪРЛЯ като неотносимо доказателственото искане на
ответника за допускане на обяснения от ищеца по реда на чл. 176 от ГПК по
формулираните в отговора на исковата молба въпроси под № 3 и № 4.
● ОТХВЪРЛЯ като недопустимо доказателственото искане на
ответника за събиране на свидетелски показания чрез разпит на един свидетел
при режим на довеждане за установяване на обстоятелството, че на 22.02.2025
г. не са предавани парични средства от ищеца на ответника, както и за
проведената среща и водените разговори и преговори между тях на
7
посочената дата, на основание чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че горното определение може да бъде
отменено и поисканите свидетелски показания да бъдат допуснати при
изрично съгласие между тях, на основание чл. 164, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 6
от ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане
на делото в негово отсъствие, при отправено искане от страна на
ответника съдът може да прекрати делото и да възложи в тежест на
ищеца сторените от ответника разноски или да постанови неприсъствено
решение срещу него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска на основание чл. 238, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ГПК, че
страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България. Същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Когато задължените лица не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 41, ал.1 и ал. 2 ГПК, че
страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и
когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната
е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на
спора, който има преимущество пред спорното исково производство, като
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че могат да разрешат спора си и чрез
процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безвъзмездно
в Център за медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – Варна на
адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него, като в
8
процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на
страните. Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи
се от медиатор, избран от страните - трето неутрално, безпристрастно и
независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Споразумението по правен спор, постигнато в процедура по медиация, има
силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от съответния районен
съд след потвърждаването му от страните, ако не противоречи на закона и
добрите нрави.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба заедно с приложенията към него.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9