О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260123/06.11.2020
Варненски
апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 06 .11.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№470/20г. по
описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна и насрещна въззивна жалба, както следва.Въззивна
жалба, подадена от „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, гр.София чрез процесуалния му
представител адв.П. Д., против решение
№260095/20.07.2020г., постановено по т.д.№1634/19г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД е осъдено
да заплати на М.Ц.В.: а/ сумата, представляваща разликата
над 10 000лв. до 25 000лв., представляващи остатък от неизплатена разлика над определено от
застрахователя сборно обезщетение за претърпени неимуществени вреди като болки
и страдания, понесени поради телесни уврежда - ния /счупване
на 6 ребра и кръвонасядания по гърди, корем, седалище
и крайници/, обездвижване и възстановяване за 3-4 месеца и емоционален стрес, и
психическа травма /генерализирана тревожност/, резултат от ПТП на 30.07.2018г., причинено от водач, признат за виновен извършител на престъпление по
НОХД №2571/19г. по описа на ВРС,
застрахован за риск „гражданска отговорност“ с полица № 06/1180
01832045/23.06.2018г за управление на
л.а. „Опел Астра“ рег.№В7748СТ, ведно със
законната лихва за забава от предявяване на иска - 02.10.2019г. до окончателно
изплащане на обезщетението, на осн. чл.499 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД; б/
сумата, представляваща разликата над 402, 77лв. до 1 006, 94лв., представляваща обезщетение
за забавеното изплащане на тази главница/разликата над 10 000лв. до
25 000лв./ в периода от 11.05.2019г. до
02.10.2019г., на осн. чл. 493, ал.1, т.5 от КЗ, вр.
чл.84 от ЗЗД; 2/ „ДЗИ-Общо
застраховане”ЕАД е осъдено да заплати на адвокат
С.Б.С.
сумата, представляваща разликата над 394,
93лв. до 987,32лв., представляваща част,
съразмерна на основателната част от исковете/за разликата над 10 000лв. до
25 000лв. и за разликата над 402, 77лв. до 1 006,
94лв./ от възнаграждение за безплатно предоставена
на ищеца
М.Ц.В. адвокатска услуга за процесуално
представителство, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, вр. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/ „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД е осъдено да
заплати на заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - гр.Варна следните суми: - сумата, представляваща разликата
над 450 лв. до 1 050 лв., представляваща дължима по делото държавна такса по
основателния размер на иска, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК; - сумата, представляваща разликата
над 62, 53лв. до 156, 31лв., представляваща авансирани от бюджета разходи за
допуснати експертизи, съразмерно на основателна претенция, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
В жалбата и уточняващата молба към нея от
26.08.2020г. се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени,
съответно за разликата над 10 000лв. до 25 000лв. и за разликата над
402, 77лв. до 1 006, 94лв.Претендират се
разноски.
Въззиваемата М.Ц.В.
в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния си представител адв.С.С. поддържа становище за нейната неоснователност и моли
решението на ВОС в обжалваните му от дружеството части да бъде потвърдено.
Насрещна въззивна
жалба, подадена от М.Ц.В. чрез проце -суалния й представител адв.С.С., против решение №260095/20.07.2020г., постановено по
т.д.№1634/19г. по описа на ВОС, т.о., в
частите му, с които: 1/ е
отхвърлен предявеният от М.Ц.В. против „ДЗИ-Общо застрахо
-ване”ЕАД иск за заплащане на сумата, представляваща
разликата над 25 000 лв. до 60
000 лв., претендирана като неизплатен доброволно
остатък от обезщетение за неимуществени вреди от същото
застрахователно събитие; 2/ е
отхвърлен предя -веният от М.Ц.В. против „ДЗИ-Общо
застраховане”ЕАД иск за законната лихва върху тази разлика; 3/ М.Ц.В. е осъдена да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД
сумата от 1 783, 16лв.,
представляваща част от направените от ответника по делото разноски, съответна
на отхвърлена част от исковете, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че
решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което исковите претенции бъдат уважени изцяло.Претендират се съдебно-деловодни
разноски.В насрещната въззивна жалба е посочено, че досежно законната лихва решението се обжалва по отношение
отхвърляне на претенцията за законна лихва върху глав
-ницата, за която главният иск е отхвърлен/разликата
над 25 000лв. до 60 000 лв./.В петитумната
част е посочено, че се претендира предявените искови претенции да бъдат уважени
изцяло.Същевременно с решението си ВОС е отхвърлил и претен
-цията на ищцата за заплащане на законна лихва върху
присъдената от него главница от 25 000лв. за периода от 05.09.2018г. до
10.05.2019г., вкл./без за посочва конкретна сума, а като част от общата сума,
за която искът с пр.осн. чл.86 от ЗЗД се отхвърля,
посочена в диспозитива като горница над 1006, 94лв.
до 6 550 лв./, като е счел, че лихва е дължима за периода от 11.05.2019г. до
02.10.2019г. и така същата е присъдена.Предвид горното противоречие между
обстоятелствената част и пети - тума на насрещната въззивна жалба на страната следва да се дадат указания да
уточни дали обжалва решението и в частта му, с която е отхвърлена претенцията
за присъждане на законна лихва върху главницата от 25 000лв. за периода от 05.09. 2018г. до 10.05.2019г.,
вкл. или не, като досежно лихвата го обжалва само в частта,
с която се отхвърля претенцията за законна лихва върху главницата,
представляваща разликата над 25 000лв. до 60 000лв., за периода
05.09.2018г. до 02.10.2019г.
Въззиваемата
страна „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, редовно уведомена, не е депозирала отговор
по насрещната въззивна жалба в срока по чл.263, ал.3
от ГПК.
В жалбите и в отговора не са
направени доказателствени искания.
Производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на М.Ц.В., че следва в едноседмичен
срок от съобще- нието в
писмена молба с препис за насрещната страна да посочи дали обжалва решението и
в частта му, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва
върху присъдената от ВОС главница от 25 000лв. за периода от 05.09.2018г.
до 10.05.2019г., вкл. или не, като досежно лихвата се
обжалва само в частта му, с която се отхвърля претенцията за присъждане на
законна лихва върху главницата, представляваща разликата над 25 000лв. до
60 000лв., за периода 05.09.2018г. до 02.10.2019г., като посочи и
конкретните суми, за които решението се обжалва.
При неизпълнение в срок ще бъде прието, че
решението се обжалва само в частта, с която се отхвърля претенцията за законна
лихва върху главницата, пред -ставляваща разликата
над 25 000лв. до 60 000лв., за периода 05.09.2018г. до
02.10.2019г.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№470/20г.
по описа на ВАпС, гр.о. в открито съдебно заседание
на 03.02.2021г. от 9, 15ч.Да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: