Присъда по дело №62/2021 на Районен съд - Левски

Мотиви към Присъда №10 от 17.06.2021г., постановена по НЧХД
№62/2021г. по описа на РС - Левски.

Производството по делото е образувано по частна тъжба от К. Р. К. от
гр.Левски, с която е повдигнато обвинение срещу З. М. О. от гр.Левски, за
това, че на 30.01.2021 г. в гр.Левски, около 15:00 часа причинил на К. Р. К.,
ЕГН:********** временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а
именно: охлузване на носа, две рани по лицето в ляво – престъпление по
чл.130, ал.1 от НК.
Предявен е граждански иск от К. Р. К. за осъждане на основание чл.45
ЗЗД на подсъдимия З. М. О. да заплати сумата от 6000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от частния тъжител неимуществени вреди, в
резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от датата на увреждането – 30.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец – адв.М.Р. – АК-
Русе, излага подробни съображения, че обвинението е доказано от събраните
по делото гласни и писмени доказателства, както и заключението на вещото
лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза. Излага съображения за
основания за частично кредитиране на дадените от подсъдимия обяснения.
Навежда доводи за липсата на основания за прилагане от съда на института на
реторсията по отношение на процесното деяние. Пледира съдът да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи подходящо по вид и размер
наказание, като съобрази предходното му осъждане, за което не били
настъпили последиците на чл.88а от НК. Излага съображения, че
гражданският иск е доказан по основание и размер, поради което моли
същият да бъде изцяло уважен, както и подсъдимият да бъде осъден да
заплати на частния тъжител направените от него разноски.
Частният тъжител и граждански ищец поддържа заявеното от
повереника.
Защитникът на подсъдимия – адв.М.С. – ПлАК, навежда доводи, че
обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните по
делото доказателства. Излага подробни съображения за наличието на
основание за кредитиране на водените от подсъдимия свидетели, като не бъде
давана вяра на показанията на свидетелите, доведени от частния тъжител,
като противоречиви и излага фактическа обстановка, съобразно предложения
от него анализ на събраните доказателства. Навежда довод, че по отношение
на инкриминираните наранявания на частния тъжител е неприложим
института на реторсията. Пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен
по повдигнатото му обвинение. Алтернативно, в случай, че подзащитният му
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, навежда довод, че
съдът следва да приложи института на чл.78а от НК, като освободи
подсъдимия от изтърпяване на наказание и му наложи административно
1

наказание глоба, като се позовава на справката за съдимост на подсъдимия,
съгласно която същият бил реабилитиран за предходно осъждане на
основание чл.88а от НК. При определяне размера на административното
наказание, посочва, че съдът следва да отчете възрастта, тежкото
здравословно състояние на подсъдимия и нуждата от скъпо струващи
лекарства, като наложи глоба в минималния предвиден в закона размер от
1000 лв. В случай, че съдът намери за основателен предявения граждански
иск, моли съдът при определяне на справедливия размер да отчете
съпричиняване от страна на частния тъжител в размер 3:1 и да намали
обезщетението с 2/3.
Подсъдимият твърди, че не е извършил вмененото му деяние. При
упражняване на предоставеното му от съда право на последна дума заявява,
че не е виновен и съдът да постанови присъда, каквато реши.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият З. М. О. е роден на ******* в *******, с постоянен и
настоящ адрес: ************, българин, с българско гражданство, със средно
образование, неженен, безработен, неосъждан /реабилитиран/, с
ЕГН:**********.
На 30.01.2021г., около 15,00ч., свидетелите Л.П. и М. М., както и
частният тъжител К.Р. били в гр.Левски, на ул.“Райко Даскалов“. Тримата
консумирали алкохол пред магазин, находящ се на същата улица, по повод
рожден ден на св.П., на който същият бил поканил св.М. и частния тъжител
Р., като били седнали на столове пред магазина. Пред същия магазин се
намирали и свидетелите Ю.Х. и И. Ю., които също консумирали напитки,
закупени от магазина.
По същото време подсъдимият З.О. също се намирал в близост до
магазина, от където искал да закупи кафе. Тъй като трудно се придвижвал,
същият дал пари на неустановена по делото жена, която се намирала с детето
си на същото място, за да му закупи кафе, както и да вземе нещо сладко на
детето. Подсъдимият пожелал да потърси стол, на който да седне, поради
което детето отишло да потърси и вземе такъв. По същото време тъжителят Р.
бил станал от стола си, за да отиде до тоалетна и детето виждайки, че е
свободен, донесло на О. стола, на който седял Р.. След като се върнал,
частният тъжител установил, че столът, на който седял го нямало и видял, че
подсъдимият бил седнал на него. Подразнен от това обстоятелство, тъжителят
Р. започнал на висок тон да търси сметка от подсъдимия защо му е взел стола
и да го псува. Двамата започнали да спорят, като тъжителят се засилил към
подсъдимия, който от своя страна взел бастун от намиращ се в близост
възрастен човек и ударил тъжителя с него в областта на рамото, като му
причинил болка без разстройство на здравето. След нанесения му удар,
тъжителят Р. взел бастуна от ръцете на подсъдимия и също му нанесъл удар с
бастуна в областта на челото, което му причинило болка, без разстройство на
2

здравето. Двамата започнали да се боричкат, като виждайки това свидетелите
Л.П., М.М., Ю. Х. и И. Ю. се опитали да ги разтърват, като ги хванали,
дърпайки ги, за да ги разделят. В този момент подсъдимият извадил джобна
ножка, с която замахнал към тъжителя и му нанесъл рани в областта на
лицето – охлузване по носа и две порезни рани в областта на лицето, които
причинили на Р. временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По
време на боричкането между двамата и опитите на свидетелите да ги разделят
всички лица загубили равновесие и паднали на земята. След като се
изправили видели, че по лицето на тъжителя Р. има кръв. Свидетелите Л. П. и
Ю. Х. откарали с лека кола тъжителя Р. до болница, за да му бъде указана
медицинска помощ.
По доказателствата:
Така установената от съда фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите Л.А.П., М.М.М., Ю. А. Х. и И. Е. И., обясненията на подсъдимия
З. М. О.; писмени доказателства и доказателствени средства -
съдебномедицинско удостоверение №30/2021г. на Отделение по съдебна
медицина към УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ЕАД, фиш за спешна медицинска
помощ, съдебномедицинско удостоверение от 03.02.2021г. на Отделение по
съдебна медицина към УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ЕАД, справка от Началник
РУ – Левски при ОДМВР – Плевен, копие от дневник за получени и подадени
сигнали в ОДЧ при РУ – Левски, Експертно решение на ТЕЛК към УМЛАБ
„Д-р Георги Странски“ ЕАД №2705 от 16.08.2017 г., Етапна епикриза от
ИПСМП по „Ендокринология и болести д-р Наталия Малева“ ЕООД от
25.05.2021 г., Епикриза от 13.06.2020 г. от „Специализирана кардиологична
болница“ към МУ Плевен, Етапна епикриза към лист №003353 от ЕТ „Д-р
Лъчезар Драганов“ гр.Левски от 11.06.2021 г., фактура
№**********/10.06.2021 г., фактура №********** от 10.06.2021 г. и фактура
№**********/10.06.2021г., справка за съдимост; заключение на вещото лице
по изготвената съдебно-медицинска експертиза.
Не са налице противоречия в събраните по делото гласни
доказателствени средства относно датата и мястото на възникналия инцидент
между подсъдимия и частния тъжител, както и относно повода за инцидента –
взетия стол, на който частния тъжител преди това бил седнал. Показанията на
всички разпитани свидетели, както и дадените от подсъдимия обяснения са
еднопосочни и безпротиворечиви по отношение на горните обстоятелства,
както и че частният тъжител бил подразнен от случилото се, поради което
започнал на висок тон да пита подсъдимия защо е взел стола му, да го псува и
между двамата възникнал скандал с размяна на реплики.
Показанията на всички разпитани свидетели са еднопосочни и
безпротиворечиви, че подсъдимият взел бастуна на намиращ се в близост
възрастен човек и с него нанесъл удар по гърба на частния тъжител. В частта
им, с която подсъдимият заявява, че не успял да удари Р. с бастуна, съдът
3

намери, че обясненията на О. са израз на упражнено от него право на защита,
тъй като същите са категорично опровергани от показанията на свидетелите –
както тези, доведени от частния тъжител, така и на доведените от подсъдимия
свидетели. От показанията на свидетелите М.М.М., Ю.А.Х. и И.Е. И. се
установява, че след нанесения му от подсъдимия удар с бастун, частният
тъжител взел бастуна от ръцете му и от своя страна също нанесъл удар с
бастуна по подсъдимия. В този смисъл са и дадените от подсъдимия
обяснения в тази им част. В противоречие с показанията на останалите
свидетели и обясненията на подсъдимия са единствено показанията на
свидетеля Л.П., който твърди, че частния тъжител не е удрял О. с бастуна, тъй
като му го взели. Съдът не даде вяра на показанията на св.П., в тази им част,
тъй като същите се явяват опровергани от останалите гласни доказателствени
средства. В подкрепа на последните са и представеното съдебно-медицинско
удостоверение, установяващо нанесена на подсъдимия телесна повреда, както
и заключението на вещото лице, съгласно което установеното охлузване на
челото е вероятно да бъде получено чрез посочения механизъм – удар с
бастун, а не при падане, предвид липсата на други травматични увреждания
по лицето. С оглед на посоченото писмено доказателство и заключението на
вещото лице, съдът даде вяра на обясненията на подсъдимия, че ударът е бил
нанесен в областта на челото, а не на показанията на свидетелите, които
твърдят, че ударът е бил в областта на гърба, като отдаде посоченото
противоречие на липсата на ясен спомен у свидетелите за мястото на удара,
предвид бързината, с която са се развили действията и изминалия период от
няколко месеца от събитието, за което дават показания. Безспорно
установено е обаче по делото, че между подсъдимия и тъжителя е имало
взаимна размяна на удари.
Съдът намери за несъществени, с оглед повдигнатото обвинение и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване, установените
противоречия между събраните гласни доказателствени средства относно
точното местоположение на подсъдимия и тъжителя преди възникналия
между тях конфликт, както и това в каква роля всеки от свидетелите е
участвал при разтърваването на двамата, кой кого е държал, като отдаде
противоречията на липсата на ясен спомен, предвид посочените вече по-горе
обстоятелства, поради което не намери, че същите представляват основание за
цялостно дискредитиране на едната или другата група свидетели.
Съществено противоречие относно включените в предмета на
доказване факти е налице по отношение на обстоятелството дали
подсъдимият е нанесъл удар с нож по частния тъжител. По отношение на
този, инкриминиран с повдигнатото обвинение факт, се обособяват две групи
гласни доказателствени средства. От една страна са показанията на
доведените от подсъдимия свидетели Ю.Х. и И.И., които твърдят, че видели
кръв по лицето на тъжителя, след падането на двамата на земята и че не са
виждали подсъдимият да вади нож, както и дадените от подсъдимия О.
обяснения, в които заявява, че извадил ножка след като вече били разделени с
4

тъжителя, но не му нанесъл удар с нея и я прибрал отново. От друга страна са
показанията на доведените от частния тъжител свидетели Л. П. и М. М., които
твърдят, че подсъдимият извадил нож и го „порязал“, „дупнал“, „драснал“ по
лицето, в областта на бузата и слепоочието. Съдът даде вяра на показанията
на свидетелите П. и М., тъй като същите са в съответствие със събраните по
делото доказателствени находки от обективен характер – представеното
съдебно-медицинско удостоверение за извършен преглед на частния тъжител
К.Р., както и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
медицинска експертиза, съгласно което установената при прегледа разкъсно-
контузна рана е възможно да е получена по съобщения механизъм –
нараняване с остър предмет, какъвто е ножката. Дадено е заключение, че по
наличните данни не е възможно да се обяснят в комплекс уврежданията по
лицето на К. като резултат от падане и травмиране върху шосето и е
възможно да се обяснят с другия съобщен механизъм – наранявания от
замахване с остър предмет (ножка). С оглед на изложеното, съдът не даде
вяра на обясненията подсъдимия и показанията на свидетелите Х. и И., които
се явяват опровергани от посочените кредитирани от съда гласни и писмени
доказателства и заключението на вещото лице, като намери, че обясненията
на подсъдимия са израз на упражненото му право на защита, а показанията на
доведените от него свидетели – такива, подкрепящи защитната версия.
Даде се вяра на приобщените писмени доказателства, като официални
документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните
функции.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
медицинска експертиза, като изготвено от компетентно лице, обективно,
пълно и мотивирано. Изразената степен на вероятност при отговорите на
поставените на вещото лице въпроси, съобразно мотивната част на
заключението се дължат на изминалия период от време от нанасяне на
съответните наранявания и обстоятелството, че експертизата се извършва по
данни от свидетелските показания и отразеното в документите за извършени
медицински прегледи и липсата на данни от извършен повторен преглед на
частния тъжител след сваляне на превръзките.
От правна страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага
изводът, че подсъдимият З. М. О. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 НК.
От обективна страна, на 30.01.2021 г. в гр.Левски, около 15:00 часа
причинил на частния тъжител К. Р. К. временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а именно: охлузване на носа, две порезни рани по лицето
в ляво, което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от
НК.
Деянието е осъществено посредством нанесен от подсъдимия удар с
нож в областта на лицето на частния тъжител.
Авторството на деянието се явява установено съобразно изложения по-
5

горе анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателствени средства.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината
– пряк умисъл. О. е съзнавал противоправния и общественоопасния характер
на своите действия и че с тях неизбежно ще причини телесна повреда на К.,
като именно това е целял като краен резултат от замахването с нож в областта
на лицето на частния тъжител.
По отношение на деянието, за което е повдигнато обвинение с частната
тъжба, не е приложим института на реторсията по чл.130, ал.3 от НК,
съгласно която разпоредба ако в случаите на предходните алинеи
пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда,
съдът може да освободи и двамата от наказание. От събраните по делото
доказателства се установява, че между подсъдимия и частния тъжител е
имало взаимна размяна на удари с бастун, предшестващи инкриминираното
деяние, при които на всеки от тях е била причинена телесна повреда без
разстройство на здравето – чл.130, ал.2 от НК. Така нанесения от подсъдимия
удар с бастун и нанесения му непосредствено след това удар от пострадалия
изпълват състава на разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК, но същият не е
инкриминиран с повдигнатото с частната тъжба обвинение. От друга страна,
по отношение на инкриминираното деяние нанесеният от частния тъжител на
подсъдимия удар не би могъл да доведе до института на реторсията, поради
това, че се касае за различни по вид телесни повреди – по чл.130, ал.1 и
чл.130, ал.2 от НК, както и с оглед на това, че предшества инкриминираното
деяние и е нанесен в отговор на друг удар от подсъдимия.
Предвид на изложените доводи, съдът призна подсъдимия за виновен в
извършване на престъплението по чл.130, ал.1 от НК.
По наказанието:
Съдът намери, че са налице са предпоставките на чл.78а от НК за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба.
За престъплението по чл.130, ал.1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода до две години или пробация.
От процесното престъпление няма съставомерни имуществени вреди.
Подсъдимият не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК.
Същият е неосъждан по смисъла на закона. От приетата справка за
съдимост се установява, че подсъдимият О. има две осъждания, за които е
реабилитиран по право. По отношение на последното му осъждане по НОХД
№484/2017г. по описа на Районен съд – Левски, за реабилитацията по
отношение на което са изложени възражения от повереника на частния
тъжител, се установява, че е налице вписване в бюлетина за съдимост на
настъпила реабилитация по право на основание чл.88а от НК, която е отразена
в справката. Следва да бъде посочено, че пълната реабилитация, с която се
заличават последиците от осъждането, настъпва по право – по силата на
6

закона, от момента на настъпване на предпоставките по чл.88а от НК, без
значение на момента на отразяване в бюлетина за съдимост. Видно от
отразеното в справката за съдимост с посоченото осъждане на О. е било
наложено наказание пробация, което е изтърпяно на 21.11.2018г. На
21.11.2020г. е изтекъл предвиденият в чл.82, ал.1, т.2, вр. чл.88а от НК срок,
през който период същият не е извършил ново умишлено престъпление от
общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, което
води до извод, че към 21.11.2020г. О. е бил реабилитиран по право и към
датата на процесното деяние – 30.01.2021г. е бил неосъждан по смисъла на
закона.
Предвид на изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен, като на
основание чл.78а от НК го освободи от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – глоба.
При определяне размера на административното наказание глоба съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства възрастта,
обстоятелството, че е пенсионер по болест и влошеното здравословно
състояние на подсъдимия, налагащо закупуването на лекарства, което се
установява от представените медицински документи и фактури. Като
смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете и мотивите за извършване на
деянието – възникналия между частния тъжител и подсъдимия конфликт,
провокиран от тъжителя с отправените реплики и псувни без наличието на
съществен повод, което е ядосало подсъдимия и улеснило вземането на
решение за извършване на деянието.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха.
С оглед на изложеното, съдът намери, че на подсъдимия следва да бъде
наложено административно наказание глоба в минималния предвиден в
закона размер от 1000 лв.
По гражданския иск:
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение по делото е доказан причинения от него спрямо частния тъжител и
граждански ищец деликт – виновно противоправно деяние изразяващи се в
причинената му лека телесна повреда – разстройство на здравето, неопасно за
живота.
По отношение на причинените в резултат на деликта неимуществени
вреди, съдът взе предвид показанията на свидетеля Л. П., от които се
изяснява, че след инцидента К.Р. бил под стрес и се страхувал, както и
даденото в съдебно заседание заключение от вещото лице, че нараняването е
довело до продължителна болка.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съдът като взе предвид характера на
телесната повреда, установените в резултат на деянието претърпени
неимуществени вреди, както областта на тялото, където е нанесена телесната
7

повреда – лицето, обективно водещо до загрозяване за определен период от
време на пострадалия, намери, че следва да бъде определено обезщетение в
размер на 1500 лв. Съдът прие за основателен изложения от защитника довод,
че в процесния случай е налице съпричиняване от страна на пострадалия, по
изложените по-горе от съда аргументи за провокирания от частния тъжител
конфликт с отправените реплики и псувни спрямо тъжителя, като взе предвид
и разменените след това между двамата взаимни удари. Поради така
посоченото, съдът намери, че обезщетението за причинените на пострадалия
неимуществени вреди следва да бъде намалено с 1/3 поради съпричиняване,
като подсъдимият следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 1000 лв.,
като обезщетение за причините в резултат на престъплението неимуществени
вреди.
Предвид изложените доводи, съдът уважи предявения граждански иск
за сумата в размер на 1000 лв., като отхвърли същия за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 6000 лв.
Относно разноските:
Предвид признаването на подсъдимия З. М. О. за виновен в
извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и
осъждане по предявения граждански иск, на основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът го осъди да заплати по сметка на РС – Левски държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лева, както и разноски за
възнаграждение, пътни и дневни на вещото лице в размер на 203,20 лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати на
частния тъжител К. Р. К. направените от него разноски в размер на 175 лева
за заплатена държавна такса и възнаграждение на вещото лице, за
заплащането на които са налице доказателства по делото. Съдът не присъди в
тежест на подсъдимия останалите претендирани от частния тъжител разноски
– 600 лв. за адвокатско възнаграждение и 200 лв. – пътни разноски, тъй като
по делото не са представени доказателства за направата на така
претендираните разходи, включително не се установяват от представеното
пълномощно на повереника.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
8

Номер на акта:	10
Дата:	17 юни 2021 г. (в сила от 14 септември 2021 г.)
Съдия:	Десислава Константинова Николаева - Георгиева

Дело:	20214410200062
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	1 март 2021 г.

Присъда по дело №62/2021 на Районен съд - Левски

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите