№ 993
гр. Варна, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20253100501408 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от “Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Б. Г. И. и К.М.К.,
действащо чрез адв.Б. М., против Решение №1154 от 04.04.2025г. постановено по гр.д.
№16395/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, с които жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Г. И., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ******, в качеството му на правоприемник, конституиран в
процеса на основание чл.227 от ГПК, като наследник на К.Д. И., с ЕГН **********,
починала на 02.09.2024г., сумата от 3621.40лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на л.а.“Мерцедес B200 ЦДИ“, с рег.№*****, изразяващи се в увреждане
на: предна броня, фар; калник преден; ПВЦ решетка под ч.стъкло; предна врата; лайсна
ПВЦ; лайсна в предна броня-хром; рамка около фар за мъгла, рамка радиатор ПВЦ; греда
под радиатор; предпазител основа калник ПВЦ; датчик ABS предно колело, макферсън
преден ляв, централно заключване лява врата, в резултат от ПТП реализирано на 29.10.2023г.
в гр.Варна, по вина на водача на л.а.“Нисан Микра“, с рег.№*****, застрахован при ответник
по договор за гражданска отговорност, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба-19.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
В подадената въззивна жалба се поддържа, че постановено решението е неправилно,
1
необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е
аргументирал приетия по делото механизъм на пътното произшествие, както и причинната
връзка между него и претърпените вреди, респективно не е обосновал наличието на
основание за ангажиране отговорността на застрахователя. Сочи се, че съдът не е взел под
внимание възраженията на застрахователното дружество-ответник за неустановеност на
факта, кой е бил водачът на л.а.“Нисан Микра“ при настъпване на ПТП, съответно се е
ограничил до извода, че това обстоятелство, е ирелевантно за спора. Поддържа се, че
показанията на свидетелката М. са в противоречие с първоначално направената декларация
от нейна страна, поради което и не следва да бъдат ценени. Поддържа се още, че по делото
не са събрани безспорни доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че
водачът на виновния лек автомобил е навлязъл в насрещната лента за движение с
несъобразена скорост. Сочи се, че според констатациите на вещото лице на процесното
място няма маркировка и разделяне на пътните ленти, съответно се твърди, че процесният
водач не би могъл да изпълни състава на вмененото му нарушение. Сочи се, че не са
обсъдени и въведените от застрахователя възражения за съпричиняване, тъй като водачът на
л.а.“Мерцедес“ не се е съобразил с габаритните размери на автомобила и не е осигурил
необходимата дистанция за разминаване. Сочи се още, че не е обсъдено евентуалното
възражение, че двамата водачи носят вина за произшествието, поради липсата на пътна
маркировка и невъзможността да се установи навлизане в съседна пътна лента. На следващо
място се поддържа, че решението в частта, с която е определено застрахователно
обезщетение в размер на 3621.40лв., е неправилно, тъй като неговият размерът не е доказан.
Сочи се, че по делото е безспорно установено, че автомобилът е напълно възстановен и
годен за движение по Републиканската пътна мрежа. Сочи си още, че в молба, депозирана от
ищеца на 17.01.2024г. е уточнено как е формиран размерът на претенцията от 2200лв. и
каква е стойността на всяка част, която иска да бъде възстановена. Ето защо ищецът е
следвало да представени разходни документи за реализирания ремонт, а не да се допуска
експертиза, с която да се установи стойността на ремонта при влагане на нови оригинални
части и използване на труд в сервизи, отговарящи на съвременното изискване за качество,
което е неправилно и неотносимо, още повече че се касае за автомобил на възраст над 20
години. В този смисъл се оспорва приложимостта на заключението на експертизата, според
която стойността за възстановяване на автомобила с нови оригинални части е в размер на
6222.92лв. Оспорва се и правилността на възприетият подход за определяне на размера на
дължимото обезщетение, чрез формирането му като осреднена стойност, в която се
включени цени на оригинални части. Поддържа се, че е налице противоречие в мотивите на
съда, който приема, че с оглед значителната възраст на автомобила, същият не следва да се
възстановява в официалния сервиз на марката и едновременно с това приема включване в
стойността за възстановяване на цени прилагани от официален сервиз на друга марка. Наред
с това се поддържа, че стойността от 6222.92лв. е завишена, като определена само на база
оригинални части, въпреки че по делото има данни, че фарът на автомобила е подменен от
ищеца с употребяван. В обобщение се поддържа, че стойността, определена в отговор на
въпрос 4 от експертизата, е много по-близка до действителната, тъй като е съобразена с
2
цената на алтернативни части и за сервизи, които обичайно се използват за аналогични
ремонти, без да са официални представители на конкретни марки. С оглед на изложеното
въззивникът поддържа, че имуществената вреда по делото, следва да се определени на база
действително сторените разходи за ремонт на автомобила, а не с използването на средна
пазарна стойност, формирана при използване на оригинални части и официални сервизи.
Последният подход следва да се ползва, само ако ремонтът на увредената вещ все още не е
извършен и ищецът не знае, колко би му струвало да възстанови автомобила си, тъй като в
противен случай ще се стигне до неоснователно обогатяване. Поддържа се, че на ищеца е
предоставена възможност да представи доказателства, с които да докаже действително
претърпените вреди, респективно размера на намаляване на неговото имущество. Твърди се,
че щом веднъж е ищецът е твърдял, че възстановяването му е струвало 220лв., то за
увеличеният размер на иска е следвало да представи допълнителни доказателства. Поддържа
се, че с поведението се ищецът е възпрепятствал възможността да се установи
действителния размер на вредата, като не е посочил в кой сервиз е извършен ремонта,
съответно не са представени платежни за направените разходи. Моли се за отмяна на
първоинстанционно решение и отхвърляне на предявеният иск, или в условията на
евентуалност за редуциране на дължимото застрахователно обезщетение. Претендират се
присъждане на деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК пълномощникът на въззиваемата страна е депозирал
отговор на въззивната жалба, с който се излага становище за нейната неоснователност.
Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и
обосновано, постановено в синхрон със събраните доказателства, константата съдебна
практика и материалния закон. Поддържа се, че по делото са изяснени механизма на
настъпване на процесното пътно произшествие и настъпилите вреди по процесния
автомобил, които са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента. По отношение на
размера на претенцията се сочи, че застрахователят дължи плащане на обезщетение в
съответствие с разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ, а именно такова, че пострадалият да може
да възстанови имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Сочи още,
че обезщетеното трябва да кореспондира с размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие и не може да надвишава действителната стойност на вещта към
момента на произшествието. С оглед на изложеното, се твърди, че закона изключва
възможността за присъждане на обезщетение, еквивалентно на заплатеното във връзка с
извършен ремонт от пострадалия собственик. Сочи се, че по правилата на житейската
логика в някои случаи увреденото лице ще предпочете ремонт в официален сервиз на
марката, а в други да възстанови имуществото със собствена работна сила. Твърди се, че
липсва нормативно задължение за предприемане на определен начин за отстраняване на
вредите, поради което законодателят е предвидил репарирането на вредите да става по
възстановителна застрахователна стойност, която е съизмерима със средна пазарна стойност
за обезвреда. Сочи съдебна практика и се поддържа, че приетата от първоинстанционния съд
средна пазарна стойност на обезвредата корелира напълно, както със събраните
3
доказателства по делото, така и със законовата уредба, и съдебната практика по прилагането
й. С оглед изложеното, се моли за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно
решение и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание, въззивникът, чрез процесуалния си представител поддържа
възраженията и доводите си и моли за уважаване на въззивната жалба присъждане на
разноски. Въззиваемата страна, редовно не се представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази, следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД предявени от К.Д. И., която е починала в хода на
процеса на 02.09.2024г. и е заместена в производството от своя наследник Д. Г. И., с ЕГН
**********, против “ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, като след
допуснато увеличение на предявения иск се претендира за осъждане ответното дружество,
да заплати на ищеца сумата от 3621.40лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на л.а.“Мерцедес B200 ЦДИ“, с рег.№*****, причинени в резултат от
реализирано на 29.10.2023г. ПТП в гр.Варна по вина на водача на л.а.“Нисан Микра“, с рег.
№*****, който е застрахован при ответника по договор за “Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба-19.12.2023г. до окончателното изплащане на
сумата.
Твърди се в исковата молба, че на 29.10.2023г., около 21:00 часа, в гр.Варна, на
паркинга на “Гранд Мол Варна“, е реализирано ПТП между л.а.“Мерцедес B200 ЦДИ“, с рег.
№***** и л.а.“Нисан Микра“, с рег.№*****, управляван от Д. М.. Твърди се, че собственият
на ищцата л.а.“Мерцедес B200 ЦДИ“ се е движел в посока направо, когато водачът на
л.а.“Нисан Микра“, навлязъл в насрещната лента за движение с несъобразена скорост и
ударил в предната лява част л.а.“Мерцедес“. Сочи се, че за настъпилото ПТП били
уведомени контролните органи, които последните посетили мястото на инцидента и
съставили Констативен протокол за ПТП №1841885/29.10.2023г., в който отразили
механизма на произшествието. Сочи се, че л.а.“Нисан Микра“ на виновния водач е
застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” при ответника, със срок на действие
13.09.2023г.-13.09.2024г., която е действала към датата на ПТП. Твърди се, че ищецът
уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като бил извършен Опис
по щетата от 30.10.2023г. Сочи се, че на ищцата била изплатено обезщетение в размер от
813.64 лв., което не я удовлетворило. Поддържа се, че след приспадане на вече изплатеното
обезщетение, застрахователят й дължи допълнително сумата от 2200лв., от която се
предявява частична претенция в размер на 100 лева. В хода на производството предявеният
иск е изменен по реда на чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК като е увеличен размерът му на
3621.40лв.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Навеждат се твърдения, че вината на водача
на застрахованото при ответника МПС не е установена по предвидения в закона начин.
4
Оспорва се твърдението на ищцата, че всички описани вреди по автомобила са в резултат от
процесното ПТП. Оспорва се механизма на ПТП и причинно-следствена връзка между
инцидента и вредите. Счита се, че претендираното обезщетение за имуществени вреди е
прекомерно и не кореспондира със средната пазарна цена на ремонта на процесното MПС, в
това число за труд, респ. материали и резервни части, както като нормовремена, така и като
стойност. Твърди се увреденият автомобил може да бъде отремонтиран на много по-ниска от
претендираната с исковата молба стойност с влагане на резервни части, труд и материали от
алтернативни доставчици. Прави се възражение, че ищцата не е представила доказателства
за извършвана периодична поддръжка и ремонт в официалния сервиз на марката и/или
други сервизи, официални представители на други марки, както й сервизи сертифицирани
по “ISO”, което изключва ремонтът на конкретната увреда да се извърши в сервиз с
предлагане на услуги със завишено качество, каквито се явяват официалните сервизи и тези
сертифицирани по ISO. B условията на евентуалност се поддържа, че уврежданията по
процесния автомобил съставляват “тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 от К3.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителни и липса на отрицателни
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съда. В случая въззивникът
навежда възражения свързани както с механизма на произшествието, приноса на
пострадалия за настъпване на ПТП и с метода на остойностяване, и размера на дължимото
застрахователно обезщетение. Така направените оспорвания не съставляват новонаведени
възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по
същество.
По делото не се спори, че към момента на процесното ПТП л.а.“Нисан Микра“, с рег.
№***** е бил застрахован при ответното дружество по валидна застраховка “Гражданска
отговорност“, която е обективирана в Застрахователна полица №*****. Няма спор и че на
29.10.2023г. е реализирано пътно произшествие между застрахования при ответника
автомобил и л.а.“Мерцедес B200 ЦДИ“ с рег.№*****. Безспорно е също така, че след
извънсъдебно предявена претенцията от пострадалия, застрахователят е изплатил на ищцата
застрахователно обезщетение в размер от 813.64лв.
5
В хода на първоинстанционно производство за установяване на механизма на ПТП и
чия е вината за настъпването му са приобщени писмени доказателства, а именно: НП
№******; Акт №1123154 от 19.10.2023г.; Декларация за предоставяне на информация по
чл.188 от ЗДвП от 29.10.2023г., Сведение от 29.10.2023г. от Д. М. и Протокол за ПТП
№1841885 от 29.10.2023г. За установяване на посочените обстоятелства са разпитани и
свидетелите А.Р.-водач на л.а.“Мерцедес B200 ЦДИ“ и Д. Н. М.-водач /пасажер/ на
л.а.“Нисан Микра“.
От заключените на назначената в първоинстанционното производство САТЕ, което се
кредитира от съда като компетентно дадено и кореспондиращо с останалите доказателства
по делото, се установява, че процесното пътното произшествие е настъпило на 29.10.2023г.,
около 21:00 часа при движение на л.а.“Мерцедес B200 ЦДИ“ от открития паркинг на
последния етаж на търговски комплекс “Гранд Мол Варна“ в посока спускане към ниво 0,
където е изходът за автомобили. При захода на автомобила към третия етаж /отгоре надолу/
той е бил “засечен“ от л.а.“Нисан Микра“, който е навлязъл в лентата за насрещно движение
и се удря в предната лява част на л.а.“Мерцедес B200 ЦДИ“. Според заключението на
вещото лице на база възприетия механизъм и констатираните щети, е налице причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и описаните увреждания по автомобила. Вещото
лице заключава, е стойността на щетите по л.а.“Мерцедес B200 ЦДИ“ по средни пазарни
цени за нови оригинални части и цени за труд в автосервизи притежаващи европейски
сертификат за качество, възлиза на 6222.92лв., а средната пазарна цена определена на база
алтернативни части и труд в автосервизи, които не са официални представители на
конкретна марка, е 2647.17лв. Според експерта пазарна стойност на процесния автомобил
към 29.10.2023г. е 6410лв. При тези данни вещото лице е установило, че в първия случай
стойността на ремонта надхвърля 70% от средната пазарна цена на автомобила към датата
на ПТП, а във втория случай стойността на ремонта е в размер на 41% от средната пазарна
цена на автомобила. Определената от експерта стойност на запазените части от
л.а.“Мерцедес B200 ЦДИ“ е в размер от 3125лв. След извършеното проучване в интернет
пространството, вещото лице не е установило обяви за продажба на ударени автомобили от
марката и модела на процесния.
Въз основа на гореизложеното, въззивният съд, намира следното:
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата.
Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договора за застраховка
“Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор- застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. По смисъла на чл.400, ал.1 и ал.2 от
КЗ, застрахователят, покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
имуществените вреди, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество към датата на
6
увреждането, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество, т.е. обезщетението се дължи по пазарната стойност на
увреденото имущество.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го
лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от
страна на застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
Както вече бе посочено в случая липсва спор относно реализирането на пътно
произшествие между л.а.“Мерцедес B200 ЦДИ“, с рег.№****** и л.а.“Нисан Микра“, с рег.
№***** и че е налице сключен с ответника и действащ към датата на инцидента Договор за
застраховка “Гражданска отговорност” покриващ отговорността на водача на л.а.“Нисан
Микра“.
Спорно на първо място е кой носи вината за настъпване на пътния инцидент,
респективно налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат.
В разглеждания казус, на база съвкупния анализ на събраният в производството
доказателствен материал, се налага извода, че процесното ПТП, реализирано в закрития
паркинг на “Гранд Мол Варна“, е настъпило по вина на водача л.а.“Нисан Микра“, който е
навлязъл в платното за насрещното движение на л.а.“Мерцедес “. В посочения смисъл са
взаимно-подкрепящите се показанията на разпитаните по делото свидетели-очевидци и
констатациите отразени в протокола за ПТП. Констатациите в заключението на обсъдена по-
горе САТЕ, също подкрепят извода, че инцидента е станал след навлизане на л.а.“Нисан
Микра“ в лентата за насрещно движение.
Предвид изложеното неоснователни се явяват доводите на ответната страна за
недоказаност на факта, че вината за инцидента се носи от водачът на л.а.“Нисан Микра“.
За пълнота следва да се отбележи, че извършеното плащане на застрахователно
обезщетение по повод процесното застрахователното събитие, представлява извънсъдебно
признание от ответното дружество, че отразените в протокола за ПТП обстоятелства, са се
осъществили в обективната действителност по описания в документа начин.
Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, че предвид липсата на
маркировка и разделяне на пътните ленти, водача на л.а.“Нисан Микра“ не би могъл да
изпълни състава на вмененото му нарушение, а имено да навлезе в лента за насрещно
движение.
В разглежданият казус е безспорно, че процесният пътен участък /платно/ е със
ширина, която позволява насрещно движение на два автомобила, т.е. че е двупосочен и
съответно разполага с две пътни ленти. Според чл.8, ал.1 и чл.15, ал.1 от ЗДв.П водачите на
пътни превозни средства следва да използват дясната половина на пътя по посока на
движението си, като се движат възможно най-вдясно по платното за движение, а когато
7
пътните ленти са очертани с пътна маркировка да използват най-дясната свободна лента.
Цитираните правни норми създават задължение на водачите при липса на маркировка да се
движат възможно най-вдясно, т.е. да не навлизат в лентата за насрещно движение. В случая,
както вече бе заключено водача на л.а.“Нисан Микра“ не е спазил това си задължение и
съответно в нарушение на закона е предизвикал ПТП.
Възражението на въззивника за съпричиняване от пострадалият на вредоносният
резултат остана недоказано. Нещо повече възражението се базира вероятности и допускания,
които бяха опровергани от кореспондиращите си свидетелски показания относно факта, че
л.а.“Нисан Микра“ е навлязъл в платно на насрещно-движещия се автомобил.
По отношение на оплакванията на жалбоподателя, че неизяснен по делото е останал
въпроса, кой е управлявал л.а.“Нисан Микра“, следва да се посочи, че действително такава
неясното е налице, тъй като свидетелят Рязянцев и административно наказателната
преписка сочат, че водач е било лице от мъжки пол, а свидетелката М. сочи, че самата тя е
шофирала. От друга страна обаче въпросната неяснота е ирелевантна за спора, доколкото
съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ ангажирането на имуществената отговорност
на застрахователното дружество за причинени вреди не е обусловено от личността на водача
на превозното средство, а от наличието на сключена застраховка “Гражданска отговорност“
за конкретния автомобил, чиито водач е виновен за причиненото пътно произшествие и
вреди. В този смисъл без значение за изхода от спора, кой е конкретният водача на
застрахованият автомобил, като това обстоятелство би имало значение за вътрешните
отношения по застрахователният договор, което обаче не е предмет на делото.
Втория спорен момент в производството е досежно размера на дължимата обезвреда
на собственика на л.а.“ Мерцедес B200 ЦДИ“ и по конкретно при какви параметри следва да
се изчисли на размера на застрахователното обезщетение.
На първо място, съдът намира, че по делото не се установи настъпването на вреда на
пострадалия автомобил, която да се определи като “тотална щета“, по смисъла на чл.390,
ал.2 от КЗ.
На следващо място, тъй като се касае за съдебно предявена претенция за
обезщетяване на причинени вреди, не може да се възприеме тезата на въззивника, че се
дължи репариране само на средствата, разходвани за вече направен частичен ремонт от
страна пострадалия собственик на автомобил. Както се посочи по-горе, съобразно чл.405,
ал.1 КЗ вр. чл.400, ал.1 и ал.2 КЗ застрахователното обезщетение по договор за имуществено
застраховане се съизмерва със стойността, за която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество, т.е. със средствата, необходими за отстраняване на
увреждането (материали и труд) по средни пазарни цени, изчислени към момента на
настъпване на застрахователното събитие.
Тук е мястото да се посочи, че неправилен е подхода при изготвяне на заключението
на САТЕ относно пазарната стойност на щетите, да се разграничават стойностите, според
това дали са използвани цени за труд в сервизи, които притежават и които не притежават
8
сертификат качество ISO, съответно за оригинални и алтернативни части. Релевантният
начин за определяне на стойността на застрахователното обезщетение при частично
унищожаване на имущество, е обезщетението да се равнява на средната пазарна стойност на
ремонта , което предполага включването на всички сервизи предлагащи авторемонтни
услуги. Изключването на определени участници в пазара на база спекулативни критерии, по
същество води до изкривена статистика, съответно до стойности различни от средните
пазарни цени, които са от значение за постигане на пълно обезвреда по смисъла на чл.400,
ал.2 от КЗ.
В този смисъл неоснователни са доводите на жалбоподателя, че при определяне на
обезщетението не е следвало да се вземат предвид цените за труд прилагани в официални
сервизи и оригинални части. Напротив за пазарна се явява стойността, която се определя на
база цените на труда във всички сервизи и на всякакъв вид годни за употреба части.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на
първоинстанционния съд, че стойностният израз на застрахователно обезщетение на база
средни пазарни цени и въз основа на данните в заключението на вещото лице, се равнява на
4435.04лв., което следва да се намали с размера на вече изплатените от застрахователя суми,
поради което подлежащата на доплащане сума възлиза на 3621.40лв.
Възраженията на жалбоподателя-ответник, че дължимото обезщетение следва да се
определи на база доказателства за действително извършено от ищеца плащане за ремонт на
увреденият автомобил, са погрешни и не намират опора в закона.
При непозволено увреждане, довело до повреждане на вещ, вредите настъпват в деня
на увреждането /т.е. когато вещта е повредена/, а не когато собственикът на вещта е
заплатил сума за ремонт и поправка на вещта. Размерът на обезщетението също не зависи от
това дали ремонтът на вещта е извършен или все още не е, като този размер може да се
определи със заключение на вещо лице, съобразно това каква сума ще е необходима за
поправката на повредената при непозволеното увреждане конкретна вещ /в този смисъл
Решение №63 от 01.02.2024д. на ВКС по гр.дело №362/2023г. І г.о., ГК/. Наред с това
постоянна е практика на ВКС, че при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи обезщетението на база
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице.
По изложените съображения въззивният съд, приема, че първоинстанционния съд, е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба оставена без уважение.
При този изход на делото, на основание на чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника по
жалбата се следват деловодни разноски, но доказателства за сторени такива не са
представени. С оглед факта, че защитата на въззиваемия е осъществена при условията на
чл.38 от ЗАдв., в полза на адвокат П. П., който е предоставил безплатна правна помощ,
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минималния размер предвиден в
9
НВАР от 662.14лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1154 от 04.04.2025г., постановено по гр.д.№16395/
2023г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Димитров“
№1, представлявано от Б. Г. И. и К.М.К., да заплати на адвокат П. П. П., с адрес: *****,
сумата от 662.14лв., представляваща възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ в производството, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10