РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. ХАСКОВО, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500464 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Дженерали застраховане“АД, ЕИК *********-гр.София
против действия на ЧСИ Н.Кавакова, рег.№929 , район на действие ОС-Хасково относно
Постановление за разноски от 15.04.2022г., с което е отказано да се намалят приетите в
изпълнителното производство разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в
размер на 459,97лв., тъй като същите са в нормативно определения минимум, съгласно
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на действията на съдебния
изпълнител, като се твърди, че независимо от размера на задълженията, застрахователите са
нормативно задължени да образуват и поддържат технически резерви, част от които е
финансовия резерв за предстоящи плащания по всяка доброволно уредена или съдебно
предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, поради което вземането
по изпълнителното производство е гарантирано и събираемо в кратък срок. От друга страна
твърди, че за удовлетворяване на паричното си вземане взискателят се е ограничил само до
образуване на изпълнително дело и допълнителни искания за насочване на изпълнението
към определено имущество.Това предвид гаранциите в закона и лесната събираемост на
вземането, прави ненужна проверката за имотното състояние на длъжника и насочване на
принудителното изпълнение към определено имущество.В този смисъл поддържа,че
1
адвокатското възнаграждения на взискателя следва да се определи само на основание чл.10
т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но
не и по чл.10 т.2 от същата. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика.Поддържа
също,че доколкото размера на адвокатското възнаграждение попада в общия размер на
задълженията по изпълнителното дело, върху които се изчислява пропорционалната такса
по т.26 от Тарифата таксите и разноските към ЗЧСИ, следва да се намали и размера на
пропорционалната такса, посочен в поканата за доброволно изпълнение. Претендира съдът
да отмени обжалваното постановление на ЧСИ Н.Кавакова като намали размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя и да коригира размера на начислената по т.26
пропорционална такса от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК е депозирано писмено възражение от взискателя по
изпълнителното дело Х. А. Ю., чрез пълномощникът адв. Кирил Красимиров Генев-АК-
Хасково, с които се оспорва жалбата и се излагат доводи за нейната неоснователност.
В мотивите си ЧСИ Николета Кавакова излага доводи за неоснователност на
жалбата, като приема,че същата е допустима, тъй като ГПК дава възможност на длъжника
да обжалва акта на съдебния изпълнител свързан с определянето на разноските в
изпълнителното производство .
Хасковският окръжен съд като взе предвид доводите на длъжника по изпълнението
изложени в жалбата , мотивите на ЧСИ и прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна-длъжник в изпълнителното
производство, против действие на ЧСИ Н.Кавакова, подлежащо на обжалване по смисъла на
чл.435 ал.2 т.7 от ГПК, в законоустановения едноседмичен срок по чл.436 от ГПК, поради
което е процесуално допустима .Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В настоящият случай се обжалват действията на ЧСИ Н.Кавакова, относно
определянето на разноските в Постановление за разноски от 15.04.2022г., с което е
отказано да се намалят приетите в изпълнителното производство разноски на взискателя за
адвокатско възнаграждение в размер на 459,97лв. с мотив, че същите са в нормативно
определения минимум, съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК,законодателят изрично е посочил
подлежащите на обжалване действия на държавните и частни съдебни изпълнители,които
длъжникът може да обжалва.Приложимата разпоредба,според посоченото правно
основание на жалбата, и фактическите твърдения в същата е тази на чл.435 ал.2 т.7 от
ГПК.Длъжникът по изпълнението обжалва действията на ЧСИ по изп.д.№ 20229290400350
отнасящи се до определените разноски в Постановление за разноски от 15.04.2022г., според
което длъжникът следва да заплати на взискателя разноски в изпълнителното производство
за адвокатско възнаграждение в размер на 459,97лв.
В тълкувателно решение №3/2015г. от 10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС е посочено,че
2
на обжалване по реда на чл.435 ал.2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в
който се определя размера на задължението на длъжника за разноски по изпълнението, а не
само този, който е материализиран в постановление на съдебния изпълнител за определяне
на разноски. В мотивите на посоченото ТР е направен анализ на правоотношението между
взискателя и длъжника по отношение на отговорността за разноски. Посочено е, че
дължимите такси и разноски по изпълнението се внасят авансово от взискателя, при което
между взискателя и длъжника възниква материално правоотношение за възстановяването
им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за
направените от него разноски и тези разноски следва да се съберат в хода на изпълнителното
производство. За събирането им обаче е необходим изричен акт на съдебния изпълнител, с
който да бъде определено, че внесените суми са действително дължими /разноските по
изпълнението следва да се определят по основание и размер от съдебния изпълнител/.
Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по
изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без да е необходимо
издаването на изпълнителен лист и актът на съдебния изпълнител представлява пряко
изпълнително основание.
В случая акта на ЧСИ Н.Кавакова за събирането на разноски по изпълнението
представлява изпратеното до длъжника „Дженерали застраховане“АД-гр.София
Постановление за разноски от 15.04.2022г., в което е включено адвокатското
възнаграждение на взискателя в размер на 459,97лв. Постановлението е съобщено на
длъжника и против същото е постъпила жалба на 03.05.2022г. Жалбата на длъжника против
разноските в изпълнителното производство с правно основание чл.435 ал.2 т.7 от ГПК
следва да се разгледа по същество.
Разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя в изпълнителното
производство са правилно определени и същите са съобразени с изискванията на Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,като същите са
съобразени с фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката на
взискателя процесуални действия по делото. В настоящият случай видно от данните в
изпълнителното производство адвокатското възнаграждение на взискателя е в размер на
459,97лв., която сума се определя по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, съгласно
договореното в представения в изпълнителното производство договор за правна защита и
съдействие.От мотивите на ЧСИ Н.Кавакова е видно, че към момента на постановяване на
постановлението за разноски от 15.04.2022г. задължението на взискателя не е платено, като
данни за извършено плащане в полза на взискателя липсват и към настоящия момент.
Липсват и твърдения в посочения смисъл в депозираната жалба против действията на ЧСИ
Н.Кавакова, предмет на разглеждане в настоящето производство.В този ред на мисли съдът
счита, че при определянето на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя
правилно и в съотвествие с изискванията на закона ЧСИ е отказал да намали адвокатското
възнаграждение в полза на пълномощника на взискателя, като се е съобразил както с
фактическата и правна сложност на делото, така и с извършените от адвоката процесуални
3
действия по делото. Правилно е била приложена разпоредбата на чл.10 т.1 и т.2 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и така определеното
възнаграждение не е прекомерно, а е съобразено с материалния интерес и изискванията на
закона.В случая освен процесуално представителство за образуване на изпълнително дело -
чл.10 т.1 от Тарифата,упълномощеният от взискателя адвокат е осъществил процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело с цел удовлетворяване на
паричното вземане,поради което и на основание чл.10 т.2 от Тарифата на същия следва да се
определи и възнаграждение в размер на ½ от съответното възнаграждение по чл.7 ал.2 т.2 ,а
именно: при размер на вземането 1951,88лв./общ размер на вземането по изпълнителния
лист,послужил като основание за образуване на изпълнителното производство/ адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата от 183,32лв./1/2 от 366,63лв.,определени по чл.7 ал. 2 т.2
от Тарифата/ или общо адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство е
200лв.+183,32лв. или общо 383,32лв. без ДДС,а с ДДС сумата е 459,98лв. Т.е.
претендирания от взискателя размер на адвокатското възнаграждение е изцяло съобразен с
минималните размери на адвокатските възнаграждение предвидени в разпоредбите на чл.10
т.1 и т.2 от Тарифа №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.В
този смисъл неоснователно е и искането за намаляване на пропорционалната такса по чл.26
от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, която такса е съобразена с размера на дълга,
тъй като при събирането на дължимата сума по изпълнителното дело ЧСИ следва да събере
както сумите посочени в изпълнителния лист, така и направените от взискателя разноски в
изпълнителното производство.
Изложените по-горе съображения водят до извода на настоящия съдебен състав,че
подадената жалба против действията на ЧСИ Н.Кавакова с правно основание чл.435 ал.2 т.7
от ГПК отнасящи се до определянето на разноските в Постановление за разноски от
15.04.2022г. по изп.д.№202292904000350 е неоснователна и недоказана, поради което
същата ще следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дженерали застраховане“АД, ЕИК *********-гр.София
против действия на ЧСИ Н.Кавакова, рег.№929 , район на действие ОС-Хасково относно
Постановление за разноски от 15.04.2022г. , с което е отказано да се намалят приетите в
изпълнителното производство разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в
размер на 459,97лв., като е прието,че същите са в нормативно определения минимум,
съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като неоснователна и недоказана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5