№ 18856
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110143627 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „АСЕТ
ИНШУРЪНС“ АД срещу ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
ЕАД.
Ищецът твърди, че на 20.11.2024 г. в гр. София на ул. „Попова шапка“ до
МОЛ „Сердика“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Хонда Сивик“ с рег. №
*******, управляван от З.В., и л.а. „Ауди А6 Авант“ с рег. № *******,
управляван от Т.И., при следния механизъм: л.а. „Хонда Сивик“ отнема
предимството и удря в дясната му страна движещия се по път с предимство
л.а. „Ауди А6 Авант“, в причинна връзка с което на последния са причинени
щети.
Твърди, че към датата на ПТП л.а. „Ауди А6 Авант“ е бил застрахован
при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ (застрахователна
полица № ****** със срок на валидност 18.07.2024 г. – 18.07.2025 г.).
Твърди, че в качеството на застраховател е изплатил обезщетение в
размер на сумата 3 285, 50 лв.
С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в
правата на застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при
когото към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на
делинквента – за изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 3 285,
50 лв. и ликвидационни разноски в размер на 25 лв. или общо за сумата от
3 310, 50 лв., от която ответникът е погасил задължението до размера на 2 771,
88 лв., поради което е налице непогасен остатък от 538, 62 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
1
заплати сумата 538, 62 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно
вземане по щета № 10024007631, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 15.08.2025 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, с който
оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП. Счита, че с изплащане на сумата
2 771, 88 лв. е погасил изцяло задължението си. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че на 20.11.2024 г. в гр. София на ул.
„Попова шапка“ до МОЛ „Сердика“ е настъпило ПТП с участието на л.а.
„Хонда Сивик“ с рег. № *******, управляван от З.В., и л.а. „Ауди А6 Авант“ с
рег. № *******, управляван от Т.И..
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Ауди А6
Авант“ с рег. № ******* е бил застрахован при ищеца по силата на
имуществена застраховка „Каско“ (застрахователна полица № ****** със срок
на валидност 18.07.2024 г. – 18.07.2025 г.).
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател е
платил застрахователно обезщетение в размер на сумата 3 285, 50 лв.
В проведеното на 16.10.2025 г. първо по делото открито съдебно
заседание между страните е отделен като безспорен и механизмът на ПТП
така, както се твърди от ищеца.
Установява се от заключението на АТЕ по делото, че причина за
настъпването на ПТП е поведението на водача на л.а. „Хонда Сивик“, който
при наличието на пътен знак „Б2 – Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ не е пропуснал движещия се срещу пътен знак Б3 – „Път с
предимство“ л.а. „Ауди А6 Авант“ и е реализирал ПТП с него. Вещото лице е
посочило, че щетите по л.а. „Ауди А6 Авант“ са в причинна връзка с
произшествието. Стойността за отстраняването им по средни пазарни цени
възлиза на сумата 3 941, 87 лв.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № ******* е била
застрахована при ответника по силата на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Безспорно е между страните, че на 28.04.2025 г. ответникът е извършил
плащане по процесната щета в размер на сумата 2 771, 88 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
2
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск
на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице
/в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение
по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1
ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в
дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорни между
страните обстоятелства, представените по делото писмени доказателства и
заключението на АТЕ.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм е
безспорно между страните, потвърждава се от представените писмени
доказателства и заключението на АТЕ. Като не е пропуснал движещия се
срещу пътен знак Б3 – „Път с предимство“ л.а. „Ауди А6 Авант“ и е
реализирал ПТП с него, водачът на л.а. „Хонда Сивик“ е осъществил
противоправно деяние, в причинна връзка с което са нанесени щети на
застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“
автомобил.
Неоснователно е възражението на ответника, че ПТП не е настъпило по
вина на водача на л.а. „Хонда Сивик“. Тежестта за установяване на елементите
от фактическия състав на деликта се носи от ищеца, с изключение на вината,
по отношение на която нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима
презумпция, тежестта за оборване на която се носи от ответника, като в случая
с оглед ангажираните по делото доказателства тази презумпция не е оборена.
Установи се настъпването на щетите на застрахования при ищеца
автомобил в причинна връзка с произшествието.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател е
платил застрахователно обезщетение в размер на сумата 3 285, 50 лв.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение
ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в
качеството му на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована
гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното
3
вземане на застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия
причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона, съгласно който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с
клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване
подлежи действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта,
действителната стойност се определя от пазарната цена, по която
застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на
сумата 3 941, 87 лв.
Тази сума е в размер, по-голям от изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована
гражданската му отговорност, не може да бъде задължено да заплати на
застрахователя повече, от колкото дължи на застрахования. В този смисъл
регресното право е в размер, който е равен на по-малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
С оглед изложеното в полза на застрахователя е възникнало регресно
вземането за сумата от общо 3 310, 50 лв. (3 285, 50 лв. + 25 лв.
ликвидационни разноски).
Безспорно е между страните, че на 28.04.2025 г. ответникът е извършил
плащане по процесната щета в размер на сумата 2 771, 88 лв., след приспадане
на която е налице непогасен остатък в размер на сумата 538, 62 лв., поради
което предявеният иск се явява изцяло основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 550 лв. разноски и юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********, на
основание чл.411 КЗ, сумата 538, 62 лв., представляваща неизплатен остатък
от регресно вземане по щета № 10024007631 във връзка с ПТП, настъпило на
20.11.2024 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 15.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 550 лв. разноски и юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5