№ 254
гр. Костинброд, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20231850101065 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба от Л. В. Д. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК*****, с която се иска да се признае за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумите от: 2271.62 лв. главница по Договор за предоставяне на
банков кредит от 10.10.2006г., ведно със законната лихва от 15.03.2011г. до
изплащане на вземането, 209.71 лв. договорна лихва за периода от 10.05.2010г.
до 14.03.2011г. по чл.4 от договора за кредит, 107.48 лв. наказателна лихва за
периода от 10.05.2010г. до 14.03.2011г. по чл.7 от договора за кредит, както и
разноски в общ размер на 315.97 лв., от които 54.78 лв. платена държавна
такса и 261.19 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за които е издаден
изпълнителен лист от 19.03.2011 г. и заповед за незабавно изпълнение от
19.03.2011г. на парично задължение по чл.417 ГПК, издадени по ч.гр.д.
№10562/2011г. по описа на СРС, ГО, 36 състав.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се признава иска
по основание и размер.
Районен съд- Костинброд, след като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен
иск с правна квалификация по чл. 439,ал.1 от ГПК.
С отговора на исковата молба ищецът е признал основателността на
исковата претенция.
1
Предвид заявеното от ответника признание на исковата претенция
като изявление с процесуална стойност и въпреки изричното отделяне за
безспорни между страните определени обстоятелства по делото, страните не
спорят относно основателността на исковата претенция по основание и
размер. С оглед изложеното и изявленията на ищцовото и ответното
дружество, които съдът цени по реда на чл. 175 от ГПК, и предвид
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, задължаваща съда да вземе предвид при
постановяване на решението си и фактите, настъпили след предявяване на
иска, съдът счита, че не са налице спорни моменти относно основателността
на ищцовата претенция, поради което същата следва да бъде уважена в цялост.
Съдът счита, че в настоящия случай не е приложима разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК, която да освобождава ответника от разноски по делото.
В чл. 78, ал. 2 от ГПК се изисква кумулативното наличие на две
предпоставки, за да се възложи върху ищеца отговорността за направените по
делото разноски, дори и при основателност на предявения иск, а именно -
ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да
признае иска. Видимо от волеизявлението на ответното дружество в отговора
на исковата молба, ответникът не оспорва основателността на исковата
претенция и изрично признава същата, което волеизявление поддържа до края
на производството пред районния съд.
Въпреки това, доколкото ответникът е бил конституиран като
взискател по образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ Г. Д., то съдът
намира, че в случай не е налице втората предпоставка предвидена в правната
норма/ ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото/,
за да се освободи от заплащане на сторените разноски в производството.
При това положение, доколкото са ангажирани доказателства и
списък по чл.80 ГПК от ищеца, то съдът намира, че следва да възложи в
тежест на ответника да му заплати сума в размер на 240,86 лева за заплатена
ДТ, сума в размер на 10 лева за съдебни удостоверения, както и сума в размер
на 960 лева с ДДС, която е заплатена за адв. възнаграждение.
Съдът намира, че други разноски извън посочените по- горе не следва
да се възлагат в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения Л. В. Д.,
ЕГН**********, с адрес село Б. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК*****,
отрицателен установителен иск по чл. 439, ал.1 от ГПК, че Л. В. Д.,
ЕГН**********, не дължи на ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК*****, сумите от:
2271.62 лв. главница по Договор за предоставяне на банков кредит от
10.10.2006 г., ведно със законната лихва от 15.03.2011г. до изплащане на
вземането, 209.71 лв. договорна лихва за периода от 10.05.2010 г. до 14.03.2011
г. по чл.4 от договора за кредит, 107.48 лв. наказателна лихва за периода от
10.05.2010 г. до 14.03.2011 г. по чл.7 от договора за кредит, както и разноски в
общ размер на 315.97 лв., от които 54.78 лв. платена държавна такса и 261.19
лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен
лист от 19.03.2011 г. и заповед за незабавно изпълнение от 19.03.2011г. на
парично задължение по чл.417 ГПК, издадени по ч.гр.д.№10562/2011 г. по
описа на СРС, ГО, 36 състав.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК*****, да заплати на Л. В. Д.,
ЕГН**********, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, сума в размер на 240,86
лева за заплатена ДТ, сума в размер на 10 лева за съдебни удостоверения,
както и сума в размер на 960 лева с ДДС за заплатено адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
3